Р
Е Ш Е
Н И Е
№……………………
2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, VІІ
състав, в публично заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Административен
съдия : ЙОРДАН ДИМОВ
при секретаря Деница Кръстева
като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов
адм. д. № 506 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 от Закона
за устройство на територията (ЗУТ),
във вр. с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) и чл.149,
ал.2, предл. 1 от АПК.
Образувано е по жалба на Д.И.Г.,
ЕГН **********,***, подадена чрез М.С. – пълномощник срещу Заповед
№30/15.01.2021г. на Кмета на район „Приморски“ – Община Варна, с която на
собствениците на самостоятелен обект с идентификатор ************, находящ се в
гр. Варна, „Приморски парк 536“ №55 е разрешен свободен достъп до самостоятелен
обект с идентификатор ************,
находящ се в гр. Варна, „Приморски парк 536“ № 55, собственост на
жалбоподателя.
В жалбата се излагат
съображения за незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания
административен акт. Твърди се, че оспорената заповед е издадена в нарушение на
чл. 59, ал. 2 , т. 4 от АПК, поради липса на изложени в нея ясни фактически
основания. Посочено е, че издадения административен акт не е в съответствие с
изискванията на ЗУТ, предвид факта, че по преписката липсват доказателства за
разрешени или предписани проектни, монтажни, контролни и други работи. Изложени
са доводи, че във връзка с делбата на имота не е налице одобрен през 2009 г.
проект, освен това се сочи, че имотът попада в ограничената за строеж зона,
определена със Заповед №1626/13.05.2013г. на Кмета на Община Варна. Твърди се,
че е необосновано искането за извършване на ремонт на канализация, която никога
не е съществувала. Посочено е, че със заповедта не са определени характерът и
обема на строителните и ремонтните действия, които следва да бъдат извършени, както
и срока на започване и приключване на същите и последиците от евентуални вреди.
Жалбоподателя твърди, че не е ясно от къде следва да бъде осъществен достъпа до
имота му и в коя част следва да се извършат СМР, както и какви са мотивите
относно продължителния срок за ремонта. Твърди се, че административният орган
не е взел предвид и факта, че в имота няма изградена септична яма. Изложени са
доводи, че заповедта противоречи на чл. 6 от АПК. С оглед на изложеното, моли
обжалвания административен акт да бъде отменен и да му се присъдят сторените по
делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят,
чрез процесуален представител, поддържа жалбата. Отправя искане за присъждане
на сторените по делото разноски. В представени писмени бележки са развити
подробни доводи за незаконосъобразност на издадения административен акт и е
отправено искане за неговата отмяна.
Ответникът – Кмета на район
„Приморски“ при Община Варна оспорва жалбата.
Заинтересованата страна – Р.С.Д.,
лично и чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли оспорената
заповед да бъде потвърдена. Представени са подробни писмени бележки, в които са
развити доводи за неоснователност на жалбата. Отправено е искане за присъждане
на сторените по делото разноски.
Жалбата е подадена в
14-дневния срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ. Видно от отбелязването върху известие
за доставяне, оспореният акт е съобщен на жалбоподателя на 05.02.2021 г., а
жалбата е подадена на 18.02.2021 г., видно от пощенското клеймо. Жалбоподателят
се явява адресат на оспорвания акт и разполага с правен интерес за защита на
засегнатите права.
От представения по делото протокол от 25.01.2010 г. по гр. д.
№ 1972/2005 г. по описа на ВРС се установява, че е одобрена постигната между
страните спогодба по силата на която Р. Д. е придобил в собственост – жилище в
основна вилна сграда, състоящо се от коридор, две стаи, баня-тоалет и две
избени помещения, със застроена площ от 44. 05 кв. м., заедно с покрита тераса
от 8. 9 кв. м., открита тераса с площ от 6. 6 кв. м; паянтова едноетажна
сграда, а Огнян Г. е придобил жилище в основна вилна сграда, състоящо се от
коридор, две стаи, баня с тоалетна, тоалет, стълбище към изби, коридор в избен
етаж и две изби, със застроена площ от 60. 75 кв. м, заедно с п окрита тераса с
площ от 6. 95 к в. м., открита тераса с площ от 57. 30 кв. м. Видно от
нотариален акт от 27.03.2017 г. Г. е продал собствения си имот на Д. И. Г.,
като имота е с идентификатор 10135.536.55. 1. 2.
Видно от приложените по преписката
строителни книжа през 1943 г. е разрешено изграждането на строеж на жилище,
като на 2.08.1943 г. е дадена строителна линия.
Р.Д. е подал жалба до Зам.
кмета на Община Варна, поради прекъсната канализационна тръба в имот с
идентификатор ************.
С оглед назначена проверка в
имота е извършен оглед.
Съгласно Констативен
протокол № КП2/02.10.2020 г., с който е дадено предписание на собствениците на
имоти с идентификатори ************ и ************ за своя сметка да
предприемат действия по изграждането на обща канализационна мрежа на сграда с
идентификатор 10135.536.55.1, която да не застрашава конструкцията на сградата
и санитарно – хигиенните норми.
По искане на Р.С.Д. на
основание чл. 194, ал. 1 и чл. 46, ал. 1, т. 12 от ЗМСМА, кметът
на район „Приморски“ е издал Заповед № 30/15.01.2021 г., с която е разрешил на собствениците
на самостоятелен обект с идентификатор ************, находящ се в гр. Варна,
„Приморски парк 536“, №55, свободен достъп до самостоятелен обект с
идентификатор ************, находящ се в гр. Варна, „Приморски парк 536“ № 55,
собственост на Д.И.Г..
В заповедта е посочено, че
свободният достъп на Д. до съседния недвижим имот е с цел да се осигури
монтажно – ремонтни работи на канализационни тръби. Със заповедта е определен
периодът на свободния достъп, а именно 30 работни дни, в часовете от 08:00 до
14:00 часа, като периода започва да тече след приемане на оценката на
моментното състояние на имот с идентификатор ************ от комисията по чл.
210 от ЗУТ, назначена от Кмета на Община Варна.
С процесната заповед на
кметът на район „Приморски“ при Община Варна е вменено и задължение на Д., след
приключване на строителните работи, веднага да отстрани допуснатите повреди,
причинени в чуждия имот във връзка с изпълнение на работите, респективно, ако
повредите не могат да бъдат отстранени, да бъде заплатено обезщетение в размер,
определен по реда на чл. 210 от ЗУТ.
Жалбоподателят Р.Г. се легитимира като
собственик на имот с
идентификатор ************, самостоятелен обект в сграда по
КККР, с административен адрес гр. Варна, „Приморск парк“, м-т „Салтанат“ №81,
съгласно НА от 27.03.2017 г.
В хода на съдебното производство е
допусната съдебно- техническа експертиза. Същата е оспорена от процесуалния
представител на жалбоподателя. Вещото лице посочва, че проектът по част ВиК в
сутерена е изпълнен цялостно и съобразно Наредба №4/2005, посочено е че
връзките са изрядни и предотвратяващи течове. Вещото лице сочи, че прехода на
ПВЦ ф110 през стената не е изпълнен съгласно чл. 138. Проектът по част ВиК в
имот ПИ 536.55.1.2 на 1 етаж не е изпълнен. Проектът по част ВиК е изпълнен
като окачена канализация на изрядни скоби и максимално близо до тавана и
стената. Не са регистрирани РО и отдушници на покрива, за вентилиране на
вертикални канални клонове. Не е регистрирана дебелината на хоризонталната
канализация ПВЦ ф110. Експертът сочи, че съществуващата в имот ревизионна шахта
не е главна, за да отговаря на изискванията на чл. 118 от Наредба №4/2005г.,
направено е уточнение, че тя е единствената и е изградена по време на
строителството на сградата. В ПИ ***не е налична септична яма, налична е яма
извън пределите на имота и не е съобразена с действащите изисквания за
водоплътност, съгласно чл. 87 от ЗУТ. Вещото лице е посочило, че в
новоремонтираната окачена канализация е заустено отклонение от ПВЦ ф50,
отводняващо нов сифон на имот ПИ ************. Сочи се, че е налице друга
възможност за отводняване на имот ************ и че няма учредяване на сервитут
за преминаване през имот ************ в процесната заповед. В о.с.з., вещото
лице уточнява, че за сградна канализация
няма нужда от отделно разрешително за строеж, то върви заедно със сградата.
Експертът сочи, че няма удостоверение за търпимост на септичната яма, но има
такова за целия обект. Вещото лице сочи, че е допуснало грешка в заключението
на експертизата, изискване на Наредба № 4/2005 г. за проектиране и изграждане
на ВиК системи е водомерите да са в шахтата на двора вместо в жилището.
Водомерите са изместени по новите изисквания на оператора от имотите вътре в
сградата във водомерната шахта. Има изпълнение на проекта, но водомерите са
преместени от апартаментите във водомерната шахта. Експертът уточнява, че
сифонът го има в проекта, и той е заустен под плочата и затова тръбите преди са
били по-ниско. Направен е ремонт и е сложен нов сифон, като това е направено
по-добре. Сочи, че това отклонение не е ново. Според него това отклонение не е
ново отклонение, защото дублира стария водопровод. Според вещото лице, проектът
е спазен, като са спазени изискванията за сифон и мивка и даже е направено
много по-добре от преди. Доколкото това са съсобственици и имат общи части във
всяка сграда, новата канализация е направена така, че минимално да не пречи на
съседите отдолу. Вещото лице сочи, че мрежата, която е по проект не е
изпълнена. В имота на жалбоподателя текат ремонтни дейности и няма ВиК
инсталация. В момента този имот е необитаем.
Във връзка с оспорването на експертизата по искане на
жалбоподателя, е допусната съдебно-техническа експертиза, по която вещото
лице-геодезист да даде заключение по възложения въпрос: „Отговаря ли местоположението на южната граница на имот с идентификатор
***(дворното място), очертана върху чертежа на действителната и на
съществуващата по кадастрална схема и кадастрални регистри или същата е
преместена с цел да се измени информацията за местоположението на отбелязаните
на чертежа обекти?“. Вещото лице е посочило, че
южната граница на имот с идентификатор ***по действащите КККР на р-н
„Приморски“, гр. Варна, одобрена със заповед №300-5-18/04.03.2004 г. ма ИД на
АГКК, отговаря по местоположение на съществуващата на място изградена
сграда. Разликите помежду им са
минимални и са в границите на точността на кадастралната карта по смисъла на
чл. 18 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. В заключението си вещото лице
сочи, че южната граница от чертежа на инж. Читарлиев не отговаря по
местоположение на съответната граница на ПИ ***от действащата кадастрална
карта, респективно на оградата, изградена на място. Посочено е, че границата на
чертежа е изчертана южно спрямо действителното положение на границата на място
и на тази от действащата кадастрална карта. Експертизата е приета неоспорена от
страните.
По делото е изслушано и
заключение по съдебно – графологична експертиза, със задача: има ли дописан
текст, изменящ волеизявлението на издателя на Обяснителната записка на инж.
Читарлиев?; има ли нанесени корекции върху чертеж №1/7 – преместени линии,
допълнителни елементи, надписи и др.? Отговаря ли местоположението на южната граница на имота,
очертана върху чертежа на действителната и на съществуващата по кадастралната
схема или същата е преместена, с цел да се измени информацията за
местоположението на отбелязаните на чертежа обекти? Вещото лице е дало отговор,
че в заключителната част на втора страница, текстът „В заключение: вилната
сграда може да се раздели на два реални дяла“ е изписан с различен размер на
буквите от останалия текст и не е болдван. Вещото лице е посочило, че има
нанесени корекции върху чертеж №1/7. В долната част на чертежа е заличена
хоризонтална линия и на разстояние 3,0 мм е нанесена друга с черна химикална
паста. Заключението на вещото лице е прието и неоспорено от страните.
Съдът кредитира заключенията като
обективни и изготвени от лица, притежаващи съответните специални знания в
областта, в която са им възложени задачите.
Установените по делото факти
налагат следните правни изводи:
Заповедта е издадена от компетентен орган- кмета на
район „Приморски“ при Община Варна. Съгласно представената по делото заповед № 0261/27.01.20
г., кметът на община Варна е делегирал правомощията си по ЗУТ на кметовете на
райони в гр. Варна, в това число и тези за издаване на заповеди по реда на
чл.194 от ЗУТ, каквато е процесната заповед, на Кмета на район „Приморски“.
Предвид това съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен
орган в рамките на изрично делегираните му правомощия, съгласно цитираната
заповед.
При преценка на фактите по
спора по реда на чл. 168 във връзка с чл. 146 от АПК настоящият състав на Административен
съд Варна намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не страда от твърдените
от жалбоподателите пороци, съществуването на които би обусловило наличието на
отменителните основания по чл. 146 от АПК.
Противно на заявеното в жалбата, заповедта е в достатъчна степен
мотивирана и в съответствие с разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, същата съдържа фактическите и правни основания за
издаването ѝ. Такива се съдържат в Констативни протоколи с №№
КП1/14.08.2020 г. и КП2/02.10.2020 г. Точно е индивидуализиран имотът, в който
следва да се осигури достъп за извършването на СМР, посочени са и неговите
собственици. Изрично е посочено на кого този достъп следва да бъде осигурен.
Определен е точният период от време - 30 календарни дни от влизане на заповедта
в сила, както и часовият диапазон за достъп през чуждия имот. От мотивите и
разпоредителната част на заповедта е видно, че достъпът е за извършване на
монтажно – ремонтни работи на канализационни тръби, с което фактически е
определен и обемът на СМР, предвидени в констативният протокол.
Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1
от ЗУТ собствениците и обитателите на
недвижими имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за извършване на
разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни,
контролни и други работи, във връзка с устройството на територията, въз основа
на заповед на кмета на общината, а в определените от закона случаи - със
заповед на началника на ДНСК.
По смисъла на чл. 194, ал. 1 от ЗУТ "свободен достъп" е правото на определено
лице да се ползва за определен период от време чуждия имот с оглед постигане
целите, визирани в същата разпоредба. Този "свободен достъп" следва
да е определен в конкретни параметри не само времево, а и пространствено, т. е
при наличието на разрешени или предписани строителни работи административният
орган следва да избере конкретен вариант на разрешения достъп до имота. Т. е.
за да се издаде заповед по реда на чл. 194 от ЗУТ
следва да е налице необходимост за извършване на строителни работи, които са
или разрешени или предписани, следва да се определят както времевите, така и
пространствените параметри на разрешения достъп, отделно от това следва да
липсва и друга техническа възможност за извършване на строителството, по
аргумент от нормата на ал. 4 и 5 на чл. 194 от ЗУТ.
В настоящия случай, заповедта, с която кметът на район „Приморски“ е
наредил на жалбоподателя да осигури свободен достъп до имота му /избените
помещения, собственост на Д.Г., съгласно нотариален акт № 186, том 15, рег. №
6863, дело №3198/27.03.2017 г./ на Р.Д., е мотивирана от гледна точка на
постигането на определени цели – извършване на монтажно – ремонтни работи на
канализационни тръби в имот с идентификатор ************, във връзка с дадени
предписания с констативни протоколи.
Когато става въпрос за строеж или основен
ремонт е необходимо за тези СМР да има издадено разрешение за строеж и одобрени
инвестиционни проекти или разрешение за строеж и становище на
инженер-конструктор/чл. 147 ЗУТ/.
Когато строителните работи съставляват текущ ремонт по смисъла на чл. 151, ал. 1 ЗУТ за тях не е необходимо издаване на разрешение за строеж и одобряване
на инвестиционни проекти.
Съгласно § 5, т. 43 ЗУТ
текущ ремонт на строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите,
постройките, съораженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при
които не се а/: засяга конструкцията на сградата: б/ извършват се дейности като
премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, които
засягат конструкцията на сградата: в/променят предназначението на помещенията и
натоварванията в тях.
Съдът намира, че се касае за извършване на
ремонтни работи, които не попадат под
определен разрешителен режим, разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗУТ изисква те да се били предписани, т. е. за
извършването им не е достатъчна инициативата на собствениците, а следва
конкретните ремонтни работи да са указани по административен ред от компетентен
орган. Именно това е сторено с Констативни протоколи с №№ КП1/14.08.2020 г. и
КП2/02.10.2020 г. Със същите, след извършена проверка и оглед на място, е дадено предписание на собствениците
на имоти с идентификатори ************ и ************ за своя сметка да
предприемат действия по отремонтирането и изграждането на обща канализационна
мрежа на сграда с идентификатор 10135.536.55.1, която да не застрашава
конструкцията на сградата и санитарно – хигиенните норми.
От приетото заключение по
назначената съдебно – техническа експертиза се установи, че за изграждането на
сградна канализация няма нужда от разрешително за строеж. Също така се
установи, че щом сградата е търпима, търпими са и всички съпътстващи я
комуникации, задължителни за нейното функциониране. Съдът кредитира и дава вяра на становището на вещото лице
инж. Г., тъй като същото е аргументирано, както със събраните по делото
доказателства, така и с нормативната уредба. С оглед заключението на вещото
лице, съдът приема, че ВиК проектът е изграден в цялост. По отношение на
твърденията на жалбоподателя, че в имотът му няма изградена септична яма, съдът
намира, че от приетото по делото заключение по назначената съдебно – техническа
експертиза се установява, че в действителност в имота на жалбоподателя не е
налична такава яма. Като вещото лице е посочило, в о.с.з., че ямата по проект е
следвало да бъде в имота, но в действителност се намира извън него.
Без значение е и наличието на друг начин за
осъществяване на разрешените дейности по устройство на територията, с оглед на
евентуалните вреди и неудобства на адресатите на заповедта, доколкото по силата
на чл. 194, ал. 4 от ЗУТ същите подлежат на отстраняване, а при невъзможност -
подлежат на заплащане от страна лицето, на което е осигурен достъпът.
Административният акт е издаден поради
наложителност от извършването на дейността и намира оправданието си в разрешени
и предписани работи, обединени от постигането на даден резултат.
Настоящият спор е ограничен до проверката на
предпоставките за осигуряване на достъпа, които според съда са налице. С оглед,
на което не следва да се кредитират заключенията на вещите лица по назначената
съдебно – графологична и допълнителна съдебно – техническа експертиза. В противен случай би се стигнало да произнасяне по
спор за материално право, за което административният съд няма правомощия.
Съдът намира, че административният орган е
спазил процедурата по издаване на процесната заповед.
Неоснователно е възражението
за нарушаване на принципите за справедливост и съразмерност прогласени с чл. 6 АПК, съгласно които административните
органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и
справедливо, както и че административния акт и неговото изпълнение не могат да
засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която акта се издава.
Същата съдът намира за съответна на целта
на закона, обективирана в ал. 1 – да се осигури достъп до чужд имот за
съответното мероприятие по устройство на територията.
По изложените съображения съдът намери
жалбата за неоснователна и като такава тя следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати
сторените от заинтересованото лице, разноски. Възражението за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение, направено в от процесуалния представител
на жалбоподателя, в о.с.з., е основателно, тъй като делото не се характеризира
с фактическа и правна сложност. Минималното адвокатско възнаграждение,
определено съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения за дела по ЗУТ без материален интерес е 900 лв. и съдът
счита, че жалбоподателят следва да заплати адвокатско възнаграждение в размер
на 900 лв. по настоящото дело на заинтересованата
страна, което се явява към минимално предвидения размер.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.И.Г.,
ЕГН **********,***, подадена чрез М.С. – пълномощник срещу Заповед
№30/15.01.2021г. на Кмета на район „Приморски“ – Община Варна, с която на
собствениците на самостоятелен обект с идентификатор ************, находящ се в
гр. Варна, „Приморски парк 536“ №55 е разрешен свободен достъп до самостоятелен
обект с идентификатор ************,
находящ се в гр. Варна, „Приморски парк 536“ № 55, собственост на
жалбоподателя.
ОСЪЖДА Д.И.Г., ЕГН **********,***,
да заплати на Р.С.Д. сумата 900 (деветстотин) лева, представляваща адвокатски
хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в
14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: