РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№1543
гр. Пловдив, 17 август 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пловдив, I отд., XIV състав, в публично
съдебно заседание на седемнадесети
юли през две хиляди и двадесетата година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като
разгледа докладваното от съдия Георгиева адм. дело № 2616
по опис на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145
ал.2 т.1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.215 ал.1
от Закон за устройство на територията
/ЗУТ/.
Образувано
е по жалба на „Парадайс Гардън
Резидънс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от управителя Б.С.С.,
чрез адв .И. Д., против мълчалив отказ на кмета на Община Пловдив за издаване
на разрешение по чл.135, ал.3 от ЗУТ за изработване на проект за изменение на
ПУП- ПРЗ за част от кв.570 по плана на Пета градска част на гр. Пловдив, внесен
със заявление вх.№ 19Ф-2763/1 от 05.07.2019 г.
Жалбоподателят
посочва, че в срок, изтекъл на 05.08.2019 г. дружеството не е известено за
издаване на исканата с депозираното заявление обхват заповед, нито е уведомено
дали спрямо него има издаден мълчалив отказ. Твърди, че протокола на помощния
орган – ЕСУТ няма характер на административен акт и не може да замести
волеизявлението на административния орган. Посочва, че нормата на чл.135, ал.3
от ЗУТ категорично изисква в едномесечен срок от постъпване на заявлението,
компетентният орган със заповед
разрешава или отказва да се изработи проект за изменение на плана.
Според жалбоподателя издаденото
писмо от гл. архитект на общината с изх. №19Ф-2763/1/ от 29.07.2019г. не
прекъсва срока по чл.135, ал.3 от ЗУТ, тъй като въпросното писмо е изпратено
неясно защо до Дирекция „Общинска собственост" при Община Пловдив. Освен
това писмото е подписано от главния архитект на Община Пловдив, който не е
упълномощен от компетентния по чл.135, ал.3 ЗУТ орган, поради което не може да
се приеме, че е налице годен административен акт. Счита, че с подаденото
заявление за разрешаване изработването на проект за изменение на подробен
устройствен план, е представил всички изискуеми от закона документи. Развива
подробни съображения в тази връзка, с които намира мълчаливият отказ за незаконосъобразен,
поради което моли същият да бъде отменен и преписката да се върне на
административния орган с указания по прилагането на закона. В този смисъл според жалбоподателя,
констатациите на ОЕСУТ, материализирани в решението на този колективен орган,
са неправилни, необосновани и не съответстват с целта на закона – ЗУТ. В хода
на съдебното производство жалбоподателят поддържа подадената жалба и моли
същата да бъде уважена, със законните последици от това. Претендира присъждане
на направените по делото разноски.
Ответникът – кмет на Община Пловдив,
чрез процесуалните си представители адв. Д. Т. и А. А. намират на първо място
жалбата за недопустима поради липсата на предмет, тъй като е налице незавършена
процедура по издаването на административния акт. Твърди се, че жалбоподателят е
заявил разглеждане на скица-предложение по чл. 135, ал. 2 от ЗУТ и допускане
изработване на проект за изменение на ПУП - ПРЗ на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ във връзка с чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и §8 от ПР на ЗУТ. Същото било
разгледано от ЕСУТ при Община Пловдив, който със свое решение по т. 5, взето с протокол
№ 30 от 24.07.2019 г., е констатирал, че така направеното предложение
противоречия на действащия от 2007 г ОУП - Пловдив, попада в обхвата на ПУП на
кв. Пета градска част, гр. Пловдив, чийто предварителен проект е приет с
Решение по т. 4, взето с Протокол № 28 от 01.08.2018 г., на ЕСУТ при Община
Пловдив и окончателният е внесен в Община Пловдив и е в процес на съобщаване,
противоречи на ПУП на кв. Пета градска част, гр. Пловдив, т. е. противоречи на
разпоредбата на чл. 133 от ЗУТ, и отреждането не е приведено към проектни
идентификатори. Посочва се, така констатираните нарушения са били възприети
изцяло от главния архитект на община Пловдив, който с писмо изх. № 19
Ф-2763(1)/29.07.2017 г. е уведомил заявителя с известие за доставяне ИД PS 4000
027N7J 7 от 30.07.2019 г., с което му е дал указания с цел отстраняване на
констатирани съществени недостатъци на искането. Поради това за главния
архитект на общината е възникнало правото и задължението да отправи такова
указание до заявителя с цел императивно изискуемото по смисъла на чл. 135, ал.
4, т. 1 от ЗУТ становище за постановяване на ИАА по реда на чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, какъвто се цели с така подаденото заявление. Твърди се, че в случая тези
указания не са били изпълнени, а липсата им възпрепятства гл. архитект, качеството
му на консултативен технически орган, да даде правилно и всеобхватно становище
на компетентния административен орган - кмета на община Пловдив. Алтернативно в
подробни мотиви намира жалбата за неоснователна и моли да се потвърди
мълчаливият отказ, както и да се присъдят направените по делото разноски.
Възразява за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар на жалбоподателя.
Окръжна прокуратура – Пловдив,
редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
Административен съд – Пловдив в настоящият си състав
намира жалбата за подадена от надлежна страна, притежаваща правен интерес да
оспори процесния акт – жалбоподателят е заявител по процесната разработка за
изменението на плана и съответно е легитимиран да обжалва мълчаливия отказ от
страна на кмета на Община Пловдив, с който се засягат негови права и законни
интереси.
Не се споделят направените от ответника възражения
относно недопустимост на жалбата поради липсата на предмет, тъй като
процедурата била висяща, с оглед дадените указания до молителя за изправяне на нередовности.
Видно от представения протокол на ЕСУТ, с който е
обсъдено процесното предложение на жалбоподателя /л.9
по делото/, доколкото тази процедура за разглеждане от експертен съвет на
общината не е задължителна, никъде не е посочено, че жалбоподателят следва да
отстрани установените нередности, нито е посочен срок за това. Същото се
установява и по отношение на придружителното писмо, находящо се на л.8 по делото от 29.07.2019 г. на главния
архитект на общината, с което същият изпраща заявлението на жалбоподателя с вх.№
19 Ф-2763/1 от 05.07.2019 г. на Дирекция „Общинска собственост“ при община
Пловдив. Писмото е с копие за сведение до жалбоподателя. От същото никъде не
става ясно, че се указва на заявителя да изправи посочени в решението на ЕСУТ нередовности, нито пък му е указан срок за това. Последното
е важно, защото е индикатор за това дали производството по заявлението на
жалбоподателя е спряло и от кой момент тече срокът за произнасяне на
административния орган съгласно чл.135, ал.3 от ЗУТ.
Поради това съдът не споделя съображенията на
административния орган, че жалбата е недопустима. Налице е постановен мълчалив
отказ, тъй като от една страна срокът за произнасяне съгласно чл.135, ал.3 от ЗУТ е 30-дневен и е изтекъл на 05.08.2019 г., а от друга страна нито се твърди
от страна на административния орган, нито са представени доказателства за
наличие на произнасяне от страна на компетентния орган по подаденото заявление
и до момента. Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена на
19.08.2019 г., в законоустановения срок, до компетентния съд, срещу формиран
мълчалив отказ, представляващ годен предмет на оспорване пред съд по реда на
АПК.
От съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства и след извършената цялостна служебна проверка за
законосъобразност на основание чл. 168 от АПК, съдът намира жалбата за
основателна.
Мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК е
налице при сезиране на компетентен административен орган с искане за издаване
на конкретен административен акт, за който акт за сезирания орган съществува
законово правомощие, респективно задължение, да проведе конкретно инициирано
административно производство и да се произнесе с индивидуален административен
акт, като вместо да се произнесе със съответния административен акт, овластеният административен орган мълчи. За да е налице
мълчалив отказ, то трябва да липсва волеизявление на компетентния и сезиран за
издаване на процесния административен акт орган с изрично волеизявление.
Съдът намира, че в конкретния случай, макар да е бил
надлежно сезиран посредством подаденото от жалбоподателя заявление за издаване
на разрешение за изработване на проект за изменение на подробен устройствен
план, и да е компетентен да се произнесе по така подаденото заявление, кметът
на Община Пловдив не се е произнесъл в законоустановения срок.
Съгласно изменение на нормата на чл.135, ал.3 от ЗУТ (изм., ДВ бр. 1 от 2019 г., в сила от
1.01.2019 г.) компетентният орган по ал. 1 в едномесечен срок от постъпване на
заявлението със заповед разрешава или отказва да се изработи проект за
изменение на плана. Нормата на чл.135, ал.1 от ЗУТ определя овластените
органи, до които могат да се правят да правят искания за изменение на устройствените планове, а именно - до кмета на общината, а
в случаите по чл. 124а, ал. 3 и 4 - съответно до областния управител или до
министъра на регионалното развитие и благоустройството.
В оглед на изменената норма на чл.135, ал.3 от ЗУТ,
съдът намира, че в случая законодателят вече изисква от компетентния орган
активна процесуална позиция относно възложените му правомощия по взимането на
решения в областта на устройството на територията. В още по-голяма степен това
е в сила за случаите, когато се налага вземането на управленски решения по
наболели обществени проблеми.
Изменението на нормата от 01.01.2019
г. идва да посочи, че от този момент нататък кметът на общината дължи изрично
произнасяне и следва да издаде искания административен акт, тъй като е
единствено компетентният административен орган, който законосъобразно би могъл
да издаде искания акт, или мотивирано и изрично да откаже издаването на същия с
нарочен акт. Като не се е произнесъл с искания административен акт, каквото
произнасяне с нарочното задължение на чл.135, ал.3 от ЗУТ му е вменено като правомощие
от закона, ответникът е формирал незаконосъобразен, в противоречие с
материалния закон, мълчалив отказ, който мълчалив отказ следва да бъде отменен
и преписката да бъде върната на кмета на Община Пловдив, за да се произнесе в
месечен срок от влизане на съдебното решение в сила с нарочен административен акт.
След връщането на преписката от съда кметът, като компетентен орган, при
спазване на законовите изисквания за форма на акта и при съблюдаване на
изискванията на материалния и процесуалния закон, трябва да издаде изричен акт
и да се произнесе по заявлението, с което е сезиран.
Следва да се посочи още, че нито въпросното писмо,
нито решението на ЕСУТ при Община Пловдив представляват властнически актове,
издадени от компетентен орган, поради което и не представляват индивидуални
административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК. Единствено компетентен да
се произнесе с индивидуален административен акт по подаденото заявление е
кметът на общината, по аргумент от чл. 135 от ЗУТ във вр.
с чл. 149, ал. 2 от АПК.
Настоящият съдебен състав намира за безпредметно в
това съдебно производство да бъдат обсъждани доводите на жалбоподателя досежно
неправилността и незаконосъобразността на решението на ЕСУТ, тъй като това е
извън предмета на конкретния правен спор - законосъобразността на формирания
мълчалив отказ на кмета на общината да се произнесе с акт по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ по подаденото от жалбоподателя заявление. Не следва да бъдат коментирани и
събраните доказателства по делото във връзка с установяване наличието или не на
основанията за издаване на търсения като резултат от жалбоподателя
административен акт, тъй като административният орган следва да спази
процедурата по издаване на изричен административен акт, в случая заповед, и
едва след законосъобразното й провеждане компетентният орган следва да направи
своите изводи за това дали искането е основателно или не е. Липсата на този
етап на мотиви и изводи на органа, облечени във волеизявление на компетентния
орган, каквото очевидно законодателят цели да е налице след направеното
изменение на закона, не дават възможност на заявителя да разбере какви са конкретните
съображения на компетентния орган по направения отказ, нито дават възможност
съдът да го подложи на проверка по всички основания на чл.145 от АПК.
За
изчерпателност на изложението, съдът намира за необходимо да посочи, че от
представената административна преписка никъде не е видно изпълнението на
изискванията на чл.135, ал.4, т.1 от ЗУТ, а именно няма изрично произнасяне със
становище на главния архитект като помощен орган към овластения
административен орган – в случая кметът на общината. Посоченото по-горе писмо
на гл.архитект само препраща взето вече решение от друг помощен орган в
системата на общината.
По изложените съображения съдът намира подадената
жалба за основателна, а оспореният в настоящето производство мълчалив отказ на кмета
на Община Пловдив да се произнесе по подаденото заявление за разрешаване
изработване на проект за изменение на подробен устройствен план – план за
регулация и застрояване – за
незаконосъобразен, формиран в нарушение на процесуалните правила и на материалния
закон, което налага отмяната на последния и връщане на преписката на кмета на
общината за произнасяне по така направеното искане с мотивиран акт по чл. 135,
ал. 3 от ЗУТ, в определения месечен срок от влизане на съдебното решение в
сила.
При този изход от правния спор и с оглед своевременно
направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва
да бъдат присъдени направените по делото разноски. Същите се констатираха в
размер на 4376,40лв., съгласно представения списък с разноските, от които 52
лв. заплатена държавна такса и банкова такса, 724,40лв. депозити за вещи лица и
3600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл.
78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малък от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съдът не може служебно да присъди
по-нисък размер, а само по искане на насрещната страна и то направено до
приключване на заседанието, в което е завършено разглеждането на делото в
съответната инстанция. Такива възражения на основание чл.78, ал.5 от ГПК са направени
от ответника по делото в последното съдебно заседание, а съдът намира същите за
основателни.
С оглед направеното на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във
вр. с чл. 144 АПК възражение от насрещната страна,
като съобрази фактическата и правна сложност на делото – осем съдебни заседания,
основна и допълнителна, както и тройна експертиза и осъществената правна защита
от процесуалният представител на жалбоподателя в настоящото производство, съдът
счита, че искането за присъждане на разноски следва да се намали, но в размер над
минимално определения по чл. 8, ал. 3 и § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 2400 лв. с ДДС,
представляващ четири пъти над предвидения минимален адвокатски хонорар с ДДС.
Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК,
Административен съд Пловдив, XIV състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ мълчалив отказ на кмета на Община
Пловдив за издаване на разрешение по чл.135, ал.3 от ЗУТ за изработване на
проект за изменение на ПУП- ПРЗ за част от кв.570 по плана на Пета градска част
на гр. Пловдив, внесен със заявление вх.№ 19Ф-2763/1 от 05.07.2019 г. по жалба на „Парадайс
Гардън Резидънс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя
Б.С.С., на основание чл.135 ал.1 ЗУТ.
ВРЪЩА
преписката на кмета на Община Пловдив да се произнесе с изричен акт, при
спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите на това съдебно решение.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на „Парадайс Гардън Резидънс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя Б.С.С.,
сумата от 3176,40 лева /три хиляди сто седемдесет и шест лева и четиридесет
стотинки/ разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: