О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

Номер                                          Година 04.03.2020                        Град Стара Загора  

Старозагорски районен съд                                              Първи граждански състав

На 04.03.                                                                         Година две хиляди и двадесета

В закрито заседание в следния състав

 

                                                                                    Председател: Генчо Атанасов

                                                                                    Членове:

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 279 по описа за 2020 година.

           

Делото е образувано по искова молба на Община – Опан, село Опан против „ХЕПИ НЕС 05“ ЕООД, гр. Стара Загора. На ответника е изпратен препис от исковата молба с приложенията към нея, като към настоящия момент срокът за отговор на исковата молба е изтекъл и по делото е постъпил  отговор от ответника.  

При повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по реда на чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за разглеждането му.

Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с исковата молба и отговорана исковата молба документи, която да отговори на въпросите в исковата молба, както и да се приложи ч.гр.д.№ 6183/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд. Следва да се отхвърли искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, тъй като обстоятлествата, които се цели да бъдат установени съсъ сащата, се признават от ответика.

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните следва да бъде съобщен  изготвеният от съда проект за доклад по делото. Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

         Воден от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРИЕМА като доказателства по делото: заверени ксерокопия на договор за концесия от 18.02.2015 г., 2 бр. аналитична оборотна ведомост за синтетична сметка/подсметка за пероод от 01.01.2019г. до 31.12.2019г., анекс от 22.06.2016г., допълнително споразумение от 28.11.2018 г., Решение № 431 от 10.04.2019 г. от протокол № 42 на Общински съвет Опан, заповед № 105 от 25.04.2019 г. кмета на община Опан, писмо № 70-00-66/17.04.2019г. с обратна разписка, 5 бр. фактури с №**********/06.03.2018г., №**********/01.06.2018г., №**********/03.09.2018г., №**********/03.12.2018г., №**********/22.02.2019г., платежно нареждане от 18.07.2019 г., споразумение от 01.08.2019г.

            ПРИЛАГА към делото ч.гр.д.№6183/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд.

            ОТХВЪРЛЯ искането за назначаване на съдебно–счетоводна експертиза по делото.

            ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 01.04.2020 г. от 10,20 ч., за която дата да се призоват страните.

            СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, както следва:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на Община, с. Опан против „ХЕПИ НЕС 05“ ЕООД, гр. Стара Загора. Ищецът твърди в исковата си молба, че на 18.02.2015 г. сключил с ответника договор за концесия на язовир „Ястребово“, находящ се в землището на с.Ястребово, общ. Опан. Концесионерът се задължил да плаща годишно концесионно възнаграждение от 5555 лв. без ДДС на 4 вноски. В чл.3, ал.3 от договора била уговорена неустойка в размер на 2% от годишното концесионно възнаграждение за всеки просрочен ден, но не повече от 50% от годишното концесионно възнаграждение. С допълнително споразумение от 22.06.2016 г. размерът на неустойката бил намален от 2% на 0,5 % на календарен ден. Концесионерът не плащал редовно концесионното си възнаграждение. На 25.11.2018 г. било сключено ново споразумение за разсрочване на задълженията по шест фактури. Плащане не последвало, а били натрупани и нови задължения. С Решение № 431 от 10.04.2019 г. от протокол № 42 Общински съвет Опан прекратил концесионния договор, поради неизпълнение от страна на концесионера на основното му задължение по договора. Със заповед № 105 от 25 04 2019 г. кметът на община Опан назначил комисия за предаване на язовира. Изпратено било писмо № 70-00-66/17.04.2019 г. до концесионера за предаване на съоръжението на 02.05.2019 г. и даден срок до 15.06. 2019 г. за изплащане на сумата 9999 лв с ДДС и 7672.58 лв. неустойки по следните фактури: № **********/03.01. 2018 г. - 1666 50 лв., № ********** / 06.03.2018 г. - 1666.50 лв., № **********/01.06.2018 г. - 1666 50 лв., № ********** / 03.09.2018 г.- 1666.50 лв., № **********/03 12.2018 г. - 1666.50 лв., № **********/22.02.2019 г. - 1666.50 лв. На 18.07.2019 г. длъжникът превел по сметката на Община Опан сумата от 3000 лв., с която покривал изцяло концесионното възнаграждение по първата фактура и частично възнаграждението по втората фактура, по която оставало задължението от 333 лв. Общото задължение останало 14671.58 лв., от които 6999 лв. с ДДС концесионни възнаграждения и 7672.58 лв. неустойка по договора. Други плащания по задължението не били постъпвали. По заявление на ищеца по чл.410 от ГПК било образувано ч.г.д № 6183/2019 г. на РС-Ст.Загора, в което съдът издал заповед за изпълнение срещу длъжника за заплащане на 6666 лв. за неизплатени концесионни задължения по фактури за периода м.01.2018 г. до 22.02.2019 г., законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане и неустойка по договора в размер на 7672.58 лв. Моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника „ХЕПИ НЕС 05“ ЕООД, че вземането му по заповед за изпълнение, издадена по ч.г.д № 6183/2019 г. по описа на РС Стара Загора, съществува, както и да му бъдат присъдени направените разноски. По делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. На 01.08.2019 г. страните подписали извънсъдебно споразумение, по силата на което приели за безспорно, че „Хепи нес 05“ ЕООД дължи на Община Опан сумата от 12672,08 лв. Както следва: по фактура **********/01.06.2018 г. сумата от 1666,50 лв., по фактура **********/03.09.2018 г. сумата от 1666.50 лв. и по фактура ********** сумата от 1666,50 лв. и неустойки по договор от 18.02.2015 г. за концесия на язовир с.Ястребово в размер на 7672,58 лв. Договорили се, че тази дължимата сума ще се заплаща на равни месечни вноски от 1056 лв., които били дължими до 30-то число, считано от м.септември 2019 г. Уговорили и че след изтичане на  дванадесетмесечен срок за доброволно плащане, ако втората страна не е изпълнила задължението си за заплащане на дължимата сума или на част от нея, първата страна имала право да предприеме действия по събиране на вземането си по съдебен ред. Налице било едно споразумение, по силата на което кредиторът в лицето на Община Опан се споразумял с длъжника, като след взаимни отстъпки определил размера на вземането си /12672,08 лв./ и отложил изпълнението на плащането до 01.08.2020 г. Поддържа, че   ответникът все още имал срок за доброволно заплащане на задължението си, който срок изтичал на 01.08.2020 г. и претенцията на ищеца към настоящия момент била неоснователна, защото падежът на вземането не е настъпил. Поради това моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира за направените разноски. От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.422, вр. с 415 ГПК, който е установителен по своя характер и има за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 6183/2019г. описа на Старозагорския районен съд, съществува. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение се твърди, че вземането произтича от незаплатено задължение по договор за концесия на язовир „Ястребово“ от 18.02.2015г. От ответника се признават следните обстоятелсва: че посочените в исковата молба фактури са отразени в сечтоводството му както задължения към ищеца и че последното извършено плащане е на 18.07.2019 г. в размер на 3000 лв., с което е заплатено задължението по първата факура № **********/03.01. 2018 г. и частично по втората фактура № ********** / 06.03.2018 г. Тежестта да се докажат фактите, от които произтича вземането, се носи от ищеца, който предвид призанието на определени факти от ответника, следва да докаже единствено настъпването на падежа на тъврдяното задължение.     

УКАЗВА  на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

Дасе връчи на ищеца препис от отговора на исковата молба.

            Да се връчи на страните препис от определението.

             Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: