РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Девня, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Административно
наказателно дело № 20213120200116 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „БКК ПРЕВОЗИ”ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Девня, ж.к. „Повеляново”, ул.
„Боровец”№3, чрез проц. представител – адвокат И. Р. срещу Наказателно
постановление № 03-012820, издадено на 16.09.2020 г. от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което на въззивника за нарушение
п чл. 128 т. 2 вр. чл. 270 ал. 2 и ал. 3 от Кодекса на труда КТ/, на основание
чл. 416 ал. 5 вр. чл. 414 ал. 1 от КТ е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 1 600 лева.
Въззивникът счита обжалваното наказателно постановление за
незаконосъобразно и необосновано, като твърди, че не е извършил вмененото
му нарушение. Алтернативно счита, че дори и да има допуснато нарушение
на трудовото законодателство, то същото е маловажна. На тези основания
претендира цялостна отмяна на обжалвания акт. В с.з. участва чрез надлежно
упълномощен проц. представител, който поддържа жалбата и искането за
отмяна на обжалваното наказателно постановление и претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител.
Излага писмено становище за неоснователност на жалбата и моли
обжалваното НП да бъде потвърдено, като доказано и законосъобразно.
Контролиращата страна – ВРП също не изпраща представител и
становище по жалбата.
1
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 13.08.2020 г. свид. Н. И. И. – служител в Д”ИТ” – варна
извършил проверка по спазване на трудовото законодателство в „БКК
ПРЕВОЗИ”ЕООД по сигнал на свид. А. Н. Н. – бивш работник в дружеството.
От ведомостта за м. юни 2020 г. се констатирало, че работодателят е
начислил, но не е изплатил трудовото възнаграждение на свид. Н. –
изпълняващ длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил – 12 и повече
тона”,възлизащо на сума 488, 88 лева. Констатацията се извършила въз
основа на обстоятелството, че във ведомостта липсвал подпис на лицето за
получаване на сумата. На 10.09.2020 г. бил съставен АУАН за
констатираното нарушение в присъствието на упълномощен представител на
дружеството – нарушител.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от
показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели, както и от
приобщените към делото писмени доказателства.
Съдът, въз основа на императивно вмененото задължение за
цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта на наказателното постановление
направи следните фактически и правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано чрез
правния си интерес лице, поради което е приета от съда като допустима.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по
смисъла на чл. 416 ал. 2 от КТ - ръководителя на съответния контролен орган
в лицето на Директора на Дирекция „ИТ” гр. Варна.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
При извършената служебна проверка въззивния съд констатира , че
обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от
процесуални нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП
фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на
нарушителя и възможността да разбере в както точно е обвинен. Спазена е
процедурата и сроковете за издаването им, регламентирана в ЗАНН.
Нарушението е описано ясно и точно, визирана е конкретно нарушената
правна норма и всички свързани с нея законови и подзаконови нормативни
актове, което е гарантирало правото на нарушителя да разбере какво именно
нарушение му се вменява, за да може адекватно да организира защитата си по
него. Акта е съставен в присъствието на надлежно упълномощено от
2
нарушителя лице, което обстоятелство е било удостоверено от
актосъставителя, който е вписал в АУАН номера на пълномощното, при което
правото на защита на наказаното лице, възникващо от момента на съставяне
на АУАН е било напълно гарантирано.
Възражения за допуснати нарушения на процесуалните правила в
процедурата по издаване на обжалваното наказателно постановление не се
правят и от въззивника.
Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на
обжалвания административен акт.
Съдът намира, че в конкретния случай нарушението на наказаното
лице не е безспорно доказано пред въззивния съд от АНО.
Не са установени елементите на нарушението от обективна страна.
Независимо от доказателствената сила на съставения АУАН
съгласно чл. 416 ал. 1 изр.2 от КТ, констатациите на АНО са опровергани
пред настоящата инстанция от показанията на разпитания в качеството на
свидетел бивш работник във въззивното дружество – А. Н. Н.. Същият
заявява пред съда, че е работил при въззивника около три месеца, като
последния му месец не е бил пълен, тъй като един ден просто решил да
напусне, оставил повереното му МПС в гаража и повече не се явил на работа.
Твърди, че за първите два месеца му е било изплатено цялото трудово
възнаграждение, а за последния месец работодателят му изплатил само
половината възнаграждение, поради което и подал сигнал в „ИТ” – Варна.
Колебливо заявява, че не си спомня точно какви документи е подписвал, като
първоначално отрича да е подписвал каквото и да било, а след предявяване на
молба от негово име и Заповед №05/03.07.2021 г. заявява, че подписите,
положени в двата документа срещу името му са негови.
Видно от приложения към АНП и приобщен по делото трудов
договор №09/30.03.2020 г. свид. Н. е следвало да постъпи на работа същия
ден – 30.03.2020 г. От представената от защитата и приета по делото Заповед
№05/03.07.2021 г. се установява, че трудовото му правоотношение с
въззивното дружество е било прекратено на 03.07.2020 г. При наличието на
тези писмени доказателства следва да се приеме, че свид. Н. е работил в
дружеството три месеца и 4 дни, като по негови собствени твърдения
последният месец не е бил пълен, тъй като е напуснал самоволно работното
си място. Явил се е по – късно по настояване на работодателя си в неговия
гараж, където му е била изплатена последната заплата – непълна и е подписал
документите за прекратяване на трудовото правоотношение. Факта, че свид.
Н. е получил от работодателя си парична сума се потвърждава и от свид. Ж.
К. С.
При така наличните по делото доказателства следва да се приеме за
недоказано твърдението на АНО, че дружеството – въззивник не е заплатило
на работника Н. полагащото му се трудово възнаграждение за м. юни 2020 г.,
тъй като се доказва по делото, че последният е получил трудовото си
3
възнаграждение съразмерно на отработеното време в дружеството. Размерът
на точната сума получена от свид. Н. не се доказва по делото /което също е в
тежест на АНО, който не ангажира доказателства в тази връзка/, но предвид
безспорно установения факт, че работникът не е работил през целия м. юни
следва да се приеме, че не му се е следвало и пълното месечно трудово
възнаграждение. Приемане на противното би означавало формализъм, който
настоящия съдебен състав не би си позволил да прояви в настоящия случай.
Дори да се приеме, че на работника Н. не е било изплатено цялото дължимо
трудово възнаграждение, то конкретиката на казуса сочи на маловажност на
случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото настоящото деяние се
отличава с по - ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи
на извършени нарушения от този вид и от него не са настъпили вредни
последици. В настоящият случай се твърди, че нарушението е извършено на
28.07.2020 г., а доказателствата по делото сочат, че още на 03.07.2020 г. свид.
Н. е получил трудовото си възнаграждение за м. юни в размер съответен на
отработените от него дни, при което не може да се приеме, че въззивникът в
качеството си на негов работодател не е изпълнил задължението си по чл. 128
т. 2 от КТ.
С оглед на гореизложеното съдът прие, че неправилно
административно-наказващият орган е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за посоченото
нарушение, поради което и оспореното наказателно постановление следва да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото претенцията на въззивника за
възстановяване на направените по делото разноски се явява основателна.
Същите следва да се присъдят в тежест на ответната страна – Дирекция
„Инспекция по труда” - Варна. Досежно размера им се представят
доказателства за реално извършени такива от въззивника в размер на 400 лева
за адвокатско възнаграждение.
Водим от изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-012820, издадено на
16.09.2020 г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с
което на „БКК ПРЕВОЗИ”ЕООД, ЕИК ********* за нарушение по чл. 128 т. 2
вр. чл. 270 ал. 2 и ал. 3 от Кодекса на труда КТ/, на основание чл. 416 ал. 5 вр.
чл. 414 ал. 1 от КТ е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 1 600 лева.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда” - Варна ДА ЗАПЛАТИ на
„БКК ПРЕВОЗИ”ЕООД, ЕИК ********* сумата от 400 лева /четиристотин
лв., 00 ст./ направени по делото разноски, на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
Варна в 14 - дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
5