РЕШЕНИЕ

 

гр.Варна,           2020год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд – първи наказателен състав в публично заседание, проведено на четиринадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Хр.МИНЕВ

 

при секретаря П. Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 430 по описа за 2020год.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №133/30.12.2019г. на Началник на ГПУ Летище Варна при РДГП – Аерогари ГДГП - МВР Варна, с което на С.Г.С. ***, ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в размер на 500.00лева на осн. чл.212 от ЗОБВВПИ.

          ОСЪЖДА ГПУ Летище Варна при РДГП – Аерогари ГДГП - МВР Варна, да заплати на С.Г.С. ***, ЕГН ********** сумата от 300.00лева, на осн. 63 ал.3 от ЗАНН.

 

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред АС Варна по реда на АПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

МОТИВИ: Производството е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба, предявена от С.Г.С. ***, ЕГН **********, против НП №133/30.12.2019г. на Началник на ГПУ Летище Варна при РДГП – Аерогари ГДГП - МВР Варна, с което на С.Г.С. ***, ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в размер на 500.00лева на осн. чл.212 от ЗОБВВПИ.

         В жалбата си въззивникът оспорва констатациите в АУАН и НП. Твърди, че не следва да носи административно наказателна отговорност поради допуснати процесуални нарушения при издаването на НП и АУАН и нарушено право на защита. Оспорва фактическата обстановка описана в АУАН и НП, правната квалификация на нарушението и основанието за налагане на глобата. 

         В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява лично. Процесуалния му представител поддържа жалбата на сочените в нея основания. Моли съда за отмяна на наказателното постановление, поради изложените в жалбата основания, като твърди, че на процесната дата, на която е извършена проверката, за въззивника не е съществувало задължение по чл.127 ал.1 от ЗОБВВПИ да декларира носените от него и законно придобити и притежавани 13броя боеприпаси. Твърди, че задолженията за пренасяне на боеприпаси за въззивника са уредени в чл.99 от ЗОБВВПИ.

         Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.

         Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

         Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник на ГПУ Летище Варна при РДГП – Аерогари ГДГП - МВР Варна.

         След преценка на доводите на въззивника изложени в жалбата му и с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

         На 16.12.2019г. около 15.30часа, в гр.Варна, Летище Варна в Терминал 2 при преминаване на проверка за сигурност на личния багаж на въззивника, предвид пътуването му за София с полет FB978 са били открити 13броя боеприпаси калибър 7.65. При извършена документална проверка е установено, че същите са притежавани законно, но не са били декларирани пред органитена МВР на ГКПП Аерогара Варна.

          На същата дата 16.12.2019г., на въззивника бил съставен АУАН №546842/16.12.2019г. В обстоятелствената част на Акта е отразена описаната вече по-горе фактическа обстановка.

         Актосъставителят  квалифицирал нарушението като такова по чл. 205 от ЗОБВВПИ.

         АУАН бил надлежно връчен на въззивника, който не е депозирал възражения.

         Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, които са непротиворечиви, взаимно допълващи се и поради тази причина са кредитирани от съда изцяло.

Въз основа на Акта за нарушение е издадено обжалваното Наказателно постановление, като административно наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка описана в АУАН, изменил е единственно правната квалификация на нарушението, като го е квалифицирал по чл.127 ал.1 от ЗОБВВПИ и е наказал С.Г.С. налагайки му ГЛОБА в размер на 500.00лева на осн. чл.212 от ЗОБВВПИ.

         Съдът счита, че административно наказателното производство, образувано по отношение на въззивника е проведено неправилно и незаконосъобразно. При ангажиране на отговорността на въззивника са допуснати процесуални нарушения. Фактическата обстановка е правилно установена, но нито в чл.205, нито в чл.127 ал.1 от ЗОБВВПИ е предвидено изискване за въззивника да декларира пред служителите на МВР ГКПП носените от него 13бр.боеприпаси. И в двете така посочени норми се уреждат изисквания за пренасянето на объжие и боеприпаси на транзитно преминаващи през страната лица. За съдът е безспорно, че когато един български гражданин пътува с вътрешен полет от Летище Варно до Летище София, той не е транзитно преминаващ през страната, същия не преминава границите на републиката и липсва изискване за деклариране на законно придобити и пренасяни боеприпаси. Следва да се отчете и факта, че въззивника не е вносител или износител на така описаните боеприпаси. В действителност липсват доказателства въззивника да е нарушил разпоредбата на чл.127 ал.1 от ЗОБВВПИ, тъй като същата се отнася за транзитно преминаващи през страната лица.

         Относно нарушението описано в АУАН и НП, съдът намира, че същото не е доказано, въобще не е извършвано и неправилно АНО е ангажирал административно наказателната отговорност на въззивника. 

         Предвид липсата на доказателства за извършено нарушение от страна на въззивника, съдът намира, че не следва да обсъжда размерът на глобата определен от АНО.

        Предвид изхода на делото съдът уважи направеното искане за присъждане на направените по делото разноски, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.  

                   По горните съображения, съдът постанови решението си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: