№ 2789
гр. Пловдив, 05.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502934 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Р. С. Д. от гр.Пловдив, чрез
пълномощника й адв.В. Р. от АК Пловдив срещу определение №
10472/30.09.2022г., постановено по гр.д. № 7996/2022г. на Районен съд -
Пловдив, XV гр.с. с което е върната исковата молба вх.№ 44285/02.06.2022 г.
в частта й по предявения от Р. С. Д., ЕГН **********, против А. Н. К., ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да
преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищцата да ползва
½ ид.ч. от имот, представляващ УПИ II – 126, находящ се в местността „Св.
Георги“ с площ от 1, 237 дка, ведно с построената в имота двуетажна
жилищна сграда с разгърната застроена площ от 420 кв.м., като предостави
ключ от входната врата на имота и на сградата., като е прекратено
производството по делото в посочената му част.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното
разпореждане. Твърди, че прекратеният иск е допустимо с оглед разликата му
с иска по чл.32 от ЗС.
На ответника по иска на основание чл.129 ал.3 и чл.130 от ГПК препис
от частната жалба не се изпраща. РС Пловдив обаче изпраща препис от
частната жалба до ответника, от който постъпва отговор по частната жалба, с
който се иска потвърждаване на обжалвания съдебен акт и се претендират
разноски по делото.
1
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.275 ал.1 от
ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна по следните
съображения:
Според РС Пловдив с иска, предявен по реда на чл.109 ЗС, се иска от
съда ответникът да бъде осъден да преустанови неоснователните си действия,
с които пречи на ищцата да ползва имота, съобразно учреденото й право на
ползване, като й предаде ключ от последния. В този смисъл се търси защита
на правото на ползване, съответно на припадащата й се ид.ч., като
евентуалното уважаване на предявения иск ще има за последица
снабдяването на ищцата с достъп до имота. Приема се от ПРС, че тази защита
се обхваща от защита, предявена по реда на чл.32 ал.2 ЗС, доколкото чрез
предявяване на този иск по реда на спорната съдебна администрация между
страните следва да бъде разпределено ползването на реална част от имота,
като съдебното решение подлежи а принудително изпълнение и
съсобственикът може да се снабди с изпълнителен лист за въвод във владение
в реалната част от имота, която му е разпределена от съда.
Според въззивният съд този извод е неправилен. Искът по чл.109 от ЗС е
част от исковете за защита на собствеността на собственика от посегателства
срещу правото му на собственост. Докато иска по чл.32 ал.2 ЗС е реализация
на спорна съдебна администрация. Ето защо този иск на съдебна
администрация не може да изключи правото на собственика да защитава
правото си на собственост с някой от собственическите искове, които са
предоставени от закона. Ето защо обжалваното определение следва да се
отмени, а делото да се върне на РС Пловдив за продължаване на
съдопроизводствените действия и по този иск.
Мотивиран така съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО определение № 10472/30.09.2022г., постановено по
гр.д. № 7996/2022г. на Районен съд - Пловдив, XV гр.с. и ВРЪЩА делото на
РС Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3