Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 25.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и осми октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
5600/2019г. по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано
по предявен от Н.Н.Н.,
ЕГН ********** с адрес ***, бул. Осми приморски парк № 43 иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за приемане за установено
в отношенията между страните, че
ответникът не е собственик на: 1. имот,
представляващ ПИ с идентификатор 10135.2555.2682 по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, последно изм. със заповед №
18-3019-20.03.2019г. на Началника на СГКК Варна, с площ от 732кв.м.,
находящ се в гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк”, при граници на имота ПИ с
идентификатори № №: 10135.2555.216, 10135.2555.338, 10135.2555.217,
10135.2555.218, 10135.2555.215, 10135.2555.221, 10135.2555.213,
10135.2555.2683, 10135.2555.212, 10135.2555.294, 10135.2555.214 и
10135.2555.180 и 2. имот, представляващ
ПИ с идентификатор 10135.2555.2683 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, последно изм. със заповед №
18-3019-20.03.2019г. на Началника на СГКК Варна, с площ от 346кв.м.,
находящ се в гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк”, при граници на имота ПИ с
идентификатори № №: 10135.2555.2682, 10135.2555.215, 10135.2555.212 и
10135.2555.214.
Ищцата основава исковата
си претенция излагайки в исковата молба твърдения, че е собственик на
процесните имоти придобити въз основа на
давностно владение осъществявано върху имот № 276, от
който са образувани процесните два. Твърди, че е осъществявала непрекъснато,
явно и необезпокоявано владение в периода от 2000г. и понастоящем. През 2018г.
предприела действия по снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка.
В тази връзка сочи, че ответната община е съставила АЧОС № 9780/09.02.2018г.
Оспорва ответната община да е собственик на имота, както и да го е придобила
чрез някои от предвидените в чл. 2, ал.1, т.2 ЗОС способи. И доколкото
ответникът оспорва правата й, заявявайки собствени такива, за ищеца се сочи да
е налице правен интерес от отричането им. Искането е за уважаване на исковата
претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът оспорва иска като неоснователен и моли за неговото отхвърляне.
Твърди, че стар имот 276 понастоящем съответства с площ от 346кв.м. на нов имот
2683, а останала част от 732кв.м. попада върху площи отредени за приложените устройствени планове за обществено ползване- публична
общинска собственост. В тази връзка е направено и изменение в КККР със Заповед
№ 18-3019/20.03.2019г. като имот 2683, собственост на ответната община по
силата на АЧОС № 10133/03.07.2018г. е попълнен с площ от 346кв.м. Твърди, че
претенции към имот 276 е имала и Държавата, като е бил съставен АЧДС №
9446/14.02.2018г., впоследствие отписан от актовите книги със заповед № ДИ-18-7703-43/20.03.2018г.
на Областен управител на област с адм. център Варна.
Имотът е попадал върху терен без номер по КП от 1988г. и върху имоти с пл. №
2955- вписан на Теофак Бургазян,
2956- вписан на Господин Господинов, 2958- вписан на Васил Карамфилов и 2958а-
вписан на Здравко Димитров Ангелов по КП от 1956г. Съгласно ИЗРП на част от кв.
25, одобрен с влязла в сила заповед № Г-41/11.04.2000г. на кмета на общината е
одобрено изменение на ЗРП на част 23м.р. на кв.25, 26 и 19, като
предназначението на територията е било „за застрояване със смесено
предназначение“. Със заповед №
Г-78/24.08.2000г. на кмета и въз основа на молба от 26.04.2000г. на собственици
на реституирани имоти пл. № 2497 и 2958 от кв. 25 и решение на ГАГК по протокол
№ 25/27-28.06.2000г. е одобрен квартално- застроителен
и силуетен план част от кв.25 състоящо се в свързано
застрояване, средноетажно със смесено предназначение.
Съгласно ОУП на общината, имот стар 276 попада в зона „жилищно- устройствена зона с преобладаващо средно застрояване“,
съответно по силата на закона имотът е общинска собственост и липсват данни за
промяна в собствеността. Така, към датата на влизане в сила на пар. 42 ПЗР на ЗИД на ЗОС, имотите попадащи в процесния са
били отредени преобладаващо за жилищно строителство, обществени и
благоустройствени мероприятия на общината. Твърди, че по отношение на имот с
пл. № 2955 е била проведена отчуждителна процедура в
полза на държавата, като на основание чл. 4 ЗВСНОИ и по молба от 17.06.1992г. е
било възстановено в полза на наследника на бившия собственик право на
собственост върху дворно място с площ от 350кв.м., а за разликата до 1000кв.
искането не е било уважено, защото отчуждителното
мероприятие е било реализирано частично. Наследникът е върнал полученото
обезщетение и е бил въведен във владение. Имот пл. 2956 също е бил отчуждаван,
като по регулация през 1963г. и 1964г. към него са били придадени 116кв.м.
Собствениците са били обезщетение парично и имотно, а мероприятията, за които е
било извършено отчуждаването са били реализирани. Липсват останали свободни
площи позволяващи обособяване на самостоятелен парцел. В полза на наследниците
е отказано възстановяване на собствеността. По отношение на имот пл.2958 е
извършено отчуждаване на 233кв.м.ид.ч., а
впоследствие и въз основа на решение от 1998г. на кмета, правото е възстановено
в полза на наследниците след връщане на полученото парично обезщетение. Имот
2958а също е бил отчужден на основание чл. 63 ЗТСУ за мероприятие районен
център, при липса на данни за заявена и проведена реституционна процедура.
Предвид изложеното ответникът твърди, че към 09.11.1999г., придобитата от
държавата собственост върху описаните имоти, в които попадат и процесните, е
станала общинска собственост на основание пар. 42 ПЗР
на ЗИД на ЗОС и общината се легитимира като техен собственик от преди 2000г.,
когато ищцата сочи да е установила владението си. Оспорва и ищцата да е станала
собственик на така въведения придобивен способ, като
счита, че давност в нейна полза не е текла предвид разпоредбите на чл. 86 ЗС /в
сила до 1996г./ и пар.1 ЗД на ЗС. Искането е за
отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
В о.с.з. исковата молба
и отговорът се поддържат.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на
страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са допустими отрицателни
установителни искове за собственост с правно
основание чл. 124, ал.1 ГПК. С
Тълкувателно решение № 8/27.11.2013г. на
ВКС по тълк.д. № 8/2012г., ОСГТК се прие, че правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е
налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва.
Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на твърденията,
наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже
фактите, от които те произтичат. В случая ищцата твърди да е
придобила стар имот 276, в границите, на който са обособени процесните два, въз основа на осъществявано от него давностно владение в периода 2000г. до датата на подаване
на исковата молба 09.04.2019г. Ответникът оспорва твърдяните
права, доколкото за процесния имот се легимира като
собственик въз основа на АЧОС № 9780/09.02.2018г. на основание чл.
2, ал. 1, т. 2 ЗОС. Следователно, ответникът заявява собствени права върху имотите,
което обуславя правния интерес на ищцата спорът да бъде съдебно разрешен. При
положително произнасяне на съда и отричане правата на ответника, то ищцата би
могъл да се снабди с титул за собственост, каквато процедура е била отпочнала.
Затова, съобразно
разпределението на доказателствената тежест, ищецът следва да докаже
твърденията, с които обосновава правния си интерес от търсената защита, в
случая наличието на твърдяното право върху имота, т.е че той е осъществявал
необезпокоявано и явно фактическа власт върху имота в продължение на сочения
период с намерение за неговото своене и оттам, че твърдяното от ответника право не е възниквало. Ответникът от своя страна следва да докаже съществуването
на отричаното от ищцата право, като изчерпи основанията, въз основа на които
сочи да е придобил собствеността и поставено в конкретиката на казуса, че е
станал собственик на имотите по силата на закона- чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС.
С молба декларация от
11.01.2018г. ищцата е отпочнала процедура за
признаване правата й върху имота по реда на обстоятелствена проверка.
Съгласно
удостоверение от дирекция Местни данъци, имотът е бил деклариран от нея с
декларация от 22.01.2018г.
Със Заповед № ДИ-18-7703-43/20.03.2018г.
на Областния управител на област Варна е отписан от актовите книги за недвижими
имоти частна държавна собственост АЧДС № 9446/14.02.2018г. съставен за имот
2555.276 с площ от 1078кв.м., като неправилно съставен, доколкото към датата на
изготвянето му имотът е имал статут на частна общинска собственост.
С АЧОС №
9780/09.02.2018г. е актуван като собственост на ответната община ПИ 2555.276 с
площ от 1078кв.м., на основание чл. 2, ал.1, т. 2 ЗОС.
С АЧОС №
10133/03.07.2019г. е актуван като собственост на ответната община ПИ 2555.2683
с площ от 346кв.м., на основание чл. 59 ЗОС.
Изслушано и прието бе заключение
по СТЕ изготвено от вещото лице Ж.Б.. Съдът кредитира заключението на в.л.,
вкл. с разясненията дадени при изслушването му, като обективно, компетентно
изготвено като базирано на документално проучване на действалите за местността
планове и проверката с тези съхранявани от Общината, поради което и като неоспорено
от страните бива възприето в цялост. Съобразно заключението на в.л. относимите
и действали за територията на гр. Варна, район Приморски, 23 м.р. планове през
годините са: КП от 1956г., КП от 1988г., в т.ч. неговите попълвания и КККР от
2008г., РП от 1959г., ЗРП от 1987г., ЗРП от 1992г., изм. ЗРП от м.04.2000г.,
КЗСП от м.08.2000г., ПУП ПР от 2006г. По КК от 2008г. имотът е нанесен с
идентификатор 2555.276 с площ от 1078кв.м., а след изменението й със заповед №
18-3019/20.03.2019г. в границите му са обособените процесните два имота
2555.2682, с площ от 732кв.м. вписан в собственост на Община Варна на основание
АЧОС № 152/15.02.2018г. и 2555.2683 с
площ от 346кв.м. вписан в собственост на Община Варна на основание АЧОС №
77/10.07.2019г. Процесният имот с № 2682 по КККР от
2019г. е попадал с различни свои части в бивши имоти по КП от 1956г., както
следва: със 120кв.м. в улици по КП, с 230кв.м. в имот № 2955- записан на Теоряк Бургасян, 111кв.м. в имот
2958- записан на Васил Карамфилов, 9кв.м. в имот № 2958А- записан на Здравко
Димитров Ангелов, 133кв.м. в имот 2956 записан на Господин Господинов, 40кв.м.
в имот 2960 записан на Ованес Хаджиалу,
35кв.м. в имот 2959 записан на Хохиян Киркорян, 27кв.м. в имот 2957 записан на Виолета К. Касабонева и 27кв.м. в имот 2497 записан на Д. Сидеров. По
отношение на стар имот 2955 е имало одържавявания като- с АДС №
7575/15.03.1965г. е бил одържавен за жилищно строителство на ГНС, с АДС №
12655/13.10.1975г. е била одържавена част от 375кв.м. за мероприятие „районен
център в 23м.р.“. С решение №
955/23.11.1992г. на кмета, на Мариям Кеворк Бургазлян е било
възстановено правото на собственост върху дворно място с площ от 350кв.м.,
представляващо имот 2955, като е извършено попълване в кадастралната основа с
имот 1343 вместо дотогавашния 2955 и този имот е останал извън границите на
процесните. Процесният имот с № 2683 по КККР от 2019г.
е попадал с различни свои части в бивши имоти по КП от 1956г., както следва: със
11кв.м. в улици по КП, със 106кв.м. в имот № 2958- записан на Васил Карамфилов,
229кв.м. в имот № 2958А- записан на Здравко Димитров Ангелов. По отношение на стар
имот 2958 е имало открита процедура по отчуждаване за мероприятие „районен
център в 23м.р.“ като- с оценителен протокол от 13.03.1975г. са били оценени
дворно място с площ от 580кв.м. собственост на Павли Атанасов Бъчваров и дворно
място от 233кв.м. собственост на Тодор Трифонов Тодоров, с АДС №
9338/31.01.1968г. е била одържавена част от 233кв.м. собственост на Виолета Касъбонева, с АДС № 12646/06.10.1975г. е било одържавено
дворно място с площ от 580кв.м. за мероприятие „районен център в 23м.р.“. С
решение № Р-1/16.03.1998г. на кмета, на Павли Атанасов Бъчваров е било
възстановено правото на собственост върху дворно място с площ от 580кв.м., като
е извършено попълване в кадастралната основа с имот 1374 вместо дотогавашния
2958 и този имот е останал извън границите на процесните. По отношение на стар
имот 2958А с площ от 300кв.м. собственост на Здравко Ангелов е налице
отчуждаване с АДС № 13384/28.02.1977г. и АДС № 13577/10.05.1977г. за
мероприятие „районен център в 23м.р.“.
За тази част от имота липсват данни за извършено възстановяване на
собствеността. По отношение на стар имот 2956 е имало процедура по
одържавяване като- с АДС № 7575/15.03.1965г. е било одържавено 330кв.м. дворно място
и 330кв.м. лозе, собственост на Господин Господинов, а с АДС №
12137/14.06.1974г. е било одържавено дворно място 522кв.м. собственост на Софронка Господинова, Иван Атанасов и Атанас
Господинов. За този имот липсват данни
за възстановяване на собственост. По отношение на стари имоти 2960, 2959 и
2957 липсват данни за отчуждаване, възстановяване на собственост и частта
от 40кв.м., съответно 35кв.м. и 27кв.м. попадащи в процесния имот 2682 са извън
попълнения в кадастралната основа имот 1381, а за имот 2957 изобщо липсва
попълване на кадастралната основа. По отношение на стар имот 2497
липсват данни за отчуждаване, възстановяване на собственост и частта от 27кв.м.
попадащи в процесния имот 2682 са извън попълнения в кадастралната основа имот
1382. Първият регулационен план за обследваната територия е от 1959г., като по
него статутът на територията е урбанизирана, без предвиждания, т.е от тогава
имотът е в строителните граници на града. Предвижданията по ЗРП от 1987г. е за
„жилищно ведомствено застрояване на ГНРС“ в застроително
петно на жилищни блокове разположено в територията. Предвижданията по ЗРП от
1992г. вече са „за индивидуално застрояване“ в парцели разположени в кв. 25 и
кв. 26, като по него процесните имоти попадат върху съществуващи или предвидени
улици и части от парцели. Последният ЗРП и КЗСП са от 2000г., като по тях
предвижданията са за свързано застрояване със смесено предназначение и
процесните имоти попадат върху части на предвидени или съществуващи улици и
върху част на предвидения парцел VI-общ за новопроектирана
до 5ет.
Ангажирани бяха и гласни
доказателства посредством показанията на свидетелите водени от ищцата Маринчо
Атанасов Вълканов и Веско Янков Владов /без родство и дела със страни по
делото/. Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели в цялост, в частта
им относно изложените релевантни за делото факти. Показанията им са еднопосочни,
отразяват техни преки лични впечатления и предвид липсата на други
разколебаващи достоверността им, съдът им дава вяра. И двамата свидетели се
познават с ищцата от дълги години. Знаят, че има място от около декар в кв.
Левски, посока Виница от 2001-2002г. Не знаят как е придобила, но го
обработвала в годините до към 2014г., когато започнало строителство в района.
Имала намерение и тя да строи. Мястото било оградено до 2014-2015г., след което
като почнало строителството, постоянно го ползвали за маневриране и събаряли
оградата. Затова и Н. се отказала се да я оправя. В двора имало няколко овощни
дървета.
В рамките на настоящото
производството ищцата извежда правния си интерес заявявайки собственически
права на основание осъществявано от нея давностно
владение
в периода от 2000г., продължаващо и към 2019г. Ответникът заявява
собственически права върху имота позовавайки се същият да е придобит по силата
на закона, а именно пар. 42 ПЗР на ЗОС. Ето защо, на
изследване в рамките на настоящото производство подлежи на изследване дали са
били налице предпоставките на пар. 42 ПЗР на ЗОС и
съответно текла ли е в полза на ищцата придобивна давност спрямо имота.
С АЧОС №
9780/09.02.2018г. ответната община е актувала стар имот 276, в границите на
който попадат процесните два съгласно изменението на КККР от 19.03.2019г., като
частна общинска собственост на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОС. Съгласно чл.5,
ал.2 ЗОС, актът за общинска собственост е официален документ съставен от
длъжностно лице по ред и форма определени от закона и като такъв има обвързваща
за съда доказателствена сила относно изложеното в него, т.е. има качеството на
официален свидетелстващ документ. Оспореният АОС обаче не е годно доказателство
за установяване правото на собственост и именно легитимиращият се с него следва
да установи основанието, на което и издаден. Или ответната община следва да
установи в процеса пълно и главно, че са настъпили конкретни факти, реализиращи
състава на предвиден в закона придобивен способ. Съставянето
на такъв акт, респ. липсата на такъв обаче не влияе върху режима на
собствеността, тъй като с него само се констатира, че по силата на основанието
вписано в него, общината е станала собственик. Нормата на чл.2, ал.1, т.2 ЗОС, предвижда,
че са общинска собственост имотите и вещите, придобити от общината чрез правна
сделка, по давност или по друг начин определен в закона. Ответникът сочи
последната хипотеза, позовавайки се на пар. 42 ПЗР на
ЗОС, което включва противопоставяне и доказване на факти, които в случая
препятстват възникването правата на ищцата. В тази връзка се позовава на действащия
мораториум. За да се приеме обаче неговата приложимост, по делото е следвало да
бъде доказано, че действително имотите са били придобити от държавата, респ.
общината. Ето защо, релевантен за спора е въпросът относно принадлежността на
правото на собственост върху имота към момента на установяване владението на
ищцата, т.е към 2000г., когато се твърди, че тя го е завладяла. Разпоредба на пар. 42 ПЗР на ЗОС предвижда, че застроените и
незастроените парцели и имоти- частна държавна собственост, отредени за жилищно
строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините,
съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този
закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. От експертното заключение се установи, че процесните
имоти попадат в строителните граници на града. Още с първия РП от 1959г., а и
следващите от 1987г. и 2000г. предвиждането за тях е за застрояване. Този план,
като такъв по чл. 22 ЗТСУ /отм./ и отрежданията по
него нямат пряко отчуждително действие и такова може
да настъпи чрез отчуждаване за изграждането на обекти на публичната
собственост, защото чл. 95 ЗТСУ /отм./ изисква на първо място, влязла в сила заповед на компетентния
орган за отчуждаването по чл.95 ЗТСУ /отм./ и на второ място обезщетяване на
отчуждения собственик. Кумулативното наличие на тези две предпоставки поражда
вещно- правното действие на преминаване на собствеността от отчуждения
собственик върху държавата или обществената организация за нуждите, на която е
отчуждаването на имота. В случая двата имота попадат с части в няколко стари
имота по КП от 1956г., по отношение на които обаче са валидно проведени отчуждителни процедури по ЗТСУ /отм./ и имотите са актувани
като държавна собственост. По отношение на част от тях са проведени
реституционни процедури по ЗВСВНОИ, но възстановените части от одържавените
имоти не попадат в границите на процесните и за тях е налице попълване на
кадастралната основа с нови имоти. Така, че частите от старите имоти попадащи в
процесните два, не са засегнати от реституцията, поради което и същите са
останали държавна собственост, предвид извършеното им отчуждане
от предишните собственици и при липса на данни тази собственост да е загубена
от Държавата на друго основание. С приемането на пар.
42 ПЗР на ЗОС /
ДВ бр. 96/5.11.1999г./, тази държавна собственост е преминала в патримониума
на общината. Разпоредбата касае застроени и незастроени имоти, частна държавна
собственост, които към момента на влизането й в сила, съгласно предвижданията
на действащите към този момент подробни градоустройствени планове на населеното
място, са отредени за обществени и благоустройствени мероприятия на общините.
При наличие на така предвидените в тази разпоредба условия, с влизането й в
сила, т. е. по силата на този закон, настъпва трансформация на частната
държавна собственост в частна общинска собственост за съответните имоти,
предмет на същата. И след като в случая процесните два имота са заварени като
образувани от части от имоти частна държавна собственост /след отчуждаването им
от предишните собственици/ и при положение че по силата на действащия към него
момент градоустройствен план- ЗРП от 1992г. са отредени за застрояване /без
значение дали са или не са застроени/, то тази трансформация на правото на
собственост е валидно настъпила. Затова и двата имота
понастоящем по силата на закона са станали общинска собственост, за което е бил
съставен АЧОС № 9780/09.02.2018г. на основание чл.2, ал.1, т. 2 ЗОС
вр. пар. 42 ПЗР на ЗОС и
заповед № ДИ-18-7703-43/20.03.2018г. на Областния управител на област Варна, с
която имотът стар 276 е отписан от актовите книги за държавна собственост.
Имайки статут на частна общинска
собственост по отношение на двата имота е в сила мораториумът по пар. 1 ЗИД ЗС в сила от 01.06.2006г. въвеждащ забрана за
придобиването им по давност до 31.12.2022г. понастоящем. Ето защо, следва да се приеме, че не е
оборен легитимиращият ефект на АЧОС, въз основа на който ответникът заявява
собственически права върху имотите.
Исковата претенция
следва да се отхвърли.
И двете страни са
претендирали присъждане на разноски, за което са представили списък по чл. 80 ГПК. Съобразно изхода на спора сторените от ответника разноски следва да се поемат от ищцата, на основание чл.78,
ал.3 ГПК.
Ответната страна
сочи да е направила разноски в общ размер на 750лева, от които 100лева юк. възнаграждение и 650лева депозит за в.л. Сторените
разноски следва да се присъдят в цялост, т.е в размер на 950лева, съобразявайки
че платеният от страната депозит за в.л. е в размер на 850лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Н.Н.,
ЕГН ********** с адрес ***, бул. Осми приморски парк № 43 отрицателни установителни
искове да бъде прието за установено с отношенията между страните, че ответникът
не е собственик на: 1. имот,
представляващ ПИ с идентификатор 10135.2555.2682 по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, последно изм. със заповед №
18-3019-20.03.2019г. на Началника на СГКК Варна, с площ от 732кв.м.,
находящ се в гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк”, при граници на имота ПИ с
идентификатори № №: 10135.2555.216, 10135.2555.338, 10135.2555.217,
10135.2555.218, 10135.2555.215, 10135.2555.221, 10135.2555.213,
10135.2555.2683, 10135.2555.212, 10135.2555.294, 10135.2555.214 и
10135.2555.180 и 2. имот, представляващ
ПИ с идентификатор 10135.2555.2683 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, последно изм. със заповед №
18-3019-20.03.2019г. на Началника на СГКК Варна, с площ от 346кв.м.,
находящ се в гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк”, при граници на имота ПИ с
идентификатори № №: 10135.2555.2682, 10135.2555.215, 10135.2555.212 и
10135.2555.214, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.Н.Н., ЕГН ********** ***,
представлявана от Кмета Иван Портних, с адрес гр.
Варна, бул. Осми приморски полк № 43 сумата
от 950лева, представляваща сторени
по делото съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: