О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ..........
гр. Варна, 27.05.2019г.
Варненският
районен съд,
гражданско отделение, 9-ти състав, в закрито съдебно заседание, проведено в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
като
разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 6033 по
описа за 2019г. на ВРС, 9-ти
с-в, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искове на „Е.П.П.” АД с правно основание чл.422 ГПК, за
установяване на задължения, съставляващи главница – стойност на неплатена корекционна сума и лихва върху нея (според исковата
и особено според уточняващата молба).
Същевременно в
заявлението по чл.410 ГПК като основание на главното задължение е посочено „консумирана
ел. енергия”.
При тези
данни съдът намира, че липсва идентитет между
заявеното по чл.410 ГПК вземане, обусловило настоящото производство, и
предявеното по реда на чл.422 ГПК субективно право. Това е така, защото
задълженията за заплащане на реално потребена ел.
енергия и за заплащане на коригираща служебно начислена сума за ел. енергия са
с напълно различен характер, предпоставки, нормативна регламентация и ред за
начисляване. Коригирането на сметка е нормативно предвидена възможност (с
противоречива правна същност) за едностранно, математическо и фингирано начисляване на задължения, вместо и защото
изчисляването на реално консумираното е невъзможно. Корекцията е
противоположност, алтернатива и всичко друго, но не и цена за консумирана в
действителност ел. енергия (така и
практиката на ВОС по идентични случаи, на същия ищец, при същото описание на
вземанията по заповедно и по исково производства – Определение
№1404/04.05.2015г. по ч.гр.д. №1065/15г. на ВОС; Определение от 02.12.2015г. по
ч.гр.д. №2997/2015г. на ВОС и други).
Иррелеватнто е, че периодът и размерът на исковете съвпадат, защото
субективните притезателни права се характеризират не
само с размер и период, но и с основание и естество. Иррелевантна
е също идентичността на издадените фактури, защото извън хипотезата на искове
по чл.327 ТЗ, какъвто характер предявените искове нямат, фактурата не
съставлява елемент от основанието на иска, а писмено доказателство по делото,
по смисъла на чл.178 и сл. ГПК, в качеството й на счетоводен документ по чл.7
ЗСч.
Въпреки
дадената от съда възможност не бяха предприети действия по отстраняване на
констатираното несъответствие в предмета на заявеното и на исковото право. Не
беше отправено искане и за изменение на петитума на
настоящия иск в осъдителен такъв, каквото искане би било напълно допустим
способ за отстраняване на нередовността.
По горните съображения съдът констатира липсата на идентичност
между вземанията по заповедно производство и тези по чл.422 ГПК – по основание,
а това налага прекратяване на делото (така
и цитираните вече Определение №1404/04.05.2015г. по ч.гр.д. №1065/15г. на ВОС;
Определение от 02.12.2015г. по ч.гр.д. №2997/2015г. на ВОС и други).
Като резултат, на осн. т.13 от
ТР №4/18.06.2014г. на ОСТГК на ВКС се следва обезсилване и на издадената
заповед за изпълнение.
Воден от
горното съдът
О П Р Е Д Е Л
И :
ПРЕКРАТЯВА производството гр.д. № 6033 по
описа за 2019г. на ВРС, 9-ти
с-в, на осн. чл.130 ГПК.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение №48/07.001.2019г., издадена
по ч.гр.д. №106/2019г. на ВРС, на осн. т.13 от
ТР №4/18.06.2014г., ОСТГК на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца пред ОС – Варна в едноседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………