№ 22
гр. Крумовград, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КРУМОВГРАД в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Ил. Йорданов
при участието на секретаря Емилия В. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ил. Йорданов Административно
наказателно дело № 20215130200046 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 09-002558 от 19.03.2021 г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416,
ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 1 500 лв. на *******, с ЕИК *****, *******, в качеството му на
работодател, за нарушение на чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
Жалбоподателят ******* ***** намира наказателното постановление за неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че било постановено при нарушения на материалния и
процесуалния закон и било необосновано. Моли съдът да отмени атакуваното наказателно
постановление като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебното заседание на 27 .07. 2021 г. жалбоподателят се представлява от
упълномощения адв.С.М., който поддържа изцяло жалбата.
Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален представител юрк.
Карагеоргиев оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Депозирал е и писмена защита, в която излага подробни съображения за законосъобразност
на атакувания акт. Моли на основание чл.63, ал.3, във връзка с ал.5 от ЗАНН, във връзка с
чл.143, ал.4 от АПК да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на
наказващия орган.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 09.12.2020 г. около 11.20 часа свидетелите ХР. Г. Ч. и К. М. СП. извършили
проверка за спазване на трудовото законодателство при работа по работни места в обект на
контрол: Строеж на „Улици в гр.Крумовград, кв.“Изгрев“, ул. Славеева горичка“ от о.т.30
до о.т.42“, находящ се в гр.Крумовград, с възложител ******* *****. В хода на проверката
свидетелите установили на обекта да работи като общ работник и да извършва ръчно
изкопни работи лицето Т. Я.. К., с ЕГН **********. В декларацията, която контролните
1
органи му предоставили, Т. Я.. К. саморъчно декларирал писмено, че работел като общ
работник за фирма ******* в условията на трудово правоотношение на 09.12.2020 г., с
определено работно време от 08.00 до 17.00 часа, при трудово възнаграждение в размер на
50 лв. на ден и почивки в работния ден. В декларацията отразил също, че нямал сключен
трудов договор, а имал граждански договор. На 11.12.2020 г. проверката продължила и по
документи в Д„ИТ” гр.Кърджали. Там бил представен граждански договор №6 датиран от
09.12.2020 г., в който било договорено Т. Я.. К. да извърши срещу възнаграждение от 50 лв.
почистване на строителен обект: рехабилитация на улица „Славеева горичка“, кв.Изгрев,
гр.Крумовград , с определен срок на изпълнение – 09.12.2020 г. В представеният
граждански договор не бил договорен конкретен резултат, който следвало да бъде постигнат
от лицето, в договора конкретно бил определен характера на работата и трудовата функция,
характерна за длъжността „общ работник“, която Т. Я.. К. да изпълнява. На 05.01.2021 г.
бил представен трудов договор №85/10.12.2020г. сключен между Т. Я.. К. и *******, за
работа на лицето на длъжност „общ работник“, считано от 11.12.2020 г.
За констатираното нарушение на 05.01.2021 г. срещу дружеството бил съставен акт за
установяване на административно нарушение по чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ.
Същият бил връчен на пълномощника на управителя на ******* *****, който го подписал
без възражение. В срока за подаване на възражение на 07 .01. 2021 г. е подал такова, в което
сочи, че посоченото в АУАН лице не е осъществявало трудова дейност по смисъла на КТ, а
е предоставяло услуга по една от хипотезите на ЗЗД. На 19.03.2021 г. наказващият орган
издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.416, ал.5, във връзка
с чл.414, ал.3 от КТ наложил на жалбоподателя административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 1 500 лв. за нарушение на чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните
свидетели Х.Ч. и К.С., на които съдът дава вяра изцяло; от Акт за установяване на
административно нарушение от 05.01.2021 г., ползващ се с доказателствена сила съгласно
чл.416, ал.1 от КТ; Протокол за извършена проверка изх.№ ПР2036532/05.01.2021 г., връчен
на санкционираното дружество и неоспорен; Констативен протокол от 09.12.2020г.;
Призовка за проверка, връчена на 09.12.2020г.; Декларация, съдържаща сведение по чл.402
от КТ, попълнена и подписана на 09.12.2020 г. от Т. Я.. К. ; Декларации съдържащи
сведение по чл.402 от КТ, попълнени и подписани на 09.12.2020 г. от М. И. М., С.А. М., Х.Х.
М., Ю.М.Х.; Граждански договор №6/09.12.2020г. ; Разписка №6/09.12.2020г. и сметка за
изплатени суми; Трудов договор №85 от 10.12.2020 г.; Трудов договор №62 от 08.09.2020 г.;
Трудов договор №50 от 10.04.2020 г.; Трудов договор №72 от 05.10.2020 г.; Трудов договор
№63 от 08.09.2020 г.; Справка от ТР относно актуалното състояние на *******.
При анализа на гласните доказателства съдът възприе изцяло като достоверни
показанията на свидетелите Х.Ч. и К.С., които са очевидци, извършили проверката по
работни места и установили лицето Т. Я.. К. да извършва трудова дейност в обекта на
жалбоподателя. Те не само са възприели непосредствено лицето да работи и изпълнява
трудовите си задължения на общ работник, но и са събрали писмено данни в тази насока от
работника, който декларирал, че работи в проверявания обект, описвайки и основните
елементи на трудовото правоотношение. Показанията на Х.Ч. и К.С. са последователни,
логични и кореспондиращи помежду си, не се установи и по нЯ.акъв начин те да са
пристрастни или заинтересовани от изхода на настоящия спор. Същите се потвърждават
напълно и от всички приложени по делото писмени доказателства.
По делото беше разпитан и свидетеля Т. Я.. К., който потвърждава изцяло
констатациите на представителите на наказващия орган, че е полагал труд като общ
работник на проверявания обект без да има сключен писмен трудов договор с
жалбоподателя, както и че е написал саморъчно декларацията, а освен това в показанията си
сочи, че е подписал гражданския договор с жалбоподателя след проверката а не преди това.
2
Настоящият съдебен състав кредитира изцяло показанията на свидетеля, тъй като същите са
последователни, логични и напълно кореспондиращи със събраните по делото гласни и
писмени доказателства.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по
същество.
Според разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена
форма. От приобщените по делото гласни и писмени доказателства се установи, че
жалбоподателя е осъществил състав на административно нарушение по чл.62, ал.1, във
връзка с чл.1, ал.2 от КТ, тъй като на 09.12.2020 г. е допуснал до работа Т. Я.. К. и същият е
работил като общ работник на обект: Строеж на „Улици в гр.Крумовград, кв.“Изгрев“, ул.
Славеева горичка“ от о.т.30 до о.т.42“, находящ се в гр.Крумовград, с възложител ******* *****.
С оглед на констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на ******* ***** на основание чл.416, ал.5, във
връзка с чл.414, ал.3 от КТ, предвиждащ наказание имуществена санкция или глоба в размер
от 1 500 до 15 000 лв. за работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1
или 3 и чл.63, ал.1 или 2 от КТ, тъй като в това си качество е допуснало лицето до работа без
преди това да сключи с него писмен трудов договор. Наложената санкция е минималната по
размер и съда няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
Настоящата инстанция при извършената служебна проверка не констатира в хода на
административнонаказателното производство да са допуснати твърдените от жалбоподателя
нарушения на процесуалните правила или на материалния закон. Актът за установяване на
административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени
правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния
състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е било
извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя.
От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние
е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация,
като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава
правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща
отмяната му. Административното нарушение се явява и доказано, за което вече бяха
изложени съображения. Правилна е дадената правна квалификация на деянието, тъй като
констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват
на посочената като нарушена правна норма на чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ ,
както и на санкционната такава по чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ. Процесното
деяние не представлява маловажен случай, обуславящ прилагане на чл.28 от ЗАНН, предвид
значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената материалноправна
разпоредба. Обект на защита са обществените отношения по охрана на едни от най-важните
конституционни права, а именно трудовите права на гражданите. Освен това, деянието е
формално, на просто извършване, за съставомерността му вредни последици не са
необходими, а й конкретното извършеното не се отличава по степен на обществена опасност
от обичайната за този вид нарушения. Предвид това, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63,
ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
3
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото са проведени четири
съдебни заседания, на две от които е взел участие процесуалният представител на
наказващия орган, изготвил и депозирал писмена защита, поради което с л е д в а да се
присъди възнаграждение в размер от 100 лв. Доколкото издателят на наказателното
постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ със седалище град София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо
лице (чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“) следва да бъдат присъдени разноските по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09-002558 от 19.03.2021 г., издадено
от директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416,
ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 1 500 лв. на ******* , с ЕИК *****, ***** в качеството му на работодател, за
нарушение на чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА *******, с ЕИК *****, *****, да заплати на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда “ гр.София, сумата от 100 лв., представляваща направени
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Кърджали в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за страните.
Съдия при Районен съд – Крумовград: _______________________
4