№ 15508
гр. София, 28.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110112045 по описа за 2023 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 62623/07.03.2023
г., с която Г. Й. Й. е предявил срещу „/.../” АД, обективно кумулативно съединени
искове: 1/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на
прекратяването на трудовото правоотношение между страните, извършено със
заповед № 130 от 03.02.2023 г. на работодателя „/.../” АД и неговата отмяна; 2/ с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заемната до
уволнението длъжност „Ръководител отдел – Производство“ при „/.../“ АД; 3/ с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на
сумата от 14323,50 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа
поради незаконното уволнение за периода от 04.02.2023 г. до 04.08.2023 г., ведно
със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 07.03.2023 г. /датата
на предявяване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане.
С молба от 30.03.2023 г., подадена от името на Г. Й. Й., чрез адвокат Д.
/докладвана на председателя на 160 съдебен състав при Софийски районен съд на
31.03.2023 г./ е направено изявление от страна на ищеца за отказ от предявения в
настоящото производство иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на заемната до уволнението длъжност „Ръководител отдел –
Производство“ при „/.../“ АД.
С определение № 12353/31.03.2023 г., постановено по гр.д. № 12045/2023
г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът, на основание чл. 233, изр. 1 ГПК, е
прекратил производството по гр.д. № 12045/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав, в частта по предявения в производството иск с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заемната до уволнението длъжност
„Ръководител отдел – Производство“ при „/.../“ АД, като производството по гр.д.
№ 12045/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав остава висящо по предявените
за разглеждане обективно кумулативно съединени искове: 1/ с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на прекратяването на трудовото
правоотношение между страните, извършено със заповед № 130 от 03.02.2023 г.
1
на работодателя „/.../” АД и неговата отмяна; 2/ с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 14323,50 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение за периода от 04.02.2023 г. до 04.08.2023 г., ведно със законната лихва
върху горепосочената сума, считано от 07.03.2023 г. /датата на предявяване на
исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след
размяна на книжата по делото същото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК , а и след неговото изтичане
до настоящия момент, не е депозиран отговор на исковата молба.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на
делото.
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
22.05.2023 г. от 10.00 часа, за когато да се призоват страните.
ІI. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
В исковата си молба ищецът твърди, че се намирал в трудово
правоотношение с ответника, по силата на сключен на 13.10.2022 г. трудов
договор, заемайки длъжността "Ръководител – отдел Производство" при /.../ АД,
ЕИК /...../. Поддържа, че трудовият договор бил срочен – за една година, с
уговорен в полза на работодателя срок за изпитване от един месец. Твърди, че със
заповед на работодателя № 130/03.02.2023 г., сключенията между страните трудов
договор бил прекратен на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, считано от 04.02.2023 г. –
„прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя през време на
изпитателния срок“. Посочва, че процесната заповед на работодателя №
130/03.02.2023 г. му била връчена на 03.02.2023 г. Оспорва се
законосъобразността на атакуваната заповед на работодателя № 130/03.02.2023 г.
В тази връзка се поддържа, че уговореният между страните по трудовото
правоотношение срок за изпитване в полза на работодателя е бил изтекъл още на
14.11.2022 г., поради което към датата на издаване на атакуваната заповед за
прекратяване на съществувалото между страните трудово правоотношение,
работодателят не е имал право законосъобразно да прекрати трудовия договор на
посоченото в заповедта основание. Посочва, че последното получено от ищеца
брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец е за месец януари 2023
2
г. в размер на 2387,25 лева, като се претендира и обезщетение за оставане без
работа в резултат от прекратяване на трудовото правоотношение на ищцеа за
периода 04.02.2023 г. – 04.08.2023 г. в размер на 14 323,50 лева, ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от депозиране на исковата молба в съда
/07.03.2023 г./ до окончателното й изплащане.
Прави се искане за допускане предварително изпълнение на решението в
частта по предявения иск с с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225,
ал. 1 КТ.
Моли, за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, а и след неговото изтичане до
настоящия момент, не е депозиран отговор на исковата молба.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):
Предявени са обективно кумулативно съединени искове: 1/ с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на прекратяването на
трудовото правоотношение между страните, извършено със заповед № 130 от
03.02.2023 г. на работодателя „/.../” АД и неговата отмяна и 2/ с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 14323,50
лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение за периода от 04.02.2023 г. до 04.08.2023 г., ведно със законната лихва
върху горепосочената сума, считано от 07.03.2023 г. /датата на предявяване на
исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):
Няма права и обстоятелства, които се признават от страните.
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4
ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито
факти, за които да съществуват законови прумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже съществувало между страните трудово
правоотношение, което е прекратено. В тежест на ответника е да докаже, че е
било налице твърдяното основание за прекратяване на трудовото
правоотношение, съответно че правото на прекратяване на трудовото
правоотношение е надлежно упражнено.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че е останал без работа за сочения период,
че оставането без работа е в причинна връзка с прекратяването на трудовото
правоотношение, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено
3
за последния пълен отработен месец преди уволнението.
III. По доказателствата:
ДОПУСКА, като писмени доказателства по делото, представените ведно с
исковата молба документи.
IV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че доброволното /извънсъдебно уреждане на
отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Медиацията е
платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички
страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в
Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст.
204. Работно време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч. Консултации с
граждани - вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен медиатор - тел.02/
8955423; За повече информация: Мариана Николова, Мария Г.ева - тел.
02/8955423, ********@**********.**; www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището
си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от
един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да
се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в
Република България, като същото задължение имат законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде
посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
4
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан
новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а
съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане
на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той
не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се
укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а
именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно
основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените
доказателства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5