№ 12436
гр. София, 16.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110175638 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК
Предявени са кумулативно обективно съединени искове, както следва:
- с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението,
извършено със заповед № II-09/17.10.2024 г. на изпълнителния директор на НФК и неговата
отмяна;
- с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата
преди уволнението длъжност „главен сътрудник по управление на европейски проекти и
програми – ръководител екип“ при ответника;
- с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от
24 999,96 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на
незаконното уволнение за периода от 22.10.2024 г. до 22.04.2025 г.,
- с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 1 300 лв.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 8 дни, от които:
511,50 лв. – за 3 дни по трудов договор № ТД-02-2024/10.06.2024 г. и 760,87 лв. – за 5 дни по
трудов договор № ТД-06-2024/12.07.2024 г.,
- както и с правно основание чл. 226, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3, изр. 1 КТ за заплащане на
сумата от 3 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие несвоевременно и невярно подаване от работодателя на информация към НОИ,
довело до неправилно и несвоевременно определяне на обезщетение по чл. 162 КТ, вр. чл.
40 КСО,
ведно със законната лихва върху всяка от сумите от датата на подаване на исковата
молба – 18.12.2024 г. до окончателното им заплащане.
Ищцата Н. П. П. твърди, че по силата на трудов договор № ТД-02-2024/10.06.2024 г. е
била в трудово правоотношение с ответника Национален фонд „.....“ (НФК), в рамките на
което е изпълнявала длъжността „главен сътрудник по управление на европейски проекти и
програми – ръководител екип“ до заемане на длъжността с конкурс, но не по-късно от
31.08.2024 г., с уговорен в полза на работодателя срок за изпитване от 2 месеца, при непълно
работно време от 6 часа и трудово възнаграждение от 3 100 лв. Поддържа, че след
провеждане на конкурса трудовият договор е бил прекратен на 12.07.2024 г., след което е
сключен нов такъв № ТД-06-2024/12.07.2024 г., със срок до 31.12.2025 г., за заемане на
същата длъжност и уговорен в полза на работодателя нов срок за изпитване от 6 месеца, при
пълно работно време от 8 часа и трудово възнаграждение от 3 500 лв. Заявява, че
1
извършеното със заповед № II-09/17.10.2024 г., връчена на 22.10.2024 г., прекратяване на
трудовото правоотношение, произтичащо от втория трудов договор, на основание чл. 71, ал.
1 КТ, е незаконосъобразно, тъй като е в противоречие с чл. 70, ал. 5 КТ. В тази връзка
посочва, че се касае за сключване на два последващи трудови договора за една и съща
длъжност „главен сътрудник по управление на европейски проекти и програми –
ръководител екип“, позовавайки се на пълна идентичност на правата и задълженията,
произтичащи от длъжностните им характеристики. Твърди, че различие се наблюдава
единствено по отношение на продължителността на работния ден, срока на договора, срока
на изпитване и размера на уговореното възнаграждение. Като самостоятелно основание за
незаконосъобразност на уволнението посочва факта на уговаряне на срок за изпитване в
повече от законоустановения такъв от 6 месеца (2 + 6 месеца). Допълва, че неплатено е
останало и обезщетението за неизползван платен годишен отпуск от общо 8 дни, от които:
511,50 лв. – за 3 дни по трудов договор № ТД-02-2024/10.06.2024 г. и 760,87 лв. – за 5 дни по
трудов договор № ТД-06-2024/12.07.2024 г., чието заплащане в общ размер на 1 300 лв. също
претендира. Допълва, че в периода от 17.07.2024 г. до 16.11.2024 г. е ползвала отпуск поради
временна неработоспособност, за което своевременно е представила пред работодателя си
съответните болнични листи, но той е забавил отчитането им пред НОИ, а освен това
последният от тях е попълнен с грешни данни (посочени нулеви стойности в Приложение №
9), което е станало повод през м.11.2024 г. в нейна полза да не бъде изплатено обезщетение
за временна неработоспособност, поради което се е наложило подаване на искане до НОИ за
преразглеждане на болничния лист и повторно изискване от работодателя да изпълни
задълженията си за представяне на съответните данни. Описаното възприема като
тенденциозно отношение от страна на работодателя чрез използване на репресивни мерки,
оказало негативно влияние върху влошеното емоционално и физическо състояние на
ищцата, тъй като освен последиците от неуспешна операция и липса на мобилност в ръката,
е почувствала безсилие и притеснение как да осигури собствената и на малолетното си дете
издръжка. Претърпените от нея неимуществени вреди вследствие поведението на
работодателя оценява на сумата от 3 500 лв., чието заплащане също претендира. С
последваща молба от 20.01.2025 г. уточнява размера на претендираното обезщетение по чл.
225, ал. 1 КТ, а именно: 24 999,96 лв., формирано от 6-кратния размер на получаваното от
нея месечно брутно трудово възнаграждение от 4 666,66 лв. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Национален фонд „.....“ (НФК) е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Счита, че се
касае за различие във вида на трудовите правоотношения, произтичащи от двата трудови
договора, доколкото първият е сключен със срок до назначаването след конкурс, а вторият е
сключен до завършването на определена работа. В тази връзка посочва, че не се касае за
постоянен щат в предприятието на ответника, поради което фондът е бил задължен да
сключи втори срочен трудов договор с ищцата, доколкото първият е бил прекратен на друго
правно основание в изпълнение на задължителните предписания на чл. 12 от МПС №
157/2022 г. Оспорва да е допуснал несвоевременно подаване на информация към НОИ за
ползване на отпуск поради временна неработоспособност от ищцата, вследствие на което тя
да е претърпяла неимуществени вреди. В тази връзка посочва, че надлежно е изпълнил
задълженията си пред НОИ, поради което в полза на ищцата е заплатено съответното
обезщетение. Оспорва да е налице деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, както и причинно -
следствена връзка между поведението на работодателя и твърдяните вреди, каквито
изначално оспорва да са настъпили. Сочи, че с електронно писмо от 31.10.2024 г. ищцата е
уведомена от НФК, че болничният е подаден и регистриран в НОИ успешно и в срок.
Счита, че за работодателя е съществувала възможност да сключи втори трудов договор с
изпитателен срок при положение, че има разлика в част от елементите на трудовото
правоотношение, както е в настоящия случай с работните часове и размера на
възнаграждението. Допълва, че недействителността на клаузата на втория трудов договор, с
2
която се уговаря срок на изпитване в полза на работодателя, следва да се счита за санирана с
оглед на факта на получаване от ищцата на по – високото трудово възнаграждение без
възражения, тъй като в противен случай тя би се обогатила без основание за сметка на
работодателя. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендира и разноски.
По разпределяне на доказателствената тежест:
По иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
В тежест на ищцата е да докаже съществувало между страните трудово
правоотношение, което считано от 22.10.2024 г. е било прекратено с процесната заповед на
посоченото в нея основание.
В тежест на ответника е да докаже, че са били налице предпоставките за възникване на
правото за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на посоченото
в заповедта основание. В негова тежест е да докаже и обстоятелствата, на които основава
своите възражения и оспорвания.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
В тежест на ищцата е да докаже, че при наличие на предпоставките за уважаване на
иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото правоотношение между страните няма срочен
характер.
По иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
В тежест на ищцата е да докаже, че е останала без работа за сочения период, че
оставането без работа е в причинна връзка с уволнението, както и размера на брутното
трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.
По иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ
В тежест на ищцата е да докаже прекратяване на трудовото правоотношение, без
значение на основанието за прекратяване, както и размера на брутното си трудово
възнаграждение, получено за последен пълен отработен месец.
По иск с правно основание чл. 226, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3, изр. 1 КТ
В тежест на ищцата е да докаже прекратяване на трудовото правоотношение,
несвоевременно и/или некоректно издаване на необходимите документи, удостоверяващи
факти, свързани с трудовото правоотношение; размера на претърпените вреди.
С оглед не оспорването му от ответника с отговора на исковата молба и на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по
делото следва да се отделят обстоятелствата относно наличието на съществували между
страните трудови правоотношения най-напред по силата на трудов договор № ТД-02-
2024/10.06.2024 г., а впоследствие и по силата на трудов договор № ТД-06-2024/12.07.2024 г.
с твърдяното съдържание, в рамките на всяко едно от които ищцата е заемала длъжността
„главен сътрудник по управление на европейски проекти и програми – ръководител екип“,
както и, че със заповед № II-09/17.10.2024 г. последното от тях е било прекратено.
Наред с това, съдът следва да се произнесе по исканията на страните и по допускане
на доказателствата.
Ищцата е представила относими и необходими писмени доказателства, чието приемане
е допустимо. Искането на ищцата за допускане на съдебносчетоводна експертиза за отговор
на поставените с исковата молба въпроси следва да бъде уважено. Искането на ищцата по
реда на чл. 190 ГПК, както и за допускане до разпит на един свидетел при режим на
довеждане също следва да бъде уважено.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
За процесуална яснота на страните следва да бъде указано, че доколкото наред с
3
исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, предявени за разглеждане са и
искове по чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 226, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3, изр. 1 КТ, подлежащи на
разглеждане по общия исков ред, настоящото производство не следва да се развива по реда
на глава 25 от ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 24.04.2025 г. от 09:30 часа, за
която дата и час страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА представените към исковата молба документи като писмени доказателства
по делото.
ДОПУСКА изслушване на съдебносчетоводна експертиза със задачи, посочени в
исковата молба.
НАЗНАЧАВА вещо лице Л. Б. Б..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебносчетоводната
експертиза в размер на 400 лв., вносим от бюджета на съда.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника Национален фонд „.....“ (НФК) в
едноседмичен срок от съобщението да представи копие на материалите от личното трудово
досие на ищцата Н. П. П. в т. ч. и фишове за изплатени възнаграждения в нейна полза.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата
молба.
Да се уведоми вещото лице за възложената задача, като му се укаже, че определеният
депозит е от бюджета на съда.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4