Решение по дело №436/2020 на Окръжен съд - Плевен

 

 

РЕШЕНИЕ

№…

гр. Плевен, 10.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-ІV гр.с. в закрито заседание на десети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА

2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА

при секретаря ………. и в присъствието на прокурора ………………., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 436 по описа за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното: 

      Депозирана е жалба  от С.Б.С. срещу постановление с изх.№ 625/16.01.2020 г. по изп.д.№ 20018/2012 г. по описа на ДСИ при ПлРС на основание чл.435, ал.1 ГПК, като се излагат доводи за неговата незаконосъобразност.Прави се искане да се отмени обжалваното постановление и изпълнителното дело да се върне на ДСИ за допълнителни изпълнителни действия за постигане изплащане на задължението.

          Ответникът по жалбата – В.П.П. е депозирала възражение, в което се изразява становище, че С.С. две години не е предявявала искане.Няма земеделска земя, недвижим имот и каквито и да е материални ценности.Регистрирана е като безработна в БТ, а за м.април й е отпусната социална еднократна помощ, с която да си плати сметките за ток и вода.

Депозирано е становище от  ДСИ при ПлРС Ц.Д., с което счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

        Жалбата   е депозирана  в преклузивния срок,  от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване действие от взискателя съгласно чл.435, ал.1, т.3 ГПК - прекратяване на принудителното изпълнение, поради което жалбата е процесуално допустима.     

        Съдът приема за установено следното от фактическа страна.       

       Предмет на обжалване е  постановлението на ДСИ  от  16.01.2020 г., с което е прекратено изпълнителното производство по изпълнително дело № 20124430420018 по описа на ДСИ при ПлРС на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

      Първоначално е образувано изп.д.№ 200945200045 по молба на С.С. въз основа на изпълнителен лист от 09.04.2009 г. за дължими от В.П. суми в СИС при РРС, което впоследствие с протокол от 10.02.2012 г. е изпратено на ПлРС – СИС.

      Последната молба на взискателката С.С., преди тази от 09.12.2019 г., е депозирана на 16.06.2014 г. относно издирване на собственост на длъжника В.П., във връзка с която са й изпратени две писма от ДСИ - на 10.07.2014 г., получено на 17.07.2014 г. и на 07.08.2014 г., получено на 13.08.2014 г., който период между двете молби е с продължителност повече от пет години.

      Съгласно задължителните постановки на т.10 от ТР № 2/2013 г. - ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи постановяването на вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществявяването на правнорелевантните факти.

       Съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

       Касае се до процесуален срок, изтичането на който води до прекратяване на изпълнителното производство.

       В жалбата взискателката се позовава на молба от 26.06.2012 г. до ДСИ Плевен с 5 бр.въпроси, описани в същата, по повод на която е изпратено писмо от ДСИ на 06.07.2012 г., получено от жалбоподателката на 17.07.2012 г.

       Депозирана е  и молба от 11.09.2012 г. от С.С., като с писмо от 08.10.2012 г. от ДСИ е уведомена, че В.П. не притежава имоти, не работи по трудов договор, получено от взискателката на 18.10.2012 г.

       На следващо място в жалбата се сочи, че на 16.04.2013 г. пълномощникът й Г.М. е посетил ДСИ гр.Плевен, както и кмета на с.***, обл.Плевен, относно наследството, оставено от П.П..

       От данните по изпълнителното дело е видно, че е депозирана  молба от пълномощника за издаване на удостоверение и такова му е издадено на 29.04.2013 г.

      На 01.07.2013 г. пълномощникът на С.С. е депозирал молба, като  на взискателката е изпратено писмо от ДСИ, получено на 25.07.2013 г. от пълномощника.

      Твърди се в жалбата, че от ОбС”Земеделие” в общината гр.Д. са приели да издадат удостоверение за възстановените земеделски земи и гори на П.П., а от представената справка с писмо изх.№ 261-А/12.08.2013 г. на ОСЗ на община Д. е видно, че В.П. притежава собствена земеделска земя от 1.976 дка.

       Копие от тази справка е изпратено от ДСИ  на взискателката и получено на 03.09.2013 г.

       Във въззивната жалба взискателката сочи, че  при тази собственост от 1.976 дка е следвало да се извърши  оценка и стойността й е била достатъчна, за да се погаси задължението, като се извърши публична продан от ДСИ.

       След получаване на справката взискателката С.С. е депозирала молба на 12.12.2013 г., чрез пълномощник, в която не е направено искане да се извърши оценка на горепосочената земеделска земя от 1.976 дка и да бъде извършена публична продан на същата, а прилагането на този изпълнителен способ следва да бъде  поискано от взискателката, тъй като ДСИ не разполага с правомощия, аналогични на тези по чл.18 ЗЧСИ.

       На следващо място във въззивната жалба се сочи, че ДСИ не дава отговор В.П. работи ли и получава ли заплата изобщо, какви доходи има, за да изплаща наложителните разходи от ток, вода, храна, облекло.Също така се сочи в жалбата за притежавана фирма за дърводобив от В.П., както и да се провери има ли банкова сметка ***.Плевен и внасят ли се суми по сметката.

       Съдът намира, че ДСИ може само, ако е направено такова искане от взискателя с оглед на чл.426, ал.4 ГПК, да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки и да изисква преписи от документи, но трябва да бъде посочен от взискателя и начин на изпълнение – например да иска да бъде наложен запор на  вземане, запор върху трудово възнагреждение, запор на банкова сметка, ***, респ. изпълнение върху обособена част от предприятие.

     Във връзка с предпоследната молба на взискателката по изпълнителното дело - от 16.06.2014 г., в която взискателката е направила искане ДСИ да се снабди с посочените документи и след снабдяването с тях ще направи предложение за публична продан както на земеделска земя, така и ако има друг недвижим имот, ДСИ е направил запитване до ТД НАП офис Плевен за имотното състояние на длъжника В.П., уведомил е визскателката с писмо от 10.07.2014 г., получено на 17.07.2014 г., а копие от получената справка е изпратил на 07.08.2014 г. и тя е получена от взискателката на 13.08.2014 г.

      Следователно, както се посочи по-горе, от молбата на взискателката от 16.06.2014 г., респ. от последното уведомление от ДСИ до нея, получено на 13.08.2014 г., до молбата от 09.12.2019 г., е изминал период повече от 5 години и правилно ДСИ е приложил разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК.В т.10 от горепосоченото тълкувателно решение е посочено, че ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

    След като изпълнителното производство е прекратено, тъй като е настъпила перемпция, то не може да се приложат от ДСИ разпоредбите на чл.448, ал.1 и ал.2 от ГПК, каквото искане се съдържа в жалбата.

     Съгласно чл.437, ал.1 ГПК жалбите, подадени от страните, се разглеждат в закрито заседание, освен когато трябва да се изслушат свидетели и вещи лица.Т.е. не може да се проведе открито съдебно заседание, на което да присъстват страните, в което В.П. може да направи искане по чл.443 ГПК за замяна на обекта и начина на изпълнение, каквото искане е направено от жалбоподателката.

      Въз основа на гореизложеното съдът счита, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

      Водим от горното, Плевенски окръжен съд

                                     Р     Е     Ш       И      :

      ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.рег.№ 494/28.01.2020 г., депозирана от С.Б.С.,***, срещу постановление от 16.01.2020 г. на ДСИ при Плевенски районен съд Ц.Д., с което е прекратено изпълнителното производство по изпълнително дело № 20124430420018 на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

      Решението не подлежи на обжалване.

     

                                                                                                                                     

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                ЧЛЕНОВЕ: