Р
Е Ш Е
Н И Е № 260064
гр.Шумен 27.11.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският окръжен
съд в открито заседание на седемнадесети ноември , през две
хиляди и двадесета година ,
в
състав:
Председател: Азадухи Карагьозян
Членове:1. Теодора Димитрова
2.Соня Стефанова
при секретаря Силвия
Методиева и като разгледа докладваното
от съдия
Азадухи Карагьозян В.гр.д.№435 по
описа за 2020г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260057/16.09.2020г. по
гр.д.№585/2020г. по описа на ШРС ,
съдът е осъдил ОБЩИНА ШУМЕН с ЕИК ..., с адрес гр.Ш...,
представлявана от Кмета Л.Х. да
заплати на Н.К.Н. с ЕГН ********** с
адрес ***, със съдебен адрес ***, офис 2, чрез адв. В.П. от ШАК, сумата от
116.38 лв., представляваща дължимото трудово възнаграждение и допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за дните от 17 и 18 февруари
2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.03.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, осъдил е ОБЩИНА ШУМЕН с ЕИК ... да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Шуменски районен съд сумата от 50 лв.,
представляваща дължимата държавна такса за образуване на делото, както и 5
лв. при евентуално служебно издаване на
изпълнителен лист, осъдил е ОБЩИНА ШУМЕН
с ЕИК ... да заплати на Н.К.Н. с ЕГН ********** сумата от 300 лв. ,
представляваща извършени от него разходи за заплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно списък за разноски по чл.80 от ГПК и договор за правна
защита и съдействие.
Решението е обжалвано от ОБЩИНА ШУМЕН, действаща
,чрез пълномощника си старши юрисконсулт Р.В., като
незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения.
Жалбоподателят моли решението да бъде отменено
и вместо това съдът да постанови ново с което да отхвърли иска.
Въззиваемият Н.К.Н.,
действащ ,чрез пълномощника си адв. В.П. от ШАК е депозирал отговор с който оспорва
жалбата като неоснователна и моли
съдът да я остави без уважение и потвърди
обжалваното решение.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1
от ГПК от надлежна страна, при
наличие на правен интерес и е допустима.
Шуменският
окръжен съд на осн.чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка намира
обжалваното решение за валидно и допустимо , а депозираната срещу него жалба
разгледана по същество за неоснователна.
Настоящата
съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционният съд и на осн.чл.272
ГПК препраща към мотивите на ШРС , като по този начин те стават част от съжденията
на настоящия съдебен състав.
Независимо
от това и във връзка с оплакванията , наведени във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното :
ШРС е бил сезиран с иск с правно основание чл.128 т.2 от КТ от Н.К.Н. *** за заплащане на сумата от 116.38 лв. представляваща дължимото трудово
възнаграждение и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит за дните от 17 и 18 февруари 2020г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 10.03.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Не е спорно между
страните , че ищецът в момента е кмет
на с.М. и е бил избран на
тази длъжност при проведени избори през есента на 2019г. С решения на Общински съвет
гр.Ш. е определено получаваното от ищеца възнаграждение като същото е
обективирано в споразумение № ЧР-331/11.11.2919г. и допълнително споразумение №
ЧР-994/30.12.2019г. сключено с кмета на Община Ш.. На ищеца не е било изплатено възнаграждението
му за месец февруари в пълен размер ,като такова не му е било начислено за два
дни 17.02. и 18.02.2020г. , като по делото не е спорно, че се касае за сумата
от 116.38 лв. представляваща трудово
възнаграждение и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит. В представеният фиш за заплатата на ищеца за месец февруари 2020г. е отразено че е налице „Неявяване - 2 дни“ . Ищецът
е присъствал на проведена среща на 17.02.2020г. между членовете на Националното
сдружение на кметовете на кметства в РБ и Главният прокурар на РБ на която са
се обсъждали проблемите на малките населени места във връзка с престъпността и
корупцията.
Ответникът счита ,че за двата дни 17.02. и 18.02.2020г. ищецът не е бил на
работното си място и поради това не е изпълнявал задълженията си като кмет и след
като не е бил и командирован за тези два дни от кмета на Община Ш. не му се
следва и възнаграждение за тези два дни.
Съгласно чл.38 ал.7 от ЗМСМА кметовете на общини, райони и кметства
имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или
са несъвместими с тяхното правно положени и следователно
КТ намира субсидиарно приложение. Също така кметът на общината само сключва с
кмета на населеното място споразумение относно размера на получаваното от
последния възнаграждение и това споразмение не му придава качеството на
работодател. В това споразумение не е посочено и точно и конкретно работно
място на което да се изпълнява функцията кмет на кметство и при изпълнение на правомощията по чл.46 ал.1
от ЗМСМА ищецът не е обвързан от работно
место по смисъла на КТ, като мястото на изпълнение на неговите функции се
определя от самото естество на задълженията му като кмет на населеното место. Ето защо и при изпълнението на тези функции от ищеца извън района на Кметство с.М. той не е
задължен да иска да бъде командирован от
кмета на Община Ш. , като още повече, както се посочи по –горе кмета на Община Ш. не е работодател на ищеца и
взаимоотношенията между кмет на кметство и кмет на община не се намират в класическа
форма на подчинение и зависимост на единия орган спрямо другия.
На 17.02.2020г.
ищецът е участвал в работната среща
именно в качеството си кмет на кметство, а не в лично качество. Така е
изпълнявал служебните си функции и задължения, изрично посочени в разпоредбата
на чл.46 ал.1 т.10 от ЗМСМА - да представлява кметството пред други
кметства, обществени, политически организации и други. От показанията на
свидетелката Г. пред ШРС се установи , че ищецът е присъствал в Кметството на
с.М. на 18.02.2020г. , като това обстоятелство не се обори от ответника по
делото. Доводите изтъкнати във възвината жалба по т.1 и т.2 от нея са ирелевантни, предвид фактът ,че в крайна сметка не се
оспорва обстоятелството ,че ищецът е присъствал на 17.02.2020г. на среща с
Главният прокурор на РБ в качеството си на кмет на с.М..
Предвид
гореизложеното съдът счита , че ищецът е изпълнявал задълженията и функциите си
на кмет на кметство за дните от 17 и 18 февруари 2020г., регламентирани в разпоредбата на чл.46 от ЗМСМА и предявения
иск е основателен и доказан и следва ответникът да се осъди да заплати на ищеца сумата от 116.38 лв. представляваща дължимото трудово
възнаграждение и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит
за дните от 17 и 18 февруари 2020г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 10.03.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Ето защо решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено, като депозираната срещу него жалба е неоснователна.
Предвид изхода от спора следва
жалбоподателят да заплати на въззивамия страна направените от него разноските по делото в размер на 500лв. за
адвокатски хонорар .
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №260057/16.09.2020г. по гр.д.№585/2020г. по описа на ШРС .
ОСЪЖДА ОБЩИНА ШУМЕН с ЕИК ..., с адрес гр.Ш..., представлявана от Кмета Л.Х. да заплати на Н.К.Н. с ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен адрес ***, офис .., чрез адв. В.П. от ШАК разноски по делото в размер на 500лв. за адвокатски хонорар.
На основание чл.280, ал.3 т.1 от ГПК, решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.