№ 728 /
04.11.2022г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание напети октомври две хиляди и двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар:
Светла Иванова
Прокурор:
А.Палхутев
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №641 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.285, ал.1, изр.2 от Закон за
изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Образувано е по касационна жалба на В.З.В.
***, срещу Решение №309 от 12.05.2022г., постановено по и.адм.д. №751/2021г. по
описа на Административен съд Хасково.
С обжалваното решение предявеният иск бил уважен частично, като с решението
съдът приел, че условията в следствения арест в Хасково нарушават чл.3 от
ЕКПЧОС и били констатирани конкретно лошите условия, при които бил поставен
ищецът – неосигуряване на минимална жилищна площ, липса на санитарен възел и
течаща вода в помещението, в което е настанен, и неосигуряване на престой на
открито. Съдът установил, че ищецът бил поставен в ареста при нечовешки и
унизителни условия, но определеното като размер обезщетение било обидно ниско,
неотговарящо на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Неправилно било
оценено поставянето при тези условия, макар и за недълъг период от време.
Република България била осъждана многократно от ЕСПЧ за нечовешки и унизителни
условия в арестите. След пилотно решение през 2015г. и за изминалите 7 години
оттогава държавата не била направила нищо за подобряване на условията.
Основната причина за това били именно решенията, като обжалваното, с което били
определени крайно и унизително ниски обезщетения, които не стимулирали
изпълнение на задълженията, а напротив – поощрявали да не се отпускат средства
за подобряване. Крайно ниският размер на обезщетението се приравнявал на липса
на обезщетение. Екстремно ниските обезщетения обезкуражавали гражданите да защитават
правата си и да искат справедливо обезщетение. Неправилен бил отказът от лихва
от датата на увреждането, защото тя била дължима. Иска се отмяна на решението в
отхвърлителната част, като бъде уважен предявеният иск изцяло, както и бъдат
заплатени направените по делото разноски.
От ответника – Главна Дирекция Изпълнение
на наказанията - София, чрез процесуален представител е постъпил писмен
отговор, в който се изразява становище за неоснователност на касационната
жалба.
Окръжна прокуратура Хасково считат касационната жалба като
неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна,
за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Първоинстанционното производство пред
Административен съд – Хасково се е развило
по реда на чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл.285, ал.1 във вр. с чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, като претендираните
като претърпени неимуществени вреди били основани от ищеца на неосигуряване на
изискуемата се минимална квадратура свободна площ в килията в следствения
арест; липсата на достатъчно дневна светлина в
килията, неосигуряване на разходка на чист въздух, липсата на санитарен
възел и течаща вода; храната била предоставяна без прибори, а помещенията били
мръсни, не се давало спално бельо. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата
молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението
на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, съдът е събрал
относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият
съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по
делото факти, при обсъждане доводите на страните, е направил своите правни
изводи.
С решението си по делото съдът е уважил
частично предявения против Главна Дирекция Изпълнение на наказанията иск за
сума в размер на 28,00 лева и го е отхвърлил в останалата част до пълния
претендиран размер от 1 000,00 лева като неоснователен. Присъдена е и
законна лихва върху посочената сума, считано от 29.07.2021г. до окончателно
изплащане. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в процесния период –
06.04.2021г. до 13.04.2021г., ищецът е претърпял неимуществени вреди,
произтичащи от условията, при които бил поставен в следствения арест и при
съобразяване изискването на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС за определяне на
кумулативния ефект върху лицето на установените в случая условия, е определил
размера на дължимото се обезщетение при приложението на чл.52 от Закон за задълженията и
договорите.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата
обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора
доказателства, при приложението на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната
взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл.284, ал.5 ЗИНЗС е направил верни правни
изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, Държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл.3, който в своята ал.1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Според чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал.1
се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Според чл.284, ал.5 от ЗИНЗС в случаите по ал.1
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Правилен е изводът на съда, изведен от
установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите
предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени
неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода от ищеца в периода, предмет на исковата молба,
в РС ИН Хасково.
Съдът е дал ясен и конкретен отговор кои
факти, релевантни за спора, приема за установени въз основа на събраните по
делото доказателства. В решението е изведен правилният извод за частична
доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия
закон, поради това, че доказателства, оборващи твърденията на задържаното лице,
не са представени. Тежестта на доказване е на административния орган. Съдът в
изпълнение на изискванията на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС е изискал от
специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от
значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно
съдържанието е приел за доказани твърдени в исковата молба факти – лошите
битови условия се изразявали в неосигуряване на минималната жилищна площ, липса
на санитарен възел в течаща вода в помещението, в което ищецът бил настанен, и
неосигуряване на престой на открито.
На следващо място, законът забранява
осъдените, респ. задържаните под стража, да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им осигури от една
страна, условия за изтърпяване на наложеното им наказание или задължането,
съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът
на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от
степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета -
като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и
физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено
неизпълнение на законови задължения – липсата на минимално изискуемата се
свободна жилищна площ в помещението, не е било осигурено правото на престой на
открито, липса на течаща вода и санитарен възел в помещението, в следствие на
което са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението.
При приложението на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС в обжалваното решение е
изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието
върху ищеца на условията в ареста в Хасково. Тези условия са несъответни на
каквито и да е, дори минимални критерии и стандарти на живот. Налице е
неизпълнение на вменените на администрацията задължения за създаване на условия
за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на
личността и накърняване на човешкото достойнство. Установената от
доказателствата по делото липса на минимално необходимите условия /жилищна
площ, престой на открито, достъп до санитарни помещения и течаща вода/ несъмнено
предпоставят унизително отношение, уронващо човешкото достойнство, както
правилно е прието в обжалваното решение.
Въз основа на гореизложеното, настоящия
съдебен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание
чл.221, ал.2, изр.2 от АПК и препраща към същите,
включително и по отношение на приложените от съда стандарти на защита на
правото по чл.3 от ЕКПЧ по отношение на ищеца.
Неоснователни са доводите на касатора В.З.
за неправилност на обжалваното решение в частта му, с която е определен размера
на дължимото му се обезщетение за причинени неимуществени вреди.
В тази връзка настоящата инстанция следва
да отбележи, че от установеното по делото неизпълнение не следва автоматично
обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично изражение, възприето
за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно неговото лично,
субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото страдание съдът
следва да прецени не само от страна на субективното възприятие и усещане на
пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които тя произтича
и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за справедливост,
съобразени от съда при приложението на чл. 52 от ЗЗД.
В случая изводите на съда за размера на
дължимото се обезщетение съответстват на посочените критерии. Правилно са
преценени конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към
увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху
състоянието на ищеца. Несъмнено е негативното въздействие върху ищеца на
условията, при които е пребивавал в ареста в Хасково. При преценката на
кумулативното въздействие на тези условия в исковия период, съобразено с
установената по делото обща продължителност и в съответствие с изведената от
закона и дължима се справедливост правилно с обжалваното решение, е определена
сумата, с която следва да бъдат възмездени причинените вреди.
При така изложените съображения решението
на съда като правилно и законосъобразно в обжалваната отхвърлителна част следва
да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, Административен съд – Хасково
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №309 от 12.05.2022г.,
постановено по и.адм.д. №751/2021г. по описа на Административен съд Хасково.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.