№ 19445
гр. София, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110170115 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба ищецът ******** е предявило против А. Ш. положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр.
чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 921.79лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2019 г. до 31.07.2020 г. за
топлоснабден имот – апартамент №3, находящ се в *******, ведно със законна лихва от
31.01.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 222.96лв. за периода
от 16.07.2020 г. до 13.01.2023 г., както и сумата от 11.90лв., представляваща главница за
дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 31.07.2020 г., ведно със законната лихва
от 31.01.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата от 3.29лв. - лихва за забава за
периода от 02.03.2020 г. до 13.01.2023 г., за които има издадена заповед по чл.410 ГПК от
09.02.2023 г. по ч.гр.д. № 5514/2023 г. по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по
покупко-продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия за имот,
съставляващ апартамент №3, находящ се в *******, като за периода 01.10.2019 г. до
31.07.2020 г. ищецът доставил топлинна енергия до потребителя, остойностена в размер на
921.79лв., представляваща главница за топлинна енергия, върху която поради неплащане
била начислена лихва за забава в размер на 222.96лв. за периода от 16.07.2020 г. до
13.01.2023 г., като се дължала и сумата от 11.90лв. - главница за дялово разпределение за
периода от 01.01.2020 г. до 31.07.2020 г. и сумата от 3.29лв. - лихва за забава за периода от
02.03.2020 г. до 13.01.2023 г. Твърди, че ответникът А. Ш. бил ползвател на процесния имот
1
за посочения период. Въз основа заявление на ищеца от 31.01.2023 г., на 09.02.2023 г. по
ч.гр.д. № 5514/2023 г. по описа на СРС, 27 състав, е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, съгласно която процесните суми са претендирани от ответника.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника А. Ш., чрез
назначения особен представител – адв. А.. Ответникът оспорва през исковия период да е
съществувало облигационно правоотношение между него и ищеца, а с това и да е бил
потребител на топлинна енергия. Счита за недоказана реалната доставка на топлинна
енергия до имота в сочените от ищеца количество и качество. Оспорва надлежността на
отчитането и начисляването на потребената топлинна енергия. Оспорва правилността на
извършваното дялово разпределение, както и изправността на измервателните уреди и
тяхната годност. Като самостоятелно основание за недопустимост и едновременно за това за
неоснователност на претенциите сочи обстоятелството, че не са налице доказателства
******** да е извършвало услугата дялово разпределение в процесния имот, както и за
наличие на възлагане на от страна на ищеца към ******** за предоставяне от името на
дружеството на услугата дялов разпределение. Оспорва доказателствената стойност на
приложените към исковата молба документи, респ. годността им да установят сочените от
ищеца обстоятелства. Прави евентуално възражение за погасяване на претендираните от
ищеца суми по давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - ********.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства
и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното
от фактическа страна следното:
От приобщеното ч.гр.д. № 5514/2023г. по описа на СРС, 27 състав, се установява, че е
образувано въз основа на заявление вх.№ 25981/31.01.2023г., въз основа на което е издадена
заповед № 4591 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 09.02.2023г. по
ч.гр.д. № 5514/2023г. по описа на СРС, 27 състав, с която е разпоредено: А. Ш. с ЕГН:
********** и адрес: *********, да заплати на заявител ********* с ЕИК: ******* и адрес:
*********, сумите 921,79 лева (деветстотин двадесет и един лева и 79 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.10.2019 г. до 31.07.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ********, ведно
със законна лихва за период от 31.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 222,96 лева
(двеста двадесет и два лева и 96 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
16.07.2020 г. до 13.01.2023 г., 11,90лева (единадесет лева и 90 стотинки), представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2020 г. до
31.07.2020 г., ведно със законна лихва за период от 31.01.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 3,29 лева (три лева и 29 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
02.03.2020 г. до 13.01.2023 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет
лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева). Длъжникът е
бил призован при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което с разпореждане №
146176/21.11.2023г. съдът е дал указания по чл.415, ал.1, т. 2 ГПК, в изпълнение на които в
2
срок е предявен настоящият иск.
С доклада по делото съдът е обявил за служебно известни: Общите условия за
продажба на топлинна енергия от ******** на потребители за битови нужди в гр.София,
действащи след 26.06.2016г., които са представени към исковата молба.
Прието по делото е заявление – декларация рег.№ Г-24328/03.10.2019г. от ответника, с
което желае партидата за имота в ********* да бъде променена на негово име, вкл. е
запознат, че дялово разпределение се извършва от ********* съгласно избор на ОС на ЕС.
Към заявлението е представена декларация от ****** /собственик на процесния имот
съгласно приет по делото н.а. за покупко-продажба от 16.12.2014г. л.14 и сл./, с която се дава
съгласие ответникът да е купувач на ТЕ за срока от 01.07.2019г. до 01.07.2022г., вкл. е
представен договор за наем на недвижим имот, по силата на който ****** като наемодател
отдава имота в ********, на ответника като наемател под наем за срок от 01.07.2019г. до
01.07.2022г. (л.22). Прието е и заявление– декларация от ******** от 03.08.2020г., с което
желае партидата за имота в ********* да бъде променена на негово име.
По делото е приет Договор от 25.09.2012г. между ********* и ЕС за присъединяване
сграда-ЕС в *******; Протокол от 03.05.2012г. между потребители на ТЕ в ЕС за сключване
на договор за ДР с ТЛП; Протокол от ОС на ЕС от 03.05.2012г. за избор на Фирма за
топлинно счетоводство, както и Договор от 09.06.2020г. между ищеца и ТЛП за извършване
услугата ДР. Приети са по делото от ТЛП индивидуални справки за ползвана ТЕ и
формуляри за отчет, вкл. носещи подписа на клиента.
Съгласно заключението на вещото лице по приетата и неоспорена СТЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за процесния период е
разходвана ТЕ в размер на 963.98лв. с ДДС.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правна
квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
За да бъде уважен главният иск, следва да са налице следните материални
предпоставки: 1. наличието на действително правоотношение (валидно сключен) по договор
за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и ги е предал на потребителя (т.е.
следва да бъде доказано доставено количество топлинна енергия, качеството на потребител
на топлинната енергия на ответника) и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в
твърдяното количество на купувача. Във връзка с твърденията на страните, ищецът следва да
докаже, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия за процесния обект,
че е доставено твърдяното количество топлинна енергия за процесния обект в процесния
период.
Спорът се концентрира по качеството на потребител на топлинна енергия на ответника,
3
по доставеното количество ТЕ, както и по възражението за погасяване на сумите по давност.
По качеството на потребител:
От приетата по делото заявление-декларация се установява, че ответникът е поискал
разкриване на партида при ищеца, с което се е обвързал по договор с топлопреносното
предприятие. С оглед приетото в т.1 на ТР 2/2018г. на ВКС по т.д. 2/18 на ОСГК, а именно,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
не е изчерпателно, е допустимо откриване на индивидуална партида между трето ползващо
лице (което да не е собственик или с учредено право на ползване) и топлопреносното
предприятие, който договор подлежи на доказване по общия ред. При постигнато такова
съгласие (между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора) този правен субект дължи цената на доставената
енергия за собствените му битови нужди. В този смисъл, съдът прие за доказано, че
ответникът има качеството на потребител по см. на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ за процесния
период (с оглед последващото разкриване на партида за трето за делото лице).
По доставеното количество ТЕ:
Съдът кредитира заключението на вещото лице, от което се установява, че за процесния
период до топлоснабдения имот е доставена ТЕ остойностена на сумата от 963.98лв. с ДДС.
По възражението за погасителна давност:
Вземанията за топлинна енергия се погасяват с тригодишна давност (по чл.111, б. „в“
ЗЗД), като с оглед чл.33 ОУ изискуемостта на вземанията настъпва в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, така и с оглед чл.3, т.2 ЗМДВИП давностният срок
е спрял за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020 г., а същата почва да тече от 21.05.2020г.
(така и Определение № 3469 от 10.11.2023 г. по гр. д. № 1557 / 2023 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. отделение) то се обхващат от давност задължения до м.09.2019г.
вкл. като процесните вземания са за ТЕ за периода от 01.10.2019г. до 31.07.2020г., поради
което възражението е неоснователно.
По главницата за дялово разпределение:
Съгласно чл.22, ал.2 от ОУ е уредено, че клиентите заплащат на Продавача (ищеца)
стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях Търговец (в
случая ТЛП), като с оглед приетите и неоспорени по делото доказателства – индивидуални
справки за използвана ТЕ за процесния период, съдът прие за доказано, че е осъществявана
услугата в размер на 11.90лв.
По акцесорния иск за мораторна лихва:
По акцесорния иск за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение – в
4
чл.22 от ОУ липсва срок за плащане на услугата за дялово разпределение, поради което
купувачът изпада в забава след поканата (чл.84, ал.2 ЗЗД), поради което и доколкото по
делото няма доказателства за покана за плащане на главницата за дялово разпределение
преди подаване на заявлението, то искът за мораторна лихва в размер на 3,29лв. за периода
от 02.03.2020г. до 13.01.2023г. върху главницата за дялово разпределение е неоснователен
(така и решение № 3959/22.12.2022г. по в.гр.д. № 10130/2021г. по описа на СГС).
По разноските:
С оглед изхода на делото право на такива имат двете страни, като ответникът е бил
представляван от особен представител, поради което такива следва да се присъдят само в
полза на ищеца, който е доказал сторени разноски за исковото и заповедното в общ размер
на 1000лв., с оглед частичната основателност има право на разноски в общ размер на
997,16лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК от ********,
с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление ***********, положителни
установителни искове с правно основание чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че А. Ш. с ЕГН: ********** и адрес: *********, дължи сумите 921,79
лева (деветстотин двадесет и един лева и 79 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.10.2019 г. до 31.07.2020 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ********, ведно със законна лихва за период от
31.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 222,96 лева (двеста двадесет и два лева и 96
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 13.01.2023 г.,
11,90лева (единадесет лева и 90 стотинки), представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2020 г. до 31.07.2020 г., ведно със законна
лихва за период от 31.01.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми има издадена
заповед № 4591 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 09.02.2023г. по
ч.гр.д. № 5514/2023г. по описа на СРС, 27 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва
в размер на 3,29лв. за периода от 02.03.2020г. до 13.01.2023г. върху главницата за дялово
разпределение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК А. Ш. с ЕГН: ********** и адрес: *********,
да заплати на ********, с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление ***********,
разноски по делото в общ размер на 997,16лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца – ********, ЕИК: ******* /с променена фирма от ******** съгласно вписване от
24.07.2024 г/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен
5
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6