Разпореждане по дело №485/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №48 от 28.10.2014г., постановено по гр. д. № 583/2014г. РС-К. е осъдил А. “П. инфраструктура“ да заплати на ЗК „Л. И. сумата в размер на 542.41лв., от които 502.50лв., представляващи главница, произтичаща от заплатено застрахователно обезщетение по щета № 0801-1261-10-414968 за настъпили вреди, вследствие на настъпило на ПТП на 06.11.2010 год. с лек автомобил „БМВ” с рег. № К 69 96 АТ, и 39.91лв., представляващи мораторна лихва върху главницата за периода от 08.10.2012г. до 18.07.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано 16.08.2013г. до окончателното изплащане на сумата, както и деловодни разноски в размер на 558лв.

Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба, подадена от А. “П. и.“ против посоченото решение, което се атакува като неправилно. Въззивникът моли да се отмени решението на първоинстанционния съд. Претендират се деловодни разноски.

Ответникът по въззивната жалба – ЗК „Л. И. е подал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. С отговора не са представени доказателства и не са направени доказателствени искания. Претендира се юрисконсултско възнаграждение по Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от адв.П. Въззиваемият ЗК „Л. И. не се представлява.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Въззивният съд напълно споделя фактическите констатации и изводите на първоинстанционния съд, изложени в атакуваното решение. Същите са подробни, обективни, обосновани и почиват на събраните по делото доказателства. Поради това и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите му. Намира решението за правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

Независимо от това и във връзка с наведените от въззивника с въззивната жалба доводи, е необходимо да се добави и следното:

Неоснователен е наведеният от жалб. А. “П. и.“ довод, че неправилно съдът е приел за доказан фактическия състав на чл. 49 ЗЗД - противоправно деяние, в случая свързано с противоправно бездействие на ответника, на когото нормативно е вменено задължението да поддържа пътната инфраструктура на републиканските пътища съгласно чл.30, ал.1, вр. чл.22 от ЗП, вр. чл.3, ал.1 от ЗДвП, включващо осигуряването на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение; вреда; причинна връзка между вредата и деянието, възлагане на работа, при и по повод на която са възникнали вредите, при гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя по чл. 49 ЗЗД; както и че от заключението на вещото лице ставало ясно, че пътят в посочения участък от с.Г. към гр.К., е реконструиран изцяло в периода 2012г. -2013г., като към датата на огледа от вещото лице не са констатирани поражения на пътната настилка, и за поражения на пътната настилка говорели единствено събраните по делото гласни доказателства от съставителя на протокола за ПТП и водача на пострадалото МПС.

Това е така, тъй като без съмнение в задълженията на ответника по иска е изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища, съгласно разпоредбата на чл.30, ал.1 от Закона за пътищата, както правилно е посочил и първоинстанционния съд. И тъй като по делото са събрани безспорни доказателства, че процесното ПТП е настъпило вследствие на пропадане в необезопасена дупка на пътното платно на автомобила на св.Т., и от това е настъпило увреждане на предна лява джанта и поставената на нея автомобилна гума, то единственият извод, до който може да се достигне е този, че Агенцията не е изпълнила задължението си по чл.30, ал.1 от ЗП. Действително, ответникът по иска е оспорил приетия по делото протокол за ПТП относно неговото съдържание, но не е представил никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, поради което и правилно решаващият съд е приел оспорването за недоказано.

Също така е останало недоказано твърдението на ответника, че водачът на автомобила е шофирал с несъобразена скорост, и доколкото в негова тежест е било да направи това, а не го е сторил, то съдът не споделя доводите във въззивната жалба, че не било ясно дали водачът на МПС се е съобразил с разпоредбата на чл.20 от ЗДвП.

Други доводи за неправилност на обжалваното решение не са навеждани.

По така изложените съображения следва атакуваното решение да бъде изцяло потвърдено. При този изход на делото деловодни разноски във въззивното производство се следват в полза на въззиваемия в размер на 225лв. /съобразно чл.9, ал.1 във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения/, и същите следва да се възложат в тежест на въззивника.

Ето защо, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №48/28.10.2014г., постановено по гр. д. № 583/2014г. по описа на РС-Кърджали.

ОСЪЖДА А. “П. и.“, ЕИК ******* представлявана от Д. на О. п. у. гр.К., да заплати на ЗК „Л. И. , ЕИК *******, сумата в размер на 225лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.