РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Златоград, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на деветнадесети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динко К. Х.
при участието на секретаря Йоанна З. Башева
като разгледа докладваното от Динко К. Х. Гражданско дело №
20255420100067 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
77 и чл. 79, ал. 1 ЗС.
Постъпила е искова молба от А. З. Х., ЕГН **********, адрес: гр. Н.,
общ. Н., обл. С., ул. „И.“ № *, чрез адв. Е. М. В., от АК - С., със служебен
адрес: гр. Н., ул. ,,А. С.‘‘ №** срещу ОБЩИНА Н., ЕИК *********, с адрес:
гр. Н., обл. С., представлявана от Б. Р. К..
Ищецът, чрез своя процесуален представител адв. Е. В. твърди, че е
наследили от своите родители при неформално дарение през 1985г. поземлен
имот с идентификатор 51319.503.222, вид територия Урбанизирана, НТП
Ниско застрояване (до 10м), площ 778 кв.м, квартал 75, парцел II, съгласно
Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021г., издадена от
Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи: поземлени имоти
51319.20.424; 51319.503.221; 51319.503.135; 51319.503.223; 51319.503.264,
51319.503.265, като го е владял явно и необезпокоявано от никого като свой.
Имотът представлява градина, която ежегодно се обработва и засажда с
различни селскостопански култури от ищеца А. З. Х.. Поземленият имот има
ясни граници.
1
Адв. Е. В. сочи, че доверителят му установил, че за собствения му имот
е бил съставен Акт за държавна собственост №328/18.08.1987г., като със
Заповед № 46-ДС/27.02.2001г. на Областен управител на област С., горния
имот е отписан от актовите книги за недвижими имоти, които са държавна
собственост и е предаден на ответника Община Н.. В акта за държавна
собственост, касаещ процесния недвижим имот е посочено, че на основание
Заповед № РД-23/12.01.1987г. имотът е станал държавна собственост. Същата
заповед на ОНС касае одобряването на плана на гр. Н..
Адв. В. посочва съдебна практика в защита на направените от него
твърдения и развива подробни съображения в защита интереса на доверителя
си.
Ищецът, чрез адв. В. моли съда, да признае за установено по
отношение на ответника Община Н., ЕИК *********, с адрес гр. Н., обл. С.,
представлявана от кмета Б. Р. К., че той - А. З. Х., ЕГН **********, адрес: гр.
Н., общ. Н., обл. С., ул. „И.“ № * е собственик, на основание давностно
владение от 1985г. на поземлен имот с идентификатор 51319.503.222, вид
територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10м), площ 778 кв.м,
квартал 75, парцел II, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-
75/19.11.2021г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при граници и
съседи: поземлени имоти 51319.20.424; 51319.503.221; 51319.503.135;
51319.503.223; 51319.503.264, 51319.503.265.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът Община Н. признава изцяло предявения иск, като основателен и
доказан и моли същият да бъде уважен. Сочи се, че общината не е дала повод
за завеждане на делото, тъй като не е упражнявала фактическа власт върху
процесния имот, поради което моли разноските по делото да не бъдат
възлагани в нейна тежест.
В проведеното по делото открито съдебно заседание не се явява
представител за ответника Община Н.. Изпратена е молба от юрк. И. Д., с
която сочи, че поддържат изцяло отговора на исковата молба.
В съдебно заседание, пълномощникът на ищците адв. Е. В. поддържа
предявения иск и моли да бъде уважен при условията на чл. 237, ал. 1 ГПК.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и признанието на иска от ответника по чл. 237, ал.1 ГПК, съдът
намира, че са налице основанията за постановяване на решение при признание
2
на иска.
От събраните по делото доказателства съдът намира, че не са налице
отрицателните предпоставки по чл.237, ал. 3 ГПК, поради което молбата на
ищеца за постановяване на решение по чл. 237 ГПК е основателна.
Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014г. на ВКС по гр.д. №5289/2013г.,
първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск, когато
предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В това
решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава
възможност съдът първо да се произнесе по допустимостта на иска, съобразно
изложените твърдения и след това да се произнесе по основателността и
евентуално, да допусне и уважи признанието на иска.
Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно
съдът да указва на страните, против волята им, да ангажират доказателства за
основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът
възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните
биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за
приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като
например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така
да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложението
на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като
например чл. 324, чл. 318, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.
Законодателят е предвидил не случайно в това производство, когато
съдът констатира, че са налице условията на чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът да
прекрати съдебното дирене. Тоест, предполага се, че съдебното дирене е
започнало, но законодателят е дал възможност то да бъде прекратено, защото
е безсмислено да се събират още доказателства. В настоящия случай, съдът е
започнал съдебното дирене, като е приел и приложил по делото допуснатите с
определението по чл. 140 от ГПК писмени доказателства.
Ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като за имотът е
съставен АЧОС, който представлява доказателство за собственост, макар и да
не я създава. По този начин общината е оспорила правото на собственост на
ищеца.
Ищецът не претендира съдебно-деловодни разноски, поради което
такива не следва да бъдат присъдени.
Скицата на АГКК гр. С., приложена на лист 9 и 10 по делото,
приподписана от съдия-докладчика да се счита неразделна част от решението.
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 77
ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на ОБЩИНА – Н., БУЛСТАТ *********,
представлявана от Б. Р. К. – Кмет, с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ***, че
А. З. Х., ЕГН **********, адрес: гр. Н., общ. Н., обл. С., ул. „И.“ № * е
3
собственик, на основание давностно владение от 1985г. на поземлен имот с
идентификатор 51319.503.222, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско
застрояване (до 10м), площ 778 кв.м, квартал 75, парцел II, съгласно Заповед
за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021г., издадена от Изпълнителен
директор на АГКК при граници и съседи: поземлени имоти 51319.20.424;
51319.503.221; 51319.503.135; 51319.503.223; 51319.503.264, 51319.503.265.
Скицата на АГКК гр. С., приложена на лист 9 и 10 по делото,
приподписана от съдия-докладчика да се счита неразделна част от решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д.Х._____________
4