РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Трявна, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на двадесет и шести
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЯРА ПЕТРАКИЕВА
при участието на секретаря В. Хр. Драгановска
като разгледа докладваното от ВЯРА ПЕТРАКИЕВА Гражданско дело №
20224240100183 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.439 ГПК.
В исковата молба на К. Н. К. против „Топлофикация София“ЕАД се твърди, че срещу
наследодателя на ищеца - Г. В. Г., е било образувано изпълнително дело пред ЧСИ М.
Б. с рег.№838 на КЧСИ, въз основа на изпълнителен лист от 07.04.2010 г., издаден по
ч.гр.д. №1592/2010 г. по описа на СРС за сумите от: 5487,42 лв. – главница за
потребена топлинна енергия; 2520 лв. – лихва за забава за периода 01.03.2001 г. –
10.12.2010 г.; 540,37 лв. – разноски по делото. С покана за доброволно изпълнение от
15.08.2017 г. ищецът бил уведомен, че като единствен наследник по закон на Г. В. Г. е
конституиран като длъжник и следва да заплати присъдените суми. С исковата молба
ищецът оспорва дължимостта на сумата от 1250 лв., като част от сумата 5487,42 лв.
Твърди, че същата е погасена по давност, тъй като между първото извършено
изпълнително действие – 11.05.2010г., когато е наложен запор върху банковите сметки
на длъжника в изпълнителното производство, и следващото извършено изпълнително
действие – съобщение от 04.04.2017 г. за насрочен опис на движими вещи на
длъжника, изминал период от повече от две години, през който взискателят не поискал
по изпълнителното дело да бъдат извършени изпълнителни действия. Считано от
11.05.2010 г. до 11.05.2013 г. вземанията на ответника били погасени с изтичане на
кратка 3-годишна давност, а на 11.05.2013 г. с общата 5-годишна давност. Съгласно
чл.116 б.“в“ ЗЗД, давността се прекъсвала с предприемане на действия на
принудително изпълнение. Такова действие не представлявало съобщението от
1
04.04.2017 г., тъй като на 11.05.2012 г. изпълнителното дело било прекратено по силата
на закона, на основание чл433 ал.1 т.8 ГПК. Поради изтеклата погасителна давност,
кредиторът загубил възможността да осъществи принудително вземането си по
съдебен ред или чрез съдебен изпълнител. С влязло в сила решение по гр.д. №221/2020
г. по описа на Районен съд – Своге бил уважен отрицателен установителен иск на
ищеца срещу ответника за друга част от главницата, инкорпорирана в изпълнителен
лист от 07.04.2010 г., издаден по ч.гр.д. №1592/2010 г. по описа на Районен съд –
Своге. Ето защо, следвало да бъде зачетена силата на пресъдено нещо относно
правопораждащите факти на спорното право, съгласно тълкувателно решение
№3/22.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС.
Претендира се в исковата молба постановяване на съдебно решение, с което да се да се
признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1250,00 лв.,
представляваща част от общо дължима сума в размер на 5487,42 лв., претендирана от
ответника като доставена топлинна енергия. Претендира се и присъждане на
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който твърди, че
предявеният иск е недопустим. В производството по гр.д. №221/2020 г. по описа на
Районен съд – Своге било признато за установено с влязло в сила съдебно решение, че
ищецът не дължи суми по изпълнителния лист от 07.04.2010 г. по ч.гр.д. №1592/2010 г.
по описа на Софийски районен съд, поради което не можело да бъде образувано
производство и разглеждан два пъти спор за едно и също вземане. Твърди се в отговора
и, че предявеният по делото иск е неоснователен. Погасителната давност за погасяване
на вземането по издадения изпълнителен лист била 5 годишна, а такава давност не
течала, докато трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на
вземането. Поради това, вземането по изпълнителното дело не било погасено по
давност.
В съдебно заседание ищецът, чрез писмено становище на упъвномощен адв. К. Б.,
поддържа предявения иск. Ответникът, чрез писмено становище на юрисконсулт Ф.
Ибрямова като процесуален представител, поддържа депозирания по делото отговор на
исковата молба и направеното в него искане за отхвърляне на предявения по делото
иск.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, писмени и гласни,
съдът намира следното за установено от фактическа страна:
Въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК от 05.02.2010 г. по гр.д. №1592/2010 г. по описа на Софийски районен съд, на
07.04.2010 г. е издаден изпълнителен лист срещу длъжника Г. В. Г., с който същият е
осъден да заплати на кредитора „Топлофикация София“АД, сумата от 5487,42 лв. –
главница за потребена топлинна енергия, със законната мораторна лихва от 2520,00 лв.
2
за забава от 01.03.2001 г. до 10.12.2009 г., както и законната мораторна лихва върху
главницата от 04.02.2010 г. до изплащане на вземането, както и 540,37 лв. – разноски
по делото.
Въз основа на описания по-горе изпълнителен лист, на 03.05.2010 г. е образувано
изпълнително дело №20108380402315 по описа на ЧСИ с рег. №838 на Камарата на
ЧСИ и район на действие Софийски градски съд М. Б., срещу длъжника Г. В. Г.. В
хода на него, на 05.04.2016 г. длъжникът е починал.
С покана за доброволно изпълнение изх.№119776/15.08.2017 г. ответникът К. Н. К. е
бил уведомен, че в качеството си на законен наследник на Г. В. Г. е конституиран като
длъжник по изпълнително дело №20108380402315 по описа на ЧСИ с рег. №838 на
Камарата на ЧСИ и район на действие Софийски градски съд М. Б., като е поканен да
заплати: главница в размер на 5487,42 лв. – главница; законната лихва върху нея от
04.02.2010 г. в размер на 4224,64 лв.; 3528,37 лв. – неолихвяема сума; 1183,61 лв. такса
по т.26 от тарифата към ЗЧСИ, както и всички последващи такси и присъединени
публични задължения.
С влязло в законна сила на 08.09.2021 г. решение №260077/02.08.2021 г. по гр.д.
№221/2020 г. по описа на Районен съд – Своге е признато за установено по отношение
на „Топлофикация София“ЕАД, че К. Н. К., като единствен наследник на Г. В. Г.,
починал на 05.04.2016 г., не дължи сумата от 1250,00 лв., представляваща част от общо
задължение от 5487,42 лв. – главница за потребена топлинна енергия, установена с
влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №1592/2010 г.
по описа на Софийски районен съд, по която е издаден изпълнителен лист от
07.04.2010 г. За да уважи предявеният отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439 ал.1 ГПК, съдът е приел, че вземането по изпълнителен лист от
07.04.2010 г., издаден по ч.гр.д. №1592/2010 г. по описа на Софийски районен съд, е
погасено по давност – с изтичането на 3-годишна погасителна давност от последното
изпълнително действие, извършено на 31.05.2010 г.
При гореустановеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК за сумата
от 1250,00 лв., представляваща част от 5487,42 лв. – главница за потребена топлинна
енергия, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист
в производство по ч.гр.д. №№1592/2010 г. по описа на Софийски районен съд. С
влязло в законна сила на на 08.09.2021 г. решение №260077/02.08.2021 г. по гр.д.
№221/2020 г. по описа на Районен съд – Своге е признато за установено, че ищецът в
настоящото производство не дължи на ответника в него сума в размер на 1250,00 лв.
представляваща част от общо задължение от 5487,42 лв. – главница за потребена
топлинна енергия, установена с влязла в сила заповед за изпълнение на парично
3
задължение по ч.гр.д. №1592/2010 г. по описа на Софийски районен съд, по която е
издаден изпълнителен лист от 07.04.2010 г.
Съгласно т.2 на тълкувателно решение №3/22.04.2019 г. на ВКС по т.д. №3/2016 г. на
ОСГТК, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на
пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно
материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за
разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. В
случая, с влязло в сила съдебно решение със сила на пресъдено нещо е призната
недължимостта на сумата от 1250,00 лв., представляваща част от главница в общ
размер на 5487,42 лв. за доставена топлинна енергия. Предявеният в настоящото
съдебно производство иск е за сумата от 1250,00 лв., представляваща друга част от
главницата в размер на 5487,42 лв. /а не същата, както твърди ответника в писмения
отговор/. С оглед разясненията по т. 2 на цитираното по-горе тълкувателно решение
следва да се приеме, че е налице сила на пресъдено нещо по отношение на
правопораждащите факти на спорното субективно материално право в настоящия
процес, а именно, че вземането по изпълнителния лист, издаден в производството по
ч.гр.д. №1592/2010 г. по описа на Софийски районен съд е погасето с изтичането на 3-
годишна погасителна давност, започнала да тече от 31.05.2010 г.
И тъй като формираната сила на пресъдено нещо по частичния иск относно
основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващи възражения на
ответника срещу правопораждащите правно релевентни факти, относими към
възникването или съществуването на материалното правоотношение, от което
произтича спорното право, съдът не обсъжда изложените в отговора на исковата молба
твърдения и възражения, че вземането не е погасено по давност.
Поради изложените по-горе съображения съдът намира, че като погасено по давност
вземането за сумата от 1250,00 лв., представляваща част от главница в общ размер на
5487,42 лв. за доставена топлинна енергия, е недължимо, поради което предявеният
частичен иск е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, направеното от ищеца искане и представения от него списък
по чл.80 ГПК, както и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден
да му заплати сумата от 51,41 лв. – направени разноски по делото. Отделно от това,
видно от договора за правна помощ и съдействие, сключен между ищеца и
упълномощения от него адв. К. Б. е, че оказаната на ищеца адвокатска помощ е
безплатна, на основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл.38 ал.2
от същия закон, в тези случаи, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 и осъжда другата страна да го
4
заплати. В случая минималният размер на адвокатското възнаграждение на
упълномощения адв. Б. се определя по реда на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения и е в размер на сумата от 425,00 лв.
Адвокатско възнаграждение в този размер ответникът следва да бъде осъден да заплати
на упълномощения от ищеца адвокат, на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от Закона за
адвокатурата.
Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за недължимост
на адвокатското възнаграждение на упълномощения от ищеца адвокат за
осъществената от него безплатна правна помощ - обосновано с липсата на
материалните предпоставки, предвидени в закона. Същият не е представил
доказателства в подкрепа на оспорването на основанието за предоставяне на безплатна
правна помощ на ищеца, а съдът не дължи проверка за съществуването на посоченото в
договорите основание за оказване на помощта – материално затруднено лице /в с.см.
определение №251/16.06.2022 г. на ВКС по ч.т.д. №838/2021 г., I т.о./.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул.
„Ястребец“ №23 Б, представлявано заедно от А. С. А. и И. И. Е., че К. Н. К., с ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Гургулят“ №31 ет.1 оф.П, не дължи
сумата от 1250,00 лв. /хиляда двеста и петдесет лева и 00 ст./, представляваща част от
общо 5487,42 лв. – главница за потребена топлинна енергия по заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК от 05.02.2010 г. по ч.гр.д. №1592/2010 г. по
описа на Софийски районен съд, на основание чл.439 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Красно село, ул. „Ястребец“ №23 Б, представлявано заедно от А. С.
А. и И. И. Е., да заплати на К. Н. К., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
ул. „Гургулят“ №31 ет.1 оф.П, сумата от 51,41 лв. /петдесет и един лева и 41 ст./ -
направени разноски по делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Красно село, ул. „Ястребец“ №23 Б, представлявано заедно от А. С.
А. и И. И. Е., да заплати на адв. К. Б., с ЕГН **********, от АДВОКАТСКА
КОЛЕГИЯ – СОФИЯ, сумата от 425,00 лв. /четиристотин двадесет и пет лева/ -
адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от Закона за
адвокатурата във вр. с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
5
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Габрово в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Трявна: _______________________
6