№ 87
гр. София, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20231110214252 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН.
Образувано е по жалба от В. Е. Б., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление №22-4332-000193 от 31.01.2022 г., издадено от Гергана Владимирова Б.а -
Началник група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” при СДВР, упълномощена със Заповед
№8121з-1632/02.12.2021 г., с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение
по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя кумулативно са наложени административни
наказания „Глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева и „Лишаване от право да управлява
моторно превозно средство“ за срок от 6 /шест/ месеца за извършено нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат възражения по отношение фактическите констатации на
административнонаказващия орган и процесуалната и материалната незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление. Оспорва се и правилността на фактическите
установявания на наказващия орган, поради отсъствието на достатъчно доказателства, че
жалбоподателят е управлявал моторното превозно средство на процесната дата, приета като
време на нарушението. Сочи се, че макар Б. да се явява собственик по документи на л.а.
„М“, с рег.№ХХХХ, по силата на неформална уговорка той е предоставил владението върху
него на свой познат – РБ и е получил от него сума, за която помежду им било постигнато
съгласие, че ще бъде разглеждана като продажна цена. Съглашението обаче не било все още
оформено по предвидения в закона начин, поради забава от страна на Б, за което
жалбоподателят твърди, че разполага с кореспонденция. В жалбата е допълнен и довод,
свързан с недоказаност на субективната страна на нарушението, доколкото не било
изяснено дали въззивникът е съзнавал, респ. е могъл да предположи, че превозното му
средство е дерегистрирано, респ., че то е управлявано по пътищата отворени за обществено
ползване. Формулирана е молба за цялостна отмяна на санкционния акт.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Ползва се
от правото си да даде обяснения, в които споделя своя версия за събитията. В хода по
1
същество поддържа жалбата с изложените в нея аргументи. Настоява, че не е бил водач на
товарния автомобил. Моли за отмяна на наложеното му наказание.
Въззиваемата страна ОПП - СДВР, редовно призована, не изпраща представител,
който да вземе отношение по фактите и приложимия закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по
същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Лек автомобил марка „М”, модел „ХХХ”, с рег.№ХХХХ, бил придобит от В. Е. Б. на
09.02.2021 г. по силата на писмен договор с нотариална заверка на подписите. За
извършената продажба била подадена по електронен път информация от нотариуса,
изповядал сделката, към ОПП – СДВР. След закупуването му превозното средство не било
пререгистрирано. Към месец април 2021 г. същото все още не било регистрирано на името
на новия собственик, поради което на 13.04.2021 г., на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП,
регистрацията му била служебно прекратена от органите на ОПП - СДВР, ведно с
извършено отбелязване в информационната система на АИС – КАТ. Информация за
настъпилата промяна не била предоставена на представителя на собственика.
Непосредствено след придобиване на собствеността върху превозното средство то
било предоставен за ползване от жалбоподателя на негов познат – РБ, срещу сума, за която
двамата постигнали съгласие, че ще разглеждат като продажна цена. Те постигнали и
уговорка, в кратък период от време по- късно да сключат договор за покупко- продажба по
предвидените форма и ред. До окончателното оформяне на сделката обаче не се стигнало,
тъй като Б престанал да отговаря на повикванията на Б.. В по-късен етап, жалбоподателят
получил няколко електронни фиша, издадени по повод нарушения на правилата за движение
по пътищата, допуснати с процесното превозно средство, за които потърсил сметка от новия
му ползвател, с настояване да уредят своите отношения. Опитът за контакт обаче бил
неуспешен, тъй като Б се укрил.
На 20.08.2021 г., около 20:51 часа, неустановен водач управлявал л.а.“ХХХ“, с рег.
№ХХХХ, в гр. София, по бул. „Александър Малинов“, с посока на движение от
Околовръстен път към бул.“Андрей Ляпчев“. В участъка на бул. „Александър Малинов“, до
№85, превозното средство било заснето от автоматизирано техническо средство ARH CAM
S1, с радар №11743f0, поради превишение на допустимата скорост за движение. По този
повод срещу собственика му В. Е. Б. бил издаден електронен фиш серия К №5253646. По
повод същия и при запознаване с материалите по преписката, служители на Отдел „Пътна
полиция“ – СДВР (ОПП – СДВР) установили, че регистрацията на лекия автомобил е
служебно прекратена, считано от 18:31 часа на 13.04.2021 г., на основание чл.143, ал.15 от
ЗДвП.
Във връзка с констатациите относно управление на моторно превозно средство без
регистрация била изготвена докладна записка с рег.№4332р-54874/29.10.2021 г.
Окомплектована с други относими материали, тя била изпратена в Софийска районна
прокуратура, където била образувана пр.пр. №43685/2021г. С постановление от 01.12.2021
г., изведено деловодно на 02.12.2022 г., прокурорът отказал образуването на досъдебно
производство. Изложил аргументи, че установените факти сочат единствено евентуалното
наличие на административно нарушение на правилата за движение по пътищата, поради
което разпоредил и материалите да бъдат изпратени на ОПП – СДВР, с оглед преценка
2
ангажирането на административнонаказателна отговорност на виновните лица.
Въз основа на получения прокурорски акт и материалите по пр.пр.№ 43685/2021 г.
било издадено атакуваното наказателно постановление №22-4332-000193 от 31.01.2022 г., от
Гергана Владимирова Б.а - Началник група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” при СДВР. С
него на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП), били наложени кумулативно административни наказания „Глоба“ в размер на
200,00 /двеста/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок до 6 /шест/ месеца, за
нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Препис от постановлението е връчен на въззивника на
15.09.2023 г. Жалбата срещу него е подадена в деловодство ОПП-СДВР на 20.09.2023 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: писмените доказателства по делото: постановление за отказ от
образуване на досъдебно производство по описа на СРП, извлечение от справка – картон на
водача Б., докладни записки за връчване на наказателно постановление, материалите по
пр.пр №43685/2021 на СРП, писмо от ОПП-СДВР, заведено с вх. №337270 от 24.11.2023 г.,
ведно с приложение - справка – извлечение от АИС - КАТ, Заповед №8121з–1632/02.12.2021
г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед №8121К–13170/23.10.2019г. на Министъра
на вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност, извлечение от кореспонденция през
приложението „Вайбър“, водена през месец декември 2021 г. между В. Б. и РБ, приобщени
по реда на чл.283, ал.1 от НПК.
Съдът обсъди приобщените по делото доказателствени източници, като установи, че
сред тях не се откриват такива (обратни разписки и пр.), които да указват на факта на
уведомяването на жалбоподателя за предстоящата или вече извършена дерегистрация на
превозното средство - негова собственост, през 2021 г. Отсъстват и доказателства за снемане
на регистрационните му табели. Видно и от съдържанието на представените по делото
материали към пр.пр.№43685/2021 г., сред които и издаден електронен фиш серия К
№5253646, те са били налични към датата, инкриминирана по делото като време на
нарушението. При липса на други доказателства тези пропуски не позволяват да бъде
изключена версията, предложена от жалбоподателя, че не е бил уведомен от съответните
административни органи за факта на прекратената регистрация.
Обстоятелствата около нарушението не могат да бъдат изведени в пълнота и от
приложените към преписката материали. Действително, фактът на собствеността на
превозното средство към 20.08.2021 г. не се оспорва от жалбоподателя. Липсват обаче
ангажирани доказателства относно лицето - водач на същото на процесната дата и
идентичността му с въззивника. Още повече когато Б. представя доказателства в подкрепа
на своите обяснения - необорени от наказващия орган, за постигнато между него и трето
лице съгласие по повод предоставянето на моторното превозно средство срещу определена
сума, с уговорката сделка в писмена форма с нотариална заверка на подписите за покупко –
продажба на тази вещ да бъде изповядана в по- късен етап. Изводи в противната насока не
са допустими и само въз основа на представения към материалите по преписката електронен
фиш, с който е ангажирана отговорността на Б.. Последният указва единствено, че
жалбоподателят е бил санкциониран като собственик на моторното превозно средство, но не
и като негов водач, какъвто е възприет с наказателното постановление – предмет на
настоящото оспорване. Отговори по поставения въпрос, впрочем, не се откриват и в
изготвената от органите на ОПП - СДВР докладна записка от 29.10.2021 г., приобщена към
образуваната прокурорска преписка и послужила като инициираща проведената
предварителна проверка, нито от придружаващите я материали. Сред тях не са подредени
документи, удостоверяващи, че на процесната дата именно жалбоподателят е управлявал
процесния лек автомобил. Поради тези причини съдът намира и приобщените писмени
доказателства за неинформативни досежно конкретното проявление на нарушението като
поведение на лицето, чиято отговорност е ангажирана в качеството му на водач на моторно
3
превозно средство.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и
предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14,
ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия
материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от
наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в
наказателното постановление.
Съдът след извършена проверка на издаденото наказателно постановление прие, че
не са налице процесуални нарушения относно компетентността на длъжностното лице,
което е издало документа. Изрично с приложената по делото заповед на министъра на
вътрешните работи № 8121з - 1632/02.12.2021г., е делегирана компетентност на началниците
на група „Административна дейност“ към ОПП – СДВР да издават наказателни
постановления за административни нарушения по ЗДвП. Втората приложена заповед от своя
страна указва на конкретно изпълняваната към момента на издаване на акта длъжност от
наказващия орган.
Съдът обаче намира, че се разкрива съществен порок при иницииране на
административнонаказателното производство. Последното е започнало в хипотезата на
чл.36, ал.2 от ЗАНН, регламентираща изключение от императивното правило на чл.36, ал.1
от ЗАНН, съгласно който процедурата се образува със съставяне на АУАН. Цитираната
разпоредба допуска преписката да се образува без АУАН единствено когато наказателното
производство е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува
досъдебно производство и материалите по него са препратени на наказващия орган.
В случая безспорно се установява, че по повод констатирано управление на моторно
превозно средство с прекратена регистрация е извършена проверка, приключила с
постановление на Софийска районна прокуратура от дата 02.12.2022 г. за отказ от
образуване на досъдебно производство. Прокурорският акт е препратен на Началника на
група в Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с оглед преценка относно наличието на
предпоставки за ангажиране на административнонаказателна отговорност на конкретно
лице. Предвид приложението на чл.36, ал.2 от ЗАНН и с оглед мотивите на Тълкувателно
решение №112/16.12.1982г. на ОСНК на ВС, в случая не се прилагат давностните срокове,
установени в нормата на чл.34, ал.1 от ЗАНН. Същевременно, доколкото от датата на
постановяване на акта на СРП до датата на издаване на наказателното постановление не са
изминали повече от 6 месеца, то следва да бъде възприето, че обжалваният
правораздавателен акт е издаден при съобразяване срока на чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Независимо от факта на постановен отказ да се образува досъдебно производство за
престъпление по чл.345, ал.2, вр.ал.1 от НК обаче, с оглед конкретиката на случая, тази
съдебна инстанция приема, че административнонаказателното производство е следвало да се
развие съобразно регламентираните в ЗАНН общи правила, в частност посредством
съставяне на АУАН и предявяването му, с последващо връчване на нарушителя Б.. Този
извод се налага от сравнителното тълкуване на нормите на чл.36 и чл.43 от ЗАНН. В
хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН постановленията на прокурора, с които се отказва
образуване на досъдебно производство, могат да изпълнят функцията на акт за установяване
на административно нарушение, когато тяхното съдържание отговаря на изискването за
индивидуализация на обвинението. Не се отменя обаче задължението в административното
производство този документ да бъде предявен на нарушителя, така че изначално да се
4
гарантира правото му на защита, неизменна част от което е правото да се узнаят
фактическите рамки на предявената отговорност. В допълнение се налага извод, че нормата
на чл.36, ал.2 от ЗАНН е приложима единствено по отношение на лицето, срещу което
персонално е водено конкретно наказателно производство или предварителна проверка,
респ. е било известено за това, доколкото само то би разполагало с процесуална възможност
да се запознае с фактите и да се защитава по тях.
В настоящия случай постановеният отказ на СРП да предприеме наказателна
процедура не е бил съобщен на В. Б.. Последният не е участвал в извършената проверка,
доколкото от него не са били снемани дори обяснения по случая. Същевременно, според
правилата на НПК, жалбоподателят не е бил и процесуално легитимиран да получи и да
обжалва крайния прокурорски акт, поради което същият не е бил изпратен до него за
връчване. В този смисъл, не може да се приеме, че постановлението на прокурора за отказ да
се образува досъдебно производство би могло да изиграе ролята на акт за установяване на
административно нарушение. Съдържанието на прокурорския акт не разкрива, от кои
материали следва да се черпи извод, че именно Б. е водач на процесното моторно превозно
средство. Името му се споменава единствено като предмет на евентуална бъдеща проверка
при изпращане на материалите по делото по компетентност и за преценка на наказващия
орган. При тези дадености за съответно компетентния орган на СДВР е съществувало
задължение да възложи съставянето на АУАН срещу въззивника. Отсъствието на редовно
съставен АУАН, който да бъде предявен по реда на чл.43 от ЗАНН на жалбоподателя, е
довело до ограничаване правото му на защита (в този смисъл и решения №2065/28.03.2022 г.
ХII к.с. на АССГ, по к.а.н.д. №1257/2022 г., №2493/14.04.2022 г. VII к.с. на АССГ, по к.а.н.д.
№698/2022 г., №4440/30.06.2022 г. АССГ, XIV к.с., по к.а.н.д. №3952/2022г.,
№1441/07.03.2022 г. АССГ, XXII к.с., по к.а.н.д.№12652/2021г., №1484/08.03.2022 г. АССГ,
III к.с., по к.а.н.д.№8773/2021 г., Р№1856/22.03.2023г. АССГ, по к.а.н.д.№11405/2022г., №
520 от 31.01.2023 г. на АССГ, по адм. д. № 8936/2022 г. и други).
Процесуални нарушения, съществено ограничаващи правото на защита на
привлеченото към отговорност лице, се разкриват и във връзка със съдържанието на
обжалваното наказателно постановление. Изготвянето на този правораздавателен акт е
основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е дейност от
процесуално естество, от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи
ефективността на юрисдикционна - наказателна дейност на административно наказващия
орган. В наказателното постановление административното нарушение, което е вменено във
вина на нарушителя и за което той е санкциониран, следва да бъде описано точно, прецизно
и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената
като нарушена норма от съответния нормативен акт.
Издаденият санкционен акт не отговаря на императивните изисквания на
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото описанието на приетото за реализирано
от жалбоподателя нарушение, респ. обстоятелствата, при които то е извършено, не са
формулирани изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за
пълнота на обвинителната теза и адекватното упражняване на реципрочното й право на
защита на лицето, срещу което се насочва административнонаказателната принуда.
Коментираният процесуален акт не съдържа част от обективните признаци на състава на
описаното в тях нарушение, предявено на жалбоподателя с правна квалификация по чл.140,
ал.1 от ЗДвП.
Нормата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП ситуира правно задължение, съгласно което по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Съставът на нарушението от своя страна се изпълва от нормата
на чл. 175, ал.3 от ЗДвП и се прилага за всеки, който управлява моторно превозно средство,
5
нерегистрирано по надлежния ред. Новелата е бланкетна и обща, поради което нарушенията,
подведени под нейната хипотеза, следва да са максимално индивидуализирани, като
конкретното й съдържание следва да се запълни с материалните норми, установяващи
правилата за регистрация на МПС.
При ангажиране на фактите, относими към приложената правна норма на чл.140, ал.1
от ЗДвП, наказващият орган е отбелязал единствено, че жалбоподателят е управлявал лекия
автомобил, който е бил със служебно прекратена регистрация, като е допълнена цифром
нормата на чл.143, ал.15 от ЗДвП. В текста на санкционния акт обаче не се открива словесно
изпълнено основанието за извършената служебно дерегистрация, а така и датата, на която
това е сторено, което лишава нарушителя от възможността да се ориентира относно
фактическите параметри на предявената му отговорност и да се защитава спрямо тях.
Доколкото предприемането на тази мярка е обосновано с предпоставките по чл.143, ал.15 от
ЗДвП, в санкционния акт е следвало да се конкретизират допълнително и обстоятелства,
касаещи момента на придобиване на собствеността върху автомобила, което като факт също
следва да бъде съобразено с оглед извършване на преценка за правилността на
констатациите на контролния орган. Това пояснение обаче също липсва. Не се откриват и
данни за датата, на която е наложена като принудителна мярка служебната дерегистрация на
превозното средство, която не настъпва автоматично, а е резултат от определена
последователност от административни действия. Недопустимо е да се очаква, че
нарушителят следва да презюмира всички правнорелевантни факти. В случая наказващият
орган се е задоволил да цитира единствено цифром правната норма, установяваща, според
него, правомощието му да пристъпи към служебна дерегистрация, въвеждайки своеобразна
препратка, което обаче при ангажиране на административнонаказателна отговорност - вид
наказателна отговорност, е недопустимо. То сочи на непълнота на застъпваната теза,
доколкото не кореспондира с изискването за обем на словесно описание на обективните
параметри на простъпката, които се предявяват на нарушителя.
Липсата на словесно изписани съществени елементи от фактическия състав на едно
нарушение възпрепятства винаги възможността на привлеченото към отговорност лице да
възприеме в пълнота предявеното му „обвинение” и да реализира адекватно правото си на
защита. Обсъжданите пропуски не биха могли да бъдат разглеждани в светлината на
техническа грешка при изписването, която да не повлиява съществено върху
законосъобразността на атакувания санкционен акт, доколкото те пряко засягат основните
му реквизити и предпоставят невъзможност за установяване действителната воля на
издаващия го орган на власт. Недопустимо се явява тяхното извеждане въз основа на анализ
на доказателствата едва в процеса по проверка правилността на издаденото наказателно
постановление, доколкото в последното това съществено обстоятелство не е намерило
своето отражение.
С оглед пълнота на изложението, съдът намира, че следва да изложи своите кратки
аргументи относно приложението на материалния закон по така възведените факти.
Административнонаказателната отговорност на В. Е. Б. е ангажирана за нарушение
на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като му е вменено, че като „водач“ е „управлявал“ моторно
превозно средство с прекратена по реда на „чл.143, ал.15“ от ЗДвП регистрация.
Позитивното правило, въведено с нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП гласи: "По
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места…". Санкцията за нарушаване на тези изисквания е предвидена в
нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.
водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Съгласно текста на чл. 143, ал. 15 от
6
ЗДвП, прекратява се служебно регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да го регистрира.
Субект на административнонаказателната отговорност по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е
„водачът“ на МПС, който е длъжен да познава ЗДвП и да е наясно със законовата последица
от неизпълнението на императива на правната норма в предвидените от законодателя
срокове. В случаите, в които водачът не може да бъде установен, наказанието се налага на
собственика на превозното средство, съгласно хипотезите на чл.188, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.
Нормата на чл.143, ал.1 от ЗДвП препраща от своя страна към разпоредбата на чл. 145, ал. 1
от ЗДвП, вменяваща задължение на приобретателя на регистрирано пътно превозно средство
в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за
регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на
собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел
продажба.
Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАНН, административно нарушение е това деяние, което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Общото
материално правило въвежда изискване за наличие на кумулативна даденост на обективните
и субективните параметри на проявата, за да се коментира въобще простъпка. За
изпълването в конкретния случай и на субективна страна на нарушението на чл. 175, ал. 3 от
ЗДвП не е необходимо деецът да е действал умишлено, тъй като нормата не изисква
конкретна форма на вина, за да се счете нарушението за съставомерно, т. е. то може да бъде
извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН,
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в
разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не се изключва наказуемостта при тази форма на
вината.
Събраните по делото доказателства обаче налагат извод за неправилно приложение на
материалния закон от страна на наказващия орган, доколкото фактите не са получили
коректна правна оценка.
По делото безспорно се установи, че на посочената в санкционния акт дата лек
автомобил „ХХХ“, с рег. №ХХХХ, е бил управляван по пътищата отворени за обществено
ползване, въпреки че същият е бил служебно дерегистриран към 13.04.2021 г. Няма спор, че
превозното средство е било собственост по документи на В. Е. Б.. Този факт се потвърждава
от намиращата се сред материалите по делото справка извлечение от АИС – КАТ, а не се
оспорва и от самия жалбоподател. Следователно, с оглед текста на разпоредбата на чл. 145,
ал. 1 от ЗДвП, именно на Б. е било вменено задължение да предприеме действия за
пререгистрация на автомобила в законоустановения едномесечен срок. В случая обаче
отговорността на жалбоподателя не е ангажирана в качеството му на собственик на
процесното превозно средство, а като негов „водач“ - последното изрично отразено в
обстоятелствената част на наказателното постановление, както и в ангажираната правна
квалификация, от която отсъства изричната привръзка към текста на чл.188, ал.1 от ЗДвП.
По делото не бяха събрани доказателства, разкриващи с нужната категоричност, че на
посочената в санкционния акт дата именно Б. е управлявал лекия автомобил. За
съществуването на такива, впрочем, не насочват и материалите, събрани в рамките на
предхождащата издаването на наказателното постановление проверка. Налага се извод, че
наказващият орган е боравил с недопустими предположения относно конкретния субект на
нарушението, чиято отговорност следва да ангажира, позовавайки се формално на
електронен фиш, издаден срещу Б.. Убягнало е от вниманието му дори че последният
правораздавателен акт е издаден срещу жалбоподателя, в хипотезата на чл.188, ал.1 от
ЗДвП, единствено в качеството му на собственик, но не и на водач.
Тук е мястото да се посочи, че в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, съдът винаги
7
дължи изследване и на въпроса относно реда за изграждане на свободното убеждение на
наказващия орган по фактите и правото. Мотивите за издаване на наказателното
постановление е нужно да бъдат формирани не върху констатациите в постановлението или
определението за прекратяване, респ. постановлението за отказ от образуване на досъдебно
производство, а въз основа на доказателствата по преписката, събрани от органите на
досъдебното производство/предварителната проверка или допълнително приобщените при
упражняване правомощията на наказващия орган по чл.52, ал.4 от ЗАНН (в този смисъл вж.
Илкова, Р., Панов, Л., „Процесът по ЗАНН“,София, Сиела, 2009). Не може да се приеме, че
сезиращият административния орган съдебен или прокурорски акт разкрива обвързваща
сила и дерогира задълженията, произтичащи от нормата на чл.52 от ЗАНН. Пренесено в
конкретиката на случая, наказващият орган е бил длъжен да положи усилия за установяване
на лицето, което е било водач на процесния лек автомобил, включително и като изиска
декларация в тази връзка от неговия собственик и едва в случай на обективни пречки пред
изясняване на този въпрос да пристъпи към ангажиране отговорността на жалбоподателя Б.,
но само в качеството му на собственик на превозното средство, при изрично посочване на
това обстоятелство в издаденото наказателно постановление. Още повече когато и пред съда
основните аргументи на жалбоподателя са свързани именно с фактическото прехвърляне на
владението върху автомобила на трето лице – негов ползвател и към датата на процесното
нарушение, респ. създадените от последното пречки пред писменото оформяне на покупко-
продажбата на вещта, за което въззивникът представя и доказателства.
Предвид изложените по- горе аргументи съдът намира, че макар да са събрани
доказателства за извършено нарушение от вида, посочен в издадения санкционен акт,
неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на Б., доколкото не бе
доказано, че той е реализирал нарушение като водач на автомобил и участник в движението.
Всичко това е показателно за незадълбоченото изследване на обстоятелствата относно
случая. Проведеният анализ на данните, събрани преди издаването на наказателното
постановление, е некоректен, доколкото е позован на доказателствена дейност, белязана от
пропуски и предпоставила ангажиране на отговорност чрез презюмиране на факти, за които
не е постигнато категорично познание.
Не на последно място, следва да се спомене, че нормата на чл.143, ал.15 от ЗДвП е
адресирана към компетентността на органите на ОПП – СДВР, като от тях зависи дали и
кога ще упражнят вмененото им по нейната сила правомощие за служебна дерегистрация на
моторно превозно средство. Докато служебната инициатива не бъде предприета обаче, което
може да стане и след изтичането на предвидения двумесечен срок (случаят впрочем е
именно такъв), превозното средство не се води дерегистрирано. Именно последното налага
във всеки случай органите да уведомяват изпадналите в забава собственици за извършеното
от тях отбелязване в автоматизираната информационна система. Видно и от материалите по
делото, автомобилът е бил оборудван с два броя регистрационни табели, поставени на
съответните места, с всички необходими документи, съпътстващи неговото управлението,
включително свидетелство за регистрация, като липсват доказателства за извършено
уведомяване на собственика, за извършено вписване на обстоятелства по реда на чл.143,
ал.15 от ЗДвП. Поради това и не са били налице каквито и да е признаци за прекратяване на
регистрацията, които той или евентуалният водач биха могли да възприемат, преди да
предприемат управление на превозното средство, за да се осъществи виновно или
непредпазливо подобно нарушение.
Съобразно така изложените фактически и правни доводи, съдът приема, че
административнонаказателното производство по налагане на административно наказание е
опорочено от нарушения на формата на актовете, както и не е проведено всестранно и
пълно, поради което и деянието остава недоказано от обективна и субективна страна. Тези
констатации мотивират извода, че издаденият санкционен акт е незаконосъобразен и
необоснован, поради което следва да бъде отменен.
8
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 2-ри
състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №22-4332-000193 от 31.01.2022 г., издадено
от Гергана Владимирова Б.а - Началник група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” при
СДВР, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)
на В. Е. Б., ЕГН **********, са наложени кумулативно административни наказания „Глоба“
в размер на 200,00 /двеста/ лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като
незаконосъобразно и неправилно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София
град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9