РЕШЕНИЕ
№ ...................
гр.София, 12.03.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в
публичното съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 5238 по описа за 2017 год. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от Е.К.Я., с която срещу З.Л.И. АД са
предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226,
ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът
отправя искане до съда за осъждане на ответника да му заплати застрахователно
обезщетение за причинените им неимуществени вреди, претърпени болки и
страдания от загубата на Д.Я.Я.– нейн син
в резултат на ПТП станало на 14.09.2016 г. около 21.50 часа, по вина на водача
на лек автомобил БМВ с рег.№ *******-С.И.С.,
поради нарушение правилата за движение по пътищата – чл.20 и чл.21 от ЗДвП.
Във връзка с
настъпилото събитие било образувано досъдебно производство № 381/2016 г. по
описа на РУ на МВР-Карнобат, пр.пр.№ 10866/16 по описа на ОП гр.Бургас.
Поддържа
твърдения, че с описаното застрахователно събитие, в резултат на което била
причинена смъртта на нейния син, са й причинени неимуществени вреди – морални
болки и страдания от загубата му, които описва.
Поддържа
фактически и правни доводи, за това че ответникът, като застраховател по
застраховка ГО за лекия автомобил по полица № BG/22/115002491683
валидна от 07.10.2015 г. до 06.10.2016 г. следва да заплати обезщетение на
увредения от настъпилото застрахователно събитие.
Претендира
заплащане от застрахователя по задължителна застраховка «ГО» З.Л.И. АД на сумата
180000.00 лв. за обезщетяване неимуществените вреди, ведно със законната лихва
върху посочените суми от датата на ПТП – 14.09.2016 г. до окончателно
погасяване на задълженията. Претендира присъждане на разноски.
В подадената
допълнителна искова молба поддържа фактическите си и правни доводи. Оспорва
възраженията на ответника. Излага фактически и правни доводи за приложение на
разпоредбата на §22 от ПЗР на действащия КЗ, доколкото застрахователния договор
е бил сключен преди влизането му в сила.
В срока за
писмен отговор ответникът З.Л.И. АД е изразил следното становище: Оспорва
предявения иск по основание и размер. Прави възражение, че претенцията е
завишена по размер.
Оспорва
настъпването на вреди от посочения вид в причинна връзка с ПТП. Прави
възражения, че между ищеца и пострадалия не са били налице близки отношения,
които да доведат до описаните морални страдания. Оспорва продължителността на
последните и техния интензитет.
Оспорва
претенцията за заплащане на лихва за забава в размер на законната като
неоснователна, както и посочената начална дата на претенцията.
Не оспорва
наличие на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „ГО“ към
момента на ПТП за лекия автомобил по цитираната застрахователна полица.
Претендира разноски.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
Софийски
градски съд е сезиран с активно субективно и кумулативно съединени осъдителни искове
с правно основание чл.226, ал. 1 КЗ /отм./.
Сочената
разпоредба /чл. 226, ал.1 от КЗ /отм.// дава право на увреденото лице при
пътно-транспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка
“Гражданска отговорност”. Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най
– близките му, чиито кръг е посочен в ППВС № 4 от 1961 г. – раздел ІІІ, т.2 –
низходящите, възходящите и съпругът имат право да претендират обезщетение за
неимуществени вреди от прекия причинител. С Постановление № 5/24.11.1969 г. на
Пленума на ВС и разширен кръгът на лицата по ППВС № 4/1961 г., като е включено
лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено
увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява
престъпление. Следователно легитимирани
да искат обезщетението и направо от застрахователя, който е застраховал
гражданската отговорност на деликвента са посочените лица доколкото не е налице
произнасяне по образуваното тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОСГТК на ВКС.
В
проведеното производство, ищецът следва да установи, че има вземане за
непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на който е
виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са
произлезли вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка “Гражданска отговорност” между този водач и ответника -
застраховател. Трябва да установи и изискваната от посоченото ППВС родствена
или близка връзка между ищеца и починалия.
Чрез представените
в производството присъда № 252/02.11.2017 г. постановена по НОХД № 1093/2017 г.
по описа на ОС Бургас, констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
17/14.09.2016 г. се установява, че на 14.09.2016 г. около 21.50 часа в община
Карнобат, област Бургас, на Автомагистрала „Тракия”, км.326+700 м. при
управление на лек автомобил БМВ *** с рег.№ ******* водачът С.И.С. е нарушил
правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1 от ЗДвП, предвиждащ, че
водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват и чл.20,
ал.2 ЗДвП, предвиждащ, че водачите са длъжни при избиране на скоростта на
движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. В резулат на така описаното поведение допуснал ПТП, изразяващо
се в сблъсък на управлявания автомобил в мантинелата на пътя в ляво, като по
непредпазливост е причинил смъртта на Д.Я.Я..
Чрез
показанията на свидетеля Р.Й.К., преценени с оглед указаното в чл.172 ГПК, се
установява, че след като починал съпругът на Е. /ищцата/ през 2009 г. всичко
наблегнало на М.. Е. и М. живеели заедно в едно жилище. Отношенията им били
много добри, уважавали се, живеели задружно, помагали си, грижели се един за
друг. След смъртта на М., Е. паднала физически и психически. Смъртта му й се
отразила много зле, тя изпаднала в депресия. Отдала се на това всеки ден да
ходи на гроба на М.. Стои там около два-три часа, а на задушница по цял ден.
Много често се налагало да я приберат оттам. Това било на психическа основа,
според лекарите. Свидетелят К. и
дъщерята на Е. се редували някой да остава да спи при нея или я взимали в дома
си, защото се притеснявали за нейното състояние. След смъртта му Е. приключила
със социалните контакти-приятелки, съседки. С никой не искала да си говори,
била като в черупка-затворена. Преди да почине М. си имал приятелка, с която
възнамерявал да заживее и да създаде семейство. Правил ремонт на апартамента за
да реализира тези свои планове. Неговата майка /ищцата/ му помагала с каквото
може.
Страните не
спорят, че към датата на ПТП – 14.09.2016 г. за лекия автомобил БМВ 745 Д с
рег.№ ******* е налице валидна задължителна застраховка по полица № BG/22/115002491683
със срок на покритие от 07.10.2015 г. до 06.10.2016 г.
Страните не
спорят и се установява от представеното удостоверение за наследници №
ГС/02-010782/03.10.2016 г. издадено от община Ямбол, че Е.К.Я. /ищца в
производството/ е майка на починалия от пътното произшествие Д.Я.Я..
Поради това,
съдът намира, че ищцата е в кръга на лицата посочени в ППВС №4 от 1961 г. и
Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на ВС, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди от прекия причинител, а оттам – от застрахователя, който
отговаря за причинените от него вреди.
Съдът, приема
описаните факти за доказани, като съобрази обвързващата сила на присъдата по
НОХД с оглед указаното в чл.300 ГПК. Цитираната норма установява по
задължителен за гражданския съд начин вината на делинквента и механизма на
извършеното деяние, вкл. причинната връзка между ПТП и причинените травми. Чрез
така установеното, съдът намира, че водачът на лекия автомобил С.И.С. е
извършил виновно противоправно деяние, което е в разрез с указаното в
цитираните разпоредби на ЗДвП. Така, в производството бе установено нарушение
на правилата за движение по пътищата от страна на водача на лекия автомобил С.И.С.,
както следва: по чл.20, ал.1 от ЗДвП, предвиждащ, че водачите са длъжни да
контролират непрекъснато ППС, които управляват и чл.20, ал.2 ЗДвП, предвиждащ,
че водачите са длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Установи се,
че в резулат на така описаното поведение водачът на автомобила допуснал ПТП,
изразяващо се в сблъсък на управлявания автомобил в мантинелата на пътя в ляво,
като по непредпазливост е причинил смъртта на Д.Я.Я..
В тежест на ищеца
бе да докаже неимуществените вреди, свързани с болки и страдания във връзка с
увреждането от ПТП – загуба на пострадалия, поради причинените му тежки
несъвместими с живота телесни увреди.
В случая,
съдът намира че претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от загубата на нейния син бяха установени по несъмнен начин в
производството. Както бе посочено, чрез показанията на свидетеля Р.Й.К. се
установи, че ищцата и пострадалия са живеели в едно домакинство, имали са
близка духовна връзка на майка и син, пострадалия бил морална и финансова
подкрепа на ищцата, били близки. Несъмнено, след смъртта на Д.Я.Я.ищцата понася
страдания от неговата загуба, които в случая съдът намира за установени.
По размера на претенциите:
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде
определено съобразно принципа на справедливостта. Въпреки липсата на възможност
за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира за парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение.
Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо
обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за
аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
Според установената съдебна практика - Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и
практиката на ВКС
по приложението на чл. 52 ЗЗД между които решение № 202 от 16.01.2013 г. по т.д. № 705/2011
г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 25 от 17.03.2010 г. по т.д. № 211/2009 г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 28/09.04.2014 г. по т.д. № 1948/2013 г. на ІІ т.о.
и др. понятието "справедливост" не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са
специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението, но във всички случаи правилното
прилагане на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди
от причинена в резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване на
указаните в постановлението общи критерии - момент на настъпване на смъртта,
възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост
между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното
съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение
житейски отношения. Възприето е и становището, че при определяне на
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на
застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите", съгласно чл. 226 КЗ вр. § 27 ПЗР КЗ.
В настоящия случай, при съобразяване дадените
разяснения, съдът намира следното: С оглед възрастта на ищцата 63 години; възрастта
на пострадалия – 36 години; близката им родствена връзка – майка и син, добрите
им житейски отношения /поддържали близост, живеели в едно домакинство и
полагали съвместно грижа един за друг, както и обстоятелството, че пострадалият
бил основна морална и финансова подкрепа за ищцата/, при отчитане на
обстоятелството, че пострадалия не е имал създадено свое семейство към момента
на ПТП, съдът намира че справедливо обезщетение за преживяната загуба следва да
бъде определено на сумата 180000.00 лв. При определяне на посочения размер,
съдът съобрази как загубата на сина се е отразила на психичното състояние и
начина на живот на неговата майка-ищца в производството. За тези обстоятелства,
съдът възприе като обективни, пълни, последователни, безпротиворечиви и
обективни показанията на свидетеля Р.Й.К.. Последните сочат, че след смъртта на
Д.Я.Я.неговата майка всеки ден посещава гроба му и се застоява там по час, два,
а в дните на Задушница / ден за възпоменаване на душите на починалите, църковен
помен в чест на мъртвите/ тя остава през целия ден, като често се налага някой
от близките да я прибере. Освен това ищцата се променила и не общувала с близки
и съседи, затворила се и се отдала на мислите си за починалия син, често я
виждали да плаче, а когато заговаряла за него й ставало зле, налагало се да
посещават Спешна помощ поради оплаквания за рязка промяна в кръвното налягане.
Съдът достигна до посочените изводи и при съобразяване
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди вследствие телесно
увреждане или смърт, които от 11.06.2012 г. съобразно § 27 ПЗРКЗ до влизане в
сила на чл.492 КЗ /обн., ДВ, бр.102/2015 г./ са 2000000.00 лв. за всяко събитие
при едно пострадало лице. В този смисъл е и постановеното Решение № 73 от
27.05.2014 г. по Т. Д. № 3343/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. Настоящият
състав споделя напълно изразеното становище, че независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото
застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и
конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията
би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент.
Върху присъдените обезщетения за неимуществени вреди
се следва на основание чл.84, ал.3 от ЗЗД законна лихва от датата на
настъпване на непозволеното увреждане – 14.09.2016 г. до окончателно погасяване
на задължението.
По разноските:
В полза на
процесуалния представител на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38 от ЗА
вр. чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските
възнаграждения следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 5130.00
лв., съразмерно на уважената част от иска.
В полза на
СГС, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, следва да бъде присъдена сумата от 7200.00
лв., представляваща държавна такса, дължима върху уважената част от исковете,
която следва да бъде заплатена от ответника.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ***, да заплати на Е.К.Я., ЕГН **********
с адрес ***, действаща чрез адв.К.А.П. от САК с
адрес ***, на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ сумата 180000.00 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени болки и страдания,
вследствие на смъртта на Д.Я.Я./починал на 14.09.2016 г./, син на Е.К.Я., която
смърт е настъпила вследствие на пътно – транспортно произшествие станало на 14.09.2016
г. около 21.50 часа, по вина на водача на лек автомобил БМВ с рег.№ *******-С.И.С., поради нарушение правилата за движение по
пътищата – чл.20 и чл.21 от ЗДвП, като вината на водача е призната с присъда № 252/02.11.2017
г. по НОХД № 1093/2017 г. по описа на ОС Бургас, като гражданската отговорност на
С.И.С., като автомобилист за вреди, причинени при
управлението на лек автомобил БМВ с рег.№ *******, към посочената дата – 14.09.2016 г. е била
застрахована при З.Л.И. АД по полица № BG/22/115002491683
със срок на покритие от 07.10.2015 г. до 06.10.2016 г., ведно със законната
лихва, считано от 14.09.2016 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ***, да заплати на Е.К.Я., ЕГН **********
с адрес ***, действаща чрез адв.К.А.П. от САК с
адрес ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38 от ЗА вр. чл.7, ал.2,
т.5 от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения, сумата
5130.00 лв.- разноски за тази инстанция за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ***,
да заплати на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата
от 7200.00 лв., представляваща държавна такса, дължима съразмерно с уважената
част от иска.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: