Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Град Варна, 21 март 2016 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, първи състав, в открито
заседание, проведено на осемнадесети март две хиляди и деветнадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа докладваното
от съдията Василев,
в.гр.дело № 34 по описа за 2019 година,
и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.263 и следващите от ГПК и е образувано по Жалба Вх.№ 8269 от 20.06.2018
година по описа на ЧСИ Н.Денчева, рег.№ 807 от Н.Я.П. И Н.Н.П., чрез адв.Ж. /САК/, срещу изпълнителни действия на
съдия - изпълнителя по изп.д. № 366/2014 година, изразяващи се в Протокол за
Разпределение от 15.06.2018 година.
Жалбоподателя, чрез своя
процесуален представител приема, че извършеното разпределение на суми е
неправилно и и че постъпилите от продажбата на недвижимия имот суми не са
разпредели надлежно.Излага се, че посочените и събрани разноски са изцяло
незаконосъобразно посочени и събрани; че не е бил спазен установения в чл.135 и
чл.136 от ЗЗД ред; че е бил неправилно определен размера на задължението към
Банка „ДСК“, като не са били отчетени суми заплатени на банката след образуване
на изпълнителното дело; че не са посочени всички задължения към Банка „ДСК“; че
не са посочени сумите дължими на НАП и Община – Варна и че сумата от 6 854.61 лева е недължима.
Писмени възражения не са
постъпили.
От мотивите на ЧСИ
Н.Денчева е видно, че жалбата се явява
допустима, но по същество неоснователна.
След като съобрази материалите по делото и застъпените от страните
становища, ВОС констатира следното:
Изпълнителното производство е образувано в
кантората на ЧСИ с peг. № 807 – Надежда Денчева въз основа на издаден ИЛ против
длъжниците Н.Я.п. и Н. Н. П., за сумата от 118 402.70 евро – дължима
главница; сумата от 8 407.60 лева – лихва за периода от 09.08.2013 година
до 30.05.2014 година; санкционна лихва от 5 559.39 евро и други.
Изпълнението е било насочено против недвижим имот
на длъжниците, именно АПАРТАМЕНТ № 10 – мезонет, находящ се в град Варна,
местност „Свети Никола“ № 108, к-с „Бриз“ № 100, с идентификатор №
10135.2563.416.1.18 по КК, с площ от 164.10 кв.м., подробно описан в Протокола
за постъпили наддавателни предложения.Видно е от делото, че като единствен
наддавач се е явила Банка „ДСК“ и е спечелила търга за сумата от 193 000
лева.
ЧСИ е извършил разпределение по следния начин:
1.Вземания за разноски по обезпечаване и
принудително изпълняване по изп.дело – в размер на 1 412.60 лева.
2.Пропорционална такса по чл.26 Тарифата –
3 458.51 лева.Общо обикновени такси и разноски; платени пропорционални
такси и разноски от Взискателя общо в размер на 6 067.49 лева.
3.Втори ред привилегировани вземания – „Местни
данъци и такси за Община – Варна“ -
1983.50 лева.
4.Трети ред привилегировани вземания - - вземане на ипотекарния кредитор и
взискател – Банка „ДСК“ – общо в размер на 358 751.19 лева.
5.Четвърти и пети ред привилегировани вземания - няма.
6.Пети ред вземания – НАП – в размер на
2 974.15 лева.
От изготвената пред ВОС Съдебно счетоводна
експертиза става ясно, че размера на задължението към Банка „ДСК“
271 023.35 лева.Общо заплатените суми от Длъжниците са 12 707.75
лева, а на 26.06.2017 година те са внесли сумата от 458.67 евро или общо
постъпилите средства за погасяване на задължението са в размер общо на
11 046.87 лев.Те са намалили задължението до сумата от 291 655.14
лева.Дължимата законна лихва до 15.06.2018 година е 48 025.03 евро или
93 928.79 лева.А към датата на разпределението, след приспадане на
платените суми по главницата и лихвите възлиза общо на 353 031.73 лева.Банка
„ДСК“ е заплатила такси и разноски, както следва: 6 161.84 лева, като
общата сума на дълга с включени такси и разноски към датата е 359 193.57
лева /353 031.73 лева + 6 161.84 лева/.Сумите заплатени от Длъжниците са
6 094.81 евро или 12 707.75 лева или 5 636.14 евро.Задължението
към Община – Варна за двамата Длъжници е общо в размер на 1 983.50
лева.Дължимата сума на НАП е в размер на 2 974.15 лева.
В.л. е изготвило вариант за разпределение на
постъпилата сума от 193 000 лева,
както следва:
-По чл.136 т.1
- сумата от 9 277.72 лева
– представляваща сбор от т.26 – 1 703.28 и други такси в размер на
1 412.60, както и заплатените от Банката 6 161.84 лева.
- По чл.136 т.2 задължение към Община – град Варна,
сумата от 1 983.50 лева.
- по чл.136
т.3 в полза на Банка „ДСК“ сумата от 181 738.78 лева.
- по чл.136 т.6 – задължението към НАП в размер на
2 974.15 лева не може да се изплати, поради недостиг на средства.
Становището на съда е
следното:
Разпределението е акт на съдебния-изпълнител, с
който той определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за
удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на
всяко едно от тях. Разпределението е предпоставено от наличието на няколко
взискатели по същото изпълнение и недостатъчност на сумата, реализирана по
изпълнението, за цялостно удовлетворяване на всички взискатели.
Според чл. 458
от ГПК, Държавата и Общината се смятат винаги за присъединени взискатели за
дължимите им от длъжника публични и други вземания, размерът на които е бил
съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението, като за тази
цел той изпраща съобщение до НАП за всяко започнато от него изпълнение и за
всяко разпределение.Вземанията на държавата за данъци върху определен имот и
другите, освен тия за глоби, от своя страна се ползват с право на
предпочтително удовлетворяване, съгласно чл.
136, ал.1, т.2 и т.6
от ЗЗД. Така действащата към момента нормативна уредба предвижда привилегии
за вземанията на държавата, както по отношение на реда за реализирането им,
така и за тяхното удовлетворяване. При наличието на такива вземания държавата
се смята за присъединен по право взискател, а самото установяване
съществуването на нейни вземания спрямо длъжника се извършва служебно от
съдебния изпълнител чрез изискване на данни от НАП.
Съгласно т.6 от ТР №
2 от 2015 година не всички разноски по изпълнителното дело на първоначалния
взискател се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл.
136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. С такова право се ползват и в първия ред на специалните привилегии се включват разноските на
първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ,
постъпленията от който се разпределят. В този ред може да бъдат включени и
разноските на първоначалния взискател за образуване на изпълнителното дело и за
възнаграждение на един адвокат.
Според чл.
136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД ползват се с право на предпочтително удовлетворение
вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и
за исковете по чл. чл. 134 и 135 - от стойността на имота, за който са
направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски. Тази
формулировка въвежда критерии при предпочтителното удовлетворяване на
взискателите за разноски, което изключва и тезата на жалбоподателката, че в
този ред се вписват всички разноски на всички взискатели. Идеята е да се даде
предимство на тези от тях, които са направили разноски за действия, от които се
ползват и останалите взискатели.Тази сума вещото лице е изчислило на стойност
общо от 9 277.72 лева и
тя следва да се удовлетвори първа от всички задължения.На следващо място по
чл.136 ал.1 т.2 ЗЗД е редно да се пристъпил към удовлетворяване на местните
данъци и такси – изчислени в размер на 1 983.50
лева в полза на Община – Варна.Остатъкът от сумата от 181 738.78 лева следва да се получи от Банка „ДСК“ по чл.136
ал.1 т.3 от ЗЗД, а що касае задължението към НАП то е шесто по реда си и не
може да бъде удовлетворено, поради липсата на остатъчни средства.Ето защо,
съдът приема, че разпределението следва да се извърши по указания от в.л. и
съда начин.
На основание изложеното,
ВОС,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Разпределителен
протокол от 15.06.2018 година по изп. д. № 20148070400366, по описа на ЧСИ
Надежда Денчева, с рег.№ 807, с район на действие ВОС, като вместо това съдът
разпорежда ново разпределение по т.1 и т.3, в следният смисъл:
1.По чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД
сумата от 9 277.72 лева,
представляващи такси и разноски по изпълнителното производство.
2.По чл.136 ал.1 т.2 от ЗЗД сумата от 1 983.50 лева в полза на Община – Варна
3.По
чл.136 ал.1 т.3 от ЗЗД сумата от 181 738.78
лева в полза на Банка „ДСК“ в качеството му на
ипотекарен кредитор.
4.В полза на НАП не се
присъждат суми, поради липсата на остатъчни средства.
Решението подлежи на обжалване по чл.
463, ал. 2 от ГПК, в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба
пред Апелативен съд гр. Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: