РЕШЕНИЕ
Номер 267 16.06
Година 2016 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен Съд, Търговско отделение, ХІХ състав
На петнадесети
юни, 2016 Година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Александър Стойчев
Секретар:
М.Л.
като
разгледа докладваните от Съдията т. дело номер 647 по описа за 2015
година намери за установено следното:
Иск с
правно основание чл.422 от ГПК.
Подадена е искова молба от Ж.Е.Х.
с ЕГН ********** против Е.О.М. с ЕГН **********, по която се моли да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 14 710
щатски долара, на основание запис на заповед издаден на 26.12.2010г. и с падеж 31.12.2011г.,
по повод на който е издадена от ПРС заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ 13337/2014г по описа на ПРС.
В подадения от ответника отговор на
практика не се оспорват релевантните факти. Установява се от М., че през
2007г.е закупил недвижим имот със собствени средства и средства предоставени му
от Д.В.Х., дъщеря на ищцата, като имотът е закупен на името на ответника. Д.Х.
е инвестирала 43 000 щатски долара, като от изложението на М. може да се
заключи, че предоставените средства на практика представляват заем, поради
което и е следвало да се върнат на Х.. По повод на задължението към Д.Х.М. е
подписал процесния запис на заповед, който обезпечава изпълнението.
Впоследствие е подписано и споразумение от 29.12.2014г. между поемателя по
записа на заповед и длъжника за разсрочване на изпълнението.
Пловдивски Окръжен Съд, Търговско
отделение, ХІХ състав, като обсъди обстоятелствата по делото и представените
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Производството е допустимо. Съдебната
защита по настоящия иск е инициирана в дадения за това едномесечен срок. Предявен установителен иск. Предметът на
делото по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата
молба за съществуването на подлежащо на изпълнение
вземане, за което е издадена заповедта
за изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по
чл.417, т.9 ГПК въз основа на запис на
заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. Записът на заповед е ценна книга, материализираща
права и доказателство за вземането. Вземането по
запис на заповед произтича от абстрактна
сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа.
Представен е по делото /приложено в оригинал по ч.гр.д./ документ с наименование запис на
заповед, който съдът счита за действителен във вр. с нормата на чл.536, ал.1 от ТЗ. Касае се за абстрактна сделка, за която законът е предвидил формални
изисквания за действителност, при липсата на които документът губи своето
качество на ценна книга и едностранна сделка. В случая записът на заповед
съдържа всички изискуеми реквизити. Впъреки, че в исковата молба не са релевирани подробни
факти относно каузалното правоотношение позоваването от страна на Ж.Х. на
сключеното между страните споразумение следва да се счита, като инкороприране в
обстоятелствената част на иска и на фактите относно предоставената в заем сума
от страна на Д.Х. на ответника М..
По делото така или иначе е
безспорно между страните обстоятелството, че Д.Х. е предоставила в заем на Е. М.
сумата от 43 000 щатски долара. По повод
на задължението към Д.Х.М. е подписал процесния запис на заповед, който
обезпечава изпълнението. Тези обстоятелства се установяват и от съдържанието на
представеното и от двете страни споразумение. При това положение и в
доказателствена тежест на ответника е да установи изпълнение на поетите от него
задължения по абстрактната сделка и подписаното споразумение, но доказателства
в тази насока не бяха събрани. При това положение съдът намира сумата за
дължима. Особеност в случая представлява постигнатата правна фигура, при която
за дълг на М. към Д.Х. същият се е задължил по записи на заповед спрямо майка и
Ж.Х., при което и двете могат да инициират реализиране на едни и същи права.
Това обаче не може да доведе до неоснователност на предявения иск на основание
абстрактната сделка. На практика се касае за един и същи дълг и М. може да
изпълни както по каузалното правоотоношение, така и по абстрактното с едни и
същи правни последици, а именно погасяване на възникналото притезание. В случая
абстрактното правоотношение е гаранционно обезпечително спрямо главния дълг, но
плащайки по него ответникът погасява притезанието по заема. В този аспект и при
реализиране на правата на настоящата ищца въз основа на процесния запис на
заповед ответникът би могъл успешно, при евентуален следващ процес иницииран от
Д.Х., да възрази за недължимостта на процесната сума. Съдът, освен това, намира
за допустим от закона правен резултат подписването на запис на заповед в полза
на трето лице за обезпечаване изпълнението на дълг съществуващ между издателя и
друг субект на правото. На практика това се случва поради наличието на някакви
мотиви и правоотношения касаещи първоначалния кредитор по договора за заем и
поемателя по записа на заповед, но тези факти и обстоятелства не са предмет на
настоящия спор.
Воден от така изложените мотиви
Пловдивски Окръжен Съд, ХІХс.
Р
Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422 от ГПК по отношение на Е.О. М. с ЕГН ********** ***, че дължи на Ж.Е.Х. с ЕГН ********** ***
сумата от 14 710 / четиринадесет хиляди седемстотин и десет/ щатски долара,
на основание запис на заповед издаден на 26.12.2010г. и с падеж 31.12.2011г.,
по повод на който е издадена от ПРС заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ 13337/2014г по описа на ПРС, ведно със законната лихва
за забава, считано от датата на подаване на заявлението – 08.09.2014г. г. до
окончателното плащане на вземането.
ОСЪЖДА Е.О.М. с ЕГН ********** *** да заплати на Ж.Е.Х. с
ЕГН ********** *** сумата от 1009 лева направени деловодни разноски в
настоящото и сумата от 950.83 лева направени деловодни разноски в заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :