Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер: 343, 06.12.2019г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД
На осми ноември през 2019 година,
в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлияна ЦОНЕВА
Секретар: Анна Василева,
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 411 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с
правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Исперих, обл.Разградска, ул.”Боровец” № 1, представлявано от
управител инж.А.А.М., против И.Г.И. ***, като моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество общата сума от 532.89 лева, която включва: 456.92 (четиристотин петдесет и шест лева и 92 ст) лева, представляваща
задължение за ползвана и неплатена питейна вода за периода
31.03.2016г.-31.10.2017г. и 75.97
(седемдесет и пет лева и 97 ст) лева – обезщетение за забавено плащане за
периода от 30.04.2016г. до 25.03.2019г., както и законната лихва върху
претендираните суми от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане
на задължението. Претендира за направените по делото разноски. В исковата молба
се твърди, че ответникът е потребител на ВиК-услугите, предоставяни от ищцовото
дружество, с клиентски № 102253, за обект на
потребление, находящ се на посочения горе адрес в гр.Исперих, обл.Разградска,
ул.”Столетов връх” № 6. Съобразно договорните условия между ищцовото дружество
и неговите потребители, доставената и консумирана питейна вода се отчита по
поставен и пломбиран водомер в съответния обект на потребление и/или служебно
начисляване на количества питейна вода от длъжностно лице на дружеството, като
се отразява по партидата на абоната. Стойността на изразходваното количество
се фактурира, след което за титуляра на партидата възниква задължението в
30-дневен срок да заплати дължимата сума. При неизпълнение, изпада в забава и
се начислява обезщетение за забава, на основание
чл.86 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на
постъпване на дължимата сума по сметка на дружеството. За
процесния период от 31.03.2016г. до 31.10.2017г., ответникът не заплатил
ползваната от него питейна вода, за което са съставени 9 броя фактури на общата
стойност от 456.92 лева, както и начислено обезщетение за забава до
25.03.2019г. На длъжника била връчена покана за доброволно плащане на
24.01.2019г., която отказал да получи. При горните
обстоятелства ищцовото
дружество предприело постъпки и по реда на чл.410 от ГПК се снабдило със
Заповед за изпълнение на парично задължение за процесните вземания по ч.гр.д.№
235/2019г.
по описа на РС-гр.Исперих. Поради постъпило възражение
на длъжника срещу Заповедта за изпълнение и
по указание на заповедния съд, ищецът депозира в срок настоящия
иск за установяване на вземането си.
В срока за
писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът И.Г.И. ***, действащ чрез упълномощен
адв.Ел.К., съдебен адрес:***, представя такъв вх.№ 3139/26.07.2019г., като
счита предявените искове за допустими, но ги оспорва, като неоснователни.
Оспорва описаната фактическа обстановка. Прави възражение за изтекла
погасителна давност по чл.87, ал.5 от ЗЗД. Оспорва качеството си на потребител
на услугите, доставяни от ищеца и наличието на валидно възникнало договорно
правоотношение помежду им за процесния период, с източник договор за доставка
на питейна вода и отвеждане на отпадъчни води. Счита, че не е извършено
надлежно отчитане на количеството разходвана вода, като не са спазени Общите
условия, съобразно разпоредбата на чл.22, ал.4 за отчитане на водомерите в
присъствието на потребителя или негов представител. Не бил уведомяван за датата
и часа на регулярния отчет, за да присъства на място, нито е отказвал
осигуряване на достъп. В тази връзка оспорва представената от ищцовото
дружество справка за консумация на абонат за претендирания период. Възразява за
изтекла погасителна давност на претендираните задължения, като периодични
такива по чл.111, б.”в” от ЗЗД, като се погасяват с изтичане на кратката
тригодишна давност. Въз основа на горното претендира за отхвърляне на исковете.
Също претендира за разноските по делото.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното: Ищцовото дружество осигурява доставянето на
водоснабдителни и канализационни услуги като всеобщо предлагана услуга за
потребителите на територията, обслужвана от ВиК-оператора срещу заплащане, като
я закупуват от дружеството-снабдител по пределни цени, утвърдени от Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Отношенията между
потребителите и оператора във връзка с доставяните услуги се уреждат съобразно
действащите Общи условия за предоставяне на ВиК-услуги, одобрени с Решение №
ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР и са обявени публично на интернет-страницата на
дружеството.
Видно от
представеното извлечение от сметка № 354 към
25.03.2019г. и Справка за консумацията на абонат за периода 24.02.2016г.-24.10.2017г., на
името на ответника И.Г.И., ЕГН-**********,
има открита партида като абонат на ищцовото дружество с абонатен № 102253
и адрес на потребление: гр.Исперих, обл.Разградска, ул.”Столетов връх” № 6. Още на 30.04.2004г., установено от заключението вх.№ 3995/27.09.2019г. на
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, партидата на името на
ответника е заведена електронно на база карнет.
Къщата на посочения адрес
на потребление е наследствена на ответника И.Г.И., останала от неговата баба.
Същият е живал там до раздялата със жена си, след което имотът се обитава
трайно от неговия син Гено. Последният от 2016г. често отсъствал от имота, тъй
като периодично постъпвал на лечение заради здравословни проблеми. Съседът му –
свидетелят Петър И. Симеонов дава горните сведения, като твърди, че самият той не знае кога минават да засичат
водата, не е виждал кога влизат и кога я засичат. Разказва, че както външната
врата на неговия имот, така и тази на имота на Гено, не се заключват. Твърди,
че не му е известно да са викали някой съсед да присъства като свидетел при
засичането на водата. Когато отидел в Пощата да си плаща, тогава разбирал каква
му е консумацията.
Свидетелят Драгомир
Веселинов Добрев, на длъжност „инкасатор” при ищцовото дружество, дава
показания, че лично той засича консумацията на вода в имота на ответника.
Твърди, че водомерът се намира в шахта, но понастоящем, считано от есента на
2018г. е прекъснат от аварийна група от пътя, заради неплатени сметки.
Свидетелят дава показания, че през периода 2016-2017г., когато е засичал
консумацията в процесния обект на потребление, е присъствал само Гено -
синът на титуляра на пардитидата И.Г.И..
Инкасаторът всеки месец имал достъп до обекта, тъй като вратата на имота не се
заключвала. Понякога не е намирал Гено да му каже, но си записвал показанията
на водомера и продължавал обхода по други обекти. Когато Гено е бил там при
засичанията, лично го е уведомявал, че на същата дата другия месец пак ще се извършва
засичане, предупреждавал го и за сметките.
При плащане, на самата бележка пишело откога докога трябва да се засече,
но тъй като не е извършвано плащане, нямало как да видят тези данни. През
зимния период не се отчитали данните на място в обекта, тъй като шахтите се
зазимяват и няма достъп до тях. Тогава се пишели данни, пропорционално на
старите месеци и през пролетта са зесичали, съобразно реалните данни и се
преизчислявали. Свидетелят твърди, че от 2016г. засечените данни се отбелязват
на електронен таблет, поради което потребителите не се подписват, както преди
това на карнетите. Таблетите не били свързани дистанционно със софтуера на
дружеството, а данните се прехвърляли на компютър в дружеството, чрез USB-кабел. Твърди, че в сайта на дружеството се обявявали датите на засичане на
водомерите. Имали и практика да поставят бележки за какъв период каква
консумация е отчетена. На жилищните блокове поставяли съобщения, когато
предстои отчитане на консумацията, а за къщите от 24-ти предния месец до следващия
24-ти е периодът, в който трябва да се извърши засичането.
Заключението
на съдебно-счетоводната експертиза, въз основа на извършеното проучване, също
констатира, че от 2015г. отчитането на консумираната питейна вода от ищцовото
дружество се осъществява от длъжностно лице с помощта на таблет, след което
данните се прехвърлят на програмния продукт на дружеството по партидата на
абоната, като стойността на изразходваното количество питейна вода се
фактурира. По този начин, за посочения горе период 24.02.2016г.-24.10.2017г.,
за абонатен № 102253, чиито титуляр е ответникът И.Г.И.,
е отчетена общо 178 куб.м. консумирана питейна вода, за която консумация са
издадени 13 броя фактури, от тях 9 броя неплатени фактури, за консумирани общо
167 куб.м. пиетейна вода, на обща стойност 456.92 лева, фактурите подробно
описани в Таблица № 1 от експертното заключение, както следва:
- фактура
№ **********/31.03.2016г., за отчетен период
24.02.2016г.-24.03.2016г., на стойност 13.68 лева;
-
фактура № **********/31.05.2016г.,
за отчетен период 24.04.2016г.-24.05.2016г., на стойност 10.94 лева;
- фактура
№ **********/30.04.2017г., за отчетен период
24.08.2016г.-24.04.2017г., на стойност 27.36 лева;
-
фактура №
**********/31.05.2017г., за отчетен период 24.04.2017г.-24.05.2017г., на
стойност 13.68 лева;
- фактура
№ **********/30.06.2017г., за отчетен период
24.05.2017г.-24.06.2017г., на стойност 172.37 лева;
- фактура
№ **********/31.07.2017г., за отчетен период
24.06.2017г.-24.07.2017г., на стойност 21.89 лева;
- фактура
№ **********/31.08.2017г., за отчетен период
24.07.2017г.-24.08.2017г., на стойност 153.22 лева;
- фактура
№ **********/29.09.2017г., за отчетен период
24.08.2017г.-24.09.2017г., на стойност 27.36 лева и
- фактура
№ **********/31.10.2017г., за отчетен период
24.09.2017г.-24.10.2017г., на стойност 16.42 лева.
Експертизата изчислява и
размера на законната лихва върху
неизплатените задължения по цитираните горе фактури, считано от датата
на възникване на задължението за плащане по всяка една фактура поотделно, в
случая, считано от 30.04.2016г. – датата на падежа на първата неплатена фактура
до 25.03.2019г. (таблица № 2 от заключението), като я определя на стойност от
75.97 лева.
Поради неплащане от страна
на ответника на обсъдените горе парични задължения, ищцовото дружество
предприело постъпки и със Заявление вх.№ 1283/26.03.2019г. сезира заповедно
производство по ч.гр.д.№ 235/2019г. по описа на РС-гр.Исперих, по което и по
реда на чл.410 от ГПК се снабдява със Заповед от 27.03.2019г. за изпълнение на
парично задължение, възлизащо в размер на 456.92 лева – главница за неплатени
ВиК-услуги за периода от 24.02.2016г. до 24.10.2017г., мораторна лихва върху
главницата в размер на 75.97 лева, за периода от 25.03.2016г. до 25.03.2019г.,
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 26.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени по
делото разноски в размер на 25.00 лева – платена ДТ. Поради депозирано в срок
възражение вх.№ 1522/10.04.2019г. на длъжника И.Г.И., ЕГН-********** срещу заповедта за изпълнение и по указание на съда, дадено по
реда на чл.415, ал.1 от ГПК (с Разпореждане от 15.04.2019г.), ищецът депозира в
срок настоящия иск за установяване на вземането си. Във Възражението си срещу
Заповедта за изпълнение ответникът е оспорил паричното задължение като
недължимо.
В настощото
исково производство ищцовото дружество е направило съдебни и делеводни разноски
в общ размер на 300.00 лева, от които
100.00 лева – заплатена
ДТ при образуване на делото, от които 25.00 лева са заплатени в заповедното
производство (при образуване на ч.гр.д.№ 235/2019г. на РС-гр.Исперих) и 75.00
лева доплатени при завеждане на исковото производство по настоящото дело, както
и 200.00 лева – заплатено възнаграждение на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, за които разноски представя Списък по чл.80 от ГПК.
Ответната страна е направила деловодни разноски в размер на 400.00 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от
25.07.2019г. (л.22 от делото).
Въз основа на
така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Предявеният иск за установяване на парично вземане е допустим и
намира правното си основание в разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415, ал.1,
т.1 от ГПК. Същият е предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК при спазване
указанието на РС-гр.Исперих по Разпореждане от 15.04.2019г. по ч.гр.д.№
235/2019г. по описа на съда, дадено към заявителя и ищец в настоящото производство
“Водоснабдяване и канализация”
ООД-гр.Исперих, обл.Разградска, ЕИК *********. При условията на чл.422,
ал.1 от ГПК искът се смята предявен от момента на подаване на Заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 26.03.2019г.
Разгледан по същество –
искът е основателен.
От събраните по
делото доказателства категорично се установи, че на името на
ответника И.Г.И., ЕГН-**********
се
води открита партида за обект на потребление в гр.Исперих,
обл.Разградска, ул.”Столетов връх” № 6, като считано от 30.04.2004г. е заведена електронно на база карнет.
Въпреки направените от ответника възражения в оспорване качеството си на
потребител, както и установените по делото обстоятелствата, че през процесния
отчетен период 2016-2017г., имотът на посочения горе обект на потребелние
трайно се обитава от сина на И.Г.И. – Гено (из показанията на двамата разпитани
свидетели, вкл. и инкасатора, извършвал засичането на данните в обекта), то по
делото няма данни и ответната страна не доказва да са направени официални
постъпки за промяна на партидата. По смисъла на чл.61, ал.1 от действащите в
отношенията между страните публично известни и одобрени от ДКЕВР Общи условия
за предоставяне на ВиК-услуги, при настъпила промяна във връзка с правото на
собственост или правото на ползване на имота, новият и/или предишният
собственик или ползвател са длъжни да подадат до ВиК-оператора, в 30-дневен
срок от датата на промяната, заявление по образец за откриване, промяна или
закриване на партидата, като представят за справка и съответните документи,
удостовераващи променените обстоятелства. Подобни действия от страна ответника
като титуляр на партидата за процесния обект на потребелние не бяха
установени.
При това положение съдът приема
възникнало между страните и съществуващо все още договорно правоотношение за
предоставяне на ВиК-услуги, което не е прекратено поради наличие на
неразплатени задължения от страна на потребителя.
Категорично се доказа по делото, че
за процесния период 24.02.2016г. - 24.10.2017г., в качеството си на
ВиК-оператор, ищцовото дружество е доставяло съответните водоснабдителни услуги
на ответника. Изразходваните от потребителя количества вода за обекта са
отчитани на база реални измервания по монтирания в имота водомер, като данните
са отразявани от длъжностното лице при оператора (инкасатор) чрез използване на
електронен карнет. При това положение, възраженията на ответната страна за
допуснати нарушения на процедурата по отчитане на количеството
разходвана вода, по съображения за несъблюдаване разпоредбата
на чл.22, ал.4 от Общите условия за отчитане на
водомерите в присъствието на потребителя или негов представител, съответно за уведомяване за
датата и часа на регулярния отчет, за да присъства на място, са несъстоятелни. Цитираната разпоредба на чл.22, ал.4 от Общите уславия, в
последното изречение изрично изключва прилагането на описания ред в случаите,
когато отчитането на данни се извършва при ползване на електронен карнет,
какъвто е и процесния случай. Същевременно, в хода на делото категорично се
доказа, че в процесния обект на потребление винаги е имало осигурен свободен
достъп за легитимните длъжностни лица на ВиК-оператора до монтирания в шахтата
водомер, поради незаключване на външната портална врата на имота, като от
страна на потребителя до момента не е изразявано несъгласие с начина на
отчитане, нито е правено пред дружеството официално възражение относно
отчетните количества.
При горните обстоятелства дължимите
от потребителя И.Г.И. суми за обсъждания период на база отчетените данни са
надлежно фактурирани (чрез издаване на описаните в експертното заключение 9
броя фактури), като от своя страна потребителят е следвало да заплати
консумираните ВиК-услуги (консумирана пинейна вода) по начина и в сроковете,
съобразно вменените му задължения по чл.33, ал.2 от Общите условия – в
30-дневен срок от датата на фактуриране.
При спазване на правилата за
разпределяне на доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от ГПК), в тежест на
ответника е да докаже, че е изпълнил паричното си задължение към ищеца, като е
заплатил дължимата цена на кансумираната от него вода или са настъпили други
правопогасяващи или правоизключващи задължението му обстоятелства. Същият не е
сторил това, като не ангажира пред съда ползващи го и допутими според закона
доказателства, установяващи изпълнение на задължението му за плащане на
претендирането от него парично задължение по цитираните горе фактури. По този
начин същото се явявява доказано от ищеца във вида и размера, претендиран с исковата
молба, а именно в общия размер от 456.92 (четиристотин петдесет и шест лева и
92 ст) лева – за консумирана 167 куб.м. и незаплатена питейна вода, изследвано
и потвърдено пред съда в заключението на назначената съдебно-считоводна
експертиза.
По правилата на чл.44 от Общите
условия за предоставяне на ВиК-услугите, при неизпълнение в срок на
задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на
ВиК-оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на
дължимата сума по сметка на ВиК-оператора. В хода на делото задължението на
ответника, като неизправна страна - потребетил, за заплащане на това
обезщетение е доказано в исковия размер от 75.97 лева, изчислено като сбор от
датата на падежа на всяка една от обсъжданите фактури до 25.03.2019г. (т.4 и
таблица № 2 от експертното заключение). Такова обезщетение, в размер на
законната лихва върху главното задължение от 456.92 лева, се следва и за периода
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК за процесното вземане – 26.03.2019г. от който момент се счита
предявен и искът за установяване на вземането по настоящото дело до окончателното му изплащане.
Възражението
на ответната страна за погасяване по давност на претендираните от нея задължения,
е неоснователно. Няма спор между страните, че вземанията на водоснабдителните
дружества за предоставяните от тях ВиК-услуги, с оглед на определените условия
за тяхното отчита и заплащане, съставляват периодични плащания, по отношение на
които е приложима кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД. В отношенията между страните по настоящото дело, обаче, тази давност не е
изтекла. Считано от датата на падежа на най-рано издадената неплатена Фактура №
********** от 31.03.2016г., нейният
падеж на плащане – 30 дни от датата на фактуриране (по арг. от чл.33,
ал.2 от Общите условия ) е настъпил на 30.04.2016г., при което 3-годишния
давностен срок за погасяване на задължението по тази фактура изтича на 30.04.2019г.
Исковата претенция, обсъдено по горе се явява предявена считано от 26.03.2019г.,
т.е. преди изтичане на обсъждания погасителен срок. При това положение е
безпредметно и обсъждането на по-късно възникналите задължения по процесните
неплатени фактури.
Предвид всичко гореизложено,
претенцията на ищеца, заявена в настоящото производство следва да бъде уважена изцяло по
отношение на установените като дължими задължения в общия
размер
от 532.89 лева, включващи: 456.92
(четиристотин петдесет и шест лева и 92 ст) лева, представляваща задължение
за ползвана и неплатена питейна вода по фактури,
издадени за
периода 31.03.2016г.-31.10.2017г. и 75.97
(седемдесет и пет лева и 97 ст) лева – обезщетение за забавено плащане за
периода от 30.04.2016г. до 25.03.2019г., както и законната лихва върху
претендираната главница, считано от датата на
завеждане на иска до окончателното изплащане на задължението.
При
горния изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на
ищцовата страна претендираните от нея съдебни и деловодни разноски, вкл. и тези
по заповедното производство – арг. от ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк.д.№
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12),
съразмерно на уважената част от исковете, т.е. изцяло, като са доказани в общия
размер от 300.00 лева, обсъдено по-горе.
Воден
от изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, по отношение на ответника И.Г.И., ЕГН-********** ***, че дължи на “Водоснабдяване
и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Исперих, обл.Разградска,
ул.”Боровец” № 1, представлявано от управител инж.А.А.М., общата сума от 532.89
лева, която включва: 456.92 (четиристотин
петдесет и шест лева и 92 ст) лева, представляваща задължение за ползвана и
неплатена питейна вода по фактури, издадени за периода
31.03.2016г.-31.10.2017г. и 75.97
(седемдесет и пет лева и 97 ст) лева – обезщетение за забавено плащане за
периода от 30.04.2016г. до 25.03.2019г., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на иска - 26.03.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, И.Г.И.,
ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ на “Водоснабдяване и канализация” ООД-гр.Исперих, обл.Разградска, ЕИК
*********, представлявано от управител инж.А.А.М.:
- сумата от 25.00
(двадесет и пет) лева – направени разноски по заповедното производство по
ч.гр.д.№ 235/2019г. на РС-гр.Исперих и
- сумата от 275.00 (двеста седемдесет и пет)
лева – направени разноски по настоящото исково производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След
влизане в сила на съдебното решение, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№
235/2019г. на РС-гр.Исперих с оглед на правните последици по чл.416 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: