Определение по дело №6033/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 6672
Дата: 27 май 2019 г. (в сила от 1 август 2019 г.)
Съдия: Николай Свиленов Стоянов
Дело: 20193110106033
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 април 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ..........

гр. Варна, 27.05.2019г.

 

Варненският районен съд, гражданско отделение, 9-ти състав, в закрито съдебно заседание, проведено в състав:

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

като разгледа докладваното от съдията гр.д. 6033 по описа за 201. на ВРС, 9-ти с-в, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искове на „Е.П.П.” АД с правно основание чл.422 ГПК, за установяване на задължения, съставляващи главница – стойност на неплатена корекционна сума и лихва върху нея (според исковата и особено според уточняващата молба).

Същевременно в заявлението по чл.410 ГПК като основание на главното задължение е посочено „консумирана ел. енергия”.

            При тези данни съдът намира, че липсва идентитет между заявеното по чл.410 ГПК вземане, обусловило настоящото производство, и предявеното по реда на чл.422 ГПК субективно право. Това е така, защото задълженията за заплащане на реално потребена ел. енергия и за заплащане на коригираща служебно начислена сума за ел. енергия са с напълно различен характер, предпоставки, нормативна регламентация и ред за начисляване. Коригирането на сметка е нормативно предвидена възможност (с противоречива правна същност) за едностранно, математическо и фингирано начисляване на задължения, вместо и защото изчисляването на реално консумираното е невъзможно. Корекцията е противоположност, алтернатива и всичко друго, но не и цена за консумирана в действителност ел. енергия (така и практиката на ВОС по идентични случаи, на същия ищец, при същото описание на вземанията по заповедно и по исково производства – Определение №1404/04.05.2015г. по ч.гр.д. №1065/15г. на ВОС; Определение от 02.12.2015г. по ч.гр.д. №2997/2015г. на ВОС и други).

Иррелеватнто е, че периодът и размерът на исковете съвпадат, защото субективните притезателни права се характеризират не само с размер и период, но и с основание и естество. Иррелевантна е също идентичността на издадените фактури, защото извън хипотезата на искове по чл.327 ТЗ, какъвто характер предявените искове нямат, фактурата не съставлява елемент от основанието на иска, а писмено доказателство по делото, по смисъла на чл.178 и сл. ГПК, в качеството й на счетоводен документ по чл.7 ЗСч.

            Въпреки дадената от съда възможност не бяха предприети действия по отстраняване на констатираното несъответствие в предмета на заявеното и на исковото право. Не беше отправено искане и за изменение на петитума на настоящия иск в осъдителен такъв, каквото искане би било напълно допустим способ за отстраняване на нередовността.

По горните съображения съдът констатира липсата на идентичност между вземанията по заповедно производство и тези по чл.422 ГПК – по основание, а това налага прекратяване на делото (така и цитираните вече Определение №1404/04.05.2015г. по ч.гр.д. №1065/15г. на ВОС; Определение от 02.12.2015г. по ч.гр.д. №2997/2015г. на ВОС и други).

Като резултат, на осн. т.13 от ТР №4/18.06.2014г. на ОСТГК на ВКС се следва обезсилване и на издадената заповед за изпълнение.

            Воден от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството гр.д. 6033 по описа за 201. на ВРС, 9-ти с-в, на осн. чл.130 ГПК.

ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение №48/07.001.2019г., издадена по ч.гр.д. №106/2019г. на ВРС, на осн. т.13 от ТР №4/18.06.2014г., ОСТГК на ВКС.

 ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца пред ОС – Варна в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………