Р Е Ш Е Н И Е
град София, 05.10.2022 година
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело
№604 по
описа за 2021 година и за да се произнесе
след съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение №20215806 от
05.10.2020г.,
постановено по гр.дело №14895/2020г. по описа на СРС, І Г.О., 27-ми състав, са отхвърлени
предявените от Земеделски
производител /ЗП/ „В.Й.Ц.“, с ЕГН **********, срещу ЗК „У.“ АД, с ЕИК *******, искове с правно основание чл.405, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД за заплащане на
сумата от 12920.00 лв., представляваща застрахователна сума за
настъпило на 20.03.2017г. застрахователно събитие, за което били образувана
претенция №16110230230/20.03.2017г. и №17110230010/20.03.2017г. при ответника
по застраховка „Каско“ по полици №16023110989/03.11.2016г. и
№17023110062/17.01.2017г., ведно със законна лихва за забава от 19.03.2020г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 3900.00 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 24.04.2017г. до 18.03.2020г.. С решението е осъдена ЗП „В.Й.Ц.“, с ЕГН **********, да заплати на ЗК „У.“ АД, с ЕИК *******, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 400.00 лв., представляваща направени по делото разноски.
Постъпила
е въззивна жалба от ищцата - ЗП „В.Й.Ц.“, чрез адв.Е.И., с която се обжалва решение №20215806 от 05.10.2020г., постановено по гр.дело №14895/2020г.
по описа на СРС, І Г.О., 27-ми състав, с което са отхвърлени предявените искове
с правно основание чл.405 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Наведени са оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като постановен в
противоречие на материалния и процесуалния закон и при неправилен анализ на
събраните по делото доказателства. Поддържа се, че неправилен и несъответстващ
на Общите условия /ОУ/ е обоснованият краен извод на първоинстанционния съд, че
настъпилото на 19.03.2017г.
събитие – при работа по предназначение с колесен трактор, марка „NEW HOLLAND Т6.120“, с рег.№*****, и прикачен към него челен товарач, марка „STOLLFS10“, с рег.№*******, при повдигане на товар единият от заключващите механизми на челния товарач изпуска, вследствие на което товарачът се усуква и удря трактора, в резултат на което настъпват щети
и по трактора и по товарача, не представлява покрит застрахователен риск доколкото не може да се
определи като ПТП, съгласно дадената в ОУ дефиниция за ПТП в т.5.1.1 от същите.
Твърди се, че в случая ответникът не оспорва обстоятелството, че настъпилото
събитие представлява ПТП, поради което СРС, анализирайки фактите дали е налице
покрит застрахователен риск, е излязъл извън предмета на спора. Излага се още,
че след като в случая е установено, че вредите са настъпили в резултат на удар
от товарача върху трактора, то в тази хипотеза следва да се приеме, че е
настъпило ПТП, което представлява покрит застрахователен риск, съгласно
т.5.1.1, б.“а“ от ОУ. На следващо място се твърди, че неправилно СРС приема, че
причините за настъпването на злополуката са такива, които изключват плащане от
страна на застрахователя на основание т.6.1.1, съответно т.6.5.12 от ОУ. Твърди
се, че вещото лице, изготвил приетата по делото САТЕ, е посочил кои са
възможните причини за настъпване на злополуката, без да дава категоричен
отговор в тази насока. В тази връзка се поддържа, че след като в хода на делото
нито една от тези възможни причини за настъпване на злополуката не е доказана
по категоричен начин, следва да се приеме, че ответникът не е установил при
условията на пълно и главно доказване, че са налице основанията, посочени
т.6.1.1, съответно т.6.5.12 от ОУ, изключващи ангажиране на неговата договорна
отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение за настъпило
застрахователно събитие в рамките на действието на сключените застрахователни
договори по имуществена застраховка „Каско“ както по отношение на колесен трактор, марка „NEW
HOLLAND Т6.120“, с
рег.№*****, така и относно прикачен към него челен товарач, марка „STOLLFS10“, с рег.№*******. Сочи се още, че по делото не се
доказва наличие
на основание по чл.408, ал.1 от КЗ за отказ за изплащане на обезщетение. Твърди се още, че от събраните по
делото доказателства – фактура, както и заключение на САТЕ, е доказан по
безспорен начин размера на дължимата от застрахователя сума като
застрахователно обезщетение за настъпилото застрахователно събитие, който
възлиза на 12920.09 лв.. Допълнителни аргументи в горния смисъл са изложени и в
писмена защита. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с
който да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи
предявените искове. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете
съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК досежно направени разноски
пред настоящата инстанция.
Въззиваемата страна - ЗК „У.“ АД, чрез процесуален представител юрисконсулт Георги
Видин, представя писмен отговор, с който взема становище за неоснователност на постъпилата
въззивна жалба, като излага, че всички изложени в нея твърдения са недоказани и
не съответстват на събраните по делото доказателства. Поддържа се, че правилно
и законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора
факти и доказателства и е приел за установено, че не са налице основанията в
закона за ангажиране на отговорността на ответното застрахователно дружество да
заплати застрахователно обезщетение за настъпило събитие в срока на действие на
сключените по имуществена застраховка „Каско” договори. Моли съда да постанови
съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение на СРС като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на разноски, направени пред въззивната инстанция за юрисконсултско
възнаграждение. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Предявени са от ЗП „В.Й.Ц.“ срещу ЗК „У.“ АД при
условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ
и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови
доказателства по
смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от
първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните
в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за
спора факти и обстоятелства.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност
на предявените от ЗП „В.Й.Ц.“ срещу ЗК „У.“
АД при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.405,
ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на
задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия
материален закон, поради което съдът следва да разгледа
доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя
изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност
на предявените искове, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни и
във връзка с тях следва да се добави и следното:
Относно иска
по чл.405,
ал.1 от КЗ съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 КЗ
при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. За да бъде ангажирана отговорността на ответника в
хипотезата на предявен иск по чл.405,
ал.1 от КЗ следва да бъде осъществен
сложен фактически състав, който включва следните елементи: 1) наличие на
валидно учредено застрахователно правоотношение между страните; 2) настъпване
на твърдяното застрахователно събитие в периода на осигуреното застрахователно
покритие; 3) наличие на вреди, за които се претендира застрахователно
обезщетение, възникнали в резултат от застрахователното събитие; 4) изпълнение
на задълженията, поети от ищеца в качеството му на застрахован за заплащане на
дължимата застрахователна премия, уведомяване на застрахователя за настъпило
застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за неговото
установяване. При кумулативната даденост на тези предпоставки съгласно
цитираната разпоредба в тежест на застрахователя възниква задължение за
заплащане на застрахователно обезщетение на застрахования. Съгласно нормата на чл.154,
ал.1 от ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в процеса ищецът следва да докаже при условията на
пълно главно доказване елементите от визирания фактически състав, за да
установи основателността на исковата си претенция. Ответникът, от своя страна,
носи тежестта за доказване на противопоставените възражения с оглед оборване на
заведения иск.
В разглеждания случай от съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства се установява наличието на застрахователни договори за имуществена
застраховка "Каско", сключени между ищцата в качеството на
застрахован и ответното дружество в качеството на застраховател, обективирани в
надлежно оформени съобразно законовите изисквания застрахователна полица №16023110989/03.11.2016г., със срок на валидност 11.11.2016г. до 10.11.2017г., по отношение на колесен трактор, марка „NEW HOLLAND Т6.120“, рег.№*****,
както и застрахователна полица №17023110062/17.01.2017г., със срок на валидност от 05.02.2017г.
до 04.02.2018г., по отношение на прикачено устройство челен товарач, марка „STOLLFS10“, с рег. №*******. Следователно се налага извода, че между страните
са възникнали валидни застрахователни правоотношения досежно колесен трактор, марка „NEW HOLLAND Т6.120“, рег.№*****, и прикачено устройство челен товарач,
марка „STOLLFS10“, с рег.№*******, за сроковете, посочени в съответните застрахователни
полици. По
силата на сключените застраховки ответникът е поел задължение в случай на
застрахователно събитие като в обсега на осигурената застрахователна защита е
включен и риска "ПТП" /като в т.5.1.1 от ОУ е дадена дефиниция за ПТП, а именно: б."а" при сблъскване с или удар в, или от друго превозно
средство, пешеходци, подвижни или неподвижни предмети, животни, преобръщане или
прекатурване, както по време на пътуване, така и при паркирано състояние; б."б") при попадане в или преминаване през дупки или неравности по пътното
платно; б."в") самокатастрофиране“/ да заплати на ищцата
застрахователно обезщетение за покриване на загубите или повредите, съответно
наричани щети, от ПТП към датата на събитието и в границите на договорената
застрахователна сума. Ищцата, от своя страна се е задължила да заплати на
ответника застрахователна премия в размер и при условия, предвидени в полицата,
като в случая не се спори относно обстоятелството, че същата е изпълнила поетото
от нея парично задължение като е платила изцяло дължимите застрахователни премии.
Съдът
установи, че ищцата е направила писмено волеизявление, че по отношение на
сключените имуществени застраховки "Каско" са приложими условия и
покрити рискове, съгласно Общи условия за застраховка "Каско" на МПС
в сила от 28.03.2016г., в т.ч. и Клауза "А" – "пълно Каско",
с които е запозната и ги приема, като няма данни за извършено от нейна страна
оспорване на същите. Това дава основание да се приеме, че е налице предвиденото
в чл.298,
ал.1, т.1 от ТЗ изискване като условие за
задължителната сила на сделките при общи условия. Формалният характер на
застрахователния договор с оглед законовото изискване за писмена форма като
форма за действителност налага спазване на допълнителното изискване за
обвързващата сила на общите условия, установено в ал.3 на чл.298
от ТЗ, а именно предаването им на насрещната страна при сключване на съответната
сделка. В процесните застрахователни полици е отразено изпълнението и на това
изискване, доколкото на ищцата са връчени екземпляри от Общите условия към
момента на подписване на полиците. Предвид изложените съображения съдът намира,
че типизираните от ответника - застраховател договорни клаузи за застраховка
"Каско", в т.ч. и Клауза "А" – "пълно Каско"
обвързват валидно страните, като допълват съдържанието на учредените с полиците
застрахователни правоотношения.
Въззивният съд приема, че от
процесните застрахователни полици се установява, че сключените между страните
застрахователни договори са били в сила и действащи към датата на настъпване на
твърдяното от ищцата събитие – настъпила
на 19.03.2017г. злополука – при работа с колесен трактор, марка „NEW HOLLAND Т6.120“, с рег.№*****, и прикачен към него челен товарач, марка „STOLLFS10“, с рег.№*******, единият от механизмите на челния товарач изпуска, вследствие на което товарачът се усуква и удря трактора, в резултат на което настъпват щети
и по трактора и по товарача. Не може да бъде споделен доводът на въззивника, че настъпилото събитие,
при което са причинени материални щети по застрахованите колесен трактор, марка „NEW
HOLLAND Т6.120“, с
рег.№*****, и прикачения към него челен товарач, марка „STOLLFS10“, с рег.№*******, с оглед
неговия механизъм, се определя като като "ПТП" доколкото попада в събитията, дефинирани в т.5.1.1, б."а" от ОУ,
като щети, причинени от сблъскване с или удар с друг предмет, поради което
представлява "покрит застрахователен риск". От експертното заключение на вещото лице инж. Й.Й.по приетата по делото САТЕ, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвена, неоспорена от страните в хода на съдебното
производство, и с оглед направените от експерта уточнения в съдебно заседание, се установява механизмът на настъпване на процесното събитие - при работа с колесен
трактор и прикачен към него челен товарач, при повдигане на товар, единият от
заключващите механизми на челния товарач изпуска, вследствие на което товарачът
се усуква и удря трактора, с което се причиняват вреди по трактора и челния
товарач. Въпросният изпускащ механизъм е функционално свързан между колесния
трактор и челния товарач /уточнение изрично направено от експерта в съдебно заседание/, т.е. макар процесният трактор и челния товарач да представляват отделни обекти, същите към момента на настъпване на събитието са били функционално свързани. В тази връзка и с оглед начина на настъпване на
злополуката съдът приема, че
процесното събитие не
е възникнало в резултат на
сблъскване с или удар в друг предмет, поради което не попада в събитията, дефинирани
в т.5.1.1, б."а"
от ОУ, т.е. не се дефинира като "ПТП", респективно не
представлява "покрит застрахователен риск". По делото се явява
недоказана първата
предпоставка за уважаване на иска и същият следва
да бъде отхвърлен на това основание.
На следващо място както правилно
е разгледал и първостепенния съд в случай, че хипотетично се приеме, че настъпилото събитие е "ПТП" и се определя като "покрит застрахователен риск", попадащ в обхвата на осигурената от ответника застрахователна
защита, то в тази хипотеза с оглед релевираните
от застрахователя
възражения
същият следва да установи по делото възраженията си основани на твърдения, че е налице изключен
застрахователен риск. В случая с
оглед констатациите
на вещото лице за причината, която е довела до „изпускане“ на заключващия механизъм, се сочи, че се дължи или на техническа неизправност в заключващия
механизъм или поради неправилна експлоатация от страна на водача на трактора, въззивният съд обосновава извода,
че е налице
основание за освобождаване на застрахователя от отговорност, тъй като щетите са
настъпили или поради
техническа неизправност в заключващия механизъм (което е изключен застрахователен риск по т.6.1.1. от ОУ) или поради
неправилна експлоатация от страна на водача на трактора (което също е изключен застрахователен риск по т.6.5.12 от ОУ доколкото
спецификата на застрахованото имущество изисква завишена грижа при боравенето с
подобен тип машини, вкл. проверка дали заключващият механизъм е поставен в
крайно долно положение). Неоснователен се явява релевирания от въззивника довод, че вещото лице е
посочило възможни причини за настъпване на злополуката, но липсва категоричен
отговор коя е конкретната причина за възникването й. В случая експертът в
съдебно заседание изрично уточнява, че в резултат на една от посочените от него
причини е възникнала злополуката, като е изключена възможността друга причина
извън изброените от него, да е довела до настъпилите
вреди по
застрахованите имущества. При това положение и след като по делото се доказва,
че причината за възникването на процесното събитие е изключен застрахователен риск, то е налице основание
да се изключи
правото на застрахования да получи застрахователно обезщетение.
На следващо
място доколкото ответника - застраховател в писмения отговор не навежда твърдения
за наличие на основание по чл.408, ал.1 от КЗ за отказ за изплащане на
обезщетение, съдът намира, че не следва да обсъжда законовите хипотези, при
които може да се изключи отговорността на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение, които в конкретния случай не са налице. В тази
връзка довода, изложен в жалбата, че по делото не се доказва нито една от
изброените хипотези по чл.408, ал.1 от КЗ за отказ за изплащане на обезщетение,
е неоснователен доколкото няма твърдения от ответника – застраховател, че е
налице някое от основанията по чл.408, ал.1 от КЗ. Само за пълнота въззивният
съд намира да посочи, че правото
на застрахователя по имуществена застраховка на основание чл.408 от КЗ да
откаже плащане на обезщетение при настъпило застрахователно събитие, когато
застрахованият не е изпълнил задължение по застрахователния договор, се отнася
до случаите, в които настъпилото застрахователно събитие представлява покрит
застрахователен риск. Ограниченият кръг
основания за отказ по чл.408 от КЗ не
засяга възможността на застрахователя да откаже заплащането на застрахователно
обезщетение, когато настъпилото събитие не попада в кръга на покритите по
сключения договор за имуществено застраховане рискове. В тази връзка както е
отбелязано в постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №224/2015г. по т.д.
№4554/2013г. на ВКС, Т.К., I
Т.О, с оглед свободата на договаряне - чл.9 от ЗЗД, страните
могат да постигнат съгласие кои рискове се покриват от застрахователния договор
и за кои застрахователят не поема застрахователна закрила. Изключени рискове са тези, за които застрахователят
отнапред обявява на застрахования, че не поема задължение за обезвреда на
причинените на застрахования вреди при настъпване на застрахователно събитие
изобщо или ако не бъдат изпълнени допълнителни условия. Това разрешение въпреки
че е дадено във връзка с приложението на разпоредбите на Кодекса на
застраховането (отм.) намира приложение и при Кодекса на застраховането (обн.
ДВ, бр.102, от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г.), доколкото смисъла на
разпоредбите досежно отказа за изплащане на обезщетение са почти идентични. Когато в Общите условия са посочени ясно
задълженията на застрахования, покритите рискове и изключенията от тях, при наличието на обстоятелства, които
водят до приложение на уговорените изключени рискове, застрахователят няма задължение за изплащане на
застрахователно обезщетение. В този случай чл.408 от КЗ не
може да намери приложение при уреждане на застрахователни правоотношения за
събития, които не са застрахователни, поради изключването им от застрахователно
покритие по волята на страните. По тези съображения поддържаните от въззивника възражения, че
застрахователят няма основание да откаже заплащане на застрахователно
обезщетение след като не е налице нито една от хипотезите на чл.408, ал.1 от КЗ
са изцяло ирелевантни и неприложими за конкретния случай, при който се
установява по несъмнен начин, че в приложимите за процесните застрахователни
правоотношения ОУ точно и изчерпателно са посочени ясно задълженията на застрахования, покритите рискове и изключенията от тях, при наличието на
обстоятелства, които водят до приложение на уговорените изключени рискове, при
доказването на които се изключва отговорността на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение.
По горните аргументи
въззивният съд приема, че по делото не са доказаха елементите, включени в правопораждащия фактически
състав по чл.405,
ал.1 от КЗ, поради което не е налице основание за ангажиране договорната отговорност
на ответника като застраховател по процесните имуществени застраховки. Неоснователността
на иска с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ обуславя и неоснователността на предявения акцесорен иск с правно основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
С оглед на изложените
съображения и поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд обжалваното решение, в т.ч. и в частта за разноските, като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1
от ГПК.
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане
в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100.00 лв. при съобразяване на действителната
фактическа и правна сложност на делото. Чл.78, ал.8, изр.
2-ро от ГПК не допуска размерът на
присъденото юрисконсултско възнаграждение да надхвърля максималния размер за
съответното дело, определен по реда на чл.37, ал.2 от ЗПП. По аргумент от обратното, законът допуска размерът
на присъденото юрисконсултско възнаграждение да е под минималния размер за
съответното дело, когато сложността му е ниска, както е в разглеждания случай /в този смисъл е определение №518
от 03.12.2019г. на ВКС по ч.гр.д. №4461/2019г., ІV Г.О., Г.К., ВКС/. Отделно от това при определяне на
размера на юрисконсултското възнаграждение, което се дължи на въззиваемата
страна, настоящият състав отчита и факта, че е подаден писмен отговор и е
осъществено процесуално представителство в съдебно заседание.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №20215806 от
05.10.2020г.,
постановено по гр.дело №14895/2020г. по описа на СРС, І Г.О., 27-ми състав.
ОСЪЖДА ЗП „В.Й.Ц.“, с ЕГН **********, с адрес: ***; да заплати на ЗК „У.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***; на основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.3 във вр. ал.8 от ГПК сумата от 100.00 лв. /сто лева/, разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от
съобщението до страните, че е постановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./