Решение по дело №19287/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 262532
Дата: 23 ноември 2021 г.
Съдия: Мария Димитрова Личева
Дело: 20195330119287
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер          262532              Година 23.11.2021                Град  Пловдив

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                     XIII граждански състав

На двадесет и шести октомври                      две хиляди и двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА

 

Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 19287 по описа за 2019 година

и за да се произнесе, взе предвид:            

                 Производството е по иск за делба във фазата на извършването ѝ.

                 С влязло в сила Решение № …. постановено по гр. дело № 19287/2019 г. по описа на ХІІІ граждански състав, е допуснато извършването на съдебна делба на съсобствен недвижим имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор №56784.503.340.4.6,  гр. П..., общ. П..., обл. П..., по КК и КР, одобрени със заповед …..; Последно изменение със заповед: няма; Адрес на имота: гр. П..., район С..., п.к. ….., ул.»Я..Х..» №…..; Самостоятелният обект се намира на етаж …, в сграда с идентификатор №56784.503.340.4, брой надземни етажи … брой подземни етажи 0; Предназначение: Жилищна сграда – многофамилна; Предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент; Брой нива на обекта:1; Посочена в документа площ: 64,00 кв.м.; Прилежащи части: изба 37 с пол. пл. 6 кв.м., 3,08% ид.ч. от общите части; Стар идентификатор: няма; Ниво 1; Съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 56784.503.340.4.5; под обекта: 56784.503.340.4.4; над обекта: 56784.503.340.4,8, при квоти: 1/2(една втора) идеални части за Е.Т.К. и 1/2(една втора) идеални части за З. П….Г..

                  Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:

                  I.По извършване на делбата:

                   От страните не са представени надлежни писмени доказателства – одобрен инвестиционен проект по смисъла на чл. 203 от ЗУТ, за разделяне на допуснатия до делба недвижим имот на отделни самостоятелни обекти на правото на собственост, поради което следва да се приеме, че той е неподеляем. Същото се установява и от заключението на вещото лице В.Р. по допуснатата съдебно - техническа експертиза от …..

                   По делото е приета за разглеждане претенция за възлагане на допуснатия до делба имот от съделителя З. П… Г. на основание чл.349 ал.2 от ГПК.

       Съгласно чл. 349 ал.2 от ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Право на възлагане по чл. 349 ал.2 ГПК, има само сънаследник, т.е. само лице, което е придобило идеална част от имота по наследство и то в хипотезата, при която съсобствеността е възникнала от наследяване. Придобилият по силата на сделка идеална част от жилище няма основание да го получи чрез възлагане от съда по реда на чл. 349 ал.2 ГПК/чл.288, ал.3 ГПК/отм./-Р 257/2001г.,І ГО,Бюлетин бр.4/2001г. При наличие на т.нар. смесена съсобственост извършването на делбата по реда на чл.349 ал.2 ГПК/чл.288,ал.3 ГПК/отм./ е недопустимо - т.8 от ТР №1/2004г., т.е. при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл.349 ал.2 ГПК/чл.288,ал.3 ГПК/отм./ е недопустимо и делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на неподеляемия жилищен имот на публична продан по реда на чл. 348 ГПК/чл.288,ал.1 ГПК/отм./. Съображенията за подобно тълкуване са, че тази претенция е противопоставима само на сънаследник, но не и на лице, което е придобило правото на собственост върху своя дял на основание, различно от наследяване.

                   Видно от доказателствата по делото идеалните части от имота предмет на делба са придобити от З. П…Г. в резултат на правна сделка, което изключва приложимостта на посочената хипотеза.

                   Ето защо и с оглед установената неподеляемост, имотът следва да бъдат изнесен на публична продан, като получените суми бъдат разделени по равно между страните съобразно квотите им.

       По отношение оценката на допуснатия до делба недвижим имот, съдът е приел заключение по допусната съдебно - техническа експертиза на вещото лице В.Р., с което е дадена пазарна стойност на процесния имот в размер на  83 330,00 лева.

       Определената пазарна цена на имота съобразно заключението на вещото лице, следва да се има предвид с оглед определяне на държавната такса по делото и съгласно чл. 355, изр. първо от ГПК, съделителите следва да заплатят съобразно  стойността на дяловете си  държавна такса в размер на 4% по сметка на ПРС, или З. Петров Г. – 1 666,60 лева и за  Е.Т.К. – 1 666,60 лева.

       II.По претенцията по сметки с правно основание чл. 31 ал.2 от ЗС:

                   Съделителят Е.Т.К. е предявила претенция по сметки против ответника З. П. Г. за сумата от 250,00 лева месечно, или общо сумата от 4 250,00 лева, представляваща обезщетение за собствените й 1/2 ид. ч. от имота, от ползване на коитото е лишена, за периода от датата на връчване на поканата по чл.31 ал.2 от ГПК – 23.08.2019 г. до датата на съдебното заседание - 03.02.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане.

                   Ответникът по претенцията З. П… Г. е оспорил претенцията по основание и по размер.

                   Правото на обезщетение срещу ползването на собствената на ищеца част от процесния имот произтича от чл. 31, ал. 2 ЗС и общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.

                   За да е налице основание за определяне на дължимо обезщетение, следва да са налице всички предпоставки на чл. 31, ал. 2 ЗС - ползване, лишаване от ползване и писмено поискване.

                  Съгласно Тълкувателно решение №7/2012 г. на ВКС, задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл.31 ал.2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието.

                   По делото е представена покана на Е.К., от която се установява, че същата  е била връчена на З.Г. на…. /л.56-57 от делото/.

                   Представена е Нотариална покана – отговор, на З.Г., връчена на Е.К. на…../л. 62 от делото/, от съдържанието на която се установява, че към момента на изпращането на двете покани, Е.К. е имала достъп до имота, съответно притежавала е ключ от имота и достъпа до същия не е бил ограничен, нито отказан. Същото се потвърждава и от с… която към онзи момент също е живяла в имота. Същата свидетелства, че Е.К. е имала ключ от имота, никой не я е спирал да ползва имота. Сама напуснала жилището и обстоятелството, че не живеела в същото, било в резултат на неин избор.

                  Ищецът по претенцията не представя доказателства за размера на пазарния наем за процесния имот, въпреки че същото е в негова доказателствена тежест. Не се доказа и твърдяната от същата невъзможност за ползване на имота за претендирания период.

      Ето защо, съдът намира, че следва да отхвърли претенцията по сметки, с която Е.К. е поискала да бъде осъден З.Г., да й заплати сумата от 250,00 лева месечно, или общо сумата от 4 250,00 лева, представляваща обезщетение за собствените й 1/2 ид. ч. от имота, от ползване на коитото е лишена, за периода от датата на връчване на поканата по чл.31 ал.2 от ГПК – 23.08.2019 г. до датата на съдебното заседание - 03.02.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане, като неоснователна и недоказана.

      III. По претенцията по сметки предявена за заплащане на половината от сумата представляваща банков кредит, с която се изплаща стойността на процесния имот.

      Ищецът по претенцията З.Г. е предявил иск срещу Е.К., за заплащане на сумата от 5 307,98 лева представляващи половината от стойността на заплатени вноски по банков кредит, с който е закупен имота на обща стойност 10 615,00 лева, заплатени само от ищеца за периода октомври 2019 г. до октомври 2020 г.

      Ответницата Е.К. не взема становище по претенцията и не представя доказателства в тази насока.

      Представени са писмени доказателства от ищеца за извършените плащания - вносни бележки/л.64-75 от делото/, от които се установяват извършените плащания. В показанията си с……..заявява, че вноските по кредита се изплащали само от З.Г.. Е.К. не е давала средства нито за кредита, нито за ремонтите в жилището.

      Между страните не се спори, а това се установява и от разменените между страните нотариални покани и с…., че погасителните вноски за кредита, с който е закупено жилището, са изплащани изцяло от ответника.    

      Когато единият от солидарните длъжници удовлетвори кредитор, както е в конкретния случай, той придобива регресно право срещу другия длъжник, за да се възстанови нарушеното имуществено равновесие. В този смисъл е и константната и непротиворечива практика на ВКС на РБ. Съгласно същата, по силата на чл. 127 ал. 2 от ЗЗД, солидарният длъжник дължи припадащата му се част не от общия дълг като такъв, какъвто е бил в момента на възникването му, а припадащата му се част от това, което е платено за погасяването на дълга, такъв какъвто е бил в момента на погасяването. Съобразявайки гореизложеното, съдът приема, че след погасяването на част от взетия кредит с изцяло лични средства, за ищеца З.Г. е възникнало регресно вземане срещу Е.К. за половината от платената сума, а именно: 5 307,98 лева. В този размер предявеният осъдителен иск следва да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от 03. 02. 2021 год. до окончателното изплащане на сумата.

       ІV. По отношение на предявената претенция по сметки за направени разноски за ремонт в съсобствения апартамент след закупуването му.

       Ищецът по претенцията З.Г. е предявил иск срещу Е.К., за заплащане на сумата от 6 775,00 лева, представляващи 1/2 ид.ч. от разноските направени за ремонт в съсобственото жилище на обща стойност 13 500,00 лева за периода м. май 2018 г. до м. декември 2020 г.

      С уточняваща молба от …./л. 80-81 от делото/, ищецът е посочил отделните СМР и закупените материали за тях, както и е уточнил, че се касае за необходими разноски, без направата на които жилището би било необитаемо. Твърди се, че същото към момента на закупуването му е било в изключително лошо състояние. Твърди се от ищеца, че тъй като към момента на извършване на СМР 2018-2019 г. ответницата по претенцията Е.К. е живяла в жилището, същата е знаела и е била съгласна с извършването на всяка от направените разноски.  

     Ответникът по претенцията оспорва същата, макар и след дадения от съда срок за становище.

     С оглед всичко изложено от страните и предвид събраните по делото доказателства, съдът намира, че се касае за направени от ищеца полезни разноски, които са увеличили стойността на процесния имот.

     Извършените в имота подобрения по силата на приращението увеличават дяловете на всички съсобственици, съобразно частта, която всеки от тях има в съсобствеността. Поради това съсобственикът, който е извършил подобренията може да иска от другите съсобственици само сумата, която се припада на техните дялове.

     Отношенията във връзка с подобряването на общата вещ се уреждат по различен начин в зависимост от конкретните условия при които са извършени подобренията и от условията при които съсобственикът - подобрител е упражнявал фактическата власт – като държател или владелец на правата на останалите съсобственици – ТР 85/68 г. ОСГК.

     В конкретния случай, подобренията са извършени със съгласието на другия съсобственик, т.е. претенцията следва да бъде квалифицирана по чл.30, ал.3 ЗС като се присъждат действително направените разходи.

                По делото са представени от ищеца писмени доказателства за закупване на материалите за извършените ремонти /л. 82-95 от делото/.

                От подробно изброените СРР и материяли, не беше установено единствено посочения като закупен и поставен климатик, без посочване на марка и модел на същия, на стойност 1 693,00 лева.  За него не са представени и писмени доказателства. По тази причина съдът намира, че искането за заплащане на стойността му ще следва да бъде отхвърлена.

    От показанията на с….., беше установено, че извършените в имота СРР са правени и заплащани от З., а Е. не участвала и не давала пари за това. С….. заявява, че много от материалите били закупувани от негови познати, съответно на по-ниска цена. Майсторите също били негови познати, като З. заплатил за работата на същите.

    Прието е и заключение на вещото лице В.Р. от ….., от което се установява, че изброените с уточняващата молба от …. дейности и закупени материали за СРР са били извършени. Същите към настоящия момент са в общ размер на 13 257,00 лева и следва да се присъдят в размера, в който са направени.

    Припадащата се част на ответника Е.К. е в размер на 6 628,50 лева, за това съдът следва да присъди този размер, като до пълната претендирана сума в общ размер на 6 775,00 лева, исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

    IV. По отношение на направените разноски.

    С оглед обстоятелството, че страните в производството по съдебна делба са едновременно ищци и ответници, разноските  относно извършване на делбата следва да останат за страните така както са ги направили.       

    Списък с разноски по чл.80 от ГПК е представен само от съделителят З.Г..

    Предвид уважените претенции по сметки на съделителят З.Г., съдът намира, че следва, да му присъди разноски съразмерно с уважената и отхвърлената част от исковете в размер на 1 531,21 лева

    Съдът следва да събере и дължимите се държавни такси в размер на 4% за предявените претенции по сметки, като осъди Е.К. да заплати по сметка на ПРС в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 170,00 лева за отхвърлената претенция по чл.31 ал.2 от ЗС; 212,31 лева за уважената облигационна претенция по чл. 127 ал. 2 от ЗЗД; 265,14 лева по уважената претенция по чл.30 ал.3 от ЗС.

 

                   Водим от горното  съдът

 

Р Е Ш И:

 

                  ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 ал.1 от ГПК следният недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор №56784.503.340.4.6,  гр. П..., общ. П..., обл. П.... По КК и КР, одобрени със заповед ….; Последно изменение със заповед: няма; Адрес на имота: гр. П..., район С..., п.к…., ул.»Я..Х..» №….; Самостоятелният обект се намира на етаж …, в сграда с идентификатор №56784.503.340.4, брой надземни етажи …, брой подземни етажи 0; Предназначение: Жилищна сграда – многофамилна; Предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент; Брой нива на обекта:1; Посочена в документа площ:64,00 кв.м.; Прилежащи части: изба 37 с пол.пл. 6 кв.м., 3,08% ид.ч. от общите части; Стар идентификатор: няма; Ниво 1; Съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 56784.503.340.4.5; под обекта: 56784.503.340.4.4; над обекта: 56784.503.340.4.8, при първоначална цена  83 330,00 лева, като след проданта сумите се разпределят както следва: 1/2(една втора) идеални части за Е.Т.К. и 1/2(една втора) идеални части за З. П… Г..

                  ОСЪЖДА Е.Т.К. ЕГН **********, с адрес: ***, ж.к.Т……, със съдебен адрес:***, оф.5, чрез …. Б.З., да заплати държавна такса 4% по сметка на ПРС, в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, върху стойността на дяловете си в делбения имот, в размер на 1 666,60(хиляда шестстотин шестдесет и шест лева и 60 ст.) лева.

                  ОСЪЖДА З. П….Г. ЕГН **********, с адрес *** , комплекс „З...Ф...“, ул.“Я..Х..“ № …… да заплати държавна такса 4% по сметка на ПРС, в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, върху стойността на дяловете си в делбения имот, в размер на 1 666,60(хиляда шестстотин шестдесет и шест лева и 60 ст.) лева.

                   ОТХВЪРЛЯ исковата претенция с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС, с която Е.Т.К. ЕГН **********, с адрес: ***, ж.к.Т...... със съдебен адрес:***, оф…. Б.З., е поискала да бъде осъден З. П…Г. ЕГН **********, с адрес ***, комплекс „З...Ф...“, ул.“Я..Х..“ № ….., да й заплати, сумата от 250,00 лева месечно, или общо сумата от 4 250,00 лева за периода от датата на връчване на поканата по чл.31 ал.2 от ГПК – 23.08.2019 г. до датата на съдебното заседание - 03.02.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за собствените й 1/2 ид. ч. от имота, от ползване на коитото е лишена, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.

                 ОСЪЖДА на основание чл. 127 ал. 2 от ЗЗД, Е.Т.К. ЕГН **********, с адрес: ***, aп. …, със съдебен адрес:***, оф…., да заплати на З. П… Г. ЕГН **********, с адрес *** , комплекс „З...Ф...“, ул.“Я..Х..“ № …, сумата от 5 307,98(пет хиляди триста и седем лева и 98 ст.) лева, представляваща припадащата й се част от заплатена сума за погасяване на договов за кредит за закупуване на процесния имот, ведно със законната лихва, считано от 03. 02. 2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

                   ОСЪЖДА на основание чл. 30 ал. 3 от ЗС, Е.Т.К. ЕГН **********, с адрес: ***, ж.к.Т... …., със съдебен адрес:***, оф……., да заплати на З. П… Г. ЕГН **********, с адрес *** , комплекс „З...Ф...“, ул.“Я..Х..“ № …, сумата от 6 628,50 (шест хиляди шестстотин двадесет и осем лева и 50 ст.) лева, представляващи припадащата й се част от подобрения извършени в процесния имот за периода 2018 г. – 2019 г., ведно със законната лихва, считано от 03. 02. 2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като до пълната претендирана сума в общ размер на 6 775,00 лева, ОТХВЪРЛЯ исковата претенция като неоснователна и недоказана.

                  ОСЪЖДА Е.Т.К. ЕГН **********, с адрес: ***, ж.к.Т…… със съдебен адрес:***, оф….., да заплати на З. П…Г. ЕГН **********, с адрес *** , комплекс „З...Ф...“, ул.“Я..Х..“ № ……, направени разноски по исковите претенции по сметки, съразмерно с уважената и отхвърлената част от исковете в размер на 1 531,21(хиляда петстотин тридесет и един лева и 21 ст.) лева.

                  ОСЪЖДА Е.Т.К. ЕГН **********, с адрес: ***, ж.к.Т......, със съдебен адрес:***, оф….., да заплати по сметка на ПРС в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 170,00(сто и седемдесет) лева за отхвърлената претенция по чл.31 ал.2 от ЗС; 212,31(двеста и дванадесет лева и 31 ст.) лева за уважената облигационна претенция по чл. 127 ал. 2 от ЗЗД; 265,14(двеста шестдесет и пет лева и 14 ст.)  лева за уважената претенция по чл.30 ал.3 от ЗС.

                   РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от съобщаване на страните.

                                                       

                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Мария Личева – Гургова.

 

 

Вярно с оригинала.

М.Х.