Номер 152113.11.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София6-ти търговски
На 13.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20201001002337 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 600 от 21.04.2020 г., постановено по търг. дело № 139/2019 г.,
Софийски градски съд, Търговско отделение, 10 състав е отхвърлил предявения от
„Транстех“ООД на основание постановление за възлагане от 23.06.2015г. по изп.дело №
201573040542 на ЧСИ И. И. и „Вагонен завод Интерком“АД като длъжник по същото
изпълнително дело срещу „БДЖ – Пътнически превози“ЕООД иск с правно основание чл.
510, ал.1, т.1 ГПК във вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата от 62 968,78 лева, претендирана на
основание договор за услуга № 197/05.11.2014г., като неоснователен.
Със същото решение е отхвърлен и предявеният от „Транстех“ООД срещу „БДЖ –
Пътнически превози“ЕООД евентуален иск с правно основание чл. 452, ал.3 ГПК за сумата
от 62 968,78 лева, като плащане, извършено от трето задължено лице по см. на чл.508 ГПК в
полза на „Вагонен завод Интерком“АД след налагане на запор върху това вземане от страна
на „Транстех“ООД по изп.дело № 201573040542 на ЧСИ И. И..
Срещу така постановеното решение в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила
въззивна жалба от „Транстех“ООД, в която се твърди обжалваното решение да е неправилно
и незаконосъобразно поради съображения изложени в жалбата. Иска се отмяна на
решението и вместо него да се постанови друго с което предявенните искове- главен или
евентуален да бъдат уважени както са предявени.
1
В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на подадената въззивна жалба
от насрещната страна „БДЖ – Пътнически превози“ЕООД.
В открито съдебно заседание процесуалният й представител е заявил, че оспорва
жалбата като неоснователна, а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна.
В исковата молба и в уточнението към нея депозирани в производството по
повторното разглеждане на делото пред СГС са изложени твърдения, че с постановление за
възлагане от 23.06.2015г. по изп. дело № 201573040542 ЧСИ И. И. е предоставил на ищеца
„Транстех“ООД за събиране вземането на длъжника „Вагонен завод Интерком“АД към
„БДЖ – Пътнически превози“ЕООД, върху което вземане е наложено запорно съобщение ,
изх.№ 6779/11-12-2014г. по същото изпълнително дело.
Искането към съда е било да се постанови решение, с което да бъде осъден
ответникът „БДЖ – Пътнически превози“ЕООД да заплати на съищеца „Вагонен завод
Интерком“АД сумата от 62 968,78 лева, представляваща част от дължима от ответника в
полза на „Вагонен завод Интерком“АД сума на основание задължения по договор за
планов/среден и капитален ремонт, в общ размер на 3 246 044 лева/40% от общо дължимата
сума по договора/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на исковата молба- 28.12.2015г. до окончателното събиране на сумата.
При условията на евентуалност е предявен и иск с правно основание чл. 452, ал.3
ГПК за осъждане на ответника „БДЖ – Пътнически превози“ЕООД да му заплати исковата
сума, като плащане, извършено от трето задължено лице по см. на чл.508 ГПК в полза на
длъжника след налагане на запор върху това вземане от страна на ищеца
Ответникът „БДЖ – Пътнически превози“ЕООД е оспорил предявените искове по
основания изложени в отговора на исковата молба.
Твърди, че „Вагонен завод Интерком“АД няма вземане към него въз основа на
договора за капитален ремонт в общ размер на 3 246 044 лева тъй като страна по договора е
ДЗЗД“Интерком и партньори“, поради което и дължи плащане само на него. В хода на
делото процесуалният представител на ответника е направил изявление, че вземането на
„Транстех“ООД е удовлетворено в хода на изп. дело № 201573040542, поради което за
ищеца липсвал правен интерес от предявяването и на двата обективно съединени иска.
2
От фактическа страна съдът приема следното :
Не са спорни и не се нуждаят от доказване обстоятелствата, че в полза на ищцовото
дружество „Транстех“ООД има издаден на 22.11.2013 г. от Окръжен съд гр.Габрово
изпълнителен лист против „Вагонен завод Интерком“АД по т.д. № 9/2011 г. за следните
суми- 40 676.36 лв. представляваща неустойка за забавено плащане на друга сума и разноски
за всички съдебни инстанции в размер на 10239.11 лв.
Няма спор, а и се установява, че е образувано изп. дело № 20137890400259 по описа
на ЧСИ Н. К., която по искане на взискателя на 12.12.2014 г. е наложила запор на вземания
на длъжника „Вагонен завод Интерком“АД от третото задължено лице „БДЖ – Пътнически
превози“ЕООД, който е ответник по иска.
Няма спор, а и се установява, че с писмо № 03-15- 16/19.01.2015 г. „БДЖ –
Пътнически превози“ЕООД е уведомило ЧСИ Н. К., че дружеството не признава наложения
запор и не се явява трето задължено лице, тъй като длъжника по изпълнителното дело в
лицето на „Вагонен завод Интерком“АД няма вземане от него.
Няма спор, а и се установява, че с последващо запорно съобщение с вх. № 03-15-
16/11.02.2015 г. по изп. д. № 20137890400259 по описа на ЧСИ Н. К. е наложила запор до
размера на сумите, посочени в съобщението върху вземанията на ДЗЗД“Интерком и
партньори“,от частта на собственика му „Вагонен завод Интерком“АД, представляваща 40
% от плащанията по договор № 197, на което е изпратен отговор, че „БДЖ – Пътнически
превози“ЕООД отново не признава така наложения запор.
В производството пред първоинстанционния съд е представен и е приет като
доказателство договор № 197/05.11.2014 г. сключен между „БДЖ – Пътнически
превози“ЕООД като възложител и обединение ДЗЗД“Интерком и партньори“, като
изпълнител с предмет възмезден ремонт на пътнически вагони. Плащането е уговорено по
банкова сметка открита на името на сдружението, след приемане на работата.
Не се спори, а и се установява, че обединение ДЗЗД“Интерком и партньори“е
възникнало на 23.07.2014 г. като гражданско дружество по реда на чл. 357 и сл. ЗЗД и един
от участниците в него е „Вагонен завод Интерком“АД. Не се спори, а и се установява, че
съгл. чл. 23 от договора плащането от „БДЖ – Пътнически превози“ЕООД следва да
постъпва по сметка на обединението, а в тридневен срок след това се префактурира на всеки
от партньорите съобразно участието му и след приспадане на разходите.
Не се спори, а и се установява, че с Постановление от 23.06.2015г. и с оглед
отправено изрично искане по чл.510, ал.1 ГПК и като е взел предвид наложения запор и
липсата на изпълнение, частният съдебен изпълнител е възложил на взискателя
„Транстех“ООД вземането на длъжника „Вагонен завод Интерком“АД за събиране от
третото задължено лице „БДЖ – Пътнически превози“ЕООД до размера на вземането по
3
изпълнителното дело.
Пред настоящата инстанция не са ангажирани допуснати нови доказателства.
При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл.
269 ГПК, настоящият съд достигна до следните правни изводи:
Обжалваното решение е правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на
обжалваното решение , поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на СГС.
Наведените във въззивната жалба доводи и възражения повтарят част от същите аргументи,
които вече са били изтъкнати в производството пред първостепенния съд, на които в
обжалваното решение е даден подробен отговор. Независимо от това следва да се добави и
следното :
Посочените в чл. 510 от ГПК възможности представляват същинските изпълнителни
способи за удовлетворяването на взискателя при бездействие на третото задължено лице.
Възлагането на вземането за събиране представлява овластяване на взискателя, по негово
искане, в качеството му на процесуален субституент /процесуален застъпник/, да предяви
иск /чл. 134 ЗЗД/ срещу третото задължено лице и да се снабди с изпълнително основание,
ако такова липсва, като той не става титуляр на вземането и не може да се разпорежда с
него, а единствено се създава правомощие на взискателя да упражни правото на длъжника
от свое име за негова сметка. Целта да се предостави тази възможност на взискателя е да му
се даде възможност реално да се защити от неоснователно бездействие на третото лице да
изпълни наложения запор, с което да попречи на неговото удовлетворяване. В случая, от
събраните по делото доказателства, въззивният съд намира, че се установява наличието на
такова неоснователно бездействие от страна на третото лице. Ответникът не е имал
основание да откаже плащане по запора тъй като има качеството на задължен субект по
договор за планов капитален ремонт, сключен с ДЗЗД“Интерком и партньори“, в състава на
което обединение участва и дружеството съищец „Вагонен завод Интерком“АД и което
дружество е длъжник на взискателя „Транстех“ООД.
Правилни са и следва да бъдат споделени изводите на съда, че ответникът не е имал
основание да откаже плащане по запорното съобщение тъй като не се касае до
принудително изпълнение върху дял на съдружника в гражданското дружество, защото
вземането като облигационно право, е различно от правото на дял на едно лице в дадено
дружество. Изпълнение върху дял от гражданско дружество по ЗЗД не може да има, защото
ДЗЗД не е юридическо лице, то е неперсонифицирано, за разлика от търговските дружества,
които са самостоятелни юридически лица.
Това е така, защото съгласно чл. 357 и сл. от ЗЗД гражданското дружество
представлява договорно обединение на две или повече лица за осъществяване на съвместна
стопанска дейност, при което не възниква нов правен субект, организационно и
имуществено обособен от участващите в него лица и поради това придобитите права и
4
вземания, образуващи актива на имуществото на обединението не принадлежат на отделен
правен субект, юридическо лице, а на участниците в гражданското дружество, един от които
е съищецът „Вагонен завод Интерком“АД- длъжник по принудителното изпълнение.
Действително нормата на чл. 9, ал. 2, изр. 1 от ДОПК на която се е позовал ответникът
предвижда правосубектност на неперсонифицираните дружества, но изрично се сочи, че
тази фикция е само по отношение на производствата по ДОПК, какъвто случай не е и
процесният. Също така изрично се изключва от така признатата правосубектност
принудителното изпълнение, като предвижда, че то се осъществява срещу участващите в
неперсонифицираните дружества лица, съобразно тяхното участие, което на още по-голямо
основание сочи, че
е допустимо кредитор на участник в гражданското дружество да насочи принудително
изпълнение за негово задължение върху вземане, произтичащо от договор, сключен от
ДЗЗД. Доводите в обратния смисъл от въззиваемия са неоснователни.
Правилни са обаче и изводите на първостепенния съд, че по делото не е доказано, че
самото обединение има вземане и то в какъв размер по отношение на ответника „БДЖ –
Пътнически превози“ЕООД произтичащо от процесния договор за планов капитален ремонт
от 05.11.2014г.
Независимо от дадените указания от първоинстанционния съд при повторното
разглеждане на делото, събирането на такива доказателства не е било посочено от ищците,
чиято е доказателствената тежест по отношение установяването на тези обстоятелства. По
делото е останало недоказано обстоятелството какъв точно е размерът на вземането на
ДЗЗД“Интерком и партньори“ спрямо ответника по силата на процесния договор за планов
капитален ремонт, сключен с него въз основа на проведена процедура по ЗОП.
Налице е признание от страна на ответника за извършени плащания по този договор,
но по делото не са събрани доказателства относно конкретния размер на вземането по
договора за планов ремонт (т.е каква точно работа е била извършена от изпълнителя,
съобразно предмета на изработката - по кои обособени позиции, дали работата е приета, и
съответно разплатена от възложителя, съгласно изискванията на чл. 266 от ЗЗД, или е
възникнало задължение за плащане), нито кога конкретно са осъществени тези плащания и
дали има нереализирани плащания, т.е дължими суми в полза на изпълнителя.
Действително, както се сочи в жалбата установяването на горните обстоятелства би могло
да стане посредством изслушването на поисканата от ответника съдебно-счетоводна
експертиза със задача вещото лице да даде заключение за размера на платените суми по този
договор, но противно на твърденията на жалбоподателя съдът при повторното разглеждане
на делото е допуснал такава експертиза, но по искане на другата страна, която обаче е била
заличена поради невнасянето на определения депозит. Въпреки дадените от съда указания за
разпределяне на доказателствената тежест въззивникът не се е възползвал своевременно от
предоставената му възможност да ангажира доказателства в подкрепа на фактите и
5
обстоятелствата от които черпи благоприятни последици, не е сторил това и в
производството пред въззивната инстанция, позовавайки се на допуснатите от първата
инстанция нарушения на съдопроизводствените правила, вкл. и при изготвянето на доклада
на съда по чл. 146 ГПК, които да бъдат основание за допускането им от въззивната
инстанция на осн. чл.266, ал.3 ГПК. И след като не е доказано, че вземането съществува, то
правилно първоинстанционният съд е отхвърлил предявения главен иск с правно основание
чл.510 ГПК като неоснователен. Изводите му следва да бъдат споделени и от въззивния съд
и поради това обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено в тази му част.
Неоснователен е и предявеният при условията на евентуалност и иск с правно
основание чл. 452, ал.3 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 452, ал. 3 от ГПК взискателят и присъединилите се
кредитори може да искат плащане от третото задължено лице въпреки плащането, което то е
направило на длъжника, след като му е било връчено запорното съобщение.
В настоящия случай, както се установи по-горе, въззивникът „Транстех“ООД е
взискател по образувано изпълнително дело с длъжник „Вагонен завод Интерком“АД,
установи се и и налагането на запор на вземанията на длъжника от ответника „БДЖ –
Пътнически превози“ЕООД. Не се установява обаче, че след получаване на запорното
съобщение, ответникът като трето лице е извършил плащания в полза на длъжника. Ищецът
е този, който носи доказателствената тежест по отношение на факта на извършените
плащания след налагане на запора и размера на тези плащания, като противно на
твърденията във въззивната жалба съдът изрично му е указал, че носи доказателствената
тежест по отношение на тези обстоятелства. Независимо от това доказване на тези
правнорелевантни факти от негова страна не е било проведено. Действително налице е
признание от страна на ответника, че са извършвани плащания в полза на ДЗЗД“Интерком и
партньори“, но предвид липсата на конкретика в това негово изявление/за което той и не е
задължен/- кога са извършвани съответните плащания- преди или след запора, както и за
техния размер, правилно съдът не ги е взел предвид тълкувайки признанието на фактите
заедно с всички събрани по делото доказателства.
Поради съвпадането на крайните изводи на настоящия състав на въззивната
инстанция с тези на първостепенния съд в частта им по предявения насрещен иск,
обжалваното решение правилно ще следва да бъде потвърдено и в тази му част.
На осн. чл.78, ал.3 ГПК и с оглед на направеното искане въззивникът „Транстех“ООД
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия „БДЖ – Пътнически превози“ЕООД
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 450 лева.
Воден от горното, Софийски апелативен съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 600 от 21.04.2020 г., постановено по търг. дело №
139/2019 г., Софийски градски съд, Търговско отделение, 10 състав.
ОСЪЖДА „Транстех“ООД, ЕИК ***, със съдебен адрес гр. ***, ул.“***“№29, ет.2,
чрез адв. В. Н. да заплати на „БДЖ – Пътнически превози“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. ***, ул.“***“№3 разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на сумата от 450 лева
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7