РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 17.11.2019 година

                                        

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 420 по описа за 2019 год. на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

               Производството е по реда на чл.38 и сл. от Закона за държавната собственост /ЗДС/. 

               Административното дело е образувано по жалба на „*******” ЕАД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.*****, ул. ******  № *, представлявано от управителя и законен представител „******“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. *****, район ******, ул. ****** №*, представлявано от управителя С.В.К.с посочен адрес за призоваване и съобщения: гр. *****, бул*******№ ***, ет * чрез адв.А. Л., уточнена с молба вх. № 3234 от 27.09.2019 г., срещу Решение №508/26.08.2019г. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти-частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект : АМ “Хемус”, участък от км 122 +260 до км 139+340, включително пътен възел “Плевен” в землището на село “Каленик”, община Угърчин, землищата на село *****, село Баховица и село Славяни, община Ловеч, област Ловеч, както и землищата на село Николаево и село Бохот, община Плевен, област Плевен, в частта му относно размера на паричното обезщетение в размер на 1470,00 лева, което следва да бъде получено от дружеството за отчуждаване на част в размер на 1,211 кв.м от притежавания от дружеството недвижим имот с идентификатор ***** представляващ горска територия с площ 3.999 кв.м, находящ се в землището на село *****, община Ловеч, област Ловеч. С доводи, че определеното за дружеството собственик парично обезщетение за притежавания недвижим имот в размер на сумата 1470,00 лева е силно занижено спрямо действителните пазарни цени, определена при неспазване на законовите критерии и разпоредби на Закона за държавната собственост, иска изменение на оспореното решението в тази част, като иска увеличение на паричното обезщетение за отчуждавания недвижим имот. 

                В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се представлява.

                Ответникът - Министерски съвет, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна с аргументи, че издаденото решение е правилно и законосъобразно. По същество изтъква, че от изслушаната и приета по делото СОЕ не доказва по безспорен начин относимостта на направените изчисления по нея към предмета на делото, доколкото за оценката на ПИ в ГТ за национални обекти в хипотезата на чл. 73, ал. 1, т. 5 от ЗГ и чл. 32 от ЗДС е приложима уредбата по чл. 26, ал. 4 и чл. 28 от Наредбата. Моли, в тази връзка да бъде кредитиран оценителския доклад за процесния имот от административната преписка. Поддържа депозираното по делото становище на МС от 19.09.2019 г. и моли Съда да остави в сила РМС № 508 / 2019 г. в обжалваната част като издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с целта на закона, административно-производствените правила и материалноправните разпоредби. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, след изменението, обн. в ДВ бр. 8/2017г. и във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ.

   Заинтересованата страна - Министърът на регионалното развитие и благоустройството, в съдебно заседание не се представлява. Постъпило е  писмено становище с вх. №4077/15.11.2019 год.,  в което оспорва изцяло като неоснователна и недоказана подадената жалба, счита решението на МС в оспорената част за правилно и законосъобразно, а размерът на паричното обезщетение-за правилно определен. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

   Заинтересованата страна - Министърът на финансите, в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по жалбата.  

    Заинтересованата страна - Агенция „Пътна инфраструктура” – *****   в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, моли съда  отхвърли жалбата на „*******” ЕАД като неоснователна и да потвърди решението на Министерски съвет като правилно и законосъобразно в оспорената част. Като основно съображение в тази насока изтъква становището на вещото лице, че разликата между експертизата предмет на административната заседание и оценителския доклад по делото, е в рамките на допустимата разлика от 10%, поради което няма основание за изменение на процесното решение в оспорената му част.  

                     Ответника е приложил административната преписка по издаване на обжалвания акт, експертната оценка за обезщетение на отчуждените имоти, както и удостоверение по чл. 32, ал. 4 от ЗДС с пазарни аналози на магнитен носител, изпратени от Агенция по вписванията на Агенция „Пътна инфраструктура”. По делото са събрани писмени доказателства, назначена е съдебно оценителска експертиза.

                 Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт, пред местно компетентния да я разгледа административен съд и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК.     

               Предвид данните, че оспореното решение е съобщено на 05.09.2019 г. с известие за доставяне / на л.387 от делото/, а жалбата е изпратена по пощата на 09.09.2019 г., съдът приема, че е подадена в законоустановения срок по чл. 149 от АПК във връзка с чл.38 ал.2 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Жалбоподателят се легитимира като собственик на недвижим имот с идентификатор *****, представляващ горска територия с площ 3.999 кв.м, находящ се в землището на село *****, община Ловеч, област Ловеч, част от който попада в обхвата на отчуждените с оспореното решение имоти на територията на област Ловеч. Оспореното решение е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл.146 от АПК. Изложеното дотук обуславя процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество.

               Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

                В съответствие с изискванията на чл.168 ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка по чл.146 от АПК на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

     Предмет на съдебен контрол е Решение №508/26.08.2019г. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти-частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект : Автомагистрала “Хемус”, участък от км 122 +260 до км 139+340, включително пътен възел “Плевен” на територията на областите Ловеч и Плевен, издадено на основание чл.34а ал.1 във връзка с чл.34б от Закона за държавната собственост и §1 от Допълнителните разпоредби на Закова за държавната собственост.   

     Съгласно разпоредбата на чл.34а ал.1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.

              Според § 1 от ДР на ЗДС, национален обект е обект, определен като такъв със закон, както и инфраструктурни обекти: изграждане и преустройство на транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения – пътища от републиканската пътна мрежа, железопътни линии и обекти на железопътната инфраструктура, пристанища, летища и съоръжения към тях; на други мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура - водоснабдяване, канализация, пречистване на питейни и отпадъчни води, третиране на отпадъци, електрификация, топлофикация, газификация и електронни съобщителни мрежи и физическата инфраструктура за разполагането им, индустриални зони или технологични паркове с необходимата техническа инфраструктура за привличане на инвестиции, определени като национални обекти с решение на Министерския съвет. Следователно редът за определянето на даден обект за национален е това да бъде извършено със закон или с решение на Министерски съвет.

              С решение № 250 на министерския съвет от 2013 година републикански път А-2 „*****-Ботевград-Шумен-Девня-Варна“, част от който е и Автомагистрала „Хемус“, е обявен за обект с национално значение по смисъла на §5 т.62 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията и за национален обект по смисъла на §1 от Допълнителните разпоредби на ЗДС. След като обектът, за който се извършва отчуждаването е национален обект, то компетентен да издаде процесното решение е именно министерски съвет. 

              Оспореното решение е постановено от Министерски съвет, по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.

    Издадено е в изискуемата от закона писмена форма, като с него са отчуждени имоти/части от имоти-частна собственост, предназначени за изграждането на национален обект-автомагистрала, обявена за национален  обект с Решение №250/25.04.2013 год. на Министерски съвет /МС/.  

              Предвид горното съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата материалноправна компетентност, чиито режим за издаване е регламентиран със Закона за държавната собственост. Като издателят му е посочил наличието на държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото обезщетение и собствениците на имотите, с което е изпълнил изискването за съдържание, визирано в чл.34б от Закона за държавната собственост.   

                Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което самостоятелно да съставлява основание за отмяна на акта.

                Спазени са административнопроизводствените правила за вземане на решението, регламентирани в  чл.34, чл.34а и чл.34б ал.2 от ЗДС. От заинтересованото ведомство е направено мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл.34 ал.2 от ЗДС. От двамата министри, съответно на финансите и на регионалното развитие и благоустройството, е направено предложение за отчуждаване на имотите до МС, с приложен към него съвместен доклад. Решението е разгласено по реда на чл.34а, ал.3 от ЗДС, а предложението е било придружено с изискуемите от чл.34а, ал.4 от ЗДС приложения. Налице е влязъл в сила подробен устройствен план - парцеларен план /ПУП-ПП/. Предпоставка за извършване на отчуждаването е наличието на влязъл в сила подробен устройствен план - парцеларен план /ПУП-ПП/, който предвижда изграждането на национален обект: „Автомагистрала „Хемус”, участък от км. 122+260  до км. 139+340, включително пътен възел „Плевен”, в землището на с.Каленик, общ.Угърчин, с.*****, с.Баховица, с.Славяни, общ.Ловеч, с.Николаево и с.Бохот, общ.Плевен, обл.Плевен, одобрен с влезли в сила Заповед №РД-02-15-68 от 28.03.2019г. на министъра на регионалното развитие и благоустройство и Заповед № РД-02-15-92 от 23.04.2019г. на заместник министъра на регионалното развитие и благоустройство, която последна заповед за одобряване на ПУП относно участъка от магистралата за землището на с.*****,  е влязла в сила на 20.03.2019 г. В табличен вид са представени имотите за отчуждаване с техните характеристики, вид, местонахождение, размер и данни за собствениците. Приложена е финансова обосновка и оценка на имотите, извършена в административното производство от лицензиран оценител, съгласно представеното удостоверение за пълна проектантска правоспособност с регистрационен номер 42157, който изготвил оценителски доклад за определяне за определяне на равностойно парично обезщетение на засегнатите имоти. 

  Решението е съобразено и с материалния закон.

  Съгласно чл.32 ал.1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, имоти и части от имоти – собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение.  

              Равностойното парично обезщетение за имотите, предмет на отчуждаване, се определя в съответствие с предназначението, което са имали преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, съгласно чл.32, ал.2 от ЗДС.  В случая имот с № *****, в землището на с.*****, преди влизането на плана, предвиждащ изграждането на национален обект е с предназначение горска територия, представляващ широколистно издънково насаждение. 

                За оценката на поземлен имот в горска територия за национални обекти в хипотезата на чл. 73, ал. 1, т. 2 от ЗГ и чл. 32 от ЗДС е приложима уредбата по чл. 26, ал. 4 и чл. 28 от Наредбата за оценка на поземлени имоти в горски територии, приета с ПМС № 236 от 3.08.2011 г., обн., ДВ, бр.63 от 16.08.2011 г., в сила от 16.08.2011 г., изм. и доп., бр.99 от 14.12.2012 г., в сила от 14.12.2012 г., бр. 34 от 3.05.2016 г.

             В конкретния случай видно от оценителският доклад изготвената оценка на частта от ПИ в горска територия, с кад. № ***** и с площ 0,1211 ха, представляващ широколистно издънково насаждение, част от подотдел 466-е по ГСП на ТП “ДГС Ловеч” от 2014 г. е съобразена с изискванията, нормативите и реда на Наредбата за оценка на поземлени имоти в горски територии /обн., ДВ, бр. 63 от 16.08.2011 г./ на МС на РБ с всички изменения и допълнения до момента, за определяне на базисната цена и цената при промяна на предназначението на поземления имот в горска територия по чл.73 ал.1 т. 2 от Закона за горите /ЗГ/. Според оценителският доклад по задание оценката е следвало да се извърши по данни от ГСП на ТП “ДГС Ловеч” от 2014 г., поради което след оглед и пробни измервания на терена са актуализирани данни от извършената инвентаризация. Пазарната цена на поземлен имот в горска територия се определя като среднопретеглена от цените на вписаните сделки на пазарни аналози, за последните 24 месеца, по метода на сравнимите продажби.

               Съгласно чл.27 ал.1 от Наредбата за оценка на поземлени имоти в горски територии, цената за промяна на предназначението на поземления имот в горска територия по чл.73, ал. 1, т. 2 от ЗГ е равна на сумата от цената на насаждението и 30 на сто от цената на имота. При определянето на цена по реда на глава трета цената на земята по чл. 7 ал. 6 се увеличава със стойността на пазарен множител. Нормативната цена на оценявания поземлен имот в горска територия е определена след оценка на земята и оценка на насаждението.

                При оценката на земята последователно са определени стойностите на земята по типове месторастения /чл.7 ал.1, Прил. № 1/ в таблица 5. Към цената по чл.7 ал.1 и ал.2 се прибавя добавка съгласно прил. №3, според местоположението и категорията на населеното място, в което попада имотът /чл.7 ал.5 от Наредбата/. Цената на насаждението е изготвена по метода на приходната стойност чрез преки изчисления.

                Стойността на дървесината на корен е определена, като от приходите от продажба по средни цени са приспаднати разходите за сеч и първична обработка и за извоз на дървесината. Изчислителните работи за определяне на стойността на приходите, разходите и стойността на дървесината на корен са извършени съгласно изискванията на Наредбата за оценка на поземлени имоти в горски територии, приета с Постановление № 236 на Министерския съвет от 03.08.2011 год. /ДВ, брой 63 от 16.08.2011 год./. Прието, че  разпределението на клоните е 50% дърва за горене и 50% вършина, а категорията на с. ***** като населено място е VI.

                 Поради това, че в информационната система на ИАГ липсата на данни за средните разходи за сеч и първична обработка на дървесината при средна трудност на сечището, както на данни за средните разходи за извоз на дървесината при средна трудност на сечището, са използвани  наличните общи данни от „Обобщена справка средни цени при възлагане на дърводобива по сортименти от дата 01.01.2019 г. до дата 31.06.2019 г.” в информационната система на ИАГ за добива на дървесина в ТП „ДГС Ловеч”.

            При оценката извършена в административното производство е определена базисната цена на поземлен имот в горска територия с кад. № 0*****, с площ 0,1211 ха, находящ се в землището на с. *****, общ. Ловеч, област Ловеч, представляващ част от подотдел 466-г по ГСП на ТП “ДГС Ловеч“ е равна на 1470 лв. без ДДС. Цената при промяна на предназначението по чл.73 ал.1 т.2 от Закона за горите на поземлен имот в горска територия с кад. № 0*****, с площ 0,1211 ха, находящ се в землището на с. *****, общ. Ловеч, област Ловеч, представляващ част от подотдел 466-г по ГСП на ТП “ДГС Ловеч“ е равна на 1441 лв без ДДС. Пазарната цена на поземлен имот в горска територия с кад. № *****, с площ 0,1211 ха, находящ се в землището на с. *****, общ. Ловеч, област Ловеч, представляващ част от подотдел 466-г по ГСП на ТП “ДГС Ловеч“, определена по реда на глава втора от Наредбата, е равна на 699,96 лв. без ДДС.

  Във връзка с оспорването съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за равностойното парично обезщетение, определено по чл.32 ал.2 от ЗДС и §1а от ДР на ЗДС. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно, мотивирано с доказателствата по делото и компетентно изготвено.

   При изслушването в съдебно заседание, вещото лице заявява, че при изготвяне на експертното заключение се е уверило в правилния технологичен ред на изготвяне на технологическия доклад и установило, че оценката е изготвена по документи, по данни от Горскостопански план от 2014 година на Държавно горско стопанство гр.Ловеч, т.е не е направен оглед на терена. При анализа на данните, които са ползвани от оценителя в административното производство и установил, че цената на земеделската земя, която е съпоставил с цената на горския имот, е взел данни от 2017 година за община Ловеч, които са по-ниски като цена, което не се отразява съществено на крайната цена. Вещото лице установява минимална разлика в цената, която е в резултат от огледа му на място и се дължи на  установеното на терена разлика в състава на дървесния вид и в показателите – височина на дървостоя и диаметъра, увеличаващи обема на дървесината и от там цената на имота.  

  Според направеното сравнение в последната част на експертизата на получената оценка с оценителския доклад в административното производство, вкл. с първоначалните цени експерта е категоричен, че са приблизителни и няма съществена разлика, която да доведе до промяна в цената. Излага, че получената от заключението разлика в цената е в рамките на стандартите за допустима грешка, наред с обстоятелството, че имота е малък и не може да има, кой знае каква стойност. В тази връзка, от наблюдения за сключени сделки в последните години, позовавайки се на неговият опит като оценител, като вещо лице и познанията на пазара, експерта сочи, че в ловешкия регион сделките на горите се движат от 250 лева до 400 лева, което означава - цена на земята плюс дървостоя и обикновено се сключват с цел добив на дървесина. В случая подчертава, че се касае за обезщетение за изключване на тези терени като горска територия от над 1 лев на кв.м., което според вещото лице е една непостижима на реалния  пазар цена.

  Събраните доказателства и заключението на вещото лице, в т.ч.      приложената информация от Служба по вписванията, при проверка на масивите на самите сделки, установяват че максималните цени, на които са извършени сделки между кооперация и частни лица в землището, за земеделска земя е 1 000 лева на декар, като за земи и гори от горски фонд са налични много малко сделки, които са реализирани на данъчна оценка.             

              От експертното заключение и направените в съдебно заседание уточнения се установява, че вещото лице потвърждава оценката извършена в административното производство, като за отчуждаваната част от имота получава малка разлика в цената, която експерта определя в рамките на стандартите за допустима грешка. Съответно оценката е извършена законосъобразно и при наличието на предпоставките за извършване на такава оценка. Самият размер на оценката се потвърждава и от приетата съдебно - оценителска експертиза, пред вид заявеното, че разликата е минимална и в рамките на стандарта за допустима грешка.

              По делото не са представени годни доказателства, които да оборват констатациите на административния орган и които да обуславят извод за незаконосъобразност на оспореното решение в частта му относно размера на определеното обезщетение. В тази връзка се явяват неоснователни доводите в жалбата, че определеното за дружеството собственик парично обезщетение за притежавания недвижим имот в размер на сумата 1470,00 лева е силно занижено спрямо действителните пазарни цени.

              Предвид изложеното съдът приема, че решението на Министерския съвет в оспорената му част е законосъобразно. Подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.

              Следва да се уважи своевременно направеното искане за присъждане на разноски от пълномощниците на страните.   

               При този изход на делото в полза на ответника Министерски съвет, която е представлявана в съдебно заседание от юрисконсулт следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева, на основание чл.144 от АПК във вр. с чр. Чл.78 ал.8 от ГПК  вр. чл.37 ал.1 от ЗПП вр. чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

           При този изход на делото в полза на  заинтересованата страна - Министъра на регионалното развитие и благоустройството следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по 50 лв., съгласно чл. 25а ал.3 на Наредба за заплащането на правната помощ, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр.чл.78 ал.8 ГПК вр.чл.143 ал.4 и чл.144 АПК, тъй като упълномощеният юрисконсулт е депозирал писмени становища по жалбата, без да се явява в съдебно заседание.

               Мотивиран така и на основание чл.172 ал.1 и ал.2, предложение последно от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 39б т.16 от ЗДС 172, ал. 4 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, Административен съд-Ловеч, четвърти състав 

               РЕШИ:

               ОТХВЪРЛЯ оспорването на „*******” ЕАД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.*****, ул. ******  №*, представлявано от управителя и законен представител „******“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. *****, район ******, ул. ****** №*, представлявано от управителя С.В.К., срещу Решение № 508 от 26.08.2019година на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти-частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект: Автомагистрала “Хемус”, участък от км 122 +260 до км 139+340, включително пътен възел “Плевен” в землището на село “Каленик”, община Угърчин, землищата на село *****, село Баховица и село Славяни, община Ловеч, област Ловеч, както и землищата на село Николаево и село Бохот, община Плевен, област Плевен, в частта му, касаеща определяне размера на паричното обезщетение  по отношение на имот с идентификатор *****, находящ се в землището на село *****, община Ловеч, област Ловеч, представляващ горска територия с обща площ 3.999 кв.м, от която обща площ за отчуждаване 1,211 кв.м. в размер на 1470,00 лева.  

   ОСЪЖДА  „*******” ЕАД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.*****, ул. ******  № *, представлявано от управителя и законен представител „******“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. *****, район ******, ул. ****** №*, представлявано от управителя С.В.К.,  да заплати в полза на Министерски съвет на Република България разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

   ОСЪЖДА  „*******” ЕАД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.*****, ул. ****** № *, представлявано от управителя и законен представител „******“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.*****, район ******, ул. ****** № *, представлявано от управителя С.В.К., да заплати в полза на министъра на регионалното развитие и благоустройството разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50/петдесет/ лева.

      Решението е окончателно и не подлежи на обжалване,  съгласно чл.38 ал.8 от Закона за държавната собственост.

               Препис от решението да се изпрати на страните по делото. 

 

 

                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: