Р Е Ш Е Н И Е
№ /
.11.2020 година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х
КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
2. РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря ДОБРИНКА
ДОЛЧИНКОВА и при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ БАЕВА к. адм. д. № 2215 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 221 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационната жалба на „Вайн“ ЕООД със седалище и адрес
на управление с. Старосел, област Пловдив срещу Решение № 77/08.07.2020 година
на Районен съд - Девня, ІV състав, с което е изменено Наказателно постановление
№ 03-010478/10.10.2018 година на директора на Дирекция „Инспекция по труда“.
Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено при
нарушаване на материалния
закон. Твърди, че съдът неправилно е приел, че Людмила И. Атанасова е
извършвала трудова дейност. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
атакуваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени
наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът не изпраща представител. В писмено
становище от 28.10.2020 година излага подробните си съображения. Претендира
направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.
Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален представител,
оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за
неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството пред районния съд е образувано по жалбата на „Вайн“ ЕООД
със седалище и адрес на управление с. Старосел, област Пловдив срещу
Наказателно постановление № 03-010478/10.10.2018 година на директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което на търговеца е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 1 600 лева за нарушение по чл. 414, ал. 3,
вр. чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) затова, че на 04.09.2018 година в
лозов масив, находящ се в землището на гр. Суворово, област Варна, в качеството си на работодател, е допуснал до
работа Людмила И. Атанасова, без сключен писмен трудов договор.
С Решение № 77/08.07.2020 година, постановено на НАХД № 15/2020 година,
състав на Районен съд - Девня е изменил наказателното постановление, като е
намалил размера на наложената имуществена санкция. За да постанови този
резултат съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е, въз основа на
констативен протокол от 04.09.2018 година, показанията на разпитаните в с.з. на
08.06.2020 година свидетели Н.И.И., Е.Д.Н. и З.Х.Х. и установителната сила на акта за установяване на административно
нарушение по чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ, че на 04.09.2018 година Л.И. А. е извършвала трудова функция – бране на грозде, възложена и от „Вайн“
ЕООД с. Старосел, без сключен писмен трудов договор, поради коетодружеството е осъществило състава на
нарушението по чл. 414, ал. 1, вр. чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда. Съдът е
приел, че наложената имуществена санкция е явно несправедлива и е намалил размера до минимума, предвиден в
специалната норма.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл.
63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените
доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Настоящият състав изцяло споделя
мотивите на въззивния съд.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при
предоставянето на работна сила се
уреждат само като трудови правоотношения. В КТ не се съдържа легално определение на
понятието работната сила. Националният статистически институт е
дал определение на понятията „заети лица“ и „наети лица“ във връзка с
изследване на заетостта и е приел, че „заети лица“ са лица, които извършват работа за
производство на стоки и услуги поне 1 час срещу заплащане (в пари или натура)
или друг доход, а „наети лица“ са лицата,
извършващи работа, за която получават възнаграждение в пари или натура под
формата на работна заплата (в т.ч. лицата на постоянен и временен трудов
договор, на пълно и непълно работно време). От съдържанието на тези сходни
понятия следва да се извлече и съдържанието на понятието „работна сила“, като способност
на човека да произвежда, чрез извършване на определени физически и/или
интелектуални действия/усилия.
Съгласно
разпоредбата чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият
договор се сключва в писмена форма, преди постъпването на работника на работа, като неизпълнението на това задължение
се санкционира по чл. 414, ал. 1 от КТ.
От анализа на посочените разпоредби следва да се изведе извод, че за да е
осъществен състава на нарушението е достатъчно лицето да полага труд, по
възложение, без за това да е сключен писмен трудов договор. Елементите на
трудовото правоотношение – работно време и трудово възнаграждение не са факти
от значение за съставомерността на деянието. Те подлежат на установяване в
административното производство по установяване съществуването на трудово
правоотношение по реда на чл. 405а от КТ.
Предвид
изложеното съдът намира, че въззивният съд е постановил решението си, въз
основа на правилно установени факти и при правилно приложение на материалния
закон. В хода на въззивното производство не са допуснати процесуални нарушения.
Предвид горното проверяваното решение следва да се остави в сила.
На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на
размер на 80 лева, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 23е от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК,
вр. чл. 63 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 77/08.07.2020 година на
Районен съд - Девня, ІV състав, постановено по НАХД № 15/2020 година.
ОСЪЖДА „Вайн“ ЕООД със седалище и адрес
на управление с. С., ЕИК********* ДА ЗАПЛАТИ НА Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.