П Р
О Т О
К О Л
гр. София, 09.10.2020
г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, 20-ти състав, в
публично съдебно заседание на девети октомври, две хиляди и двадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РУСИ АЛЕКСИЕВ
Секретар:
Елка ГРИГОРОВА
Прокурор:
ЮЛИЯНА ХРИСТОВА
сложи
за разглеждане докладваното от съдия
АЛЕКСИЕВ НЧД № 3457 по описа за 2020
година.
На именното повикване в 15.30 ч. в съдебната зала се
явиха :
ОСЪДЕНИЯТ М.М.М.
– редовно призован, явява се, доведен от служители на РД „Охрана София” от
затвора в гр. София.
В ЗАЛАТА СЕ
ЯВЯВА адвокат И.В. от САК, определен за служебен защитник.
ОСЪДЕНИЯТ М. : Не ми е известно Вашето
разпореждане, не ми е съобщено, че трябва да Ви уведомя преди с.з. за желанието
си да бъда защитаван от служебен защитник. Имам желание да бъда защитаван от
защитник, но нямам финансова възможност за това. Моля да ми се назначи служебен
защитник. Нямам възможност да заплащам адвокатско възнаграждение, тъй като в момента
съм в затвора и не разполагам с доходи за такъв разход.
Адв. В.
: Запознат съм с делото и мога да поема защитата на осъденото лице в настоящата
съдебна процедура.
СЪДЪТ, с
оглед изявлението на осъденото лице и на основание чл. 439, ал. 3, изр. 2 от НПК, както и на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 и чл. 21, т. 3 от ЗПП,
намирайки, че интересите на правосъдието съвпадат с желанието на осъденото лице
да има защитник, което, обаче, то не може да си позволи,
ОПРЕДЕЛИ :
НАЗНАЧАВА определения
с писмо на САК до СГС № 49273/2020 г.,
адв. И.А.В., вписан под № 3761 в НРПП,
за служебен защитник на осъдения М. М.М. в настоящата съдебна процедура.
НАЧАЛНИКЪТ
НА ЗАТВОРА в гр. София, редовно призован, изпраща представител
– инспектор при затвора гр. София - Р.Е.Д..
За СГП
– прокурор ХРИСТОВА.
СТРАНИТЕ (поотделно) : Да се даде ход на
делото.
СЪДЪТ, съобразявайки становищата на страните
и служебно отчитайки, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото,
ОПРЕДЕЛИ
:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ
ПРИСТЪПИ КЪМ ПРОВЕРКА самоличността на осъдения М.М.М. по
формуляр за досие със снимка от затворническото му (лично) досие № 555/2019 г. на МП ГДИН.
М.М.М. – роден на *** г., в гр. Долни Дъбник, българин,
български гражданин, осъждан, разведен, с висше образование, към настоящият
момент в Затвора – гр. София, ЕГН **********.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на осъденото лице в
настоящото производство, както и правото му на отвод на съда, прокурора и
съдебния секретар.
ОСЪДЕНИЯТ: Разбрах правата си. Няма да правя
отводи. Поддържам желанието си за условно предсрочно освобождаване.
ПРОКУРОРЪТ : Нямам искания по доказателствата
и няма да соча нови доказателства.
ЗАЩИТАТА : Нямаме искания по доказателствата.
СЪДЪТ, съобразявайки становищата на страните,
както и липсата на искания по доказателствата, а също и на такива за отвод и по
реда на съдебното следствие,
ОПРЕДЕЛИ
:
ДОКЛАДВА
делото чрез прочитане на молба на осъдения М.М.М. за УПО от наложеното му с
определение от 02.07.2020 г., по ВНЧД №
737/2019 г. на СОС – НО, III-ти
въззивен състав, влязло в сила на същата дата, едно общо, най-тежко наказание
по НОХД № 12296/2011 г. и НОХД № 24460/2011 г., и двете по описа на СРС, а
именно „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца.
/Прочете се./
ОСЪДЕНИЯТ : Поддържам молбата си. Няма да
соча доказателства.
ПРОКУРОРЪТ
: Няма да соча доказателства.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА : Няма
да соча други доказателства.
СЪДЪТ, отчитайки липсата на искания по
доказателствата и на такива по хода на съдебното следствие,
ОПРЕДЕЛИ :
ДАВА
ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
СЪДЪТ, съобразявайки становищата на страните и
на основание чл. 283 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ :
ПРОЧИТА
и ПРИЕМА писмените доказателства и писмени доказателствени
средства приложени по делото.
СЪДЪТ, отчитайки процесуалната позиция на
страните, а именно липсата на искания за събиране на доказателства и след като
сам служебно не е намерил за необходимо попълване на доказателствената маса по
делото с други, освен с изисканите и представени от представляващия началника
на затвора гр. София писмени доказателствени средства, намира фактическата
обстановка по делото за обективно, всестранно и пълно изяснена, поради което и
на основание чл. 286, ал. 2 и чл. 291, ал. 1 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО
СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА
ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА –
ИНСПЕКТОР Д.: Становището на началника на затвора е, че е налице първата
предпоставка по чл. 70, ал. 1 от НК, а именно лишения от свобода да е изтърпял
повече от ½ от наложеното му наказание. Следва да се отбележи, че след
изтърпяване на настоящото наказание, ще изтърпи наказание в размер на 3 месеца
по НОХД № 638/2018 г. на РС – Ботевград.
На следващо място считаме, че не е налице и втората
кумулативно дадена предпоставка по чл. 70 от НК вр. чл. 439 от НПК, а именно
данни за поправяне на лицето. Има актуални проблемни зони, по които работата трябва
да продължи. Рискът от рецидив е с непроменени първоначални стойности.
Прогресивната пенитенциарна програма не е изпълнена докрай. Рискът от рецидив
също не е намален, в момента е със средни стойности. Следва да се отбележи, че
лицето е с действащо наказание, наложено със Заповед № 20/24.01.2020 г. за
неизпълнение на разпореждане на служители от НОС.
Видно от изготвената медицинска справка от д-р Н.Т. – директор на Медицински център
при затвора – гр. София, лишения от свобода М.М.М. е в добро общо състояние,
получава редовно предписаните медикаменти. Същият може да пребивава на
територията на общежитието.
Той не приема отговорността за деянието си,
не разбира мотивите за криминалното си поведение, не осъзнава последствията от
собствените си действия.
Предвид липсата на завършен превъзпитателен
процес и гореизложените факти, моля да не уважавате неговата молба за УПО.
ПРОКУРОРЪТ: Намирам, че не са налице
основания за УПО на лишения от свобода М.М. М.. Не са налице едновременно двете
кумулативно дадени от закона предпоставки за това, а именно липсват доказателства,
от които да е видно, че е налице промяна в поведението на осъденото лице.
Видно от материалите по делото, налице е
отрицателно становище на затворническата администрация, като е посочено, че
целите по чл. 36 от НК не са изпълнени в цялост към настоящия момент. Отделно
от това е налице наказание по отношение на лишения от свобода М.М.М..
Намирам, че молбата на М.М.М. следва да бъде
оставена без уважение.
АДВ. В. : Моля
да уважите молбата на подзащитният ми за УПО. Считам, че са налице всички
предпоставки. Същият е изтърпял ½ от наказанието си. Считам, че е налице
чл. 70 от НК, вр. чл. 439 от НПК, тъй като от становищата на затворническата
администрация е видно, че същият е започнал процес на поправяне, не участва в
конфликти, трудово ангажиран е и добре изпълнява поставените задачи.
Освен това се споменава, че оценката от рискът на
рецидив е в границите на ниските стойности - 36 точки. Не е без значение
обстоятелството, че същият е прекарал инфаркт и има нужда от лечение, което в
затвора едва ли ще получи.
В този смисъл моля да уважите молбата на подзащитният
ми.
СЪДЪТ, на
основание чл. 439, ал. 6 от НПК,
О П
Р Е Д Е Л И :
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на осъденото лице да се
изкаже последно.
ОСЪДЕНИЯТ М.: Да ми бъде прекратена
настоящата присъда. Самият процес е дискриминиран от гледна точка на
администрацията - от хронологична гледна точка - кога съм подал искът за процес
и кога е настоящото производство.
СЪДЪТ се оттегля за постановяване на
определението си.
СЪДЪТ, след
като обсъди изложените в молбата на осъденото лице обстоятелства, доводите на
страните, наведени в днешното открито съдебно заседание, съотнасяйки ги към материалите по
делото и приложимите разпоредба на закона, намира за
установено следното :
Настоящото производство е по реда на чл. 437
– 440 от НПК.
Същото е инициирано по молба на осъдения и лишен
от свобода М.М.М. за УПО от наложеното му с определение от 02.07.2020 г., по
ВНЧД № 737/2019 г. на СОС – НО, III-ти
въззивен състав, влязло в сила на същата дата, едно общо, най-тежко наказание
по НОХД № 12296/2011 г. и НОХД № 24460/2011 г., и двете по описа на СРС, а
именно „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца.
Към молбата на осъденото лице е приложена в
незаверено електрофотографско /ксерографско/ копие епикриза на осъдения от 10.05.2020
г., по ИЗ № 2547/2020 г., издадена от
Втора УМБАЛ „София“ ЕАД.
Допълнително с молбата, която е изпратена от
н-ка на затвора в гр. София до СГС, са приложени становище на последния ;
становище от НС ЗООТ „Казичене“ от 07.07.2020 г. ; доклад по реда на чл. 155,
ал. 1 от ЗИНЗС от И „СДВР“ ЗООТ
„Казичене“ от 07.06.2020 г. ; първоначален план на присъдата, на основание чл. 156 от
ЗИНЗС, на осъдения М.М.М. от 09.09.2019 г., както и цялото затворническото
досие на изтърпяващото наказание ЛОС лице.
Допълнително, Съдът е изискал с разпореждането
си от 29.09.2020 г., с което делото е насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание, впоследствие получените актуална справка за оставащото време
за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ на осъдения М. към 09.10.2020
г. ; заповед № Л-121/28.04.2020 г., с
която инсп. Р.Е.Д. – ВПД ЗН „РНОД“ в затвора в гр. София, е упълномощен от н-ка
на затвора да осъществява процесуално представителство и да го представлява
пред всички съдилища в страната по дела, по които той е страна и предмета на
делата е свързан с дейността на затвора София ; актуално становище от ВПД НС ЗООТ
„Казичене“ от 05.10.2020 г. ; от ВПД заместник - началник „РНОД“ и от НС СДВР,
както и доклад от 05.10.2020 г. на ИСДВР ЗООТ „Казичене“, по реда на чл. 155,
ал. 1 от ЗИНЗС. Също така, приложена е и експертна
оценка на актуалното психично и емоционално състояние на лишения от свобода М.М.М.
и медицинска справка, изготвена от директора на Медицински център при затвора –
гр. София, за актуалното здравословно състояние на лишеното от свобода лице и
за възможността му да пребивава в ЗООТ „Казичене“.
В изпълнение
на задължението си по горепосочените процесуални разпоредби, Съдът следва да
установи наличието или липсата на кумулативно предвидените предпоставки за УПО,
посочени в чл. 70 от НК.
На първо
място, Съдът установи, че безспорно е налице първата от тези предпоставки, а
именно тази по чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК. Конкретно, от наложеното на
осъдения едно общо, най-тежко наказание измежду тези, наложени му по НОХД № 24460/2011 г. и по НОХД № 12296/2011 г., и
двете по описа на СРС, в размер на 1 година и 6 месеца, с определение на СОС – НО, ІІІ-ти въззивен състав, от
02.07.2020 г., по ВНЧД № 737/2019 г., към
днешна дата – 09.10.2020 г., лишеното от свобода лице е изтърпяло не по-малко
от ½ от него.
Конкретно, осъденият М.М.М. реално е изтърпял
1 година, 2 месеца и 1 ден, като по силата на законовата фикция към тях се прибавя
3 месеца и 5 дни от работа и оставащото му за изтърпяване време от така
наложеното с горепосоченото определение едно общо, най-тежко наказание е 24 дни.
С горното е удовлетворено изискването на
закона да са изтърпени не по-малко от ½ от наложеното наказание.
На второ
място, Съдът намира, че не е налице другата кумулативно предвидена предпоставка,
а именно достатъчно доказателства за окончателното поправяне на осъденото лице или
поне за необратим процес в тази насока.
Съдът не намира, че представените пред него, находящи се по делото писмени
материали, най-вече допълнително изпратените, в изпълнение на даденото от него
указание с разпореждането му от 29.09.2020 г. за насрочване на делото в открито
съдебно заседание, но също и тези, находящи се в личното /затворническо/ досие
на осъденото лице, обективират достатъчно доказателства за поправяне на
осъденото лице или най-малкото за постигнат необратим в тази насока прогрес.
Във всяко едно от приобщените към материалите по делото становища, а именно
това на началника на затвора в гр. София, това на временно преназначения на
длъжност /ВПД/ началник сектор /НС/ ЗООТ „Казичене“, това от ВПД ЗН „РНОД“, това
на НС СДВР към затвора в гр. София и това от ИСДВР ЗООТ „Казичене“, се изразява
отрицателно мнение относно УПО на осъденото лице, а не е изразено положително
такова.
Доводите във всяко едно от горепосочените
становища и доклади без изключение са еднопосочни, респективно кореспондиращи си
и покриващи се по смислово съдържание. Поради това, Съдът не намира причина да
не се довери на тях и да ги дисквалифицира, а напротив, изхождайки от гореизтъкнатото,
както и от обстоятелството, че тези становища са съставени от лицата, имащи
най-преки впечатления от състоянието и поведението на осъденото лице, като част
от администрацията на пенитенциарното заведение, пряко ангажирана с изпълнение
на наказанието, респективно с процеса на поправяне на лишения от свобода,
следва да им се довери и да ги кредитира. Както вече се посочи, във всяко едно
от становищата е изразено отрицателно мнение, като повтарящите се в тях доводи
касаят липсата на дължимо поведение по време на престоя в ЗООТ „Казичене“ на
лишения от свобода М.М.М., липса на позитивна промяна в достатъчна степен от
провежданата корекционна дейност, липса на редукция на рискът от рецидив от
първоначалната му стойност, неосъзнатост на последствията от действията на
осъденото лице, непризнаване на вредата и липсата на мотивация за промяна. Изтъкнато
е, също така, че осъденият не приема отговорността за деянието си и не разбира
мотивите за криминалното си поведение, като не разпознава факторите, които са
допринесли за извършването на правонарушението. Горното води до липсата на
способност за разрешаване и разпознаване на проблемите му.
Визирано е, че и към настоящият момент
осъденото лице е наказано със заповед №
20/24.01.2020 г. за неизпълнение на разпореждане на служител на НОС.
Посочени са, също така, регистрирани сериозни
дефицити в зоните за употреба на алкохол и отношение към правонарушението,
както и липса на осъзнатост на вредата, която нанася прекомерната употреба на
алкохол на лишеното от свобода лице.
Поради всичко гореизложено, всяко едно от
становищата, без изключение, намира, че корекционната работа с лишения от
свобода М.М.М. следва да продължи, за да могат да бъдат постигнати целите на наказанието,
закрепени в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Горепосоченото, преценено в съвкупност и с
останалите доказателствени източници, находящи се в личното (затворническо)
досие на осъденото лице, мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че
престоят на осъдения М.М.М. *** - ЗООТ „Казичене“, респективно през което време
затворническата администрация е имала възможност да работи с него, към
настоящия момент не обективира завършен корекционен процес или поне постигнати
резултати в тази насока, сочещи на необратимост на същия. В този смисъл,
полагането на труд от осъденото лице, което безспорно е необходимо за
правилното и успешно развитие на корекционния и превъзпитателен процес, само по
себе си не би могло да се противопостави на всички останали гореизброени доводи
на администрацията на пенитенциарното заведения, съответно като изолирано положително
обстоятелство не може самостоятелно да доведе до извод за постигане на желаното
от законодателя превъзпитание и поправяне на лицето.
Съдът намира, че независимо от краткият
период, оставащ за изтърпяване на наложеното наказание на осъдения и лишен от
свобода М.М.М., следва да се осигури възможност на администрацията на
пенитенциарното заведение да продължи работата си в насока поправяне на
осъденото лице и постигане на по-изявен положителен резултат в процеса му на
превъзпитание, колкото и хипотетично и трудно осъществимо да е това в рамките
на оставащите 24 дни.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 440, ал. 1
от НПК и чл. 70, ал. 1 от НК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без
уважение молбата на осъдения М.М.М., ЕГН **********, за
постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наложеното му едно общо, най-тежко наказание „Лишаване от свобода“, в размер на
1
година и 6 месеца с определение на СОС – НО, ІІІ-ти въззивен състав, от
02.07.2020 г., по ВНЧД № 737/2019 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и/или протест, в 7
дневен срок от днес, пред Апелативен съд – София, по реда на Глава ХХІІ.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което
приключи в 16.45 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: