№ 21716
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТ.
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТ. Гражданско дело №
20251110132374 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. И.
Т. и Ц. И. Т., с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени кумулативно обективно и
субективно съединени положителни установителни искове, в условията на разделна
отговорност и при квоти от исковите суми в размер на по 1/4 ид. част за всеки един от
ответниците, а именно:
- иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за признаване за
установено, че ответницата М. И. Т. дължи на ищеца сумата 392,08 лева – главница,
представляваща 1/4 част от стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за
имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Надежда 4“, бл. 443, вх. А, ап. 7, аб. № 49753, за
периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., както и сумата 12,39 лева, представляваща 1/4 част
от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г.,
ведно със законната лихва върху главниците от 24.02.2025 г. до окончателното изплащане на
дължимите суми;
- иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата
М. И. Т. дължи на ищеца сумата 42,34 лева, представляваща мораторна лихва, начислена
върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 18.02.2025 г.,
и за сумата от 2,66 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за
дялово разпределение и текла в периода от 16.07.2022 г. до 18.02.2025 г.;
- иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за признаване за
установено, че ответникът Ц. И. Т. дължи на ищеца сумата 392,08 лева – главница,
представляваща 1/4 част от стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за
имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Надежда 4“, бл. 443, вх. А, ап. 7, аб. № 49753, за
1
периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., както и сумата 12,39 лева, представляваща 1/4 част
от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г.,
ведно със законната лихва върху главниците от 24.02.2025 г. до окончателното изплащане на
дължимите суми;
- иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
Ц. И. Т. дължи на ищеца сумата 42,34 лева, представляваща мораторна лихва, начислена
върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 18.02.2025 г.,
и за сумата от 2,66 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за
дялово разпределение и текла в периода от 16.07.2022 г. до 18.02.2025 г.
За горепосочените суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 07.03.2025 г. по ч. гр. д. № 10745/2025 г. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответниците М. И. Т. и Ц. И. Т. е възникнало
договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди
за топлоснабден имот: апартамент № 7, находящ се в гр. София, ж. к. „Надежда 4“, бл. 443,
вх. А, аб. № 49753, като ответниците имат качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Сочи, че поради
неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към
договора общи условия, ответниците са изпаднали в забава, с оглед което и претендира
обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е
легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната
енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за
уважаване на исковете. Претендира разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответниците М. И. Т.
и Ц. И. Т., като в срока по чл. 131 ГПК, а и извън него, същите не са подали отговор на
исковата молба.
С молба вх. № 291399/03.09.2025 г. (както и в молба с вх. № 307069/19.09.2025 г.)
ищецът признава, че е извършено плащане на исковите суми, но същото е сторено в хода на
производството, поради което поддържа, че с акта си по същество съдът следва да му
присъди сторените разноски за юрисконсулт, който претендира в размер на 100 лева.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ в тежест на ищеца е да установи по делото наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на
което е предоставил на ответника топлинна енергия в твърдяния обем през процесния
2
период и на претендираната стойност, както и че през процесния период ФДР е извършила
услугата дялово разпределение в процесния имот, а за ответника е възникнало задължението
за заплащане на продажната цена.
По предявените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадане на длъжника в забава.
В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи
по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
С оглед направеното от ищеца изявление, че ответникът изцяло е погасил
претендираните вземания, което по своето естество представлява признание относно
наличието на дълг на посоченото основание, съдът приема, че всички юридически факти от
фактическия състав на процесното вземане са безспорни между страните по делото. Ето
защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.
Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът при постановяване на решението си
взема предвид и настъпилите след предявяването на иска факти и извършва преценка
досежно спорното право към датата на устните състезания между страните.
С оглед гореизложеното, вземанията на ищеца за главница и мораторна лихва към
датата на устните състезания са изцяло погасени чрез извършеното в хода на делото
плащане. Ето защо исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез извършено в хода на делото плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и по арг. чл. 78, ал. 2 ГПК, ответника с поведението си е дал
повод за завеждане на делото, поради което следва да понесе изцяло разноските по
производството, макар и исковете да са отхвърлени поради извършено в хода на процеса
погасяване.
Ищецът не претендира разноски за държавна такса в производството, като изрично
подчертава, че държавната такса му е възстановена от ответниците с направеното от тях
плащане.
Ищецът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева. Предвид изложеното и на основание чл.78, ал. 1 ГПК в полза на „Топлофикация
София“ ЕАД следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.,
определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Тук е мястото да се отбележи, че настоящия
съдебен състав присъжда именно такъв размер на юрисконсултско възнаграждение,
доколкото в хода на проведеното на 20.11.2025 г. съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца изрично е подчертал, че претендира юрисконсултски хонорар под
минималния такъв. Последният от 01.10.2025 г. насетне е 200 лева, съгласно чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу М.
И. Т., ЕГН ********** и Ц. И. Т., ЕГН **********, положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца сумите, както
следва:
- за ответницата М. И. Т.: сумата 392,08 лева – главница, представляваща 1/4 част от
стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.
3
к. „Надежда 4“, бл. 443, вх. А, ап. 7, аб. № 49753, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г.,
както и сумата 12,39 лева, представляваща 1/4 част от стойността на услугата дялово
разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва върху
главниците от 24.02.2025 г. до окончателното изплащане на дължимите суми; сумата 42,34
лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за доставена топлинна
енергия за периода от 15.09.2023 г. до 18.02.2025 г., и за сумата от 2,66 лева, представляваща
мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение и текла в периода от
16.07.2022 г. до 18.02.2025 г.;
- за ответника Ц. И.: сумата 392,08 лева – главница, представляваща 1/4 част от
стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.
к. „Надежда 4“, бл. 443, вх. А, ап. 7, аб. № 49753, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г.,
както и сумата 12,39 лева, представляваща 1/4 част от стойността на услугата дялово
разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва върху
главниците от 24.02.2025 г. до окончателното изплащане на дължимите суми; сумата 42,34
лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за доставена топлинна
енергия за периода от 15.09.2023 г. до 18.02.2025 г., и за сумата от 2,66 лева, представляваща
мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение и текла в периода от
16.07.2022 г. до 18.02.2025 г.
ОСЪЖДА М. И. Т., ЕГН ********** и Ц. И. Т., ЕГН **********, да заплатят на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100
лв., представляваща съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4