№ 20
гр. Бургас, 07.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на седми февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно частно
търговско дело № 20232001000013 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по частна жалба на П. Т. Н.,
представляван от адв.Д., против определение №10 от 05.01.2023 год. по т.д.
№211/22 год. на БОС, с което жалбоподателят осъден да заплати на „Д. Н.“
ЕООД, с предходно наименование „Т.“ ООД, с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. П., ул. „Х. О.“ № 6, вх. Б, ет. 2, сумата
от 6 000 лева, представляваща съдебни разноски за заплатен адвокатски
хонорар.
В жалбата се поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен и
незаконосъобразен и се моли за неговата отмяна. Сочи се, че ответникът
действително има право на разноски при прекратяване на делото, но в случая
не ги е доказал и не е представил доказателства до момента на
прекратяването. Твърди се, че след прекратяване на делото не може да се
представят доказателства, а само да се правят искания. Допълва се, че е
възможно представените доказателства да са антидатирани, с оглед изхода на
производството – прекратяване.
Подаден е отговор от „Д. Н.“ ЕООД, с предходно наименование „Т.“
ООД, в който се излагат съображения за неоснователност на частната жалба.
Сочи се, че прекратяването на производството е поради отказ от иска, в който
случай ищецът следва да понесе отговорност за заведеното исково
производство, след като ответникът не е дал никакъв повод за това. Твърди
се, че поради отказа от иск не се е стигнало до открито съдебно заседание, в
което ответникът би представил двата договора за правна помощ. Оспорва се
твърдението за антидатираност на доказателствата за сторени разноски.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от лице с
надлежна процесуална легитимация против съдебен акт, който подлежи на
обжалване, поради което е допустима.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с оплакванията и
1
доводите в нея, доказателствата по делото и като съобрази закона, приема за
установено следното:
Търговско дело № 211/ 2022 г. на Окръжен съд – Бургас е било
образувано по искова молба на П. Т. Н. против три физически лица и „Т.“
ООД, за присъждане на суми. След дадени указания на съда, претенциите са
конкретизирани и са насочени само против дружеството. В започналата
размяна на книжа ответникът е подал писмен отговор на исковата молба чрез
адв.М.К. на 25.07.22 год. На 19.12.2022 год. ищецът е депозирал отказ от иска
и е поискал делото да се прекрати. С определение №836/19.12.2022 год. съдът
е прекратил производството. На 23.12.2022 год. е подадена молба от адв.К.,
като пълномощник на дружеството – ответник, за присъждане на разноски,
представляващи адвокатски хонорар в размер на 6000 лв., ведно с
доказателства – два договора за правна защита и съдействие. С обжалваното
определение молбата е уважена с в полза на ответника са присъдени
поисканите разноски.
От съдържанието на частната жалба против определение
№10/05.01.2023 год. по т.дело №211/22 год. на БОС се установява, че
принципно жалбоподателят не оспорва правото на насрещната ответна страна
да й бъдат присъдени разноски на осн.чл.78 ал.4 от ГПК.
Трайно установената съдебна практика, изхождайки от задължението на
съда по чл.81 от ГПК, е приела, че при приключване на спора с акт от закрито
заседание, възможността на страните да реализират отговорността на
насрещната страна за разноски се осъществява посредством молба по чл.248
ал.1 от ГПК – така определение № 246/14.06.2022 година по ч.т.д.№665/22
год. І т.о. ВКС и мн.други. Ответникът няма законово задължение да поиска
присъждане на сторените разноски още с отговора на исковата молба в хода
на предварителната размяна на книжа. Ако производството е прекратено в
закрито заседание, искането за присъждане на сторените разноски е
допустимо, но е основателно само за тези, които са били действително
извършени до момента на прекратяването. В случая ответникът е ангажирал
адвокат и е заплатил възнаграждение по два договора за правна защита и
съдействие преди прекратяване на делото – на 01.08.2022 год. и на 01.09.2022
год., в брой. Твърдението на жалбоподателя за възможна антидатираност на
договорите „от кочан“ е напълно произволно и немотивирано. На осн.чл.78
ал.4 от ГПК сторените до прекратяване на делото разноски следва да се
понесат от ищеца, в какъвто смисъл е и произнасянето на
първоинстанционния съд. Обжалваното определение е постановено в
съответствие със закона и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №10 от 05.01.2023 год. по т.д.№211/22
2
год. на Бургаски окръжен съд.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3