Р Е Ш
Е Н И Е №715
гр.
Бургас, 14.05.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, ІV
състав, в съдебно заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА
РАДИКОВА
При секретар С.А., като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА АХД № 310 по описа за 2021 година и за да се
произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 215, ал. 2 от ЗУТ във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба, подадена А.Т.К. против Решение по т.1
от протокол № 90 от 28.10.2020г., на Комисията по чл. 210 от ЗУТ при Община
Бургас, в частта, касаеща поземлен имот с идентификатор 07079.2.1386 ( актуален
идентификатор 07079.2.3578) по КККР на
гр.Бургас, в частта, в която е определен размера на обезщетението.
Жалбоподателят иска отмяна на акта, в обжалваната част,
поради материална незаконосъобразност. Твърди, че определената оценка е
занижена, постановена в противоречие със закона.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител адв. К., поддържа жалбата. Иска изменение на оспорения акт
съобразно заключението на вещото лице. Претендира присъждане на разноски в
размер на 1350в., за които представя списък.
Ответникът по оспорването – Община Бургас, чрез процесуалния
си представител юрисконсулт А., намира
оспорването за неоснователно. Счита, че
обжалваното
решение е постановено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия,
като при издаването му са спазени всички процесуални разпоредби на приложимия
закон. Според него, оценката на сервитутното право е определена по пазарни
цени, като е спазен критерият за справедлива пазарна оценка на имота, поради
което пазарната стойност на процесния имот е законосъобразно определена от
комисията по чл.210 от ЗУТ. Прави възражение за прекомерност на претендираното
и заплатено адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя.
Заинтересованата страна – Агенция
„Пътна инфраструктура“ София, чрез процесуалния си представителюрисконсулт П., иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана и да бъде
потвърден процесния протокол на комисията по чл. 210 от ЗУТ като правилен и
законосъобразен. Присъединява се към казаното от процесуалния представител на
ответника. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заявява, че
ако адвокатският хонорар надвишава
размерите, предвидени в наредбата, същият следва да бъде намален, съобразно
минималните размери.
Заинтересованата страна И.Д.К., чрез процесуалния си
представител адв. К., застъпва идентично становище с това на жалбоподателя.
Съдът намира жалбата за допустима.
Подадена е от лице, с доказан правен интерес от оспорването-
жалбоподателят е собственик на поземлен имот с идентификатор 07079.2.1386(
актуален идентификатор 07079.2.3578) по
КККР на гр.Бургас (стар номер 066073 по плана за земеразделяне на гр.Бургас).
Оспорването е реализирано в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ (л.7).
По силата на чл. 210, ал.3 ЗУТ, решението на
комисията по ал. 1 на текста представлява индивидуален административен акт,
който подлежи на самостоятелно обжалване по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ.
І. ФАКТИТЕ:
А.Т.К. и И.Д.К. придобили правото на собственост върху
посевна нива от 7,501дка, трета категория, в местността „Под шосето“,
съставляваща имот № 066073 по плана за земеразделяне на гр.Бургас с нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 72, том V, рег. № 4987, дело № 549
от 2004г.(л.8).
Със заповед №РД-02-15-91 от 31.08.2016г. на зам.министъра на
регионалното развитие и благоустройството, на основание чл.129, ал.3, т.2, б.
«в» във вр. с чл.110, ал.1, т.5 и чл.128, ал.2, 5 и 6 и ал.12,т.2, б. «в» от ЗУТ, бил одобрен
подробен устройствен план-парцеларен план за обект „Обходен път на гр. Бургас-
І-ви етап от км. 230+700 на път І-9 „Сарафово-Бургас“ до км. 493+550 на път І-6
„Ветрен-Бургас“ и локални платна“.
За реализиране на проекта било предвидено изместване на ТТ
кабел (тръбна линия № 2), засягащ собствения на жалбоподателката ПИ с
идентификатор ПИ 07079.2.3578 по КККР на гр. Бургас, представляващ част от имот
с предходен идентификатор 07079.2.1386 по КККР на гр. Бургас, отразен в
кадастралния регистър с начин на трайно ползване- нива, вид на територията-
земеделска, с площ от 7.499 дка, с площ на сервитута 0,160дка (л.22).
Във
връзка с провеждане на производство по учредяване на сервитутни права Агенция
„Пътна инфраструктура“ възложила на „Бачовски и синове” ЕООД- Пловдив изготвяне
на оценителен доклад за
определяне на пазарната стойност на еднократното обезщетение за безсрочен
сервитут в поземлените имоти земеделска територия, засегнати от трасето на ТТ
кабел (тръбна линия № 2 при км 3+880, находящи се в землището на гр. Бургас
Докладът
бил изготвен при използване по аналогия на методологията за оценка на
сервитутни права в общински имоти на територията на Столична община, дадена в
Наредба за цените при сделки с недвижими имоти на Столична община /приета с
Решение № 81 по Протокол № 7 от 28.02.2008г. със съответните изменения и допълнения/.
Пазарната
цена на земята била определена въз основа на пазарните цени на имотите с
подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания в съответствие с
разпоредбата на чл.32, ал.2 от ЗДС, като били отчетени данните за, вписани в
Служба по вписванията- Бургас, сделки за покупко-продажба на имоти за периода
17.09.2017г.- 17.09.2018г.
Така,
за процесния имот била предложена цена на сервитута 1 652лв. (
10323,79лв./дка при площ с ограничено ползване – 0,160дка) (л.141).
На
02.09.2020 г. в Община Бургас постъпило писмо от Агенция „Пътна инфраструктура”
( л. 12), с искане да бъде определен размерът на еднократното обезщетение за
сервитута при реконструкция на съществуващи инженерни мрежи в обхвата на обект:
„Обходен път на гр.Бургас – I етап, от км 230+700 на път I-9 „Сарафово –
Бургас” до км 493+550 на път I-6 „Ветрен – Бургас”. Според писмото, се налага
реконструкция на съществуващи инженерни мрежи, а именно изместване на ТТ кабел
(тръбна линия № 2) при км 3+880, като са конкретизирани поземлените имоти, за
които е необходимо да бъде учреден сервитут, вкл. процесния имот.
Агенцията
уведомила Община Бургас, че е предприела действия за провеждане на процедури по
учредяване на сервитутни права, като във връзка с отправени искания до повече
от 100 собственици на имоти писмено съгласие с предложените условия било
заявено само от 10 от запитаните лица.
Това предпоставило невъзможност за АПИ да сключи договори с всички лица-
собственици на засегнатите имоти и мотивирало искане за провеждане на процедура по чл. 210 и
211 от ЗУТ, за определяне размера на еднократното обезщетение на собствениците
на засегнатите имоти частна собственост.
На
28.10.2020г. комисия по чл.210 от ЗУТ при Община Бургас, назначена със заповед
№ 658/12.03.2020 г. на кмета на Община Бургас (л. 5),провела заседание, на
което разгледала искането на Агенция „Пътна инфраструктура” и представения
оценителски доклад.
Резултатите
от заседанието били отразени в Протокол № 90/28.10.2020г.
С
решение по т.1 от протокола комисията определила еднократно обезщетение във
връзка с възникване на безсрочен сервитут в поземлени имоти в земеделска територия,
засегнати от трасето на изместен ТТ кабел (тръбна линия № 2), находящи се в
землището на гр.Бургас, като за поземлен имот с идентификатор № 07079.2.3578 по
КККР на гр. Бургас, представляващ част от имот с предходен идентификатор №
07079.2.1386 по КККР на гр. Бургас, собственост на жалбоподателката и
заинтересованата страна И.Д.К. , с площ на сервитута 0,160дка било определено
еднократно обезщетение в размер на 1792лв.
(при цена за кв.м. 11,20лв.).
Обезщетението
било определено въз основа на извършени проверки на актуални обяви за продажба
на сходни недвижими имоти в землището на гр.Бургас (в Alo.bg), влезли в сила
съдебни решения, определящи размер на обезщетението за отчуждавани имоти,
попадащи в обхвата на трасето. Отчетен бил и представения от Агенция „Пътна
инфраструктура“, оценителски доклад, и оценка за пазарната стойност на
засегнатите от сервитути общински земеделски имоти, изготвена от „Ем ЕН
Сълюшънс“ ЕООД.
В хода на съдебното производство е допусната и приета без
възражения съдебно-оценъчна експертиза.
На първо място вещото лице констатира, че към момента на
съставяне на заключението, процесния имот с идентификатор /ид-р/ 07079.2.1386
(нула, седем, нула, седем, девет, точка, две, едно, три, осем, шест) не
съществува в картата - сега на негово място има имот с нов идентификационен
номер - 07079.2.3578 (нула, седем, нула, седем, девет, точка, две, три, пет,
седем, осем) по същата кадастрална карта на гр.Бургас, с вид територия-
земеделска, категория 3-та, НТП-Нива,площ 5595 (пет хиляди петстотин деветдесет
и пет) кв.м., стар номер 066073, като промяната е след отчуждаване на част от
този бивш вече имот, съгласно Заповед №РД-09-17/04.06.2019 г. на Областен
управител на Област Бургас.
С оглед направеното уточнение, пазарната стойност на безсрочния
сервитут върху 160 кв.м. (сто и шестдесет квадратни метра) от актуалния
поземлен имот с ид-р 07079.2.3578 (нула, седем, нула, седем, девет, точка, две,
три, пет, седем, осем) по КККР на гр.Бургас, с вид територия-земеделска,
категория 3-та, НТП -Нива, площ 5595 (пет хиляди петстотин деветдесет и пет)
кв.м., стар номер 066073, вещото лице определя
на 4 080,77 лв. (четири хиляди и осемдесет лева и 77 стотинки).
Тази цена е формирана при прилагане на метода на
„Сравнителната стойност” за изчисление /сравнение на сделки със сходни имоти,
като се отчита подобно местоположение и подобни качества спрямо процесния
отчуждаван имот-земеделски имоти-ниви, с категория на земята-трета, отчитане на
разстоянието до главния път - процесния имот е на разстояние 160 м. (сто и
шестдесет метра) от главния път Бургас-София, в една и съща геодезическа зона
„2“-т.е. в близост до него (главния път), с изследване на пет сходни сделки.
Отделно, вещото лице отчита и факта, че в зоната на
определения с ПУП-ПП (парцеларен план) сервитут, и то безсрочен, не може да се
извършва застрояване /за урбанизираните/ и засаждане на трайни насаждения (за
земеделските имоти), поради което определя пазарната стойност на принципа на
разликата между допустимата норма на Плътността на застрояване /Пл./ за такива
зони, която е от 40 (четиридесет) до максимум 80 (осемдесет) на сто, като
приема средната норма - 60 (шестдесет) на сто, т.е. пазарната стойност на безсрочния сервитут е
60 на сто от пазарната стойност на терена - определена по метода на
„Сравнителната стойност“.
ІІ.ПРАВОТО:
Оспореният акт е издаден от компетентен орган, назначен със №
658/12.03.2020 г. на кмета на Община Бургас по предвидения в чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, ред.
В хода на производството по издаването му съдът не намери
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
По приложението на материалния закон:
Според разпоредбата на чл.193, ал.1 от ЗУТ, правото на прокарване на отклонения от общи мрежи и
съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти се учредява с писмен
договор между собствениците на поземлените имоти с нотариална заверка на
подписите.
Ал.3 на текста сочи, че когато не е постигнато съгласие между
собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно
икономически нецелесъобразно, правото на прокарване се учредява със заповед на
кмета на общината.
Именно за целите на тази процедура е издадено оспореното
решение така, както предвижда нормата на чл.193, ал.8 от ЗУТ.
С оглед предназначението на конкретния сервитут, цената на
правото на прокарване следва да бъде определена при спазване на разпоредбата
на чл. 31, ал. 4 от ЗЕСМФИ- площ
на служещия поземлен имот, включена в границите на сервитута; ограничение на
ползването на този имот; срок на ограничението; пазарна оценка на имота или на
частта от него, която попада в границите на сервитута.
Процесната оценка е определена във връзка с изпълнението на
вторатя кумулативно предвидена с нормата на чл.31, ал.2 от ЗЕСМФИ предпоставка
за възникване на сервитута- на
собственика на имота е изплатено от титуляря на сервитута еднократно
обезщетение само за имоти – частна собственост.
Жалбоподателката не е съгласна с определеното й с решението
обезщетение в общ размер на 1 792 лева и го оспорва, като занижен с
твърдението, че същото не е определено по пазарни цени.
Съдът намира възражението за основателно и приема за
законосъобразна пазарната стойност така, както е посочена от вещото лице.
При определянето й последното използва не само метода на
„Сравнителната стойност”, но и отчита невъзможността в зоната на сервитута да
се извършва застрояване (за урбанизираните) и засаждане на трайни насаждения
(за земеделските имоти), т.е. ограниченията, които същия налага на собственика,
компонент, който не е взет предвид от издателя на оспореното решение.
С оглед на изложеното обжалваното решение, в оспорената част
следва да бъде изменено, като стойността на определеното на жалбоподателката
паричното обезщетение се увеличи от 1 792 лева на 4 080,77 лв. (четири хиляди и
осемдесет лева и 77 стотинки).
При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя
следва да се присъдят своевременно поисканите, направени и доказани разноски по
делото.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
направено от ответника, съдът намира за основателно.
Според чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната
страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата.
Минималния размер на възнаграждението, определен при
хипотезата на чл. 8, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в редакцията действала към момента на сключване на договора за
правна защита и съдействие, и образуване на настоящото съдебно производство, е
425 лева.
В случая разпоредбата на чл.8, ал.2, т.1 от Наредбата не
намира приложение, защото делото е с определен материален интерес.
Договореното възнаграждение е в размер на 900лв. и надвишава
значително минимално определения такъв, при отчитане на фактическата и правна
сложност на делото, и процесуалното поведение на пълномощника. Затова,
адвокатското възнаграждение следва да бъде присъдено като разноска по делото в
размер на 425лв.
По тези съображения на жалбоподателката следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер 835 лева ( 10лв.- държавна такса( 400лв.- за
възнаграждение на вещо лице и 425лв.- възнаграждение за адвокат).
Предвид изложеното и на
основание чл. 172 АПК, Административен съд – град Бургас, четвърти състав,
Р Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ решение по т.1,
отразено в протокол № 90/28.10.2020г. на комисията по чл. 210 от ЗУТ при Община Бургас,
В ЧАСТТА, в която е определено
еднократно обезщетение във връзка с възникване на безсрочен сервитут в
поземлени имоти в земеделска територия, засегнати от трасето на изместен ТТ
кабел (тръбна линия № 2), находящи се в землището на гр.Бургас, за поземлен
имот с идентификатор 07079.2.3578 (част от ПИ с идентификатор
07079.2.1386) по КККР на гр.Бургас,
собственост на А.Т.К. и И.Д.К., КАТО
УВЕЛИЧАВА размера на обезщетението от 1 792 лева на 4 080,77 лв. (четири хиляди и осемдесет лева и 77 стотинки).
ОСЪЖДА Община Бургас да
заплати на А.Т.К., сума в размер на 835 (осемстотин тридесет и пет) лева,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховен административен съд на Република България, в 14- дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: