Решение по дело №2346/2020 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 260195
Дата: 7 април 2021 г. (в сила от 11 май 2021 г.)
Съдия: Стела Веселинова Георгиева
Дело: 20205510102346
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер ………..                                07.04.2021 г.                               град К.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

К.  районен съд                          II  граждански състав

На петнадесети март                                     година две хиляди двадесет и първа

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                               

                                                                       

                                                                                  Председател: С.Г.

                                                                                               

                                                                                                                                            

 

Секретар: А.Д.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия С.Г. гражданско дело №2346 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

 

В исковата молба ищецът твърди, че с ответницата  са съпрузи сключили граждански брак, на ***г. в град К.. От брака си имали две деца, които било пълнолетни. Заявява, че след раждането на дъщеря им през  г. установил, че не познава достатъчно добре съпругата си, която започнала да проявява, непознати за него черти от характера си – станала дребнава , по дребни поводи създавала напрежение в семейството и проявявала неоснователна ревност към него. Сочи, че съпругата му абдикирала изцяло от задълженията си на майка и родител, запомняла да употребява с алкохол, което било несъвместимо с лекарствата, които приемала и това довело да възникване на сериозни психични проблеми. Наложило се ответницата да постъпва на лечение 2- 3 пъти в годината, за по 3 месеца и престой в болнични заведения. Всичко това създало невероятно напрежение в него, децата и семейството му, Сочи, че с годините отношенията между него  и ответницата охладнели напълно. Заявява, че повече от 20 години датира фактическата му раздяла с ответницата, брака съществувал напълно формално, изпразнен от съдържание. Последната му среща с ответницата била през 2014г.

Предвид изложеното моли съда да образува гражданско производство и след като се увери в горните обстоятелства да постанови решение, с което да прекрати брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината, както и да предостави на него ползването на семейното жилище.  Не претендира разноски по делото. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат Г. М., която моли съда да прекрати брака между страните  като дълбоко и непоправимо разстроен без да се произнася по въпроса за вината и да предостави ползването на семейното жилище на съпруга. Подробни съображения излага в писмена защита по делото.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата.

 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и  доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка :

 

Видно от представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак  от г., страните са сключили граждански брак на *** г. в град К., за което е съставен акт за граждански брак № от същата дата. От брака си нямат ненавършили пълнолетие деца.

 

От представената по делото декларация за семейно и имуществено състояние  на ищеца М.Д.Б., се установява, че получава 500 лева пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не притежава недвижими имоти и моторни превозни средства.

 

За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Х.С.А. и В.М.Б..

 

От показанията на свидетелката А. /майка на ищеца/ се установява, че страните  сключили гражданки брак през 68 или 67 г. и първоначално живеели при нея. Имали два деца момиче и момче. Заявява, че страните по делото не живеели заедно от г. В апартамента останал внукът й, а пък синът и живеел на квартира. Причина за раздялата между тях била „недоброто здравословно състояние на С.“. яввява, че С. не била добре психически „става като заспала“. За всичко се грижел синът й, осигурявал издръжката, домакинствал и до сега се грижил за децата. Откакто били разделени синът й и С. не били правили опити да се съберат.

 

Свидетелката Б. познавала С. от повече от 20 години, „най – напред те са ми съседи“. Сочи, че работила в психиатричното отделение в болницата в град К. „и от отделението я познавам също“. Заявява, че С. често посещавала отделението за лечение. Знаела, че е била на лечение в Раднево и Стара Загора. През изминалата година седем пъти е била в отделението. От около 25 години били разделени С. и мъжът й. Твръди, че С. злоупотребявала с алкохола. „Пие от сутрин до вечер. Желанието  и е да пие само“. Била я виждала сутрин пред болницата  да пие с мъжете. Нищо не я интересувало освен пиенето М. бил категоричен, че няма желание да се събере със С..

 

Показанията на свидетелката Х.А. следва да бъдат преценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК предвид родствената й връзка със страна по делото. След тази преценка съдът счита, че следва да кредитира показанията на свидетеля изцяло, тъй като същите са непосредствени, безпротиворечиви, логични и  се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал.

 

Преценени съвкупно фактите, които установяват разпитаните по делото свидетели и становищата на страните дават възможност на съда да приеме за установено, че бракът между страните в съществуващия му вид е изпразнен от необходимото според закона и добрите нрави съдържание.

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че брака между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Разкъсани са окончателно брачните връзки, изчезнало е взаимното доверие, обич и привързаност и между съпрузите са установени отношения на отчуждение и нетърпимост. Това налага извода, че брака съществува само формално и запазването му не е в интерес на съпрузите и на обществото. Разстройството на брака е непоправимо, тъй като е изключена всякаква възможност за неговото преодоляване и същото е намерило израз в съществуващата фактическа раздяла, която е задълбочила отчуждението между съпрузите.

Следва да се отбележи, че липсват нормални отношения между съпрузите - те са отчуждени един от друг, налице е безразличие относно емоционалното, физическото и духовното състояние на партньора. Тези обстоятелства се потвърждават, както от изразеното от ищецът становище и свидетелските показания, така и от безспорно установеното състояние на фактическа раздяла, която в конкретния случай е довела до окончателното задълбочаване на брачното разстройство. Съдът счита факта на съществуването й за неоспоримо доказан за период повече от 20 години. Освен това не винаги е задължително фактическата раздяла да бъде проявена само в териториален аспект, т.е. в напускане на семейното жилище, а може да намери израз и чрез пълното физиологическо и интелектуално отчуждение, за което в конкретния случай са налице достатъчно доказателства (в този смисъл е Р-3794-81-ІІ ГО, сб.81г.). Това поведение е трайно установено между страните и ищеца е категоричен, че помирение помежду им на този етап е невъзможно. В този вид бракът между тях не би бил в интерес за съпрузите, тъй като не създава нормална семейна среда. Поради изложеното съдът счита, че запазването на брака е невъзможно и същият следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен.

 

Съгласно чл.49, ал.3 от СК съдът не следва да се произнася относно вината за разстройството на брака,  тъй като никой от съпрузите не е поискал това.

 

По отношение семейното жилище :

 

От представената по делото декларация за семейно и  материално положение и имотно състояние  на ищеца М.Д.Б., се установява, че същия не притежава недвижим имот. От представения по делото нотариален акт  №г., по описа на нотариус П. П., с рег. №на НК, с район на действие Районен съд - К. за дарение на недвижим имот се установява, че ищеца М.Д.Б. запазва пожизнено правото си на ползване върху семейното жилище, находящо се в град К.

 

По въпроса за фамилното име.

 

Съдът намира за неоснователно искането на ищеца след прекратяването на брака ответницата да носи предбрачното си фамилно име М..Това е така, защото само ответницата разполага с правото да заявява  претенция по чл.53 от СК, но не й ищецът. В случая обаче ответницата не е отправила искане до съда по чл.53 от СК. По изложените съображения след прекратяването на брака съпругата ще носи брачното си фамилно име Б..

 

Съгласно разпоредбата на чл. 329 от ГПК съдебните разноски по брачните дела са възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. Когато няма вина или недобросъвестност или и когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили. По изложените по – горе съображения разноските  остават за страните така като са ги направили.

 

Страните следва да заплатят дължимата държавна такса поравно при решаване на делото.

 

Следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер на 40.00 лева, платима по равно от страните.

 

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРЕКРАТЯВА  гражданския брак между М.Д.Б., ЕГН **********,*** и С.К.Б.,  ЕГН **********,***, сключен с акт за граждански брак №/***г. в град  К., като дълбоко и непоправимо разстроен.

 

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в  град К., на съпруга  М.Д.Б..

 

ПОСТАНОВЯВА съпругата С.К.Б.,  ЕГН **********,*** след прекратяване на брака да носи брачното си фамилно име  Б..

 

ОПРЕДЕЛЯ  окончателна държавна такса в размер на 40 лева.

 

ОСЪЖДА М.Д.Б., ЕГН **********,***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – К., сумата в размер на 20 лева, представляваща държавна такса.

 

ОСЪЖДА С.К.Б.,  ЕГН **********,***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – К., сумата в размер на 20 лева, представляваща държавна такса.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд - С.

 

 

 

 

 

                                                                                            Районен съдия: