№ 247
гр. София, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Светла Букова
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Д. К. Ар.
като разгледа докладваното от Светла Букова Наказателно дело за
възобновяване № 20221000600532 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Постъпило е искане от В. Е. А. чрез защитника му за възобновяване на нохд №
356/2021 г. на РС- Монтана, по което А. е бил осъден за престъпление по чл.343, ал.1 б
„б“, пр.1 и 2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
В искането се твърди, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон и
процесуалните правила с осъждане без да е категорично установено наличието на
причинна връзка между приетото за нарушено правило за движение по пътищата и
реализирания съставомерен резултат. Конкретно чрез назначените по делото
експертизи не било изяснено значимото за предмета на доказване обстоятелство
относно отстоянието на управлявания от осъдения автомобил до мястото на удара към
момента на възникване опасността за движението и въз основа на това да се прецени
предотвратим ли е бил ударът. Поради това се прави искане за възобновяване на
наказателното производство, отмяна на постановената присъда и връщане на делото за
ново разглеждане.
В съдебно заседание пред САС молителят и защитникът му поддържат
направеното искане, като се излагат идентични доводи за неправилно осъждане при
неизяснена в пълнота фактология относно възможността на водача да предотврати
удара след съобразяване на отстоянието му до мястото на съприкосновението от
1
момента, в който пострадалата е станала опасност на пътя. Изготвените по делото
експертни заключения са противоречиви помежду си и не дават еднозначен отговор в
тази насока, а съдът не е съобразил, че изцяло вината за произшествието е на другия
водач, който не е спазил поставения пътен знак.
В собствена защита молителят сочи, че управлявал автомобила си със
съобразена за пътния участък скорост и е видял приближаването на управлявания от
пострадалата автомобил, но въпреки наличието на знак „Стоп“ тя навлязла в
кръстовището и от този момент за него възникнала опасността, като тогава се намирал
на около 25-30 м. Въпреки предприетото спиране и отклонение наляво, не могъл да
предотврати удара.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура счита искането за
неоснователно, тъй като в основата му е поставено твърдението за допуснато
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в недостатъчно изясняване на
опасната зона за спиране на управлявания от осъдения автомобил. Това, обаче не е
било нужно с оглед експертния извод за наличието на възможност за спиране при
управление с максимално разрешената скорост, т.е. водачът сам се е поставил в
невъзможност да предотврати удара при констатираните параметри на скоростта.
За да се произнесе САС взе предвид следното:
С присъда от 58.09.2021 г. по нохд № 356/21 г. на РС – Монтана, чието
възобновяване е предмет на настоящото искане, В. Е. А. е признат за виновен за
престъпление по чл.343, ал.1,б. „б“ пр.1 и 2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК, от фактическа
страна изразяващо се в това, че на 22.09.2019 г. на път Е-79, км 75+100 /разклона за с.
Белотинци, обл. Монтана/ при управление на МПС – л.а. „Ауди“ рег. № ВН 55 45 АВ,
нарушил чл.21, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на Ц. К. А. тежка телесна
повреда /нараняване, довело до оперативно отстраняване на слезката/ и средна телесна
повреда /разстройство на здравето, временно опасно за живота/ Наложеното наказание
на А. е лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, чието изпълнение
на основание чл.66, ал.1 НК е отложено за срок от три години, както и „лишаване от
право на управление на МПС за срок от една година и два месеца.
С решение от 06.04.2022 г. по внохд № 40/22 г. ОС – Монтана е изменил
присъдата в частта й относно наложените наказания, като е намалил същите на шест
месеца и е потвърдил присъдата в останалата й част.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните в съответствие
с правомощията си в настоящото производство, прие следното:
Депозираното от осъденото лице искане за възобновяване на наказателното
производство е подадено в срока по чл.421, ал.3 НПК и е допустимо, тъй като се
отнася до съдебни актове, които не са проверявани по касационен ред.
2
Разгледано по същество искането за възобновяване е основателно.
На първо място съдът счете, че следва да обсъди оплакването за допуснато
съществено процесуално нарушение, което би предопределило изхода на делото и
което се свежда до сочения в искането за възобновяване пропуск в процеса по
допускане, събиране и оценка на доказателствата по делото. Допустимата в
настоящото производство проверка относно правилното формиране изводите на съда
дава основание да се счете, че в процеса на оценка на доказателствата действително е
допуснато нарушение на изискването за пълнота и обективност, което би имало
значение и за законосъобразното формиране на вътрешното убеждение на съдилищата
по фактите.
От съществено значение за процесното повдигнато обвинение по чл.343, ал.1,б.
„б“ пр.1 и 2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК е отговорът на въпроса дали при управление на
превозно средство на конкретния пътен участък /по път с предимство/ и при
възникналата опасност за движението /от навлизане на автомобила на пострадалата в
пътното платно/ обвиненият водач виновно е нарушил посоченото от обвинението
правило за движение по чл.21 ,ал.2 ЗДвП, с което да е причинил съставомерния
резултат. В тази връзка, за да се счете за изяснена в пълнота фактологията по делото е
необходимо да са установени следните обстоятелства от предмета на доказване –
пътната обстановка, участниците в произшествието, скоростта им на движение
непосредствено преди удара, момента на възникване на опасността за движение на
управляваното от подсъдимия превозно средство, възможността и разстоянието, от
което обективно е била налице възможност да забележи навлизането на управлявания
от пострадалата автомобил в кръстовището, както и опасните зони на спиране на двата
автомобила преди удара. За констатациите на първоинстационния съд, възприети
впоследствие и от въззивния такъв, по тези въпроси са послужили изготвените две
експертни заключения /единично – в досъдебното производство и от двама експерти –
автотехници, допуснато като повторно такова при съдебното следствие/. Крайните им
изводи за предотвратимост на удара от страна на подсъдимия при управление на
превозното средство с разрешената в процесния пътен участък скорост от 60 км/ч и по
двете експертни заключения са били възприети от съдилищата без да се обсъдят
пространните и непрекъснато правени възражения на защитата по време на цялото
производство за необходимостта при отговора на посочения въпрос да се прецени
еднозначно на какво разстояние от мястото на удара се е намирал автомобилът на
подсъдимия към момента на възникване на опасността за движението му. Безспорно
преценката за техническата възможност на водача да предотврати произшествието се
извършва при сравняване на опасната зона за движение на автомобила със съответното
му отстояние до мястото на удара към момента на възникване на опасността. Както
районният, така и впоследствие въззивният съд са пренебрегнали значимостта на този
въпрос и не са констатирали липсата на категоричен експертен извод в тази насока,
3
като в отговор на защитните доводи са акцентирали единствено на крайния такъв за
предотвратимост на удара при управление на автомобила от подсъдимия със скорост
от 60 км/ч. Необходимостта от изрично обсъждане на посоченото обстоятелство в
процесния случай произтича не само от задължението на съда да отговори на доводите
на страните, но и от очевидната непълнота и дори противоречие при обосноваване на
изводите на приетите по делото заключения. Така единствено в първоначално
изготвеното заключение /на стр.12 от същото/ е посочено, че обсъжданото отстояние
на автомобила на подсъдимия до мястото на удара към момента на възникване на
опасността е 50 м., което е поддържано и при изслушване на експерта в съдебното
следствие, но без да се изясни защо е прието, че този момент /на възникване на
опасността/ съвпада с реакцията на водача за аварийно спиране. Очевидно е, че
последната сочи категорично момента на възприетата от него опасност /което може и
да не е своевременно/, а не на възникването й, но така даденото и поддържано
заключение създава съмнение доколко обоснован е и направеният извод за отстоянието
на автомобила на 50 м. от мястото на удара към момента на възникване на опасността
/при предприетото навлизане на кръстовището от л.а. „Рено 19“/. Липсват експертни
изчисления относно времето, за което автомобилът на пострадалата е стигнал от
стъпването му на платното за движение до мястото на удара при установената му
скорост и съпоставянето му с изминатия от подсъдимия път до мястото на удара за
същото време при двата варианта на движение - с конкретната му скорост и с
разрешената такава, за да се прецени и отстоянието му до мястото към посочения
значим момент, а оттам и възможността за предотвратяване на съприкосновението на
двете превозни средства. Вместо да се отстрани посочената неяснота и да се даде ясен
отговор по същия въпрос с допуснатата повторна експертиза, се е стигнало до по-
сериозен пропуск, свеждащ се до практически отказ на експертите да изследват същия
с аргумента, че не им е поставена такава задача /съобразно изявленията им в съдебно
заседание/. При това положение възниква основателно съмнение и в дадения от тях
отговор за предотвратимостта на удара при 63.42 км/ч. На следващо място
разяснението им в съдебно заседание за възникване на опасността на 126м. от
кръстовището /л.75 от съд. дело на първата инстанция/, което практически се равнява
на взаимната видимост между двамата водачи, но е в сериозно противоречие с извода
от първата експертиза за отстояние от 50 м., очевидно не съответства и на
установеното и прието по делото движение на л.а. „Рено 19“ със спиране и бавно
навлизане в кръстовището. Нещо повече, в заключението им изрично е отбелязано, че
на разстоянието от 126 м. автомобилът „Рено“ е бил видим, но се е намирал все още на
около 5-6 м. от началото на платното за движение.
Вместо да обсъди взаимно противоречащите си и непълни по посочения въпрос
експертни заключения при изричните доводи на защитата в тази насока
първоинстанционният съд се е задоволил да цитира крайния извод за възможността на
4
подсъдимия при управление с разрешена скорост да предотврати произшествието, като
е цитирал известната константна съдебна практика за невъзможността на водача да се
позовава на настъпване на удара в опасната му зона, когато това се дължи на
собственото му нарушение при избор на скоростта. В процесния случай с оглед
обвинителната теза за нарушение по чл.21, ал.2 ЗДвП водачът и защитникът му
твърдят, че опасността е възникнала към момент, в който дори и при управление с
разрешена скорост, отстоянието му до мястото на удара не е позволявало спиране, т.е.,
че не е несъмнено доказана предотвратимост на удара при управление с разрешена
скорост, а от там и че нарушението не е в причинна връзка с произшествието. При това
положение съдът е следвало да изложи изрични съображения за съгласието си с
крайното оспорено и непълно експертно становище в обратния смисъл. На свой ред
въззивната съдебна инстанция, която разполага с правомощията на съд по фактите, не
е отстранила посочения процесуален пропуск, като е преповторила направените
изводи без да отговори на идентичните оплаквания на жалбоподателя, като прецени и
необходимостта от изслушване на допълнително експертно заключение, изясняващо в
пълнота посочения въпрос. Така в крайна сметка по делото е останало неустановено по
изискуемия несъмнен начин същественото в случая обстоятелство за наличието на
стоящото в причинна връзка с произшествието нарушение на правилата за движение по
пътищата. Последното принципно би могло да е както нарушаване на максимално
допустимата скорост, така и на съобразената за конкретните пътни условия, тъй като
макар и движещ се по път с предимство, водачът е длъжен да реагира на всяка
предвидима опасност на пътя, създадена от друг участник в движението. Преценката в
тази насока, обаче се предшества от необходимостта да се даде категоричен и
обоснован експертен отговор за предотвратимост на удара при скорост от 60 км/ч,
даден при отчитане на значимите за него фактори, сред които е не само опасната зона
за спиране, но и вече посоченото отстояние на автомобила на подсъдимия към момента
на възникване и възможна за възприемане опасност за движението. При новото
разглеждане на делото следва да бъде отчетена установената съдебна практика, според
която за начало на възникване на опасността за водача на път с предимство, следва да
се счита моментът, когато задълженият да даде предимство премине мястото за
спиране и изчакване и предприеме навлизане в платното за движение, респ. когато
премине стоп-линията без очевидно намерение да зачете предимството или се движи
със скорост, която очевидно не би му позволила да спре преди навлизане в
кръстовището /в този смисъл решение № 216/20.05.2019 г. по нд № 668/18 г. на ВКС, II
НО/.
Предвид изложените съображения, САС счете, че съдилищата не са изпълнили
задълженията си по чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК за обективно, всестранно и пълно
изследване на всички значими за правилното решаване на делото обстоятелства,
поради което се е стигнало и до ограничаване на правото на защита на осъденото лице.
5
Касае се за съществено нарушение по смисъла на чл.425, ал.1, т.1, вр. чл.422, ал.1, т.5,
вр. чл.348, ал.1, т.2 НПК, чието отстраняване е възможно чрез възобновяване на
въззивното съдебно производство, като се отмени постановеното решение, а делото се
върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Водим от горното, САС
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА внохд № 40/2022 г. по описа на ОС – Монтана, като
ОТМЕНЯ постановеното по него решение № 31/06.04.2022 г. и ВРЪЩА делото
за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване а съобщение за изготвянето му да се
изпрати на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6