№ 233
гр. Благоевград, 02.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори март през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Катя Бельова
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно частно гражданско
дело № 20231200500235 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 396 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. Т., от с.Б.,Община Разлог срещу определение №93 от
26.01.?3 г. по гр. д. № 1218/21 г. на РС-Разлог, с което съдът е отказал да допусне
обезпечение на предявения иск срещу Община Разлог, с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК
вр. чл.439 ГПК. За да отхвърли молбата съдът е приел, че при наличието на изричната
разпоредба на чл. 393, ал. 1 от ГПК, искането за спиране на изпълнението е недопустимо. С
оглед на това съдът е намерил исканата обезпечителна мярка за недопустима, поради което е
отказал да допусне обезпечението.
Жалбоподателят оспорва така постановеното определение на съда.
Съдът, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и провери обжалваното
определение, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Обезпечението като способ за защита на субективни материални права се допуска при
наличието на визираните в чл. 391, ал. 1 от ГПК предпоставки: 1/ наличие на обезпечителна
нужда, изразяваща се в опасност без допускане на обезпечението да се затрудни или окаже
невъзможно осъществяването на правата на молителя по бъдещото решение и 2/ вероятна
основателност на иска, тоест представянето на доказателства, въз основа на които да се
направи извод, че е вероятно твърдяното субективно право да съществува, както и че
същото е накърнено по някакъв начин и това обосновава нужда от правната му защита.
По отношение на определени видове искове законодателят установява забрана за допускане
на обезпечение, като ги разграничава в две категории. Първата категория са искове, при
които ответникът има особен статут, който изключва нуждата от налагане на обезпечителни
мерки. Разпоредбата на чл. 393, ал. 1 от ГПК предвижда изчерпателно категориите субекти,
1
срещу които не се допуска обезпечение на иск за парично вземане, между които са посочени
и Общините. По отношение на тези категории субекти законът презумира от една страна, че
разполагат с достатъчно имущество, от което да се удовлетвори ищеца по бъдещия иск, като
същевременно съобразява значимостта на осъществяваните от тях функции. В разпоредбата
на чл. 393, ал. 2 от ГПК е посочена и втората категория искове, по които е недопустимо
допускане на обезпечение.
В настоящата хипотеза ответникът по иска е Община Разлог, тоест попада между
изчерпателно установените субекти, срещу които не се допуска обезпечение на
иска.Нормата е императивна и не позволява отклонение.
Поради изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за
допускане на обезпечение на иска.Обжалваното определение следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №93 от 26.01.2023 г. по гр. д. № 1218/21 г. на РС-Разлог.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2