Решение по дело №259/2020 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 юли 2020 г.
Съдия: Соня Димитрова Камарашка
Дело: 20207140700259
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

320/13.07.2020 г.

 

гр. Монтана

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично съдебно заседание на десети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

Председател: Огнян Евгениев

       Членове:  Соня Камарашка

   Бисерка Бойчева

 

при секретаря Петя Видова и с участието на прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 259 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК /редакцията на разпоредбите след изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019г.), във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

 

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ - Враца към Главна дирекция „С*** контрол“ - ГД „СК“ при Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ чрез юрисконсулт А*** Г*** против Решение от 23.04.2020 година на Районен съд - Б*** , постановено по АНД № 407 по описа за 2019 година. С обжалваното съдебно решение съдът е отменил Наказателно постановление /НП/ № М-18-18 от 01.11.2019година издадено от Началник РДНСК - Монтана, с което на Т.Г.Т. *** в изпълнение на функциите й на главен специалист „Незаконно строителство“ в Община Б*** , за извършено административно нарушение на чл.221, ал.4 във вр. чл.221, ал.5, т.2 от ЗУТ е наложена административно наказание - глоба в размер на 1000.00лева /хиляда/, на основание чл.232, ал.1,т.1 от ЗУТ. В жалбата се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение, тъй като извършеното нарушение е маловажно, както и че производството е следвало да бъде прекратено поради изтекла една година от извършване на нарушението съгл. чл.34, ал.1,буква „в“ от ЗАНН.

Касационният жалбоподател РДНСК чрез надлежно упълномощения процесуален представител в о.с.з. юрисконсулт М*** М*** по съществото на делото и в писмена защита излага доводи за неправилно приложение на материалния закон, тъй като виновното длъжностно лице по см. на чл.232, ал.1,т.1 от ЗУТ може да бъде овластено с компетентност и да са му делегирани правомощия, както в случая кмета на Община Б*** е възложил изпълнението на нареждането на Т.Т. при изпълнение на функционалните й задължения на главен специалист „Незаконно строителство“ в Община Б*** , като е издал и конкретна заповед във връзка с писмо на ДНСК вх.№УОСГ 24-00-24/25.06.2019г. на Община Б*** . Навежда доводи за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли за отмяна на постановеното въззивно решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление.

Ответника по касационната жалба Т.Г.Т. *** редовно призована се явява лично в о.с.з., като оспорва жалбата и в писмени бележки по съществото на делото моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение, като навежда доводи за незаконосъобразното ангажиране на административно наказателната й отговорност.

Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.

След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, прие следното: касационните основание, които са заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

За да постанови обжалваното решение, с което е отменил наказателното постановление, съставът на Районен съд Б*** е приел от фактическа страна, че с писмо изх. №М-1864-02-610/24.06.2019 год. на Зам. началника на ДНСК по постъпило Постановление от 20.06.2019 по пр. пр. № 105/2019 год. по описа на Специализирана прокуратура на РБ във връзка с образувано ДП № 82/2019 г. по описа на ГДБОП-МВР е дадено нареждане на Кмета на Община Б*** за извършване на спешна проверка на законността на реализираното строителство в посочените в постановлението недвижими имоти. С Писмо изх. №М-1864-02-610/24.06.2019 год. Зам. началника на ДНСК е разпоредил на Кмета на Община Б*** за извършване на допълнителна проверка, като за предприемане на действия по дадените нареждания е определен срок от 10 работни дни от получаването на същото. При извършена от служителите на РДНСК Монтана проверка на постъпилите в Община Б*** документи по преписката контролните органи приели, че Т.Т., в качеството си на главен специалист "Незаконно строителство" към Община Б*** е нарушила  чл. 221, ал. 4 във връзка с чл. 221, ал. 5, т. 2 от ЗУТ, за което и бил съставен АУАН №М-18/20.09.2019 г.

При тези фактически данни и въз основа на събраните по делото доказателства обсъдени от въззивния съд е прието, че административно наказаното лице не е била адресат на изпратеното писмо изх. №М-1864-02-610/24.06.2019 год. на Зам. началника на ДНСК, тъй като същото е адресирано до кмета на Общината. Посочил е, че административно наказателната отговорност не може да бъде прехвърляна на друго лице, поради което е отменил НП.

Решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно. Действително от събраните по делото писмени доказателства представляващи изготвени писма от ДНСК са адресирани до кмета на Община Б*** . В изпълнение на писмо изх. №М-1864-02-610/24.06.2019 год. на Зам. началника на ДНСК, кмета на Община Б*** е предприел надлежни действия като със своя Заповед №РД-15-299 от 26.06.2019г. с посочено в него именно същото писмо на ДНСК заведено с вх.№ УОСГ-24-00-24/25.06.2019г. в Общината работна група в състав от шест лица между които административно наказаното лице, като им възложил извършване на пълна проверка на място и по документи за законността на реализираното строителство и ползване на конкретно посочените в писмото имоти. В изпълнение на заповедта на кмета на Общината от работната група е изготвен констативен протокол подписан от всички членове и видно от приложеното писма на л.46 от въззивното дело изпратен от кмета на Община Б*** на РДНСК. От РДНСК е изпратено ново писмо от 22.07.2019г. заведено в Общината с вх.№УОСГ-24-00-24/3/ от 22.07.2019г. с което е наредено кметът на Община Б*** да извърши незабавна проверка на място с конкретни указания за предприемане на конкретни действия свързани с незаконното строителство в описаните имоти идентифицирани с местонахождение и ползвател. В изпълнение на писмото е изготвен отговор с предприети действия за всеки от имотите в писмо изх.№УОСГ – 24-00-24/5/ от 01.08.2019г. съгласувано с Директор Дирекция ИСТСУИП и изготвено от административно наказаното лице Т..*** е последвало ново писмо от ДНСК с изх.№М-1864-03-383/15.08.2019г. с което отново е разпоредено на кмета на Община Б*** да извърши допълнителна проверка, като предприеме надлежни действия по даденото вече нареждане в 10 дневен срок.

От посочените писмени доказателства е видно, че изводите на въззивния съд, че в случая не се касае за неспазено писмено нареждане на ДНСК, по смисъла на чл. 221, ал.4 от ЗУТ, във връзка с чл. 221, ал.5, т.2 от ЗУТ по отношение конкретно на административно наказаното лице, тъй като същото не само не е адресат на неговото изпълнение, но е и един от участниците в работната група определена от кмета на Общината по изпълнението му. Като не без значение е и факта, че в случая се касае за разпоредена допълнителна проверка и по-скоро до неточно изпълнение на първата такава.

Отделно от този факт на касационния състав са известни и издадени заповеди на кмета на Община Б*** по премахване на част от тези строежи за които в Адм. съд Монтана са водени няколко административни дела под №459/2019г; №621/2019г; №622/2019г. №462/2019г. и №460/2019г.

В обобщение на изложеното касационата инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Б*** , други такива не бяха установени и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,

 

                                                                       Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 23.04.2020 година постановено по АНД № 407 по описа за 2019 година по описа на Районен съд – Б*** , с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № М-18-18 от 01.11.2019година издадено от Началник РДНСК – Монтана.

 

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: