РЕШЕНИЕ
гр.
София, 03.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А” въззивен състав, в публичното заседание на трети юни двехиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЛЮБОМИР
ЛУКАНОВ
при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 915 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на ответника Т.А.Г. срещу решение от 14.11.2017г., постановено по гр. дело
№ 19142/2016г. на Софийски районен съд, 90
състав, в частта, с която са
уважени предявените по делото искове по чл. 422 от ГПК вр. Чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е признато за установено в отношенията
между жалбоподателя и ищеца „Т.С.” ЕАД, че жалбоподателят дължи плащане на
сумата 1204. 79 лв., представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за периода м.11.2012г. – м.04.2014 г., ведно
със законната лихва от 23.12.2015г. до окончателното изплащане, както и на
обезщетение за забава в размер на 118. 80
лв. за периода от 31.12.2012г. до 15.12.2015г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 80288/2018г. на СРС, 90 с-в. В жалбата се
поддържат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на
материалния закон и на съществени процесуални правила, като се излагат подробни
доводи и съображения в тази насока. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
първоинстанционното решение в атакуваната част и да отхвърли предявените искове;
претендира и присъждане на направените разноски по делото.
Въззиваемият - ищец „Т.С.”
ЕАД не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба. В хода на утните прения
оспорва бланкетно жалбата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
При
извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд
намира, че първоинстанционното решение
е валидно и процесуално допустимо в атакуваната част.
Първоинстанционното
решение е постановено в съответствие с материалния закон и като правилно следва да бъде потвърдено. На основание чл. 272 от ГПК въззивния съд препраща към
мотивите на първоинстанционното решение, като правилни и законосъобразни. С
оглед доводите във въвзивната жалба, следва да се отбележи следното:
Предявени
са по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК установителни искове за парични притезания, за
които е издадена заповед за изпълнение по
гр.д. № 80288/2015 г. на СРС, 90 състав.
СРС
е уважил частично исковете, като е приел, че по делото е проведено пълно и
главно доказване от страна на ищеца на наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните по доставяне на топлинна енергия, като е присъдил
главницата съобразно заключението на приетата СТЕ.
По делото е безспорно установено, че въззивникът
е собственик на процесния имот, по силата на представения нотариален акт № 116/91г.
на І нотариус при Втори РС. По делото е
представена и молба –декларация от 05.12.1997г. за откриване на партида,
подадена лично от ответника до ищцовото дружество.
Съгласно
констатациите на приетата СТЕ, остойностяването на потребената топлинна енергия
и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент
нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните
отчети по общия топломер за процесната сграда, отчета по индивидуалните
разпределители в имота на ответника и сметките за дялово разпределение на
дружеството за топлинно счетоводство, съставени от трето за правоотношението между
страните лице и по възлагане от етажните собственици. Вещото лице е съобразило,
че в имота за процесния период е имало 4 монтирани отоплителни тела с 4 топлоразпределители,
щрангове, захранващи втори кръг и водомер за топла вода.
Договорното правоотношение между главните
страни по делото е възникнало съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, в сила от 2003г. и
приложим за целия процесен период, при действие на Общите условия на ищцовото
дружество. Не е спорно по делото, че ответникът е собственик на процесния имот.
Сградата, в която се намира процесният апартамент, е в режим на етажна собственост
и в течение на процесния период ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови
нужди. Подаването на топлинна енергия към процесния имот през процесния период,
се установява от приетите като писмени
доказателства по делото документи за топлинно счетоводство и отчети за отдадена
топлинна енергия, съставени от дружеството - топлинен счетоводител, както и от
приетото от СРС заключение на СТЕ. Измерването на индивидуалното потребление на
топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла
вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е възложено
от етажните собственици на „Б.“ ООД с
договор, също приет като писмено доказателство. Същият е сключен от
упълномощени представители на етажните собственици, съгласно протокол на общото
събрание.
От
изложеното следва изводът, че ответникът, в качеството му на собственик на
имота, е потребител на топлинна енергия за битови нужди и съгласно чл. 155 от ЗЕ, дължи заплащане на цената
на отдадената за процесния имот топлинна енергия, за претендирания период. Ето
защо искът е доказан по основание. Доводите в тази връзка, за липса на облигационно
правотношение между страните, поддържани и в жалбата, са неоснователни. Правилно
първоинстанционният съд е приел в решението си, че облигационното отношение
между страните е възникнало по силата на закона по неформален договор за
продажба на ТЕ, със съдържание по общите условия.
Доводите в жалбата относно
действието на Общите условия са неоснователни - договорът се счита за сключен с
конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а
топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване, като Общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите –
арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. В случая представените по делото Общи условия са
публикувани и са влезли в сила.
Неоснователно е позоваването
на въззивника на нищожност на клаузи в ОУ на основание разпоредбите на ЗПП. При
определяне размера на задължението за главницата, СРС не прилага клаузата от ОУ
за предпоставките на рекламацията, която потребителят дължи да извърши при несъгласие
с определените от топлопреносното предприятие задължения. Задължението е
определено според отчетеното количество на подадената топлоенергия и при дела
за ответника на база заявената кубатура. Следователно, съответствието на
клаузата за рекламация с изискванията на ЗПП, е без значение за решаването на
спора.
Оплакването в жалбата относно липсата на доказателства за дължимите
суми съдът намира за неоснователно. Фактите относно размера на начислената
топлоенергия се установяват на самостоятелно основание от заключението на
приетата СТЕ , чиито констатации не са опровергани от други доказателства по
делото. Начислените на въззивника суми са определени като дължими на база
реален отчет на уредите за индивидуално разпределение и на СТИ в АС, на база
правилно извършени дялово разпределение и остойностяване на доставеното
количество ТЕ. Възраженията в тази връзка са неоснователни и недоказани.
Неоснователно е възражението
на жалбоподателя досежно неизправност на абонатна станция и на измервателните
уреди. В заключението на СТЕ са
констатирани периодични проверки на топломерите в абонатната станция съгласно,
като по делото са представени от третото лице – помагач протоколи в тази връзка.
По отношение на лихвата за
забава не се релевират конкретни оплаквания, по които съдът дължи произнасяне.
По изложените съображения,
исковете са основателни и доказани до присъдените от първоинстанционния съд
размери.
Предвид съвпадението в изводите на двете инстанции, решението
следва да бъде потвърдено.
Разноски не следва да бъдат присъждани на въззиваемия,
с оглед изхода на спора, поради липса на реално извършени процесуални действия
пред настоящата инстанция.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 14.11.2017г., постановено по гр. дело № 19142/2016г.
на Софийски районен съд, 90 състав в
обжалваната част за уважаване на
исковете.
Решението в частта за
отхвърляне на исковете е влязло в сила, като необжалвано.
Решението е постановено при
участието на трето лице - помагач на ищеца – „Б.Б.“ ООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.