№ 49
гр. Шумен, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20223600500493 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260080/26.08.2022г. по гр.д.№2297/2020г., поправено с решение
№260086/13.10.2022г., Районен съд-гр.Шумен е прогласил, на основание чл. 146, във вр. с
чл. 143 от ЗЗП, нищожността на т.9.4. от Общите условия за ипотечни кредити на физически
лица към договор за банков кредит от 09.07.2008г., сключен между ищцата М. Т. Б., в
качеството й на заемател и ответника „УниКредит Булбанк“АД-гр.София, представлявано
от изпълнителните директори Т.А.П. , Д.В. и С.П., поради противоречие със закона и
добрите нрави. Със същото решение е осъдил ответната банка да заплати на ищцата Б.
сумата от 15 000лв., представляваща част от общата дължима сума от 45 205,77лв.,
представляващи надвзета сума без правно основание по договор за банков ипотечен кредит
на физическо лице №5520 от 09.07.2008 г., формирана от недължимо усвоена
възнаградителна лихва, като част от всяка дължима анюитетна вноска, за периода от
05.11.2008г. до 11.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 2550лв.,
представляваща размера на дължимата законна лихва, изчислена върху частично
претендираната с настоящия иск сума от 15 000 лв., считано от 13.02.2019г. до 16.10.2020г..
Присъдени са и следващите се разноски.
Решението е обжалвано от ответната страна изцяло. Жалбоподателят намира същото
за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, и необосновано. Предявеният иск с правно основание чл.55
1
от ЗЗД изцяло се явявал неоснователен и недоказан, тъй като не били налице суми,
пълучени от банката без основание. Процесният договор бил сключен при фиксиран
минимален размер на ГЛП в размер на 8.20%. за целия срок на договора, тъй като съгласно
т. 1.1., от договора, кредитополучателят заплащал на банката лихви в размерите по т. 4, а
съгласно т. 11.1.1. от договора, лихвата за редовен дълг била определена по размер в чл.
4.1.а и се начислява и изплаща върху редовна главница по кредита за срока на договора.
Лихвата за редовен дълг била определен по размер в т. 4.1а от договора, а именно 8.20 % за
целия период на договора, включваща базов лихвен процент с точно определен към датата
на подписване на договора размер - 6.683% и надбавка 1.517 %. Че ГЛП бил фиксиран в
отразения в договора минимален размер за целия период на договора, сочело и
обстоятеството, че страните подписали индивидуален погасителен план, неразделна част от
договора за кредит, а съгласно т. 12.2. от договора, кредитополучателят се задължил да
издължава главницата по кредита ведно с дължимата върху нея лихва, определена в
погасителния план. Никъде в договора за банков кредит не се съдържало задължение на
банката да намалява първоначално уговореният минимален лихвен процент. Не било
предвидено и че договорната лихва е уговорена на риск и на двете страни и че същата
подлежи на автоматично намаляване при намаляване на индекса. В конкретния случай в
чл. 4.1. от процесния договор се съдържал отнапред известен за кредитополучателя размер
на лихвата, определен към датата на сключване на договора. Доколкото за процесния период
банката не била събирала лихва в размера над договорения минимален фиксиран лихвен
процент, то исковата претенция се явявала изцяло неоснователна, тъй като нямало надвзета
лихва. Ако промяната на ГЛП била обвързана само и единствено с изменението на
индексите, то ГЛП би бил механичен сбор между него и определената надбавка, а всички
разпоредби на договора и общите условия, даващи право на УС на банката да определя
размера на лихвата. биха били излишни и биха изгубили правното си значение. Сочи също,
че предявеният иск за нищожност на т. 9.4 от ОУ е ирелевантен към предявения иск по чл.
55 от ЗЗД, доколкото банката не била събирала лихва над първоначално договорения
минимален лихвен процент за целия срок на договора - 8.2 %„ тоест не била повишавала
лихвата. Атакуваната клауза от ОУ не била неравноправна, респективно - нищожна, тъй
като не попадала нито в общата хипотеза на чл. 143 от ЗЗП, нито в която и да било от
специалните хипотези, в това число и посочените от ищците т. 12, т. 10 и т. 13 . Същата не
покривала и общите критерии- не нарушавала принципа на добросъвестност, тъй като
ищцата се била запознала с всички клаузи на договора. Отделно от това т. 12 от ЗЗП била
неприложима, защото не била налице първата предпоставка, а именно завишение в
сравнение с цената, уговорена при сключването на договора. Лихвата през целия срок на
договора останала непроменена. Не била налице и втората предпоставка за реализиране на
разпоредбата на чл. 143, т. 12 от ЗЗП, а именно липсата на възможност потребителя да се
откаже от процесния договор. Ако въпреки изложеното по - горе съдът приемел, че т. 9.4 от
ОУ от процесния договор, попада в хипотезата на чл. 143, т. 10 или т. 12 от ЗЗП, то
горепосочената клауза не се явявала неравноправна, тъй като попадала в предвидените в чл.
144, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1 от ЗЗП изключения. Жалбоподателят излага и че неправилно
2
първоинстанционният съд не уважил направените възражения за изтекла кратка и обща
погасителна давност, както и за прихващане. Моли, решението да бъде отменено изцяло и
вместо него постановено друго такова, с което предявените искове бъдат отхвърлени.
Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради
което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
На 09.07.2008г. между „УниКредит Булбанк“АД-гр.София, в качеството на кредитор и М.
Т. Т./Б./, в качеството на кредитополучател бил сключен договор за ипотечен кредит на
физическо лице №5520 за сумата от 80000лв. за срок от 35 години. Погасяването на кредита
ставало на 420бр. анюитетни вноски. Представени са и погасителен план и общи условия
към зоговора, подписани от днете страни.
Съгласно т..4.1 от договора, годишният лихвен процент за съответния период на
олихвяване е от два компонента: базов лихвен индекс по раздел III от общите условия , в
размер на едномесечен SOFIBOR и надбавка за редовен дълг, договорена в размер на
1.517%. В този смисъл е и чл.9.1 от общите условия, подписани от страните на 10.07.2008г.,
чиято разпоредба сочи, че ГЛП по усвоената част от кредита се формира от сбора на базов
лихвен индекс (SOFIBOR, EURIBOR или LIBOR), приложим за съответния период на
олихвяван/един месец/, плюс надбавка за редовен дълг, определена в договора. Видно от
т.11. 2. от договора банката може едностранно да променя ГЛП, съответно размера на
анюитетната вноска, при условията на т. 9. 4 от общите условия. Последната гласи, че при
кредити, погасявани чрез анюитетни вноски, при всяко нарастване на базовия лихвен индекс
с повече 0, 5 процентни пункта спрямо действащия към момента на промяната размер,
банката променя годишния лихвен процент в същия размер, като промяната влиза в сила
автоматично с публикуване на новата стойност на съответния лихвен индекс и без за това да
е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните. Банката може да
промени размера на dнюитетната вноска по нейна преценка и в интерес на
кредитополучателя, вкл. и към момент различен от промяната на лихвения процент".
По делото е представена и преписката по помирителното производство между страните
във връзка с процесния договор за кредит- писмо от КЗП до страните изх. № Ц-03-6587 от
11.02.2020 г., писмено изявление от ищцата до Секторна помирителна комисия за
финансови услуги към КЗП № Ц-03-6587 от 15.01.2020 г., помирително предложение по
помирително производство № 6/2019 г. ; писмо от КЗП до страните изх. № Ц-03-6587 от
19.12.2019 г., допълнително становище от ищцата до секторна помирителна комисия за
финансови услуги към КЗП № Ц-03-6587 от 25.10.2019 г., заявление от ищцата до КЗП №
Ц-03-6587 от 02.09.2019 г..; писмо от ответника до адв. К. К. изх. № 0911-Л6-001216 от
22.03.2019 г. Представена е и покана за доброволно изпълнение от ищцата до ответното
3
дружество за възстановяване на неправомерно надвзета сума в размер на 33797.79лв. или
редуциране със същата сума на дължимата от Б. главница по договора за ипотечен
кредит/изх. № 0322-05-000294 от 07.03.2019 г./, както и последваща покана за доброволно
изпълнение вх. № 00М-68-000193 от 08.02.2019г., с идентично на предходната покана
съдържание.
Съгласно заключението на нозначената в хода на първоинстанционното порзиводство
ССЕ, размерът на заплатената от ищцата сума на банката по процесния договор за кредит за
периода от 05.11.2008г. до 11.04.2019г. възлиза на 148 476.27лв., а размерът на
възнаградителната лихва, заплатена от ищцата, за същия период възлиза на 66 928.18лв..
Размерът на възнаградителната лихва, която ищцата е следвало да заплати по договора за
кредит за периода от 05.11.2008г. до 11.04.2019г., ако не съществуваше клаузата на т.9.4 от
Общите условия и ако възнаградителната лихва е изчислена като сбора на базовия лихвен
индекс/едномесечен Sofibor, както е определен по реда на т.9.1 и т.9.2.1 от приложените
към договор общи условия/ възлиза на 21 722,41 лв., а разликата между реално заплатената
възнаградителна лихва и горепосочения размер възлиза на 45205.77лв.. Размерът на
натрупаната законна лихва върху главницата по делото-15000лв. за периода 13.02.2019г.-
16.10.2020г., възлиза на 2550лв. Стойността на годишната лихва по процесния кредит при
фиксиран размер на ГЛП от 8,20% в периода 05.11.2008г. - 11.04.2019г., е в размер на 66
142,96 лв.. На 08.03.2013г. по кредита е отразено „възстановяване на преизчислени лихви за
периода от 01.12.2008г. до 05.03.2013г.”, в размер на 1 696,73 лв.. Видно от заключението на
допълнителната ССЕ, размерът на платената от ищцата лихва по процесния договор за
периода от 19.10.2017 г. до датата на подаване на исковата молба е 9 311.10 лв., като за
периода от 19.10.2015 г. до датата на подаване на исковата молба, размерът на платената
лихва е 21 853 лв..
Нямало разлика за тези два периода между събраната от банката лихва по процесния
договор и лихвата, която банката би тръбвало да събере, съгласно договорения минимален
лихвен процент 8.20%. Имало разлика за тези два периода между събраната от банката лихва
и лихвата, съобразно твърдяната от ищцата методология, като за първия период разликата
възлизала на 7808.78лв., а за втория период -18188.19лв..
При така установената по-горе фактическа обстановка съдът достигна до следните
изводи:
Заявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26, ал. 1
ЗЗД за установяване нищожност на договорна клауза поради неравноправност по смисъла
на чл. 143 от ЗЗП и с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД за връщане на платено без
правно основание- при начална липса на основание.
В настоящия случай се установи по безспорен начин, че М. Т. Т./Б./ и „УниКредит
Булбанк“АД-гр.София са били в облигационни отношения, уредени от сключения между
тях договор за ипотечен кредит. По силата на това правотношение, банката има задължение
да предостави договорената сума за ползване от кредитополучателя, а последният има
задължение да погасява предоставения кредит на равни месечни анюитетни вноски съгласно
4
погасителния план. Не се спори между страните, че кредиторът е предоставил на
кредитополучателя уговорената сума, както и че на 11.04.2019г. остатъкът от кредита е бил
предсрочно погасен.
В случая договорът е бил .сключен при общи условия, разпоредбата на т. 9. 4. от
които сочи, че е налице право на кредитора при кредити, погасявани чрез анюитетни вноски,
едностранно да променя ГЛП при всяко нарастване на базовия лихвен индекс с повече 0, 5
процентни пункта спрямо действащия към момента на промяната размер, като промяната
влиза в сила автоматично с публикуване на новата стойност на съответния лихвен индекс и
без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните.
Ищцовата страна излага твърдение за нищожност на тази клауза на основание чл.146 вр. с
чл.143 от ЗЗП.
На първо място следва да се посочи, че обстоятелството, че ЗПК (отм.), в редакцията
към датата на сключване на процесния договор, изрично изключва приложението му по
отношение на договорите за банкови кредити, обезпечени с ипотека/какъвто е
разглеждания/, включително и на нормата на чл. 12 от същия закон, според която за
договора за потребителски кредит се прилагат чл. 143-148 З., не налага извод, че тези
договори са изключени от приложното поле на този закон. Съгласно константната съдебна
практика/решение №144 от 08.11.2017г. по т. д. №2155/2016г., II т. о., решение № 95 от
13.09.2016г. по т.д.№ 240/2015г., II т. о. /., по отношение на ипотечните кредити, сключени и
преди приемането през 2010г. на новия ЗПК, при които кредитополучатели са физически
лица и заетият финансов ресурс не се използва за извличане на имуществени облаги като
търговци, а за потребителски нужди, в това число и за закупуване и обзавеждане на
жилище, се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗП, гарантиращи правото на защита
на правата и интересите на потребителите при сключване договори за потребителски
кредити, обезпечени с ипотека, вкл. и защита при уговаряне на неравноправни клаузи.
Доколкото предоставянето на кредити, обезпечени с ипотека, представлява финансова
услуга, когато същата е предоставена на физическо лице, имащо качеството "потребител" по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на закона, то тези договори са подчинени съответно на ЗЗП и
получилите такива кредити лица се ползват от предвидената в него закрила. В този смисъл е
и практиката на Съда на Европейския съюз по приложението на Директива 93/13/Е. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори.
В настоящия случай клаузата на чл. 9. 4. от ОУ, предвижда право на ответника-
кредитор едностранно да промени БЛП или БЛИ /базов лихвен индекс/ по процесния
договор, но само като го увеличава. Предвид това и настоящата инстанция намира, че
липсата на възможност за изменение на БЛП в хипотезата на понижаване на индекса Sofibor
поставя кредитополучателя в неравнопоставено положение спрямо търговеца, прехвърля
изцяло в тежест на клиента финансовия риск от изменение в икономическите условия и
безспорно нарушава изискванията за добросъвестност при сключване на договорите.
Клаузата на т. 9. 4. от ОУ е индивидуално договорена по смисъла на чл. 146, ал. 2
ЗЗП, тъй като е част от стандартни, изготвени предварително и типови условия на банката и
5
кредитополучателят не е имал имали възможност да влияе върху съдържанието й. Клаузите
не са индивидуално уговорени, когато са предварително изготвени от търговеца, когато
представляват типизирани разпоредби /бланки/ и потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им /решение № 98 от 25.07.2017 г., т. д. № 535/2016 г. на ВКС,
ТК, I т. о. /, като доказването на обратното е в тежест на търговеца. По делото не са
ангажирани доказателства от ответната страна, че включването на спорната клауза в
договора е в резултат на изричното й предварително обсъждане и съгласие на потребителите
по отношение на нейното съдържание. Ето защо и кредитополучателят може да да се ползва
от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП.
С оглед изложеното въззивният съд намира, че клаузата на т. 9. 4. от действащите при
сключване на процесния договор ОУ не е индивидуално договорена и е нищожна на
основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП вр. чл. 143, ал.1 от ЗЗП. Обезпечаването на възможността
банката едностранно да измени размера на възнаградителната лихва – цената на кредита,
която е съществен елемент от договора за кредит, само в посока на увеличение, при липсата
на предвидена реципрочна автоматична промяна на годишния лихвен процент и при
неустановени в договора за кредит конкретни обективни показатели, поставя ищците в
неравноправно положение по смисъла на чл. 143, т.12 от ЗЗП, поради което следва да се
приеме, че клаузата на т. 9.4 от общите условия е неравноправна.
Настоящата инстанция намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че
в разглеждания случай били налице изключенията по чл.144, ал.2, т.1 и ал.3, т.1 от ЗЗП.
Договорът за кредит не съдържа клауза, даваща право на кредитополучателя да го прекрати
незабавно след уведомяване от банката за промяна на лихвения процент и на размера на
анюитетната вноска. Действително, предвидена е възможност банката да уведоми
кредитополучателя-потребител и третите задължени лица за извършената промяна чрез
последващото промяната извлечение по кредит, предоставено по реда на т. 24. 1. от общите
условия, но не е налице втората предпоставка. Уговорената в договора възможност за
предсрочно погасяване на кредита от потребителя не е равнозначно на право за едностранно
прекратяване на договора поради предприета от насрещната страна промяна на условията по
него. Изключението по сочената разпоредба предполага потребителят да може да упражни
правото на едностранно прекратяване на договора свободно - без пораждане на
неблагоприятни последици за него. Не може да бъде приложени и изключението на чл.144,
ал.3, т.1 от ЗПП. Съгласно съдебната практика/решение № 95 от 13.09.2016г. по т. д. №
240/2015 г., ІІ т. о./, договорът за жилищен ипотечен кредит не е сделка, имаща за предмет
финансови инструменти и че с оглед въведеното в чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗКИ изискване,
конкретната формула за определяне на възнаградителната лихва – методиката за
изчисляване на лихвата, съответно базовия лихвен процент, е съществен елемент от
съдържанието на банковата сделка и като такъв, изключва възможността да бъде
едностранно променян от кредитора след сключването на договора, независимо дали
лихвеният процент е фиксиран или променлив. Прието е, че когато на потребителя не е
предоставена предварително достатъчна конкретна информация как банката може
6
едностранно да променя цената на доставената финансова услуга, както и когато
методологията на банката, включена във вътрешните й правила, не е част от кредитния
договор, кредиторът не може да се счита за добросъвестен по смисъла на общата дефиниция
за неравноправна клауза по чл. 143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1
ЗЗП.
По отношение на претенцията с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД:
Ищцата твърди, че ответната банка е получила без основание сума в размер на
15000лв., част от обща дължима сума от 45 205,77лв., представляваща надвзета сума по
процесния договор, формирана от недължимо усвоена възнаградителна лихва за периода от
05.11.2008г. до 11.04.2019 г., тъй като съгласно уговореното между страните, годишният
лихвен процент не е фиксиран, а клаузата на т.9.4 от общите условия, даваща възможност на
кредиторът едностранно да променя БЛП в посока само на увеличение, се явява нищожна .
Т.е. ищцата се позовава на изначална липса на основание, характерна за фактическия състав
на неоснователното обогатяване в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. При нея се изисква
предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е., когато още
при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно
лице в имуществото на друго лице, като основанието трябва да липсва не само при
получаване на имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция
на даденото.
В разглеждания случай е установено по делото, а и не се спори, че между страните е
бил сключен договор за банков кредит, чиято регламентация се съдържа в разпоредбите на
чл. 430 – чл. 432 ТЗ, по силата на същият, банката – кредитор има задължение да отпусне
уговорената парична сума/което не се спори, че е сторено/, като срещу това задължение
кредитополучателя има няколко насрещни задължения, а именно: да върне главницата,
заедно с уговорената лихва по кредита, да използва кредита по предназначение, да даде на
банката необходимите сведения във връзка със сключването и изпълнението на договора и
да даде обезпечение.
Доказано е също така, че в изпълнение на договора ищците са заплатили на ответното
дружество през процесния период възнаградителна лихва в общ размер на 66928.18лв..
Както бе посочено по-горе, съгласно т.4 от договора за банков ипотечен кредит,
годишният лихвен процент за съответния период на олихвяване се формира от два
компонента: Променлив - базисния лихвен индекс по раздел ІІІ от ОУ по кредитите на
физически лица – които условия / общи/ представляват неразделна част от процесния
индивидуален договор, и константен – надбавка от 1.517%. Съгласно т.9.1 от общите
условия, годишният лихвен процент по усвоената част от кредита се формира от сбора на
базов лихвен индекс / Sofibor/ приложим за съответния период на олихвяване/едни месец/
плюс надбавка за редовен дълг, определен в договора, като за кредит в лева, какъвто е
процесният, базисния лихвен процент се определя в размер на едномесечния индекс
Sofibor/, публикуван на страницата на " Sofibor в 11 часа централноевропейско време два
работни дни преди първия работен ден на всеки месец и се прилага за целия месец. Предвид
7
съдържанието на сочените уговорки между страните и съобразявайки правилото на чл.20 от
ЗЗД, настоящата инстанция намира, че действителната воля на страните не е била да
сключат процесния договор при възнаградителна с фиксиран минимален размер на
първоначално посочения в договора за кредит – 8.20 %, а при лихва която не е
фиксирана/плаваща/ и е в зависимост от движението на променливия й
компонент/определение №63 от 04.02.2019г. по т.д.№1716/2018г., ІІт.о., определение
№50041 от 20.01.2023г. по т. д. № 427/2022 г., I т. о., решение №30 от 20.05.2020г. по т.д.
№739/2019г., Іт.о./. Условията относно приложимия към съответния период на олихвяване
БЛП предвиждат, че за БЛП за съответния период на олихвяване се прилага утвърден от УС
на банката лихвен процент за кредити за съответната валута, като за кредити в лева- това е
едномесечният Sofibor/- равен на индекса, публикуван на страница „Sofibor“ в 11ч.
българско време, два работни дни преди първия работен ден от всеки месец и се прилага
от първия работен ден на месеца до дена, предхождащ първия работен ден на следващи
ямесец включиелно.. Т.е. базовият лихмен процент не е фиксиран на индекса Sofibor към
датата на сключване на договора-6.683% и при констатирано изменение на този показател,
съответно се променя с тази му стойност и БЛП, оттук и ГЛП. За следващ период ГЛП се
фиксира в така актуализирания размер, докато не настъпи ново изменение.
Неоснователно се явява твърдението на жалбоподателя, че бил договорен минимален
фиксиран размер на годишния лихвен процент, тъй като съгласно т. 4.1.а. от договора,
кредитополучателят се е задължил да заплаща договорения с банката минимален ГЛП в
размер на 8.20 % за целия период на договора, за което страните подписали индивидуален
погасителен план, неразделна част от договора за кредит, а съгласно т. 12.2. от договора,
кредитополучателят се задължил да издължава главницата по кредита ведно с дължимата
върху нея лихва, определена в погасителния план. В т.4 от договора е посочен как се
формира годишният лихвен процент за съответния период на олихвяване/който безспорно е
един месец/, а не за целия период на договора и който включва базовия лихвен индекс по
раздел ІІІ от ОУ и годишен лихвен процент към датата на сключване на договора. В сочения
раздел на общите условия изрично е посочено, че начина на изчисляване на базовия лихвен
процент е месец за месец. В т.4а е посочен размера на всеки от компонентите по т.4, но към
датата на сключване на договора. Не рефлектира върху извода на съда за уговорения размер
на възнаградителната лихва като нефиксиран такъв обстоятелството, че погасителният план,
подписан от страните и представляващ неразделна част от договора бил съставен на база
ГЛП 8.20%. В погасителния план е посочено, че същият се явява примерен такъв и изготвен
при лихвен процент, действащ към датата на изготвянето му, формиран като базисен лихвен
процент/лихвен индекс/, завишен с надбавка. Посочено е също, че лихвеният процент се
променя, остава постоянен в зависимост от избрания от клинета план за погасяване
приусловия ,посочени в договора за кредит, а в настоящия случай се установи, че
уговорената възнаградителна лихва не е фиксирана, а се влияе от промените в индекса
Sofibor. Такова изменение на приложимия лихвен процент за възнаградителна лихва е в
съответствие със соченото в разпоредбата на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП изключение, доколкото
се основава единствено на влиянието на обективен фактор, чието изменение е извън
8
контрола на банката.
Следва да се посочи също, че при осъществяване на банкова дейност ответникът
трябва да полага дължимата грижа на добрия търговец, за да гарантира надеждна и сигурна
банкова система и защита на интересите на клиентите си, поради което и по силата на чл.
147, ал. 1 ЗЗП клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат
съставени по ясен и недвусмислен начин, като при неизпълнение на това задължение, следва
да намери приложение императивната норма на чл. 147, ал. 2 ЗЗП, която предписва, че при
съмнение относно смисъла на определено условие то се тълкува по благоприятен за
потребителя начин
Съгласно заключението на назначената в хода на първоинстанционното
порзиводство ССЕ, размерът на заплатената от ищцата възнаградителна лихва на банката
по процесния договор за кредит за периода от 05.11.2008г. до 11.04.2019г. възлиза на 66
928.18лв.., а размерът на възнаградителната лихва, която ищцата е следвало да заплати по
договора за кредит за периода от 05.11.2008г. до 11.04.2019г., ако не съществуваше клаузата
на т.9.4 от Общите условия и ако възнаградителната лихва е изчислена като сбора на
базовия лихвен индекс/едномесечен Sofibor, както е определен по реда на т.9.1 и т.9.2.1 от
приложените към договор общи условия/ възлиза на 21 722,41 лв.. Т.е. сумата от
45205.77лв./разлика между платената от ищците възнаградителна лихва за процесния период
и дължимата възнаградителна лихва при отчитане движението на Sofibor/ се явява платена
без основание.
. Предвид това и доколкото претенцията с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД е
заявена като частична в размер на 15000лв., същата се явява основателна и следва да бъде
уважена в пълния предявен размер.
С оглед акцесорния характер, основателна и доказана се явява и претенцията с
правно основание чл.86 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забава върху сумата от
15000лв., считано от 13.02.2019г. до 16.10.2020г..
В хода на първонистанционното производство своевременно от ответната страна са
заявени възражение за изтекла погасителна давност и възражение за прихващане, по
отношение на които първоинстанционният съд не е изложил каквито и да е мотиви, поради
което същите следва да бъдат разгледани от настоящата инстанция.
Досежно депозираното възражение за изтекла погасителна давност:
Съгласно постановките на 7 от Постановление №1/1979г. на Пленума на ВС,
вземанията, произтичащи от фактическите състави на неоснователното обогатяване, се
погасяват с изтичането на петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД, а не на тригодишната
давност по чл. 111 ЗЗД. При първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието не е
налице при самото извършване на престацията, поради което давностният срок започва да
тече от момента на нейното получаване. Следователно петгодишният давностен срок тече от
момента на заплащането на всяка една от месечните анюитетни вноски, включваща и
увеличения размер на възнаградителната лихва /моментът на плащанията е установен от
9
заключението на ССЕ/. В този смисъл и доколкото исковата молба е била подадена на
19.10.2020г., въззивният съд счита, че претендираните вземания, които се отнасят за периода
от 05.11.2008г. до 19.10.2015г. и чийто размер възлиза на 27017.58лв. /съгласно
заключението по допълнителната ССЕ/ , са погасени по давност. Доколкото настоящата
претенция е предявена като частична-за сумата от 15000лв., и се установява за останалия
претендиран период 19.10.2015г.-19.10.2020г. дължимост на сума в размер на 18188.19лв.,
то заявената претенция се явява основателна и доказана/за сочения пероид/ и следва да бъде
уважена в пълния предявен размер.
Съдът намира заявеното от ответната страна, жалбоподател в настоящото
проииводство, с отговора на исковата молба възражение за прихващане за неоснователно.
Страната е поискала в случай, че претенцията по чл.55 от ЗЗД бъде приета за основателна,
да бъде извършено прихващане с вземане на дружеството от ищцата в размер на 1696.73лв.-
вече заплатена от банката сума за част от исковия период. Същото е било конкретизирано и
се е сбъднало условието за разглеждането му, но доколкото се установи, че сочената сума е
била заплатена от банката на ищцата с основание-възстановяване на разлика между общо
начислени и събрани лихви и дължими съобразно договореното между страните за периода
01.12.2008г.-06.03.2013г.,
не би могло да се приеме, че същата е без основание и ищцата дължи заплащането й. Още
повече, че сочената сума е съобразена при заявяване размера на исковата претенция и при
определяне следващото се обезщетение по чл.55 от ЗЗД и приспадната от него.
Предвид изложенот първонистанциноното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, на основание чл.78 от ГПК, жалбоподателят следва да заплати
на въззиваемата Б. деловодни разноски пред настоящата инстанция в размер на 2000лв..
Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260080/26.08.2022г. по гр.д.№2297/2020г., поправено с
решение №260086/13.10.2022г. на ШРС.
Осъжда „УниКредит Булбанк“АД-гр.София, ЕИК831919536, адрес на управление: район
Възраждане, пл.“Свети Неделя“№7, представлявано от изпълнителните директори Т.А.П. ,
Д.В. и С.П. да заплати на М. Т. Б. с ЕГН********** от гр.Шумен, ул.“....“№12, вх.2, ет.4,
ап.12, адрес за призоваване: гр.София, район „Студентски“, ул.“....“№6, ет.1, офис №22, чрез
адв..К. при САК, деловодни разноски пред настоящата инстанция в размер на 2000лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11