№ 11148
гр. София, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20231110115866 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част трета, глава ХХV от ГПК.
В исковата молба, депозирана на 28.03.2023г. ищецът Г. Г. Д., действаща лично със
съгласието на нейната майка К. И. М. твърди, че ответникът Г. Й. Д. – нейн баща бил
осъден с влязло в сила решение да заплаща месечна издръжка издръжка в размер на 150
лева. Обстоятелствата, при които издръжката била определена се изменили съществено - с
оглед изминалия период от време от предявяване на исковата молба, по която е постановено
решението с което ответникът е осъден да заплаща издръжката – 2018г., до настоящия
момент нуждите на ищеца от издръжка нараснали значително, изменили се социално-
икономическите условия в страната в посока на увеличаване на цените на повечето стоки и
услуги от първа необходимост, същевременно значително се увеличили разходите по
отглеждането и образованието на ищеца. В същото време ответникът работел, живеел в
самостоятелно лично жилище и развивал търговска дейност с добри доходи и не дължал
издръжка на други непълнолетни лица. Искането е присъдената издръжка да бъде увеличена
от 150 лв. на 300 лв. месечно, считано от подаване на исковата молба в съда. В съдебно
заседание пледира за уважаване на исковата претенция. Претендира и разноски в
настоящото производство.
Ответникът Г. Й. Д. пледира за уважаване на исковата претенция в размер до 200 лв.
Твърди, че разходите на детето не са се увеличили чак толкова за изминалия период, че да
налагат двойно увеличение на издръжката, която до настоящия момент е плащал редовно.
Твърди, че по детето няма никакви извънредни разходи - образованието и здравните грижи
са безплатни, а майката е записала детето на изключително много допълнителни занимания
без негово съгласие, поради което не намира за редно на него да бъдат възложени тези
разходи, които не са предварително съгласувани и обсъдени от родителите. Освен това
твърди, че майката живее в дома на родителите си и получава месечен доход около 4000лв.
В същото време той живее в собственото си единствено жилище и не би могъл да реализира
доходи от него. Сочи, че е сравнително млад, здрав и в трудоспособна възраст, със средно
образование и като такъв не е преставал да работи и да плаща определената издръжка до
този момент. Същият трайно работи като шофьор и не би могъл да работи на второ място.
Отрича да осъществява търговска дейност и да реализира допълнителни доходи от това. В
1
същото време освен издръжката изплаща и банков кредит, с който е закупил единствения си
автомобил. Претендира разноски, прилага списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено следното:
Страните не спорят, че ищецът Г. Г. Д., родена на 13.04.2017г. е дете на ответника Г.
Й. Д., видно от представеното копие на Удостоверение за аждане, издадено въз основа на
акт за раждане № 0175/19.04.2017г. на Столична Община, район Сердика. Родителските
права се упражняват от майката – Костадинова И. М..
По делото се установява, че с решение № 550520 от 30.11.2018г., постановено по
гр.д. № 66128/2017г. на СРс, 139 състав, влязло в сила на 22.12.2018г., ответникът Г. Й. Д. е
осъден да заплаща издръжка на ищеца в размер на 150 лева.
По делото е приет социален доклад изготвен от ДСП Сердика след среща с ищеца и
неговата майка. Майката работи и получава добри доходи, живее заедно с детето, за което е
осигурила отлични условия за отглеждане и възпитание. От доклада се установява, че детето
Г. е на шест години и предстои подготвянето й за училище, когато разходите на
отглеждащия родител съществено ще се увеличат. Понастоящем ищцата със своята майка
живеят в жилище собственост на нейната баба и дядо по майчина линия. Разширеното
семейство на майката се включва активно в отглеждането на детето. В същото време бащата
редовно плащал издръжка, но не се включвал по никакъв начин в отглеждането и рижите за
детето.
При така установените факти по делото съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 143, ал. 1 и 2 СК всеки родител е длъжен да осигурява издръжка на
ненавършилите си пълнолетие деца съобразно необходимостите им от храна, облекло,
подслон, режийни разходи, образование и възпитание. Съгласно т. 4 от Постановление на
пленума на Върховния съд (ППВС) № 5/1970 г. присъдената от съда издръжка цели да
покрие обичайните нужди на ищеца според възрастта, образованието и обичайните жизнени
потребности, но чл. 142, ал. 2 СК предвижда, че за ненавършилите пълнолетие съдът е
обвързан от минимален размер на издръжката, равен на 1/4 от минималната работна заплата,
или към момента (710лв. г.) – 177.50 лева.
За успешно провеждане на иска по чл.150 от СК и да бъде изменен размера на
издръжка е необходимо да са настъпили промени в обстоятелства, при които тя е присъдена.
Не всяко изменение дава основание за промяна, а само това, което има траен и
продължителен характер и по което може да се съди, че няма да се възвърне и по което може
да се съди, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се
обстоятелства. Следва да е налице трайно и съществено изменение на нуждите на
издържания или на възможностите на дължащия издръжката. Съдът счита, че в случая са
налице предвидените в чл.150 от СК предпоставки, по следните съображения:
В случая е налице сериозно изменение във възможностите на ответника да
предоставя издръжка на малолетното си дете. Установи се по делото от представените от
ответника писмени доказателства, че същият живее в собствено жилище, получава трудово
възнаграждение около 2500 лв. от същия работодател както към момента на определяна на
настоящата издръжка. Възнаграждението, което получава се е увеличило почти два пъти,
като към момента на постановяване на решението за издръжка е било около 1400 лв. Не се
констатира за ответника да е наличие на алиментно задължение към други непълнолетни
лица. Твърдението, че заплаща кредит, който у допълнителен негов разход е неотносимо
към настоящия спор защото от дена страна се е увеличило неговото имущество със
закупения автомобил, а от друга разходите по неговото погасяване не нарушават баланса на
личния му бюджет. По изложението съображения доводите на ответника, че изплащането на
по-голяма издръжка би нарушило значително финансовото му състояние са неоснователни.
От присъждането на издръжката на ищеца Г. Д. до приключването на съдебното
2
дирене по делото е настъпило изменение на обстоятелствата, обуславящо определянето на
размера на издръжката. През изминалия период от почти четири години ищецът е пораснал,
с което дефинитивно са се увеличили и потребностите му от средства за съществуване и
социално-културно развитие (доколкото всеки човек има нужда от такива), които не могат
да бъдат задоволявани с издръжката в досегашния й размер, още повече, че присъдената в
полза на ищеца издръжка към момента е под установения в закона минимален размер. През
изминалия период от около четири години са се увеличили потребностите на ищците от
средства за съществуване и образование, които не могат да бъдат задоволявани с издръжката
в досегашния й размер. Настъпили са промени в обстоятелствата, при които размерът на
издръжката е бил формиран, детето е в предучилищна възраст, предстои му записване за
училище. Тези изменения имат траен и продължителен характер, от което може да се
направи обоснован извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на
изменилите се обстоятелства (в този смисъл Решение № 2469/1971г. на ІІ г.о. на ВС). Това
именно дава основание на съда да приеме, че е настъпило изменение в обстоятелствата, при
които е била определена издръжката по смисъла на чл.150 от СК, поради което и последната
следва да бъде увеличена, с оглед нарасналите за тези около четиридесет и осем месец
месеца обичайни, според възрастта, нужди на ищеца до размер на 500 лева. месечно.
Издръжката на децата, се дължи от двамата родители, независимо при кого те живеят, но
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари, с
оглед даваната от него издръжка в натура, при съвместното живеене с децата и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са в полза и на децата; следователно
ответникът дължи по-висок размер на паричната издръжка на ищеца от майката на
последния, за която се установява, че е в момента е в отпуск по майчинство за отглеждане на
дете, като издържа пълнолетния си син и има още едно ненавършило пълнолетие дете. Или,
съдът намира, че присъдената издръжка в полза на ищца в размер на 150 лева, следва да
бъде увеличена до размер на 300 лева, считано от 28.03.2023г. - датата на исковата молба
(съобразно искането в тази насока и с оглед на задължителните указания по т. 21 от ППВС
5-70 г., Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 от СК паричната издръжка се изплаща
ежемесечно, а при забава се дължи законната лихва.
Съгласно чл.242, ал.1, хип.І ГПК съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, като това се отнася и за исковете за нейното
изменение. Поради това съдът е длъжен да допусне, служебно предварително изпълнение,
дори и без искане на страните.
Претенция за заплащане на разноски по делото е заявена и от двете страни. При този
изход на спора ищецът има право на разноски, съобразно уважената част от исковите
претенции, а ответникът съобразно отхвърлената част (чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК). Ищецът
са доказали направени разноски в размер на 700 лева - заплатено адвокатско възнаграждение
по договор за правна помощ и съдействие. Своевременно е направено възражение по чл.78,
ал.5 от ГПК от страна на ответника, което съдът намира за основателно. Делото не разкрива
голяма правна и фактическа стойност, приключило е в едно заседание, поради което съдът
намира, че претендираното възнаграждение на ищцовата страна следва да бъде намалено до
определения в Наредба № 1 за адвокатските възнаграждение р, чл. 7, ал. 1 т. 6 размер от 500
лв. за която сума следва да бъде осъден ответника.
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради което
държавната такса върху уважената част от иска следва да се възложи на ответника, като на
основание чл.83, ал.1, т.2 ГПК, вр. чл.69, ал.1, т.7 ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните
такси, които събират съдилищата по ГПК, ответникът Г. Д. следва да заплати държавна
такса върху увеличения размер на издръжката в полза на съда в размер на 216 лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
3
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с решение № 550520 от 30.11.2018г., постановено
по гр. д. № 66128/2017г. по описа на СРС, 139 състав, влязло в сила на 22.12.2018г. в полза
на Г. Г. Д., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 150 (сто и петдесет лева) лева,
на основание чл. 150, предл. 1 и предл. 3 от СК, като:
ОСЪЖДА Г. Й. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. Люлин 8, бл. 806, ет. 4,
ап. 123 да заплаща на непълнолетното си дете Г. Г. Д., ЕГН **********, чрез нейната майка
и законен представител К. И. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв. Бенковски, ул.
„Яшарица” № 33 по банкова сметка с iban: BG67UBBS80021000253740 месечна издръжка в
размер на 300 лева (триста лева) считано от 28.03.2023г. до настъпване на законна причина,
изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва за забава
върху всяка просрочена вноска.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдените
издръжки, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. Й. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. Люлин 8, бл. 806, ет. 4,
ап. 123 да заплати на основание чл. 78 ал. 1 ГПК на непълнолетното си дете Г. Г. Д., ЕГН
**********, чрез нейната майка и законен представител К. И. М., ЕГН **********, с адрес
гр. София, кв. Бенковски, ул. „Яшарица” № 33 сумата от 500лв., представляваща сторени
разноски по делото, като отхвърля претенцията за разноски до пълния размер от 700 лв.
ОСЪЖДА Г. Й. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. Люлин 8, бл. 806, ет. 4,
ап. 123 да заплати по сметка на СРС сумата от 216 лева – държавна такса върху уважената
част от иска, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните (чл. 315, ал. 2, във вр. с чл. 259, ал. 1 от ГПК), а
частта, в която е допуснато предварително изпълнение, решението има характер на
определение и подлежи на обжалване частна жалба през СГС в едноседмичен срок от
съобщаването му настраните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 от ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4