№ 230
гр. Велико Търново, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20214110102673 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на П. СП. Г., с която се иска да бъде
прието за установено по отношение ЕМ. ИВ. Б., че ищцата не дължи претендираните по изп.
дело № 165/2017 г. на ДСИ при Районен съд – Велико Търново парични суми, както следва:
5 867.49 лева – главница, 3 320.22 лева – лихви, 117.35 лева – неолихвяема сума, 78.00 –
допълнителни разходи и 40.00 лева – други суми, за които вземания е издаден изпълнителен
лист по ЧГД № 360/2012 г. на Районен съд – Велико Търново.
Ищцата твърди, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 360/2012 г. на
Районен съд – Велико Търново, срещу нея е образувано изп. дело № 165/2017 г. на ДСИ при
Районен съд – Велико Търново. Заявява, че изпълнителния лист е издаден на 17.1.2012 г. и
от този момент е започнал да тече 3-годишен давностен срок, който е изтекъл на 17.1.2015 г.
– още преди образуване на изпълнителното дело.
Ответникът изразява становище за неоснователност на предявения иск. Заявява, че изп.
дело № 165/2017 г. на ДСИ при Районен съд – Велико Търново е образувано след
прекратяване на изп. дело № 1513/2013 г. на ЧСИ Силвия Косева, както и че последното
изпълнително действие по въпросното дело е от 28.2.2014 г. Твърди, че до прекратяване на
първото изпълнително дело през 2017г. давност не е текла, а евентуално – че такава давност
не е текла до прекратяване на делото ex lege на 28.2.2016 г. Счита, че в случая е приложима
общата 5-годишна давност, която би изтекла на 28.2.2021 г., когато обаче вече е образувано
изп. дело № 165/2017 г. на ДСИ при Районен съд – Велико Търново, по което са
предприемани изпълнителни действия, прекъснали давността.
В проведеното открито заседание процесуалният представител на ищцата поддържа
1
предявения иск, а процесуалния представител на ответника поддържа заявеното оспорване.
В писмени защити доразвиват аргументите си.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Установява от събраните писмени доказателства, че въз основа на изпълнителен лист,
издаден по ЧГД № 360/2012 г. на Районен съд – Велико Търново, по молба на ЕМ. ИВ. Б. от
13.11.2013 г. срещу ищцата е образувано изп. дело № 1513/2012 г. по описа на ЧСИ Силвия
Косева. В молбата са направени искания за проучване имущественото състояние на
длъжника и за налагане на запори и възбрани върху откритото имущество.
След проучване имущественото състояние на длъжника, с постановление от 20.12.2013
г. е наложен запор върху дружествените дялове на длъжника в „К.” ЕООД. С постановление
от 28.2.2014 г. е наложена възбрана върху притежаваната от длъжника 1/8 ид.ч. от недвижим
имот, находящ се в гр. Велико Търново, бул. „Б.“ № 21. С постановление от 12.3.2014 г. е
вдигнат наложения запор върху дружествените дялове на длъжника в „К.” ЕООД. С
постановление от 20.3.2014 г. е присъединено вземането по изп. д. № 657/2012 г. на ЧСИ
Силвия Косева с взискател Сание Исмаилова Чаушева. С постановление от 11.4.2017 г.
делото е прекратено на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК.
По молба на ЕМ. ИВ. Б. от 28.4.2017 г. срещу ищцата е образувано изп. дело №
165/2017 г. на ДСИ при Районен съд – Велико Търново. В молбата са направени искания за
проучване имущественото състояние на длъжника и за налагане на възбрани върху
конкретно посочено имущество. С разпореждания от 3.5.2017 г. е наложена възбрана върху
притежаваната от длъжника 1/8 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. Велико Търново,
бул. „Б.“ № 21, както и възбрана върху ½ ид.ч. от недвижим имот в с. М., представляващ
дворно място от 1 600.00 кв.м. С разпореждане от 2.4.2019 г. е наложен запор върху
банковите сметки на длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД. С разпореждане от
4.8.2021 г. е насрочен опис на имота в с. М., който опис е извършен на 17.9.2021 г.
Изготвена е оценка на описания недвижим имот, като същата е предявена на 1.10.2021 г. С
разпореждане от 18.10.2021 г. изпълнителното дело е спряно.
При установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Предявен е иск по чл. 124, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване несъществуването на
вземания по изпълнителен лист, като ищцата е посочила фактите, от които извежда
основанието за отричане правото на ответника, а именно – изтекла погасителна давност. Ето
защо съдът, в рамките на диспозитивното начало, следва да установи дали това основание за
погасяване се е реализирало и само ако погасяването е настъпило поради неговото
реализиране - да уважи иска.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години. Съгласно установената съдебна практика, влязлата в
сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща
2
сила, че вземането съществува към момента на изтичане на срока за подаване на
възражение, поради което и установеното с нея парично вземане се погасява с изтичане на
общата 5-годишна давност. В този ред на мисли, твърдението на ищцата, че в случая е
приложима кратката 3-годишна погасителна давност не може да бъде споделено.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането и от всяко изпълнително действие започва да тече
нова давност. В този смисъл е разрешението, дадено в т. 10 от ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС - „При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ...”.
В процесния случай изпълнителният лист е издаден на 19.1.2012 г., като впоследствие,
в рамките на изп. дело № 1513/2012 г. на ЧСИ Силвия Косева на 20.12.2013 г. е наложен
запор върху дружествени дялове на ищцата в „К.” ЕООД, а на 28.2.2014 г. е наложена
възбрана върху притежавана от нея 1/8 ид.ч. от недвижим имот в гр. Велико Търново, като и
двете изпълнителни действия са прекъснали давността. На по-късен етап – вече в рамките
на изп. дело № 165/2017 г. на ДСИ при Районен съд – Велико Търново на 3.5.2017 г. е
наложена възбрана върху ½ ид.ч. от недвижим имот в с. М., на 2.4.2019 г. е наложен запор
върху банкови сметки на ищцата, а на 4.8.2021 г. е насрочен опис на имота в с. М., които
действия също са прекъснали давността. Становището на ищцата, че е приложима на 3-
годишната давност, която пък е изтекла на 17.1.2015 г., не може да бъде споделено по
гореизложените аргументи - доколкото приложимата давност в случая е 5-годишна и
доколкото същата е прекъсвана с предприемането на горепосочените изпълнителни
действия в рамките на изп. дело № 1513/2012 г. на ЧСИ Силвия Косева. Тук следва да се
отбележи, че изп. дело № 1513/2012 г. на ЧСИ Силвия Косева е образувано при действието
на ППВС № 3/18.11.1980 г., с което е дадено тълкуване, че образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността, а докато трае производството давност не тече. Т.е. до
28.2.2016 г., ако се приеме, че изп. дело № 1513/2012 г. на ЧСИ Силвия Косева е прекратено
ex lege на тази дата, поради настъпила перемпция, давност въобще не е текла. Впоследствие
е образувано изп. дело № 165/2017 г. на ДСИ при Районен съд – Велико Търново – вече при
действието на ТР № 2/26.6.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, по което на 3.5.2017 г. е
наложена възбрана върху недвижими имоти на ищцата, на 2.4.2019 г. е наложен запор върху
банкови сметки, а на 4.8.2021 г. е насрочен опис на един от възбранените имоти. Оттогава до
момента не е изтекла законо-установената погасителна давност. Но дори да се приеме, че
тъй като изп. дело № 1513/2012 г. на ЧСИ Силвия Косева е било висящо към датата на
приемане на ТР № 2/26.6.2015 г., респ. че от самото му образуване важат постановките на
тълкувателното решение, то давностният срок до прекратяване на делото на 28.2.2016 г. не е
изтекъл поради предприетите изпълнителни действия.
С оглед на горното, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода на делото ответникът има право на разноски в размер на 830.00 лева за
3
заплатеното от него адвокатско възнаграждение. Възражението на ищцата за прекомерност
на възнаграждението е неоснователно, доколкото същото съвсем малко над минимума по
Наредба № 1/9.7.2004 г.
Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на П. СП. Г., ЕГН ********** за приемане за установено по
отношение ЕМ. ИВ. Б., ЕГН **********, че ищцата не дължи претендираните по изп. дело
№ 165/2017 г. на ДСИ при Районен съд – Велико Търново парични суми, както следва:
5 867.49 лева – главница, 3 320.22 лева – лихви, 117.35 лева – неолихвяема сума, 78.00 –
допълнителни разходи и 40.00 лева – други суми, за които вземания е издаден изпълнителен
лист по ЧГД № 360/2012 г. на Районен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА П. СП. Г., ЕГН ********** да заплати на ЕМ. ИВ. Б., ЕГН **********
сумата от 830.00 лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4