О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2141
Град Пловдив, 12.11.2014 година
АПЕЛАТИВЕН СЪД , гражданско отделение, първи състав, в закрито заседание на 11.11.2014 г., в състав:
Председател: МАРИАНА ХИТЕВА
Членове: ДОЧКА ВЪРБЕВА
ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
сложи за разглеждане докладваното от съдията Дочка
Върбева В. гр. дело № 1224
по описа за 2014 година.
Производството по делото е образувано по
въззивна жалба, предявена от М.и. ***,
представлявано от д-р Мустафа Алиш, чрез процесуалния представител адв. К.Р.,
против решение № 132 от 16.06.2014 г.,
постановено по гр. д. № 3/2013 г. по описа на Кърджалийски окръжен съд, с което
предявеният иск с правно основание чл.
108 ЗС е отхвърлен изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор е
постъпил от въззиваемия Държавата, чрез Областен управител на Област - Кърджали
Б. Николов, със становище за неоснователност на жалбата и искане да бъде
потвърдено обжалваното решение.
Делото е насрочено в открито съдебно заседание
на 24.11.2014 г. Със заявление от 07.11.2014 г. жалбоподателят М.и. ***, чрез
адв. Р. е заявил искане за спиране на производството по делото при усл. на чл.
229 ал. 1 т. 4 ГПК. Към заявлението са приложени писмени доказателства. Твърди
се, че е налице преюдициален спор по ф. д. № 964/2014 г. по описа на Софийски
апелативен съд относно това дали жалбоподателят в настоящото производство е
правоприемник на съществувалата до 1949 г. Кърджалийска мюсюлманска вероизповедна
община, която е била собственик на недвижимия имот, предмет на настоящото дело
за ревандикация на същия имот.
От приложените към заявлението писмени
доказателства – удостоверение от 31.03.2014 г. на САС и копие от протокол от с.
з. на 24.10.2014 г. по ф. д. № 964/2014 г. по описа на САС се установява, че ф.
д. № 964/2014 г. е висящо - насрочено е за 06.02.2015 г. Делото е образувано по
подадена от Мюсюлманско вероизповедание, ЕИК *********, представлявано от
Мустафа Алиш Хаджи, въззивник в настоящото производство, въззивна жалба срещу
решение от 04.06.2014 г. по ф. д. № 1659/2003 г. на СГС в частта, с която е
оставено без уважение искането на религиозната институция за признаване за
установено на основание § 4 от ПЗР на ЗВ, че същата е правоприемник на част от
мюсюлманските религиозни, религиозно – просветни и социално – благотворителни
юридически лица, съществували в периода до 1949 г. на територията на страната,
както и, че на основание § 4, ал. 4 от ПЗР на ЗВ е подадена въззивна жалба от
Мюсюлманско сунитско хенефитско изповедание с адрес гр. София, бл. „Княгиня
Мария Луиза” № 27, ет. 1, представлявано от Али Байрактаров, срещу решението от
04.06.2013 г., в частта, с която е признато за установено, че Мюсюлманско
вероизповедание е правоприемник на посочени в искане от 26.04.2013 г. местни
поделение, религиозни, религиозно – просветни и социално – благотворителни
юридически лица на територията на Благоевградска, Бургаска, Варненска,
Великотърновска, Видинска, Врачанска, Габровска, Добричка, Кюстендилска, Кърджалийска,
Ловешка, Монтанска, Пазарджишка, Плевенска, Пловдивска, Разградска, Русенска,
Сливенска, Смолянска, Софийска, Старозагорска, Търговищка, Хасковска, Шуменска
ш Ямболска област.
Настоящото въззивно производство има за предмет
установяване на право на собственост на М.и. ***, представлявано от д-р Мустафа
Алиш върху недвижим имот, находящ се в гр. Кърджали и осъждане на Държавата, в
качеството й на владеещ без основание имота, да предаде владението върху същия.
Правото си на собственост върху имота ищецът, сега – жалбоподател, е основал
именно върху правоприемство на съществувалата до 1949 г. Кърджалийска
мюсюлманска вероизповедна община, която е била собственик на процесния
недвижимия имот.
При тези данни са налага извод, че искането за
спиране на настояшото въззивно производство е основателно и следва да бъде
уважено. Без съмнение от съществено значение за изхода на настоящия спор е
решението относно наличие или липса на правоприемство, предмет на ф. д. №
964/2014 г. по описа на САС. Посоченото обосновава наличието на хипотезата на
чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, предвид на което производството по делото следва да
бъде спряно, до приключване с влязло в сила решение на производството по делото
на САС. В този смисъл е постоянната практика на Апелативен съд – Пловдив по
посочения вид дела, служебно известна на настоящия съдебен състав.
По изложените съображения и на осн. чл. 229 ал.
1 т. 4 ГПК Апелативният съд
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по
гр. д. № 1224/2014 г. по описа на Пловдивски апелативен съд до влизане в сила
на съдебно решение 04.06.2013 г., постановено по ф. д. № 1659/2003 г. по описа
на СГС, ТО, предмет на обжалване по ф. д. № 964/2014 г. по описа на Софийски
апелативен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: