№ 15986
гр. София, 22.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110111487 по описа за 2024 година
Предявени са от К. Л. П. и М. И. П. срещу „Топлофикация София“ ЕАД отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че
не дължат при условията на разделност /К. П. ¼ част, а М. П. ¾ част/ от следните суми:
4969,12 лева, главница за потребена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.
05.2009г. до м.04.2011г., както и сумата от 515,99 лева, мораторна лихва върху главницата и
381,63 лева, сторени съдебни разноски, за които суми е бил издаден изпълнителен лист от
06.10.2014г. по ч.гр. дело № 2483/2012г. по описа на СРС, 113-ти състав, въз основа на който
е образувано изп. дело № 20158410410470 по описа на ЧСИ Неделчо Митев, рег. № 841 с
район на действие СГС, поради погасяването им по давност.
Ищците М. И. П. и К. Л. П. твърдят, че срещу тях е образувано и се води изп. дело №
20158410410470 по описа на ЧСИ Неделчо Митев. Изпълнителното дело било образувано
въз основа на изпълнителен лист, издаден на 06.10.2014г. по ч.гр. дело № 2483/2012г. по
описа на СРС, 113-ти състав, по силата на който К. П. бил осъден да заплати на ответника ¼
част, а М. П. ¾ части от следните суми: 4969,12 лева- главница за потребена, но незаплатена
топлинна енергия за периода от м. 05.2009г.- 04.2011г., ведно със законната лихва за забава
върху тази сума, считано от 06.02.2012г. до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата от 515,99 лева- мораторна лихва върху главницата и 381,63 лева- сторени съдебни
разноски. Поддържат, че вземанията, за които е издаден изпълнителният лист са погасени по
давност. Сочат, че след образуване на изпълнителното дело били извършвани действия
единствено за проучване на имущественото състояние на длъжника. На 16.05.2016г. било
изпратено запорно съобщение до работодателя на ищцата. Това действие било последното
валидно извършено, годно да прекъсне давност, действие спрямо ищцата. За периода от
1
16.05.2016г. до 16.05.2018г. не били извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат
започналата да тече погасителна давност. Поради което на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
изпълнителното дело било прекратено по силата на закона. Считат, че от 16.05.2016г., когато
е било предприето последното действие по принудително изпълнение, е започнала да тече
нова давност, която била тригодишна и на 16.05.2019г. вземанията по изпълнителния лист
били погасени по давност и след тази дата вземането, установено по гр. дело № 2483/2012г.
по описа на СРС, 113-ти състав, не можело да бъде предмет на принудително изпълнение.
С уточнителна молба от 25.03.2024г. ищците са посочили, че не предявяват
самостоятелен иск за законна лихва от 06.02.2012г. до изплащане на вземането. Искането
към съда е да уважи предявените искове. Претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорват предявените искове. Сочи, че въз основа на издадения изпълнителен лист
било образувано изп. дело № 110470/2015г. по описа на Неделчо Митев. Молбата за
образуване на изп. производство била подадена на 22.10.2015г. В молбата се съдържало
възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. На 03.11.2015г. бил наложен запор върху вземания по банкови
сметки на длъжниците, открити в „Банка ДСК“ АД. На 19.11.2015г. бил наложен запор на
вземания на К. П. по банкови сметки, открити в „Обединена Българска Банка“ АД и
„Уникредит Булбанк“ АД. Едновременно с изпратените покани за доброволно изпълнение
бил насрочен опис, оценка и публична продан на движими вещи, находящи се на адреса на
длъжниците. Поканата за доброволно изпълнение, адресирана до К. П., била връчена на
01.11.2016г. С молба от 29.08.2019г. дружеството било инициирало предприемане на
конкретни изпълнителни действия, а именно запор на трудово възнаграждение/пенсия, както
и насрочване на опис, оценка и публична продан на движими вещи. На 30.09.2019г. и на
16.03.2021г. били изготвени последващи призовки за принудително изпълнение. На
07.10.2021г. била депозирана молба за имуществено проучване и налагане на съответните
обезпечителни мерки. На 11.09.2023г. съобразно направеното проучване имущественото
състояние на длъжниците, били наложени запори на вземания на длъжника в „Банка ДСК“
АД, а на М. П.- в „Уникредит Булбанк“ АД. Актуална молба за способ била депозирана и на
04.10.2023г. Изложени са подробни съображения за приложимата давност. Искането към
съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
По допустимостта на предявените искове съдът намира следното.
Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1
ГПК, основан на изтекла погасителна давност е налице за ищеца единствено в хипотезата, в
която вземанията, които твърди да са погасени по давност, не са вече погасени чрез друг
погасителен способ – плащане /вкл. принудително изпълнение/, прихващане, новация,
опрощаване и пр. Единствено ликвидни и изискуеми вземания, подлежащи на принудително
изпълнение, могат да бъдат погасени по давност. В случай, че вземанията са били погасени
чрез принудително изпълнение след изтичане на погасителната давност, длъжникът в
2
изпълнителното производство няма правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за тяхната недължимост, а от осъдителен иск срещу взискателя за
тяхното връщане като принудително събрани без основание. В настоящата хипотеза от
съдържанието на приобщеното изпълнително дело се установява, че към датата на
образуване на настоящото производство не са налице погасени вземания по издадения
изпълнителен лист.
Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото
материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на
провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се
характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен
от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това
вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска. Ето защо в тежест на ищеца
е да докаже наличието на издаден срещу него изпълнителен титул.
В конкретния случай страните не спорят, а и от приетия препис от изпълнително дело
се установява, че срещу К. Л. П. и М. И. П. е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр. дело №
2483/2012г. по описа на СРС, 113-ти състав за сумите, посочени в исковата молба, както и че
въз основа на така издадения изпълнителен лист е било образувано изп. дело №
20158410410470 по описа на ЧСИ Неделчо Митев.
При наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и образувано
изпълнително дело, както и при липса на погасяване на вземането чрез принудително
изпълнение към датата на исковата молба, за ищците е налице правен интерес от
предявените отрицателни установителни искове за тяхната недължимост.
При това положение и с оглед наведеното от ищците възражение за изтекла
погасителна давност за вземанията, в тежест на ответника е да докаже наличието на
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
Относно релевираното възражение за изтекла погасителна давност съдът намира
следното:
От изисканото ч.гр. дело № 2483/2012г. по описа на СРС, 113-ти състав се установява,
че същото е образувано по заявление по чл. 410 ГПК, подадено от „Топлофикация София“
ЕАД срещу К. П. и М. П., както и че на 08.02.2012г. по делото е издадена заповед за
изпълнение срещу длъжниците за следните суми: 5072,20 лева за доставена топлинна
енергия, ведно със законна лихва за периода от 06.02.2012г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 515,99 лева за период от 01.07.2009г. до 30.11.2011г. и 419,56
лева, разноски по делото, а именно: 111,82 лева, държавна такса и 307,74 лева,
възнаграждение за юрисконсулт. Срещу така издадената заповед са подадени възражения по
чл. 414 ГПК. С разпореждане от 29.03.2012г. съдът е дал указания на заявителя по чл. 415
ГПК. По подадените установителни искове по чл. 422 ГПК е било образувано гр. дело №
21182/2012г. по описа на СРС, 39-ти състав. С Решение № I-39-256 от 26.05.2014г.,
постановено по гр. дело № 21182/2012г. по описа на СРС, 39-ти състав е признато за
3
установено, че К. Л. П. и М. И. П. дължат разделно на „Топлофикация София“ ЕАД на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 4969,12 лева- цена на доставена топлинна
енергия за апартамент № 15, находящ се в гр. София, район Оборище, ул. Г.С. Раковски 38,
вх. 1 за периода от м.05.2009г.- 30.04.2011г., ведно със законната лихва считано от
06.02.2012г. до окончателното й изплащане; на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1, изр. 1
ЗЗД сумата от 515,99 лева- мораторна лихва за забава плащането на главницата за периода от
01.07.2009г. до 30.11.2011г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по гр. дело № 2483/2012г. по описа на СРС, 113-ти състав, като са отхвърлени исковете
с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над 4969,12 лева за същия
период. С решението са присъдени разноски на „Топлофикация София“ ЕАД в размер на
1274,59 лева. Видно от печата, положен върху решението, същото е влязло в сила на
20.06.2014г.
Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022г. по гр.д.
№ 1722/2021г. на ВКС, IV г.о., ГК, нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането
е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по
основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. В случая процесният
изпълнителен лист е издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение- Решение № I-39-
256 от 26.05.2014г., постановено по гр. дело № 21182/2012г. по описа на СРС, 39-ти състав.
Ето защо на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима към процесното вземане е общата
петгодишна давност.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3/2020г. на
ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г., ОСГТК, ВКС.
Съгласно утвърдилата се съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, формирана след
постановяване на тълкувателното решение от 2015г., исканията на взискателя за
предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсват давността на основание
чл. 116, б. „в“ ЗЗД, защото съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме /в този смисъл
Решение № 60282 от 19.01.2022г. на ВКС по гр. д. № 903/2021г., III г. о., ГК, Решение № 127
от 12.07.2022г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 3 от 4.02.2022г. на
ВКС по гр. д. № 1722/2021г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр. д. №
1747/2020г., IV г. о., ГК/.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2/2023г. на
ОСГТК на ВКС погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
4
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
В конкретния случай от приобщения препис от изпълнително дело №
20158410410470 по описа на ЧСИ Неделчо Митев се установява, че същото е образувано по
молба от 22.10.2015г., подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, с която е поискано да бъде
образувано изпълнително дело срещу К. Л. П. и М. И. П.. С молбата на основание чл. 18
ЗЧСИ е възложено на съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на
длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, както и да определя
начина на изпълнението.
С разпореждане от 22.10.2015г. съдебният изпълнител е образувал изпълнително дело
и е разпоредил да се изпрати съобщение по чл. 191 ДОПК до НАП, да се изпратят справки
до съответната Община- Дирекция „Местни данъци и такси“, КАТ, Служба по вписванията,
НАП, Служба по геодезия, картография и кадастър, Общинска служба „Земеделие“; както и
е насрочен опис на движимото имущество на К. П. на 04.12.2015г. от 13.00 часа.
Разпоредено е да се изпрати покана за доброволно изпълнение, както и са начислени такси и
приети разноски по изпълнителното дело.
На 03.11.2015г. е изпратено запорно съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД за вземания на
К. П. и на М. П..
С покана за доброволно изпълнение от 03.11.2015г., изпратена до М. П. и до К. П. е
насрочен опис на движимо имущество на 04.12.2015г. от 11:00 часа.
С разпореждане от 19.11.2015г. съдебвият изпълнител е наложил запор върху сметки
на К. П. в „Обединена Българска Банка“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД.
На 16.05.2016г. е изпратено запорно съобщение до „Юробанк България“ АД върху
сметки на М. И. П..
С покана за доброволно изпълнение от 16.05.2016г. е насрочен опис на движимо
имущество, притежавано от М. П. на 29.06.2016г. от 11:00 часа.
На 16.05.2016г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до К. П., с която е
насрочен опис на движимо имущество, собствено на длъжника на 29.06.2016г. от 13:00 часа.
Поканата за доброволно изпълнение е получена от К. П. на 01.11.2016г.
На 27.10.2016г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до К. П., с която е
насрочен опис на движимо имущество, който да се състои на 08.12.2016г. от 11:00 часа.
На 27.10.2016г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до М. П., с която е
насрочен опис на движимо имущество, който да се състои на 08.12.2016г. от 11:00 часа.
На 01.11.2016г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до К. П., с която е
насрочен опис на движимо имущество, който да се състои на 08.12.2016г. от 11:00 часа.
На 07.09.2018г. е насрочен опис на движими вещи на К. П. и на М. П. на 23.10.2018г.
от 10:00 часа.
С разпореждане от 02.04.2019г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника К. П.,
5
който да се състои на 31.05.2019г. от 11:00 часа.
На 02.04.2019г. е изпратено съобщение до М. П. за образувано изпълнително дело, в
което е посочено, че е наложен запор върху вземанията й в „Банка ДСК“ ЕАД и „Юробанк
България“ АД, както и е насрочен опис на движимото й имущество на 31.05.2019г. от 11:00
часа на адрес: гр. София, ул. Георги Сава Раковски № 38, ет. 5, ап. 15.
На 29.08.2019г. е постъпила молба от „Топлофикация София“ ЕАД с искане да бъде
извършена справка в НАП с оглед налагане запор върху трудово възнаграждение/пенсия на
длъжника/длъжниците и е поискано да бъде насрочен опис на движими вещи, собственост
на длъжника/длъжниците.
С разпореждане от 30.09.2019г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движими
вещи на К. П. на 27.11.2019г. от 09:00 часа.
На 30.09.2019г. е изпратено съобщение до М. П., с което е насрочен опис на
движимото й имущество на 27.11.2019г. от 09:00 часа.
С разпореждане от 16.03.2021г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движими
вещи на К. П., който да се състои на 16.06.2021г. от 13:00 часа.
На 17.03.2021г. е изпратено съобщение до М. П., в което е посочено, че е насрочен
опис на движимото й имущество на 16.06.2021г. от 13:00 часа.
На 07.10.2021г. е постъпила молба от „Топлофикация София“ ЕАД, с която е
поискано да бъде извършена справка в РБСС за банкови сметки и сейфове на
длъжника/длъжниците, както и да бъде наложен запор въху откритите такива; да бъде
извършена справка в НОИ за действащите трудови договори на длъжника/длъжниците с
оглед налагане на запор върху същите; направено е искане да бъде насочено изпълнението
към опис и оценка на собствените на длъжника/длъжниците движими вещи с цел
изнасянето им на публична продан.
С разпореждане от 11.09.2023г. съдебният изпълнител е наложил запор върху
вземането за суми по всички левови и валутни банкови сметки на длъжника М. П., открити
в „Уникредит Булбанк“ АД; да се изпрати запорно съобщение и да се уведоми длъжника.
На 11.09.2023г. е изпратено запорно съобщение до „Банка ДСК“ АД, с което е
наложен запор върху вземания на К. Л. П..
На 04.10.2023г. е постъпила молба от „Топлофикация София“ ЕАД, с която е
поискано да бъде извършена справка за новооткрити банкови сметки на
длъжника/длъжниците и/или техните наследници. Направено е искане при наличие на
такива да бъде наложен запор върху същите. Да бъде наложен запор върху получаваната
пенсия от длъжника след направена справка.
На 27.02.2024г. М. П. е получила препис от поканата за доброволно изпълнение.
Видно от гореизложената хронология не е налице период от повече от две
последователни години, през които не са искани и не са предприемани действия по
принудително изпълнение. Следва да бъде посочено, че насрочените и неизвършени реално
6
опис и оценка на движими вещи прекъсват давността, тъй като висящността на
изпълнителното производство (за разлика от исковото такова) следва да бъде поддържана от
взискателя чрез искания за предприемане на съответните изпълнителни действия. Основание
за прекратяване на делото е бездействието на взискателя и съдебния изпълнител в
хипотезата на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да поддържат тази висящност. Действията, които
поддържат висящността на производството са тези, които изграждат определен
изпълнителен способ. С изпращането на покана за принудително изпълнение до длъжника за
провеждане на опис на движимите му вещи, способът "изпълнение върху движими вещи" е
започнат и съдебният изпълнител е обективирал недвусмислено волята си да пристъпи към
изпълнение срещу конкретно имущество на длъжника. С оглед на това, действието по
насрочване на опис представлява упражняване от съдебния изпълнител на възложените му
от взискателя правомощия по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ и поддържа висящността на
производството по същия начин, както би го поддържала нарочна молба от взискателя за
извършване на описа. При наличие на такова действие не може да се приеме, че е налице
пасивното поведение, съставляващо основание за прекратяване на изпълнителното дело по
силата на закона. Независимо, че насрочените по делото описи не са били проведени, това
обстоятелство не влияе върху предпоставките за прекратяване на делото по реда на чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, а единствено върху отговорността на длъжниците за свързаните с тях
разноски.
Дори в случая да се приеме тезата на ищците, че последното валидно изпълнително
действие е било извършено на 16.05.2016г., от тази дата до датата на подаване на исковата
молба, респ. до датата на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция, не
е изтекла петгодишната давност за процесните вземания.
Това е така, защото давността е била прекъсвана многократно с подадени от
„Топлофикация София“ ЕАД молби от 29.08.2019г., 07.10.2021г. и 04.10.2023г. Както беше
уточнено по-горе, независимо от прекратяването на изпълнителното дело по силата на
закона поради перемпция на изпълнението, подадените от кредитора молби, с които иска от
съдебния изпълнител предприемане на действия по изпълнение прекъсват давността, тъй
като съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме и е без значение за погасителната
давност дали ще стори това в рамките на същото или на новообразувано изпълнително дело.
В случая в рамките на същото изпълнително дело. В този смисъл са и задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с цитираното Тълкувателно решение № 2/2023г. на ОСТГК
на ВКС, в което е посочено, че ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след
настъпване на перемция, поставя началото на ново процесуално правоотношение. В
мотивите на тълкувателното решение е посочено, че кредиторът по изпълнително дело,
допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния
материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали
погасителната давност за вземането, не се лишава и от възможността да прекъсне давността
като поиска изпълнителни действия отново. Активността на взискателя е достатъчна за
прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие,
7
като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен
способ, кредиторът не бездейства.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020г., в сила от
14.05.2020г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
в "Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на
давностният срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е
бил спрян за период от два месеца и седем дни, считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че погасителната давност за процесните
вземания не е изтекла, поради което предявените отрицателни установителни искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответникът, който
претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на основание чл. 78, ал.
8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП на сумата от 100 лева, която следва да му бъде присъдена.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. И. П., ЕГН ********** и К. Л. П., ЕГН ********** и
двамата с адрес: гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 38, вх. 1, ет. 5, ап. 15, срещу
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ............ със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Ястребец“ № 23Б, отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1
ГПК за признаване за установено, че М. И. П. и К. Л. П. не дължат при условията на
разделност при следните квоти: 1/4 за К. П. и 3/4 за М. П. следните суми: 4969,12 лева,
главница за потребена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2009г. до
м.04.2011г., както и сумата от 515,99 лева, мораторна лихва върху главницата и 381,63 лева,
сторени съдебни разноски, за които суми е бил издаден изпълнителен лист от 06.10.2014г. по
ч.гр. дело № 2483/2012г. по описа на СРС, 113-ти състав, въз основа на който е образувано
изп. дело № 20158410410470 по описа на ЧСИ Неделчо Митев, рег. № 841 с район на
действие СГС, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА М. И. П., ЕГН ********** и К. Л. П., ЕГН ********** и двамата с адрес:
гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 38, вх. 1, ет. 5, ап. 15, да заплатят на „Топлофикация
8
София“ ЕАД, ЕИК ............ със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лева, представляваща сторените по делото
разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9