№ 24
гр. ХАСКОВО, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. Д.А-ШАЛАМАНОВА
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Търговско дело №
20235600900024 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от
Кодекса за застраховането за сума в размер на 50 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди.
ИЩЕЦЪТ – С. И. Б. твърди, че в гара си, намиращ се в
грС. ул.“П.“ № 1, ползван като автосервиз извършвал ремонтни дейности на
автомобили, както и това, че на 09.04.2021 год. около 20.00 часа е бил
помолен от О. К. и съпругата му да прегледа лек автомобил „Ф.“, с рег. №
**********. Водачът К. след като извършил маневра „завой на ляво“, за да
позиционира превозното средство над канала в гаража, за момент спрял с
предната лява гума, опряна в метална тръба, разположена непосредствено
пред входа на гаража, след което рязко потеглил и ударил ищеца, стоящ вляво
пред автомобила. По случая било образувано ДП № 244 / 2021 год. по описа
на РУ на МВР –С. прекратено по искане на пострадалия на основание чл.343,
ал.2 от НК. В резултат на станалия инцидент били причинени телесни
увреждания на ищеца, изразяващи се в счупване на дясната подбедрица в
близкия край с разместване, за което на 10.04.2021 год. постъпил в клиника
по ортопедия и травматология при ВМА – гр.С., където му били извършени
две оперативни интервенции – на 14.04. и на 28.04.2021 год., при които било
извършено открито наместване на фрактурата с поставяне на вътрешни
фиксации. На 05.05.2021 год. ищецът бил изписан от болничното заведение. В
продължение на три месеца е бил на легло, след което започнал труден
процес по раздвижване, с помощта на патерици, които ползвал осем месеца.
Поради неспадащия оток на крака от отделението по рехабилитация му било
обяснено, че е противопоказно да провежда такава. Изпитвал силни болки и
1
страдания, което налагало приема на обезболяващи лекарства.
Възстановителния период продължил повече от една година. И понастоящем
изпитвал болки при продължително стоене прав и при промяна на времето.
Накуцвал. В резултат на причинените травми не бил в състояние за извършва
предишната си работа. Изпитал страх, че няма да преживее операциите.
Затворил се. Станал раздразнителен. Към момента на настъпване на
инцидента е бил в сила застрахователен договор „Гражданска отговорност“,
сключен между собственика на МПС, управлявано от виновния водач О. К. и
ответното застрахователно дружество, от страна на което било определено
застрахователно обезщетение от 15 000 лева, по отношение размера на което
ищецът изразил несъгласие и поради това не се стигнало до подписване на
споразумение за доброволно уреждане на спора. С оглед на изложеното,
моли за решение, с което съдът осъди ответника да му заплати сумата в
размер на 50 000 лева /след допуснато изменение на иска, чрез намаляване на
първоначално предявения размер от 65 000 лева с приспадане на изплатеното
от ответника в полза на ищеца застрахователно обезщетение в размер на
15 000 лева/, съгласно определение, постановено в съдебно заседание,
проведено на 16.10.2023 год./, претендирана като застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 02.03.2023 год. – дата, на която изтичал срока за произнасяне по
предявената от него претенция от страна на застрахователя, до окончателното
й изплащане. Претендира присъждане и на деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД
– гр.С. – признава за установено съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по отношение собствеността и ползването на лек автомобил
марка „Ф.“ по силата на застрахователна полица № BG/30/120002840876.
Оспорва иска – относно виновното и противоправно поведение на водача на
застрахования при него автомобил; относно причинно следствената връзка
между пътния инцидент и причинените на ищеца увреждания; относно
размера на претендираното обезщетение, заявявайки възражения за
прекомерност и съпричиняване, допуснато от пострадалия, който не стоял на
достатъчно безопасно разстояние от автомобила, управляван от К.. Оспорва и
искането за присъждане на законна лихва.
Съдът, след преценка доводите на страните и
обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
С постановление от 07.10.2022 год. на Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград е прекратено
наказателното производство, водено за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“,
вр. чл.342, ал.1 от НК, на основание чл.24, ал.1, т.1 и т.9, чл.199, чл.242, ал.1 и
чл.243, ал.1, т.1 от НПК - поради изразено от ищеца в качеството му на
пострадал от ПТП, съгласие за това.
На 01.12.2022 год. ищецът е изпратил до ответника
застрахователна претенция, с искане за присъждане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 65 000 лева, въз основа на
която е образувана щета с № 0801 – 007398 / 2022 – 01.
2
Видно от приетото като писмено доказателство
преводно нареждане от 08.03.2023 год. е, че от страна на ответника е
определено и изплатено в полза на ищеца застрахователно обезщетение в
размер на 15 000 лева.
По искане на страните по делото са събрани и гласни
доказателства, чрез разпита на посочените от тях свидетели. От показанията
на свидетелката Б.а – съпруга на ищеца се установява, че на 09.04.2021 год.,
надвечер в 19.15 часа съпругът й претърпял инцидент. Гаражът, ползван от
ищеца като автосервиз по това време на деня бил затворен, но непознат за тях
човек помолил съпруга й да прегледа автомобила му. Свидетелката уточнява,
че по това време си е била в къщи, но не чула нищо. Гаражът се намирал до
жилището им в гр.Свиленград. От съседката си разбрала, че е станала беля
със съпруга й. Затичала се към гаража. Видяла, че едната гума на колата била
в канала. Съпругът й бил откаран до болницата с автомобила на съседа й. В
гаража се събрали хора, опитвайки се да изкарат колата. Накрая викнали
багер и я издърпали. В болницата в гр.Хасково им обяснили, че счупването е
много лошо и не могат да го оправят, поради което на следващия ден, синът
на свидетелката заедно със свои познати откарал баща си в болница в гр.С..
През нощта ищецът изпитвал ужасни болки. Кракът му бил много отекъл.
Първата операция била за стабилизиране на крака с външни железа и болтове,
която продължила два часа. След 10 – 15 дни била извършена втора операция
с поставяне на вътрешни пластини, продължила четири часа. И двете
операции били извършени под пълна упойка. По време на престоя му в
болницата не пускали никой от близките, поради ковид пандемията. На
05.05.2021 год. ищецът е бил изписан, като през цялото време на болничния
престой е трябвало да бъде неподвижен, лежейки по гръб. След като го
изписали, съпругът й бил в окаяно състояние и изнемощял. Изпитвал болки и
страх. Кръвното му паднало. Прилошавало му. Почти три месеца бил на легло
в къщи. Правили му превръзки, пръскали с лекарства. Зад коляното на
свивката имал рани, които много трудно заздравели. На петата също имал
рана, която била много болезнена. След третия месец започнал да се опитва
да става с патерици, които ползвал в продължение на около осем месеца, а
след това – бастун. В продължение на около една година не можел да ходи
спокойно. След третия месец отишли на рехабилитация в гр.Любимец, където
им обяснили, че не е удачно да се провежда такава, поради това, че кракът на
ищеца бил подут, а и раните все още не били заздравели. Опитали и втори
път, но отново им било отказано, поради това, че кракът му е подут, твърд
като дърво и безчувствен. Обяснили им, че има опасност от поява на тромби.
В момента нямало промяна – кракът останал по-широк и безчувствен, а при
ходене – накуцвал. При натоварване изпитвал болки. В началото бил
изнервен, депресиран, изпитвал страх от това, че няма да може да проходи.
При прегледа, лекарят му казал да е благодарен и на това, защото имало
дилема дали да му отрежат крака или да му правят операция, поради това, че
счупването около коляното на десния крак било лошо. Обяснили му, че по-
добре от това няма да стане. И в момента металните пирони и шини стояли в
крака му. След повече от година от инцидента, ищецът влезнал в гаража си,
3
където били душата и сърцето му. „Но толкова му е и работата, само и само
да е в гаража“ – споделя свидетелката. В момента бил пенсионер и работел
повече за удоволствие. Ищецът бил заварчик и тенекеджия, с която дейност
се занимавал от 1991 – 1992 год., извършвайки я в гаража си, която била
единствения му източник на доходи. От показанията на свидетелката К.а –
съпруга на водача на автомобила, застрахован в ответното дружество се
установява, че в деня на инцидента пътувала със съпруга си О. К. от Турция
за България. Стигайки до гр.Свиленград спрели на бензиностанция, където им
казали, че е паднал тампона на колата и, че наблизо имало майстор, който
може да им помогне. Майсторът им казал да вкарат колата в гаража на
канала. Свидетелката го попитала дали не може дой да стори това, но ищецът
отказал. Съпругът й се качил в колата и с ляв завой я насочил с предната й
част към канала. Майсторът отишъл отпред за да насочва съпруга й. Не
видяла на какво разстояние от автомобила се намира ищеца. Не видяла какво
е станало и как автомобилът е ударил майстора. Лявата гума на автомобила,
управляван от съпруга й, паднала частично в канала. Майсторът извикал „Ох,
крака ми“. Ядосал се и ги изгонил.
От заключението, представено по допуснатата съдебно
медицинска експертиза се установява, че в резултат на станалия на 09.04.2021
год., инцидент, ищецът е получил счупване с разместване на дясната
подбедрица в близкия й край. Последиците от травмата не били отзвучали и
нямало да отзвучат до края на живота на пострадалия. Металните фиксиращи
тела не били свалени. Налице били трайни нарушения в лимфната и венозна
система на дясната подбедрица. Били проведени две операции, едната от
които за закрито наместване и поставяне на външен фиксатор, а втората – за
открито наместване с вътрешна фиксация с две планки, свързани с винтове. В
началото на периода болките били с висока интензивност и странията
продължили около една година до самостоятелното прохождане. В момента
продължавал да изпитва болки и страдания, както спонтанно, така и при
натоварване на крака. Ищецът се нуждаел от чужда помощ в рамките на една
година, най - вече в първите шест месеца, когато е бил на легло. В устния си
доклад вещото лице посочва, че първата от операциите представлявала
закрито наместване – без достъп до костта и без рязане на меките тъкани.
Извършвало се наместване под рентгенов контрол чрез опъване в опит да се
консолидират краищата. След извършен последващ контрол, лекарите
установили, че нещата не са се получили и пристъпили към същинската
операция. В момента ищецът ходел без помощни средства, но видимо куцал.
Изпитвал затруднения при ходене, придружено с болки. Съобщавал за крампи
и схващания.
От заключението, представено по допуснатата
автотехническа експертиза, изготвена от вещото М. се установява, че ПТП е
настъпило при следния механизъм: На 09.04.2021 год. около 18.48 часа
водачът О. Д. К. е управлявал лек автомобил „Ф.“ с рег. № **********,
движейки се по ул.“П.“ пред № 1, като е предприел маневра – завой на ляво,
за да влезе в гаража на ищеца, находящ се на същия адрес в гр.Свиленград.
Пешеходецът Б. е бил вътре в гаража с лице към автомобила, насочвайки
4
водача. При движението си напред, предните гуми на автомобила опрели в
метална тръба, издадена пет сантиметра над земята, при което автомобилът
спрял. Водачът подал рязко газ и автомобилът тръгнал напред ускорително,
навлизайки в гаража и удряйки ищеца, след което автомобилът паднал с
дясната си страна в канала на гаража. Причина за настъпилото произшествие
от техническа гледна точка било това, че водачът К. не е контролирал
автомобила чрез органите за управление, загубил е контрол при предприетото
ускорително движение от неподвижно състояние и така е ударил намиращия
се пред автомобила пешеходец. Ищецът е бил вътре в гаража с лице към
автомобила като е насочвал водача да навлезе в гаража над канала, намирайки
се на разстояние около 1 – 1.5 метра от предната част на автомобила. От
момента на потегляне на автомобила напред до момента на удара е била
изминала около една секунда, за което време ищецът е нямал възможност да
се отмести от мястото, където се е намирал, т.е нямал е техническа
възможност да избегне удара. Преди да потегли, скоростта на автомобила е
била 0 км./ч., при което опасната зона е определена на 0 м. След предприето
ускорително движение напред, дължината на опасната зона се е променяла
/нараствала/ непрекъснато с увеличаване на скоростта. За да спре в рамките
на 1 м., т.е преди да удари пешеходеца, водачът на автомобила е следвало да
ускори до не повече от 4.8 км.ч.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Правната квалификация на иска се съдържа в нормата
на чл. 432, ал. 1 от КЗ - за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, претендирани пряко от застрахователя, с когото собственикът на МПС,
управлявано от виновния водач – О. Д. К. е имал сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, валиден към момента на настъпване
на застрахователното събитие. От страна на ищеца като пострадал от ПТП е
отправена застрахователна претенция за заплащане на обезщетение, като в
срока по чл. 496 от КЗ, застрахователят е определил сума в размер на 15 000
лева, приета от ищеца като недостатъчна да репарира претърпените от него
неимуществени вреди – обстоятелства, обуславящи допустимостта на иска.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на
елементите от фактическия състав на основанието, на което претендира
ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество, а
именно: противоправно поведение от страна на делинквента, вреда, причинна
връзка между деянието и претърпените вреди, валидно сключена застраховка
"Гражданска отговорност" между ответника и собственика на управляваното
от делинквента МПС и настъпилото застрахователно събитие като
юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя, които съдът
намира за установени от събраните по делото доказателства, представени от
ищеца и неоспорени от ответника. Вината като елемент от състава на
непозволеното увреждане, се предполага до доказване на противното,
съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, при което тежестта да обори законовата
презумпция се възлага на ответника, от страна на който не бяха представени
доказателства, въпреки разпределената с доклада доказателствена тежест и
5
указания за сочене на такива. С договора за застраховка „Гражданска
отговорност“, застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума, отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. Отговорността на застрахователя се реализира
чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането, както и лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред
увредения за тяхното плащане. Нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя на
пострадалото лице субективното право да сезира съда с пряк иск срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия
причинител, управлявал застрахованото МПС, като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с
отговорността на делинквента и той отговаря за всички причинени от него
вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на
вредите.
Безспорно по делото е установено, че на 09.04.2021
год. около 18.48 часа в грС. водачът О. Д. К. е управлявал лек автомобил
марка „Ф.“ с рег. № **********, движейки се по ул.“П.“ пред № 1,
предприемайки маневра завой на ляво, за да влезе в гаража на ищеца, който
се намирал вътре с лице към автомобила, насочвайки водача К.. При
движение напред, предните гуми на автомобила опрели в метална тръба,
издадена пет сантиметра над земята, при което автомобилът спрял. Водачът
подал рязко газ и автомобилът тръгнал напред ускорително, навлизайки в
гаража и удряйки ищеца, след което автомобилът паднал с дясната си страна
в канала на гаража. Като причина за настъпване на произшествието, съдът
приема това, че водачът К. не е контролирал автомобила чрез органите за
управление, загубил е контрол при предприетото ускорително движение от
неподвижно състояние и така е ударил ищеца, намиращ се пред автомобила.
В тази насока съдът цени заключението на вещото лице по допуснатата по
делото автотехническа експертиза, като обективно и компетентно дадено,
неоспорено от страните. В случая фактическите действия на водача К. не
могат да се субсумират като нарушение по ЗДвП, предвид обстоятелството,
че мястото, на което е станал инцидента не покрива критериите за „път“ по
смисъла на § 6, т.1, от ЗДвП. Изводът за неправомерност на действията на
водача, посочени по-горе, а именно при движение на пред, с цел
позициониране на автомобила над канала и след последвало спиране,
причинено от досег на предните гуми в метална тръба, намираща се на прага
на гаража и издадена пет сантиметра над земята, и опиране на задните гуми в
бордюра, е предприел ускорително движение на превозното средство,
загубвайки контрол и удряйки ищеца, намиращ се на разстояние около 1 – 1.5
м. пред автомобила. С посочените по – горе действия и бездействия,
извършени от водача на застрахования при ответника автомобил, същият е
допуснал нарушения на чл.33 – чл.34 от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд, съгласно които всеки е длъжен да следи за здравето и
6
безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговите действия.
Без значение в разглеждания случай е дали процесният
инцидент се явява пътно транспортно произшествие или не, дали мястото на
което е станал е път или не, доколкото водачът на застрахования при
ответника автомобил е извършил неправомерни действия и бездействия,
описани по вид и характер по-горе, довели да причиняване на средна телесна
повреда на ищеца, същите подлежат на обезвреда по реда на КЗ, съгласно
чл.477, ал.1 от който, обект на застраховане по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност
на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването
и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят.
Изложените по-горе обстоятелства, съдът приема като
такива, установяващи наличието на първата от кумулативно дадените
предпоставки от фактическия състав на основанието, на което се претендира
обезщетение за вреди – противоправно деяние, извършено от страна на
водача К.. За ангажиране отговорността на делинквента и на застрахователя
не е необходимо противоправното деяние да осъществява и признаците на
престъпление по НК, за което в случая е било образувано наказателно
производство, прекратено по искане на ищеца в качеството му на пострадал.
Като безспорно, ценейки заключението на вещото лице
Е. по допуснатата съдебно медицинска експертиза, съдът приема и това, че
станалия на 09.04.2021 год., инцидент се намира в пряка и непосредствена
връзка с травматичните увреждания, причинени на ищеца, изразяващи се в
счупване с разместване на дясната подбедрица в близкия й край, последиците
от която травма не са отзвучали. Металните фиксиращи тела не са свалени.
Установени са трайни нарушения в лимфната и венозна система на дясната
подбедрица. Проведени са две операции, едната от които за закрито
наместване и поставяне на външен фиксатор, а втората – за открито
наместване с вътрешна фиксация с две планки, свързани с винтове. Ищецът е
понесъл болки и страдания, които в началото на периода са определени от
експерта като такива с висока интензивност и които пострадалия продължава
да търпи и понастоящем, изпитвайки затруднения при ходене и накуцвайки.
Освен описаните травматични увреждания, като безспорно съдът приема и
това, че като последица от инцидента, поведението на ищеца се е променило
значително. Не е можел да извършва тежък физически труд, принуден да
преустанови работата си като автомонтьор, която упражнявал от 1991 год. и
явяваща освен единствен източник на средства, но и като хоби. По време на
лечението и принудителния престой по повод счупването в продължение на
половин година, е изпитвал неудобство от невъзможността да се обслужва
самостоятелно при поддържане на личната си хигиена, при хранене и
обличане. Данни в тази насока съдът възприема и от събраните по делото
гласни доказателства чрез показанията на свидетелката Б.а – съпруга на
ищеца.
Като безспорно съдът приема и наличието на договор
7
за застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС – лек автомобил, марка
„Ф.“ с рег.№ **********, обективиран в застрахователна полица №
BG/30/120002840876, със срок на покритие от 08.10.2020 год. до 08.10.2021
год., сключен между ответника и собственика на автомобила – О. Д. К., в
сила към момента на настъпването на злополуката - 09.04.2021 год.
Въз основана на събраните по делото доказателства,
съдът намира, че са налице предпоставките, обуславящи ангажиране
отговорността на ответника на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, който следва да
обезщети претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие на
причинените му увреждания от станалия на 09.04.2021 год., инцидент,
настъпил по вина на О. Д. К., като водач на застраховано при ответника МПС.
По отношение размера на претендираното
обезщетение, съдът намира, че за да се реализира справедливо възмездяване
на претърпените болки и страдания, е необходимо същото да отговаря на
критерия „справедливост“, прогласен изрично в разпоредбата на чл. 52 от
ЗЗД. Следва да се посочи, че на обезщетяване подлежат не само съзнаваните
болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се
пряка и непосредствена последица от него, но и самото понасяне на
увреденото състояние от страна на пострадалото лице. В този смисъл са и
дадените разяснения в ППВС 4/1968 год., съгласно които понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано "с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства". Досежно
степента и интензитета на търпените от пострадалия страдания, съдът цени
показанията на свидетелката Б.а – съпруга на ищеца, от които се установява,
че пострадалият и понастоящем изпитва болки в крака. В резултат на
причинените му увреждания се е наложило извършването на две оперативни
интервенции. Болничният престой е бил в рамките на 25 дни, оздравителния
процес – в рамките на 12 месеца, като цялостно възстановяване все още не е
настъпило.
Отчитайки вида и характера на уврежданията и
времето за тяхното възстановяване и с оглед изложените по-горе
съображения, съдът счита, че претърпените от злополуката неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания, ограничения в бита, трайно
намалена работоспособност, стрес, следва да бъдат овъзмездени в размер на
50 000 лева, от която сума следва да се приспадне изплатената на ищеца от
страна на ответното застрахователно дружество сума от 15 000 лева, при
което искът бъде уважен за разликата от 35 000 лева, а до предявения размер
от 50 000 лева – отхвърлен.
Като неоснователно съдът намира заявеното от
ответника възражение за съпричиняване, допуснато от страна на ищеца,
предвид липсата на доказателства, установяващо същото. В тази насока съдът
цени заключението на вещото лице М., представено по допуснатата
автотехническа експертиза, от което се установява, че единствена причина за
настъпилото произшествие от техническа гледна точка е поведението на
водача К., който в резултат на неосъществен адекватен контрол над
автомобила чрез органите за управление, е загубил възможността да го
8
направлява при предприетото от него ускорително движение от неподвижно
състояние, в резултат на което е последвал и удара между автомобила и
ищеца, намиращия се пред превозното средство.
По отношение на претендираната от ищеца законна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 02.03.2023
год. – денят, в който е изтекъл срока за произнасяне по предявената
претенция за присъждане на застрахователно обезщетение, следва да се
посочи следното:
Застрахователното събитие е настъпило на 09.04.2021
год. Ищецът е заявил писмена претенция пред застрахователя, изпратена на
01.12.2022 год. За периода от датата на деликта до предявяване на
претенцията пред застрахователя обезщетението за забава върху
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди се дължи от
делинквента на основание чл.86 от ЗЗД, но не се покрива от
застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя на основание
застрахователния договор. На основание чл.493, ал.1, т.5 от КЗ
застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на
деликвента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на
претенцията от увреденото лице, т.е от 01.12.2022 год. до изплащане на
обезщетението, при което искането за присъждане на законна лихва, следва
да бъде уважено така, както е поискано с исковата молба – считано от
последващ момент - 02.03.2023 год.
С оглед изхода на спора, в поза на адвокат А. Г. М. –
пълномощник на ищеца следва да бъде присъдена сума в размер на 4 140
лева с ДДС – адвокатското възнаграждение за безплатно оказаната
адвокатска помощ, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/,
определено на основание чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и съразмерно на
уважения размер на иска.
В полза на ищеца следва да бъде присъдена сума в
размер на 2 345 лева – деловодни разноски, определени съразмерно на
уважената част от иска от общо направените – в размер на 3 350 лева,
включващи 2 600 лева – държавна такса, 200 лева, 250 лева и 200 лева –
възнаграждения за вещи лица.
В полза на ответника следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 165 лева, определени съразмерно на отхвърлената част
от иска, от общо направените – в размер на 550 лева – възнаграждения за
вещи лица, както и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300 лева,
съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.25,
ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ и посочено в списъка на
разноските, или общо в размер на 465 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление – гр.С., Р.И., ж.к.“Д.“, бул.“Г.М.Д.“ № 1, да заплати на С. И. Б.,
ЕГН ********** от грС. ул.“П.“ № 1, със съдебен адрес за призоваване –
гр.С., ул.“********* I“ № 85, ет.4, ап.10 – адвокат А. М., сумата в размер на
35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева, представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, причинени на 09.04.2021 год. в грС. по
вина на О. Д. К., като водач на лек автомобил марка „Ф.“, с рег. №
**********, застрахован по договор „Гражданска отговорност“, обективиран
в застрахователна полица № BG/30/120002840876, със срок на покритие от
08.10.2020 год. до 08.10.2021 год., ведно със законната лихва, считано от
02.03.2023 год. до окончателното изплащане на сумата, като ИСКЪТ за
разликата до предявения размер от 50 000 лева, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление – гр.С., Р.И., ж.к.“Д.“, бул.“Г.М.Д.“ № 1, да заплати на С. И. Б.,
ЕГН ********** от грС. ул.“П.“ № 1, със съдебен адрес за призоваване –
гр.С., ул.“********* I“ № 85, ет.4, ап.10 – адвокат А. М., сумата в размер на
2 345 /две хиляди триста четиридесет и пет/ лева – деловодни разноски,
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление – гр.С., Р.И., ж.к.“Д.“, бул.“Г.М.Д.“ № 1, да заплати на А. Г. М.
– адвокат от Адвокатска кО.ия – С., с адрес на упражняване на дейността -
гр.С., ул.“********* I“ № 85, ет.4, ап.10, сумата в размер на 4 140 /четири
хиляди сто и четиридесет/ лева, с ДДС – адвокатско възнаграждение, за
оказана безплатна правна помощ на С. И. Б., ЕГН ********** от грС. ул.“П.“
№ 1, със съдебен адрес за призоваване – гр.С., ул.“********* I“ № 85, ет.4,
ап.10 – адвокат А. М..
ОСЪЖДА С. И. Б., ЕГН ********** от грС. ул.“П.“ №
1, със съдебен адрес за призоваване – гр.С., ул.“********* I“ № 85, ет.4, ап.10
– адвокат А. М. да заплати на „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление – гр.С., Р.И., ж.к.“Д.“, бул.“Г.М.Д.“ № 1, сумата в размер на 465
/четиристотин шестдесет и пет/ лева – деловодни разноски, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд -
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
10
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
11