№ 151
гр. София, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Виктория В. Грънчарска
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело №
20231100512218 по описа за 2023 година
Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 13825/10.08.2023 г. по гр. д. № 4382/2022 г. на 54 с-в на СРС, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ Т. Д. Ч., ЕГН ********** и А. Я.
С., ЕГН ********** са осъдени за заплатят на „Топлофикация София" ЕАД, ЕИК
*******, всяка от тях по отделно суми, както следва : по 809. 73 лв., представляваща
цена на потребена в периода от м. 10.2018 г. до м. 04.2020 г. топлинна енергия в
следния имот : апартамент № 76, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, както и
сумата от по 11. 32 лв. - цена на предоставена в периода от м. 12.2018 г. до м. 02.2020
г. услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва върху сумите от 28.01.2022
г. до окончателно изплащане, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК - сумата от по 155. 01
лв., разноски в производството.
С решението са отхвърлени исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от по 184. 08 лв. от всяка от ответниците, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2019г. до 11.01.2022 г., както и за заплащане на сумата от по 2. 91 лв. от всяка
ответница, представляваща мораторна лихва за забава върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 31.05.2019 г. до 11.01.2022 г. Ищецът е осъден за разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Недоволен от решението само в частите, в които са отхвърлени исковете за
лихви за забава върху главните претенции, е останал ищеца - „Топлофикация София“
ЕАД, който го оспорва, като излага доводи за постановяването му при допуснати
нарушения на материалния закон и в противоречие с установеното фактическо
положение по делото. В жалбата се твърди, че неправилно СРС е отхвърлил исковете
1
за заплащане на лихви за забава върху главните вземания за ТЕ и дялово
разпределение като е приел, че не е доказана забава в изпълнението на задълженията
от ответната страна. Позовава се на ОУ от 2016 г. на дружеството, според които
потребителят изпада в забава в плащането в 45 - дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят съответните месечни задължения – арг. от чл. 33.
Безспорно ответниците са изпаднали в забава на база реалното потребление.
Поддържа, че неоснователно съдът е приел за недоказано и изпадането в забава по
отношение на главницата за услугата дялово разпределение. Върху главницата за
извършената услуга дялово разпределение е начислена лихва от датата на изготвянето
на извлечението от сметки, като тази сума е прибавена към лихвата дължима за
ползваната ТЕ за процесния период. Моли да се отмени решението и исковете за
лихви за забава да се уважат изцяло. Претендира разноски, включително за
юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците Т. Д. Ч. и А. Я. С. не са подали писмен отговор по въззивната
жалба на ищеца в срока по чл. 283 ГПК.
Въззивна жалба срещу решението в уважената срещу нея част е подала само
ответницата А. Я. С. чрез представителя си. В жалбата се поддържа единственото
съображение, че исковете неоснователно са уважени срещу нея, като СРС е приел, че
правата и върху 1/2 ид. част от имота произтичат от наследствено правоприемство с
наследодателя Я.Г.. Съдът не е съобразил обстоятелството, че другата ответница Т. Ч. е
имала запазено право на ползване върху целия имот. Поддържа, че спрямо нея
исковете следва да се отхвърлят, доколкото тя е единствено „гол собственик“ на имота,
не живее в него, не ползва ТЕ в периода, нито е титуляр на партидата. Сочи, че не е в
облигационно правоотношение с ищеца и в производството са останали недоказани
твърденията, че е потребител на ТЕ, поради което исковете срещу нея са
неоснователни. Моли да се отмени решението в оспорената от нея част и исковете да
се отхвърлят. Претендира разноски за производството по реда на чл. 38 от ЗАдв.
Третото лице помагач „Техем сървисис“ ЕООД, не взема становище по жалбите.
След преценка доводите по въззивната жалба и събраните по делото
доказателства, настоящият състав намира следното :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваните
части. По останалите въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата. Съдът
проверява служебно решението за нарушения на императивните материалноправни
норми.
Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено, като не са
допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.
СРС се е произнесъл по обективно и субективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание с правно основание чл. 200 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Решението се оспорва само в частта, в която са уважение главните искове за
цена на ТЕ и суми за дялово разпределение срещу ответника А. Я. С.. По отношение
на исковете, уважени срещу втория ответник Т. Д. Ч. решението не е оспорено и е
влязло в законна сила.
Както се посочи, относно законосъобразността на решението съдът е обвързан
изцяло с доводите и възраженията изложени в жалбата. По единственото възражение,
поддържано във въззивната жалба на ответника А. С. - че не е потребител на ТЕ през
2
процесния период, въззивният състав намира следното :
Както е посочил и СРС, съгласно общите правила за разпределение на
доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на
които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът следва да установи при
условията на пълно главно доказване, че спорното главно право е възникнало, в случая
това са обстоятелствата, свързани със съществуване на договорни отношения между
страните за доставката на топлоенергия, както и качеството на ответника на
потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника
топлоенергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на
спорната сума, а по иска за законната лихва за забава – че настъпила изискуемостта на
главното парично вземане, както и размера на законната лихва. Ответникът следва да
установи защитните си правопогасяващи или правоизключващи възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.), „клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната
дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.). Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Не следва нищо по - различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от
17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Следователно, законът е предпоставил
качеството потребител на ТЕ за битови нужди от пълното и главно доказване от страна
на ищеца на обстоятелството, че ответниците са собственици, вещни ползватели или
лица, които изрично са поискали откриване на партида на свое име.
От приетия пред СРС нотариален акт № 85, том XLV, дело № 8885/1969 г. за
собственост на апартамент (жилище) по чл. 55 г от ЗПИНМ се установява, че Т. Д. Г.
(впоследствие Ч.) и Я.С.Г. са придобили по силата на покупко - продажба от Софийски
градски народен съвет - СУ „Строителство" правото на собственост върху процесния
недвижим имот, представляващ апартамент № 76, находящ се в гр. София, ж. к.
„*******. При липсата на други данни по делото, както е приел и СРС, съобразно
правилото на чл. 30, ал. 2 ЗС следва, че всеки от тях е придобил право на собственост
върху 1/2 идеална част от имота.
Съгласно представеното по делото удостоверение за наследници на СО, район
„Красно село“, Я.С.Г. е починал на 21.02.1985 г. и е оставил като единствен наследник
по закон своята дъщеря - ответницата А. Я. С., към чиято правна сфера по силата на
наследственото правоприемство е преминало правото на собственост върху
притежаваната от баща й 1/2 идеална част от имота.
СРС е съобразил и факта, че, според данните по делото, при придобиване на
правото на собственост върху процесния имот Т. Г. и Я.Г. са били съпрузи, но съгласно
удостоверението за наследници на Я.С.Г. към момента на смъртта му 1985 г. той е бил
разведен. При това съдът е приел, че евентуално съществуващата между него и Т. Г.
съпружеска имуществена общност, вкл. относно процесния имот, е била прекратена
приживе на Я.Г. при равни квоти на съпрузите по арг. от нормата на чл. 14, ал. 3 СК от
1968 г. отм.
Пред СРС не са ангажирани никакви писмени доказателства за установяване
3
твърденията на ответницата А. С., че Т. Г. е имала запазено право на ползване върху
целият имот или, че е подала молба декларация за откриване партида на имота на
нейно име, за да се приеме, че последната е единствен потребител на ТЕ в имота,
както се поддържа във въззивната жалба.
Като съобрази представените пред СРС писмени доказателства в съвкупност,
настоящият състав намира за обоснован и извода, че в производството е установено,
че ответниците Т. Д. Ч. и А. Я. С. са собственици на процесния топлоснабден при
равни права и съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ са потребители на доставяната от
ищцовото дружество топлинна енергия, като носят отговорност за заплащане на
цената й съобразно дела си в съсобствеността.
По отношение на формиране на задълженията, реалната доставка на ТЕ и
стойността на вземанията в жалбата на ответника не са изложени никакви конкретни
доводи, поради което въззивният състав не намира основание да преповтаря
съображенията в мотивите на СРС по тези въпроси, а препраща към тях, на основание
чл. 272 ГПК.
Относно жалбата на ищеца в частта, в която са отхвърлени претенциите по чл.
86, ал. 1 ЗЗД - за заплащане на лихви за забава от по 184. 08 лв. от всяка от
ответниците върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2019 г. до
11.01.2022 г., както и за сумата от по 2. 91 лв. от всяка от тях, лихва за забава върху
цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.05.2019 г. до 11.01.2022 г. по
въззивната жалба на ищеца, съдът намира следното :
По въпроса за забавата на длъжника в плащането на месечните задължения за
ползвана ТЕ, съдът споделя извода на СРС, че приложение ще намери нормата на чл.
32, ал. 2 ОУ от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, според
която месечната дължима сума за доставената топлинна енергия, се формира въз
основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно чл.
33, ал. 1 от ОУ - 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 - дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ 2016 г., продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията, неплатени в
посочения срок. Следователно, съгласно ОУ от 2016 г., изпадането в забава е свързано
с конкретен срок за изпълнение - 45 дни след изтичане на периода, за който се отнасят
съответните месечни задължения.
В заключение следва, че доколкото е предвиден срок за изпълнение на
задълженията в ОУ на дружеството от 2016 г., а именно 45 дни след изтичане на
периода, за които се отнасят месечните задължения, изпадането на длъжника в забава
не е обусловено от изпращане на покана до него или от публикуване на обща фактура
на интернет страницата на дружеството, каквото е изискването според ОУ от 2014 г.,
както и от издаването на общите фактури за 2018 – 2019 г. и за 2019 - 2020 г. За
разлика от СРС въззивният състав приема, че задълженията за лихви са започнали да
се натрупват с изтичане на 45 дни от периода, за който се отнасят и се дължат за
целият следващ период, в който длъжникът е в забава върху непогасените по давност
вземания за ТЕ. Предвид изложеното въззивният съд намира за ирелевантен за спора
въпроса за датата на издаване на общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ. Според ОУ
продавачът следва да издава месечно фактура за задълженията.
В случая се претендира заплащане на лихва за забава за периода 15.09.2019 г. –
4
11.02.2022 г., за които период вземанията за лихви не са погасени по давност по
смисъла на чл. 111 б. В ЗЗД, върху непогасената по давност главница за доставена ТЕ.
В обобщение настоящият състав приема, че претенцията за лихви е основателна
за периодите от 15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 21.05.2020 г. до 11.01.2022 г. (като се
съобрази спирани течението на давностните срокове по време на извънредното
положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците и § 13 от ЗИД на Закона за здравето), в които ответниците са били в
забава в плащането на главницата за топлинна енергия.
Съдът определя лихвата за забава върху дължимата главница по реда на чл. 162
ГПК в размер на общо 352 лв. или по 176 лв. за всяка от ответниците.
По претенцията за обезщетение за забава върху стойността на услугата дялово
разпределение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД съдът споделя изводите на СРС. За заплащане на
цената на тази услуга липсва срок за изпълнение от страна на потребителя, поради
което по общите правила на чл. 84, ал. 2 ЗЗД длъжникът изпада в забава след като бъде
поканен. Тъй като по делото не са представени доказателства и не се твърди да е
изплащана покана за плащане на това задължение до длъжниците преди завеждане на
исковата молба, такава лихва не се дължи от тяхна страна.
Доколкото изводите на настоящият състав само частично не съвпадат с тези на
СРС, оспореното решение следва да се потвърди в частите, в които са уважени
исковете за главници ТЕ и суми за дялово разпределение срещу ответника А. С., като
постановено, при съобразяване с материалния и процесуален закон, както и в частта в
която са отхвърлени изцяло исковете за заплащане на лихви за забава по чл. 86, ал. 1
ЗЗД върху сумите за дялово разпределение срещу двете ответници и ищецът е осъден
за разноски.
Решението следва да се отмени частично само в частта, в която са отхвърлени
претенциите за лихви за забава за сумата от по 176 лв. срещу всяка от ответниците,
начислени върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2019 г. до
12.03.2020 г. и от 21.05.2020 г. до 11.01.2022 г. и исковете да се уважат за тези суми.
Решението следва да се потвърди в частта, в която исковете за заплащане на
лихви от двете ответници са отхвърлени над размер от 176 лв. до претендираните 184,
08 лв. и за периода 13.03.2020 г. - 20.05.2020 г.
Решението е влязло в сила в частта, в която са уважени исковата срещу Т. Д. Ч.,
тъй като не е оспорено от нея.
По разноските :
Предвид частична промяна в изхода от спора в полза на ищеца се дължат още
66, 46 лв. от направените разноски за СРС от страна на двете ответници.
Съгласно изхода от спора, право на разноски за СГС има ищеца, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК. Според уважената част от претенциите в негова полза следва да се
присъдят 118 лв. от направените разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение за СГС.
При тези мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ решение № 13825/10.08.2023 г. по гр. д. № 4382/2022 г. на 54 с-в на
СРС, в частта, в която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
предявени от „Топлофикация София" ЕАД, ЕИК ******* срещу Т. Д. Ч., ЕГН
**********, и А. Я. С., ЕГН **********, да заплащане на сумата от по 176 лв., всяка
от тях, обезщетение за забава върху цената на топлинната енергия за периода от
15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 21.05.2020 г. до 11.01.2022 г. и вместо това
ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Т. Д. Ч., ЕГН **********, и А. Я. С., ЕГН ********** да заплатят на
„Топлофикация София" ЕАД, ЕИК *******, сумата от по 176 лв., всяка от тях,
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за периода от
15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 21.05.2020 г. до 11.01.2022 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13825/10.08.2023 г. по гр. д. № 4382/2022 г. на 54
с-в на СРС, в частите, в които, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ
А. Я. С., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Топлофикация София" ЕАД,
ЕИК *******, сумата от 809. 73 лв., представляваща цена на топлинна енергия
потребена в периода от м. 10.2018 г. до м. 04.2020 г. в имот - апартамент № 76,
находящ се в гр. София, ж. к. „*******, както и сумата от 11. 32 лв., представляваща
цена на предоставена в периода от м. 12.2018 г. до м. 02.2020 г. - услуга дялово
разпределение, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 28.01.2022 г. до
окончателно изплащане на задължението, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК - сумата от
по 155. 01 лв., разноски в производството, както и в частта, в която са ОТХВЪРЛЕНИ
исковете на „Топлофикация София" ЕАД, ЕИК ******* срещу Т. Д. Ч., ЕГН
********** и А. Я. С., ЕГН **********, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
заплащане на сумата над 176 лв. до 184. 08 лв. от всяка от тях, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия и за периода
13.03.2020 г. - 20.05.2020 г., както и на сумата от по 2. 91 лв., от всяка от тях законна
лихва за забава върху услугата дялово разпределение за периода 31.05.2019 г. -
11.01.2022 г.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в частта, в която са уважени исковата срещу Т.
Д. Ч. - като неоспорено от нея.
ОСЪЖДА Т. Д. Ч., ЕГН **********, с адрес : гр. София, ул. „******* и А. Я.
С., ЕГН **********, с адрес по делото : гр. София, ул. „************ чрез адв. К., да
заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следните
разноски: още общо 66, 46 лв. от направените разноски за СРС, както и общо 118 лв.
от направените разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за СГС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца
„Техем сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7