Р Е Ш Е Н И Е
№ 1 , 06.01.2020 година, гр.Търговище
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Районен съд- Търговище, седми състав, в публично съдебно заседание
на шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
Районен съдия : Боряна Петрова
Секретар: Михаил Пенчев
Разгледа докладваното
от съдията гр.д.№
1567 по описа на съда
за 2019 г.
и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по депозирана искова молба от „Алконсулт” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град София, с която против Община Търговище, с която е предявен иск
за сумата от 22 800.00 лева, представляваща неизплатена част от възнаграждение
по Договор за обществена поръчка рег. № Д-ОП-36/12.11.2012 г., с правно основание чл.286
от ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, сумата от 6 941.32 представляваща лихва за забава върху
главницата 22 800 лева за периода от 16.09.2016 г. до 16.09.2019 г., с правно
основание чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди в исковата си молба, че на
29.12.2008 г. между община Търговище (Бенефициент) и Министерство на околната
среда и водите (МОСВ) като Договарящ орган е сключен Договор за безвъзмездна
финансова помощ № 58111-С018- 209/29.12.2008 г. по Оперативна програма „Околна
среда 2007-2013 г. В рамките на този проект Община Търговище като възложител, е
сключила с ищеца като изпълнител, Договор за обществена поръчка рег. №
Д-ОП-36/12.11.2012 г. Съгласно чл. 1 от този договор предмет на обществената
поръчка е осъществяване на „Авторски надзор върху изпълнението на СМР по проект
„Рехабилитация на ВиК мрежите на гр. Търговище“,
съгласно техническото задание на обществената поръчка, което представлява
неразделна част от договора. Твърди, че е изпълнил задълженията си по договора,
а с протокол за установяване на годността за ползване на строежа „Рехабилитация
на водоснабдителната и канализационна мрежа на град Търговище” държавната приемателна комисия е приела
строежа и е предложила на началника на ДНСК да издаде разрешение за ползване. С
Разрешение за ползване № СТ - 052603/29.12.2015 г. заместник-началникът на ДНСК
е разрешил ползването на обекта. На 22.12.2015 г., ищецът е издал фактура №
19/22.12.2015 г., за остатъка от дължимото възнаграждение, което е било
заплатено частично, на 29.12.2015 г. Ответника
е превел сума в размер на 72 378.71 лв., като разликата до 22 800 лева не е
заплатена от ответника и към момента. Ответникът го е уведомил, че е прихванал
посочената сума, поради констатирани нарушения на договора. Ищецът твърди, че е
изпълнил точно и съгласно клаузите по договора, задълженията си, поради което
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумите
: 22 800.00 лева, представляваща неизплатена част от
възнаграждение по Договор за обществена поръчка рег. № Д-ОП-36/12.11.2012 г., сумата от 6 941.32 представляваща лихва за забава върху
претендираната главница за периода
от 16.09.2016 г. до 16.09.2019 г. Претендира се лихва за забава върху
главницата от предявяването на иска, както и разноски по делото.
Ответникът оспорва иска. Твърди,
че по силата на сключения договор, ищецът се е задължил да изпълнява срещу
определено в договора възнаграждение обществената поръчка съгласно Техническото
задание на възложителя - неразделна част от договора. Твърди, че е налице
неизпълнение на договора от страна на изпълнителя по отношение на задължението
да отговаря за качеството и пълнотата на извършваната от него дейност -
авторски надзор по всички части на проекта. Многократно е уведомявал ответника
за възникналите проблеми, възникнали при изпълнението на СМР, за които ищецът е
трябвало да предприеме спешни мерки и да представи проектни решения съгласно
договора, което не е направено, поради горното е налице системно неизпълнение
на договора от страна на изпълнителя - неточно и забавено изпълнение на част от
дейностите, посочени в договора, а именно неявяване на насрочени срещи за
обсъждане на възникнали проблеми при изпълнението на проекта, пълно неизпълнение
на задълженията посочени в чл.12, ал.1, т. 9 - 23 от договора. Съгласно чл.16,
ал.1 от Договора при забавено изпълнение на договорените работи или тяхното
предаване по вина на изпълнителя, виновната страна дължи на изправната
неустойка за всеки просрочен ден в размер на 0,5% от договорената цена, но не
повече от 10% от цената по чл.2, ал.1 от договора. Ответникът се позовава на
извършено прихващане, като е упражнил правата си по чл.16, ал.1 от договора и е
прихванал задължението си за заплащане на възнаграждението, със вземането си за
неустойка. Поради горното не дължи изпълнение по договора. На следващо място ответникът противопоставя
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на предявеният иск за
заплащане на лихва за забава. Поради горното моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявените искове, претендира разноски по делото.
Ищецът оспорва възражението за
прихващане, като твърди, че не са налице условията за извършеното извънсъдебно
прихващане на задължението на ответника за заплащане на възнаграждението по
договора с вземането му за неустойка. От негова страна е налице точно
изпълнение на договора, поради което ответникът му дължи заплащане на
договореното възнаграждение, в пълен размер. Оспорва и възражението за погасителна
давност, с оглед на това, че за периода, а който претендира лихва за забава, не
е изтекла погасителната давност.
След
преценка на събраните по делото
доказателства и като обсъди доводите на страните, съдът прие за установено от фактическа
и правна страна следното:
С Договор
№Д-ОП-36/12.11.2012 г., сключен между
ищеца и Община Търговище в резултат на проведена процедура на договаряне за
възлагане на обществена поръчка с предмет:
„Авторски надзор върху изпълнението на СМР на проект «Рехабилитация на ВиК мрежите на гр. Търговище”, ищецът
е поел задължение да изпълнява срещу определено в договора възнаграждение
обществената поръчка съгласно Техническото задание на възложителя - неразделна
част от договора. Ищецът е следвало да упражнява авторски надзор по време на
строителството и при извършване на строително-монтажните работи. Цената по
договора е определена в размер на 228 000 лв. Съгласно чл.4 от договора,
се извършва авансово плащане в размер на 10 на сто от стойността, междинни
плащания се извършват пропорционално на извършени и актувани СМР, до 80 на сто
от стойността на договора, след представяне на междинни доклади от страна на
изпълнителя и окончателното плащане в размер на 20 на сто от стойността на
договора се изплаща, след приемане на окончателните доклади и получаване на
протокол за установяване на годността на ползване на обекта – Акт 16, и
Разрешение за ползване по договора за изпълнение на СМР и представяне на
фактура от изпълнителя. Съгласно чл.8 срокът за изпълнение на договора е до
получаване на Разрешение за ползване, но не по-късно от 30.06.2014 година. в
чл.12 от договора са изброени задълженията на ищеца, в качеството му на
изпълнител по договора. Едно от задълженията на изпълнителя е и внасянето на
гаранция, в размер на 3% от цената по договора, без ДДС, или в размер на
5 700 лв. В чл.14 от договора е предвидено, че внесената гаранция се
освобождава при точно и пълно изпълнение на договора, в пълен размер, в срок до
30 ден, след внасяне на окончателния доклад
и след получаване на разрешение за ползване на обекта. Страните са
договорили санкция за неизпълнение на задълженията на страните по договора, а
именно при забавено изпълнение на договорните работи или тяхното предаване по
вина на изпълнителя, както и при допуснато забавено плащане от страна на
възложителя, виновната страна дължи на изправната неустойка за всеки просрочен
ден, в размер на 0.5 % от цената, но не повече от 10 % . В раздел „допълнителни
условия”, чл.25, страните са посочили адресите, на които следва да се изпращат
всички съобщения, уведомления и известия, свързани с изпълнението на договора.
За ищеца е посочен адрес гр.София, ул.”Ст.Караджа”, № 18, вх.Б, район Средец.
Към договора е приложено и техническото задания, към което са описани
задълженията на изпълнителя на обществената поръчка. С писмо от 22.12.2015 година, изхождащо от
изпълнителя- ищеца до възложителя-ответника, първият е представил фактура за
окончателно плащане, както и окончателен доклад за изпълнение на СМР по проекта. Издадената фактура е на стойност 95 178.71
лв. На 29.12.2015 година е издадено
разрешение за ползване на строежа, от Дирекция национален строителен
надзор. С платежно нареждане от
29.12.2015 година ответникът е заплатил в изпълнение на задължението си по
договора сумата от 72 378.71 лв., а на 24.02.2016 година е възстановена
гаранцията по договора.
На л.48 до
л.80 от делото са приложени множество писма отправени от ответника до ищеца, в
които са описани редица проблеми във връзка с изпълнението на проекта. Видно от
писмата, всички те са изпращани до изпълнителя на адрес гр.Търговище,
ул.”Лилия”, № 5, ет.1, а не на адреса, посочен в чл.25 от договора, като видно
от голяма част от писмата, самият ответник е бил на ясно, че на адреса в
гр.Търговище, писмата и съобщенията не са получавани от представител на ищеца.
Подлежи
на разглеждане възражението на ответника
за извършено от него извънсъдебно прихващане с неговото вземане за неустойка по чл.16 от
договора. Ответникът с отговора си и в съдебно заседание, се позовава на
извършено от него извънсъдебно прихващане на неговото задължение за изплащане
към ищеца за сумата от 22 800 лв., представляваща окончателната цена по
договора, със вземането, което той има от ответника за сумата от 22 800
лв., представляваща дължима от него неустойка за забавено изпълнение на
задълженията му по договора. Не се прави възражение за съдебно такова, тъй като
с отговора си ответникът се позовава изрично на вече извършено от негова страна
прихващане, но не се поставя възражение за съдебно прихващане. Но дори и да се
приеме, че в първото по делото заседание ответникът поставя възражение за
съдебно такова, то с оглед правилата на чл.131 от ГПК, това негово право е преклудирано.
Прихващането в материалноправен
аспект, като способ за погасяване на задължения е регламентирано в чл. 103, ал. 1 ЗЗД, съгласно който
когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими
вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го
прихване срещу задължението си. В този случай насрещните вземания се погасяват
до размера на по-малкото към момента, в който условията за прихващане са били
налице, а не към датата на компенсационното волеизявление. Изискването на чл. 103, ал. 1 ЗЗД за изискуемост и
ликвидност на вземането, с което се иска да бъде извършено прихващане обаче
касае само извънсъдебното прихващане, чийто ефект настъпва с факта на отправяне
на изявлението по реда на чл. 104, ал. 1, изр. първо ЗЗД. Безспорно е, че
такова изявление от страна на ответника до ищеца е направено, видно от
приложеното на л.33 от делото писмо, в което ответникът е уведомил ищеца, че
сумата от 22 800 лв., е задържана, т.е. прихваната по договора. Съгласно разпоредбата
на чл.
103, ал. 1 от ЗЗД прихващането е възможно когато две лица си дължат взаимно
пари или еднородни и заместими вещи. В този случай
всяко едно от тях, ако неговото вземане е изискуемо и ликвидно, може да го
прихване срещу задължението си. За това е необходимо това лице да направи
изявление по чл. 104, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, в
посочения смисъл, което да достигне до другата страна в правоотношението.
Законът, обаче, не обвързва момента, в който прихващане поражда действие, с
момента на извършването на изявлението по чл. 104, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.
Разпоредбата на чл.
104, ал. 2 от ЗЗД предвижда, че прихващането има обратно действие като
двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от
деня, в който прихващането е могло да се извърши. В случаите, когато при
предявен иск ответникът по него направи възражение за прихващане на претендираното от ищеца вземане със свое вземане към ищеца
съдът следва да разгледа това възражение и да се произнесе по отношение на
него. С това възражение ответникът твърди, че искът е неоснователен, тъй като
вземането на ищеца, до размера на предявеното с възражението насрещно вземане,
е погасено чрез извършено прихващане. В
случая обаче, ответникът по пътя на доказването, не установи вземането му за
неустойка да е ликвидно и изискуемо. Позовава се на упражнено от негова страна
право на прихващане, поради забавено изпълнение от страна на ответника на
задълженията му по договора. Очевидно е, а и от събраните по делото
доказателства се установява, че изпълнението по договора е приключило след
срока, посочен в него- 30.06.2014 година. От събраните по делото доказателства,
обаче не може да се установи по категоричен начин, дали тази забава се дължи на
виновно поведение от страна на изпълнителя-ищеца, още повече, че изпълнението е
било обвързано със изпълнение и на други лица, за което е следвало да следи и
осъществява надзор ищеца. Последният съгласно договора е следвало да следи за
точното изпълнение на одобрения проект, както и за промените или допълненията
на проекта. Такива промени и допълнения са настъпили, но дали за това
своевременно е бил уведомяван ищеца и съответни дали последният е давал
необходимите технически предписания и решения, доказателства не са приложени.
Приложени са от страна на ответника писма, в които са били описани нужните
промени по проекта, но кога са били доведени до знанието на ищеца,
доказателства няма, няма такива и относно факта дали
са били доведени до знанието на ищеца въобще. Всичката кореспонденция в тази
връзка е била изпращана на адрес, различен от посочения в чл.25 от договора на
страната на ищеца. И неясно защо ответникът е отправял съобщенията си до този
адрес, още повече, че на него му е станало известно, че там съобщенията не се
получават от ищеца. Т. е. от изложеното следва извода, че не е установено в
настоящия процес, забавата по изпълнението на проекта, да се дължи на виновно
поведение от страна на ищеца, пораждащо правото на ответника за неустойка по
чл.16 от договора. Освен изложеното ответникът не установи по
категоричен начин и в какво точно се изразява лошото изпълнение от страна на
ищеца и на кои негови задължения, за да възникне неговото задължение да за
неустойка по чл.16 от договора, която е в размер на 10% от стойността, а именно
претендираната главница 22 800 лв.
С оглед на горното, съдът намира, че възражението на
ответника за погасяване на задължението му за заплащане на окончателната цена
по договора, поради наличие на вземане за неустойка от ищеца е неоснователно,
обстоятелство обуславящо уважаването на иска. Такова вземане не е изискуемо и
ликвидно и към тази дата компенсацията не е била възможна. Не са налице са елементите от фактическия
състав на правото да се
извърши материалноправно прихващане по чл. 103, ал. 1 от ЗЗД: съществуването на две действителни
вземания /задължения/; вземанията са насрещни
(без значение на какво основание
страните си дължат взаимно; вземането на страната,
която прихваща /активното вземане/ да е изискуемо. При материалноправното
прихващане, двете насрещни вземания трябва да са
еднородни, ликвидни и изискуеми към момента
на изявлението за компенсация, от който момент
двете вземания се считат за
погасени. Ликвидно е вземането,
по което няма спор между
страните по материалното правоотношение, както и установеното с влязло в сила съдебно
решение вземане. В конкретния случай
тези предпоставки не са налице. В този смисъл е трайно установената съдебна
практика, Решение № 225 от 28.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 631/2010 г., II т.
о.; Решение № 272 от 13.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 292/2008 г., II г. о., ГК;
Решение № 113 от 9.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1274/2013 г., II г. о., ГК; Решение
№ 35 от 25.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3164/2015 г., I т. о., ТК;
С оглед на горното и доколкото, ответникът признава, че
задължението му по договора за заплащане на цената за изпълнение е в размер
22 800 лв., искът е основателен и доказан.
Основателността на главния иск обуславя основателност и
на предявеният иск за заплащане на лихва за забава, в размер на 6 941.32
лв. Доколкото се претендира лихва за периода 16.09.2016 г. до 16.09.2019
година, е неоснователно възражението на ответника за изтекла погасителна
давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД.
При
уважаване на
исковите претенции,
на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, ответникът следва да поеме отговорността и за
направените от ищеца по делото разноски. Сторените от ищеца разноски са в
размер на 3 789 лв.- 1 189 лв., заплатена държавна такса и 2 600
лв., заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Търговище,
ЕИК ********* гр.Търговище, пл.”Свобода”, представлявана от кмета д-р Дарин
Димитров да заплати на „АЛКОНСУЛТ” ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес гр.София, представлявано от А. В., съдебен адрес ***, а.. Д.Т., сумата от
22 800.00 лв. представляваща неизплатена част от
възнаграждение по фактура №
**********/22.12.2015 г. издадена на основание Договор за обществена поръчка
рег. № Д-ОП-36/12.11.2012 г., ведно със законната лихва от 16.09.2019 г., на
основание чл.286 от ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Община Търговище,
ЕИК ********* гр.Търговище, пл.”Свобода”, представлявана от кмета д-р Дарин
Димитров да заплати на „АЛКОНСУЛТ” ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес гр.София, представлявано от А. В., съдебен адрес ***, а.. Д.Т. сумата от 6
941.32 представляваща лихва за забава върху главницата 22 800 лв. за периода от 16.09.2016 г. до 16.09.2019 г.,
на осн. чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Община Търговище,
ЕИК ********* гр.Търговище, пл.”Свобода”, представлявана от кмета д-р Дарин
Димитров да заплати на „АЛКОНСУЛТ” ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес гр.София, представлявано от А. В., съдебен адрес ***, а.. Д.Т.,
направените по делото разноски, в размер на 3 789 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Търговище в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: