Р Е Ш Е Н И Е № 47
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ 06.02.2020 г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от двадесет и четвърти януари през две хиляди и
двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Нели
Богданова, като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг. дело №680
описа на ПАС за 2019 г., намери следното:
Производство по чл. 258 и следв.
от ГПК, образувано по повод въззивна жалба
от З. д. Д. ж. и з. АД против постановеното решение №351 от 11.07.2019
г. по т.д.№313/2018 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора.
С обжалваното решение е осъдено
застрахователното дружество да заплати застрахователно обезщетение на З.Й.Е., в
качеството и на майка, в размер на 150 000 лв. за причинените и
неимуществени вреди-болки и страдания в резултат от смъртта на сина и И. Г. Е.,
починал от ПТП на 11.06.2016 г., ведно
със законната лихва, считано от 11.06.2016 г. до окончателното изплащане.
Присъдени са и разноски, и ДТ по сметка на бюджета на съдебната власт.
Жалбоподателят –
застрахователното дружество е останал недоволен постановеното решение, като го
счита изцяло за незаконосъобразно, необосновано и неправилно.
На първо място, счита, че неправилно са преценени събраните
доказателства по делото с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. В тази връзка
съществуването на роднинска връзка между
увреденото лице и загиналия от ПТП не е достатъчно основание за изплащане на застрахователно
обезщетение. От значение е естеството на отношенията преживе между тях, степен
на близост, живеели ли са заедно,
разбирали ли се, как смъртта се е отразила на емоционалното състояние на
ищцата, какви болки и страдания изживява в момента. При преценката на тези
обстоятелства неправилно
първоинстанционният съд е кредитирал свидетелските показания, като не е
отчел тяхната заинтересованост и обраност.
На следващо място, счита, че
определеното обезщетение надвишава
значително справедливото и достатъчно обезщетение за компенсиране на нанесените
вреди, тъй като не са отчетени обективните критерии, като обществено-икономически условия в страната,
конкретното населено място на живот, стандарта на живот на ищцата и
нейните имуществени възможности. Не са
отчетени и реално изпитаните болки и страдания.
Неправилно
е отхвърлено възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, като
не са обсъдени скоростите на движение на двата автомобила и как това се е
отразило на ПТП.
Размерът на обезщетението не е съобразен и със съдебната практика.
Моли да се отмени обжалваното решение и се
отхвърли предявения иск за присъждане на застрахователно обезщетение, а в условие
на евентуалност – да се намали размера на присъденото обезщетение. Претендира
разноски за две инстанции.
Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от
З.Й.Е., чрез пълномощника и адвокат
Ж.С.З., в който счита същата за неоснователна и недоказана по подробно изложени
съображения срещу наведените оплаквания.
Моли да се остави без уважение и се потвърди
обжалваното решение. Претендира направените разноски за въззивната инстанция.
Съдът,
след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания,
както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Решението е връчено на жалбоподателя на
12.08.2019 г. Въззивната жалба срещу него е депозирана
по пощата на 19.08.2019 г. в
срок от надлежна страна срещу
подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт.
Видно от данните по делото, предявена е искова молба от
ищцата З.Й.Е. срещу ответното застрахователно дружество с предмет иск за заплащане
на застрахователно обезщетение в размер на 150 000 лв. за причинените и
неимуществени вреди - болки и страдания в резултат от смъртта на И. Г. Е., неин син, причинена по
непредпазливост при ПТП от водача И.Б. на 11.06.2016 г.
Ищцата
твърди, че ПТП на 11.06.2016 г. е причинено от виновния водач И. Б. в землището
на Община Р., на надлеза над АМ Т. до с.С., като в резултат на ПТП е настъпила
смъртта на сина и И. Г. Е.. Виновният водач е управлявал при ПТП лек автомобил
с рег.№ …, който автомобил е застрахован при ответното застрахователно
дружество. За случая е съставен констативен протокол за ПТП. Образувано е
досъдебно производство №184/2016 на РУП Р. и пр.преписка №2090/2016 на ОП Стара
Загора, а впоследствие досъдебното производство се разследва по ДП №301/2016 на
ОД на МВР С. З.. Образувано е наказателно дело с общ характер.
Ищцата
описва как е настъпила смъртта на сина и на база огледа и аутопсията, изготвени
в досъдебното производство. В крайна сметка смъртта е резултат от тежка гръдна
травма, несъвместима с живота.
Посочва
какви са били отношенията със сина и и как се е отразила върху нея смъртта му.
Твърди, че отношенията им били
изключително близки. Били много привързани един към друг. Изцяло разчитала на
ежедневните грижи на сина и, който живеел в непосредствена близост до дома и.
Връзката със сина и била изключително силна, поради което и внезапната му смърт
- изключително травмираща. Скръбта и е неизмерима и и причинява неимоверни
страдания. В момента търпи негативни преживявания, психически
дискомфорт, страдания и мъка от загубата на толкова близък човек. Мъката и ще я
съпровожда до края на дните и.
Видно от отговора, ответникът оспорва
подадената искова молба и моли да се отхвърли. Възразява, че липсват
предпоставките за присъждане на застрахователно обезщетение, тъй като
починалият И.Г. Е. е навлязъл в насрещната лента за движение и е предизвикал ПТП.
Ако се установи вина на водача И.Б., счита, че
претендираният размер на застрахователното обезщетение е завишен. В тази връзка
възразява, че не е съобразен с реално понесените вреди, както и прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия И.
Г. Е. – пътувал без поставен предпазен колан, управлявал автомобила си с превишена и несъобразена с пътните условия скорост.
В
обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че е налице причинно
следствена връзка между ПТП и смъртта на
починалия И. Г. Е., като се е позовал на влязлата в сила присъда в хода на
производството, задължителна за гражданския съд на основание чл.300 от ГПК,
както и че е налице валидно застрахователно правоотношение - договор за застраховка Гражданска
отговорност, сключен между ответника и собственика на лекия автомобил, причинил ПТП. При
обсъждане на размера на иска за
обезщетение за неимуществени вреди не е приел съпричиняване, тъй като
починалият е бил с поставен обезопасителен
колан и ПТП би възникнало дори,
ако починалият е управлявал с по-ниска скорост. Уважил е исковата претенция в
пълния и размер – 150 000 лв.
От приложената присъда №13 от
09.04.2019 г. по нохд №62/2019 на Окръжен съд Стара Загора се установява, че И.
Б. е призната за виновна, че при управление на лекия автомобил … .. е нарушила
правилата на движение по пътищата, а именно чл.16,ал.1,т.1 от ЗДвП - на пътно
платно с двупосочно движение, когато на платното за движение има две пътни
ленти, като водач на ПТС нарушила въведената забрана да не навлиза и да не се
движи в лентата на насрещното движение, освен при изпреварване или заобикаляне,
като по непредпазливост е причинила смъртта на
повече от едно лице и телесна повреда на повече от едно лице, както
следва: причинила е смъртта на И. Г. Е., роден на *** г., и на И. Г. Е.,роден на *** г., причинила е
многостепенна средна телесна повреда на А.Ч. Т. и на Г. И. Г., като за това и е
наложено наказание.
Влязлата в сила присъда е задължителна
на основание чл.300 от ГПК относно извършване на деянието, неговата
противоправност и виновност на дееца. Ето защо и тъй като приложената по делото
присъда е влязла в сила на 24.04.2019 г., следва да се приеме, че налице
фактическият състав на непозволеното увреждане, даващ основание за присъждане
на застрахователно обезщетение.
На следващо място следва да се разгледа възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат, свързано със скоростите на движение на двата автомобила и
как това се е отразило на ПТП. В тази връзка е
назначена комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза,
чиито констатации са компетентно изготвени и неоспорени от страните.
Видно
от заключението, посочени са пътните знаци и маркировката в участъка на ПТП,
както и е определена скоростта на движение на двата автомобила, участници в ПТП
към момента на удара и преди това. За автомобил … и към двата момента скоростта
е 114,6 км/ч, за автомобил О. А. – 98,74
км/ч. Водачът на първия автомобил е
могъл да забележи втория автомобил според зоната на видимост в конкретния пътен участък около
122 м. с отчитане ограничената видимост, обусловена от пътните условия и релеф
на пътя. При тези скорости на движение водачите на двата автомобила не са
имали техническа възможност да спрат
преди мястото на удара и той е
неизбежен, при положение, че
лекият автомобил .. се е движил в насрещната за него лента за движение. Водачът на лек
автомобил … е имал техническата възможност да се върне в лентата си за движение
преди мястото на удара, тъй като за изпълнението на тази маневра е необходимо
разстояние 64,97 м.
От устните обяснения на вещото лице В. в
с.з. се установява, че ПТП е щяло да
настъпи дори при скорост на движение 60 км/ч, каквато е била позволената
скорост за участъка на ПТП, при
положение, че лекият автомобил … се е
движил в насрещното движение. Вещото лице е изложило и съображенията си защо
приема тази теза.
Съдът кредитира тези изводи, като
компетентни, обосновани, изготвени на база документална проверка и оглед на
мястото на ПТП. Въз основа на тях се установява по несъмнен и безспорен начин,
че ПТП е щяло да настъпи при навлизане в
насрещното платно за движение, като без значение за това обстоятелство са
скоростите на двата автомобила – изчислените скорости в експертизата и
позволените скорости за движение в участъка на ПТП. Ето защо, не се установява
възражението за съпричиняване, че починалият И.Г. Е. е допринесъл на ПТП, като е управлявал
автомобила си с превишена и
несъобразена с пътните условия скорост.
Следва да се прецени размерът на
застрахователното обезщетение, който се основава на
чл.52 от ЗЗД, която разпоредба урежда възмездяването на неимуществените вреди –
по справедливост, но винаги с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Следва да се отчетат вида на
увреждането, интензитета му, влиянието му върху личността на пострадалия,
времето за възстановяване, изпитаните болки, вкл. и към настоящия момент,
работоспособността на пострадалия, нормативно определените лимити на
застрахователните обезщетения, социално икономическите и обществени условия в
страната, както и да се обсъдят всички конкретни обстоятелства, имащи значение в конкретния
случай.
В тази връзка са разпитани свидетелите
Ф.Г. и М. П. Е.. Първата свидетелка е снаха в семейството, починалият И.Г. Е.е неин чичо, ищцата -
баба, Т.е. тя е роднина по сватовство, понастоящем
разведена. Видно от показанията и, преди ПТП ищцата била силна и жизнена жена, която помагала на
всички. Живеела със сина си И. и неговото семейство. След смъртта на И.
загубата и се отразила физически и психически. Променила се тотално. Станала
много лабилна, постоянно плачела, вдигала кръвно, схванала се, идвала линейка. Преместила се да живее при
другия си син, тъй като снаха и М.. трябвало да се грижи за нейния син, също
пострадал в ПТП.
Втората свидетелка е снаха на ищцата и
вдовица на починалия И. Г. Е.. Видно от показанията и, ищцата не е добре от момента, в който
разбрала за ПТП. Не била същата като преди. Не можела да се изправи. Не можела
да ходи изобщо. Сега взела да става
малко с два бастуна.
Показанията са двете свидетелки са
непротиворечиви, непосредствени и обективни. От показанията им се
потвърждават изложените обстоятелства в
исковата молба за болките и страданията,
които е изпитала ищцата и които продължава да изпитва от смъртта на сина си. Тя
се променила изцяло. Не можела да ходи. Страдала психически и физически.
Наложила се промяна в начина и на живот. Преместила се да живее на друго място.
Всички посочени обстоятелства, както и възрастта и,
фактът, че мъката за сина и ще я съпровожда до края на живота и, нормативно
определените лимити на застрахователните обезщетения, социално икономическите и
обществени условия в страната, водят до извод, че справедливо обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, причинени в резултат на смъртта на
сина и при ПТП, се явява сумата от 150 000 лв.
До този извод е достигнал и окръжният съд
при постановяване на решението си, като подробно е обсъдил събраните по делото
доказателства и въз основа на тях –изложил
аргументите си. Ето защо е налице
нормата на чл.272 от ГПК и настоящият съд препраща към мотивите на
първоинстанционното решение.
Не са налице оплакванията във
въззивна жалба. Установява се фактическият състав на непозволеното увреждане,
както и липсата на съпричиняване от страна на починалия при ПТП И. Г. Е.. При определяне размера
на обезщетението първоинстанционният съд се е съобразил с изпитаните болки и
страдания на майката, които са реални. Събраните
свидетелски показания в тази връзка са кратки и лаконични, но в същото време
непротиворечиви и точни. Не са ангажирани други оборващи ги доказателства от
застрахователното дружество. Ето защо са неоснователни оплакванията във
въззивната жалба за заинтересованост и
обраност. По отношение на оплакването за неотчитане на обективните критерии,
следва да се посочи, че определеното застрахователно обезщетение е в съответствие с обществено-икономически
условия в страната. Критериите за конкретното населено място на живот,
стандарта на живот на ищцата и нейните
имуществени възможности не са част от обективните критерии, имащи
значение при определяне размера на застрахователното обезщетение. Ето защо,
въззивната жалба следва да се остави без уважение,
като недоказана и неоснователна, а обжалваното решение да се потвърди.
По отношение на разноските -
В отговора срещу въззивната жалба
е претендирано заплащането на адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2
от ЗАдв. Приложени са пълномощно, договор за правна защита и списък по чл.80 от ГПК. Ето защо искането се явява основателно и следва в полза на пълномощника на ответницата се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 4 530 лв. за въззивната инстанция.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №351 от 11.07.2019 г. по т.д.№313/2018 г. по
описа на Окръжен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА З. д.Д.ж.и з. АД да заплати на
адвокат Ж.С.З. адвокатско възнаграждение в размер на 4 530 лв. за въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.