Решение по дело №60/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по чл.203 и следв. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба от И. Е. М., с посочен адрес – [населено място], [улица], [община], [област], с [ЕГН], подадена чрез пълномощник – адвокат Д. Й. К. от АК – [област], със съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа – [населено място], [улица], срещу Национален осигурителен институт – София, със седалище и адрес на управление – [населено място], ***, [улица], представляван от управителя му И. Ц. И., с посочена цена на иска, в размер на 500.00/петстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разноски - платен в брой адвокатски хонорар, за обжалване по административен ред на Разпореждане №083-00-111-3 от 04.09.2024 год. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане, като с исковата молба се иска присъждане и на направените по настоящото дело разноски.

В исковата молба ищцата твърди, че по повод подадено от нея Заявление с Вх.№083-00-111 от 25.03.2024 год. на ТП на НОИ – Кърджали, с Разпореждане №083-00-111-3 от 04.09.2024 год. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, на основание чл.54ж, ал.1, във връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.8, чл.54в, ал.1 от КСО и чл.62, §3 от Регламент (ЕО) №883/2004, й било отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 19.03.2024 год. до 18.11.2024 год., в размер на *** лева дневно. Сочи, че недоволна от размера на определения й осигурителен доход и начина на изчисляване на отпуснатото й обезщетение, обжалвала посоченото разпореждане пред директора на ТП на НОИ – Кърджали и че предвид липсата на правни познания и опит, в производството по обжалване на Разпореждане №083-00-111-3 от 04.09.2024 год. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, била представлявана от изрично упълномощен за това адвокат: Д. К. от Адвокатска колегия - [област], видно от сключен договор за правна защита и съдействие №[номер] от [дата], за което заплатила в брой адвокатско възнаграждение, в размер на 500.00 лева.

Сочи на следващо място, че с Решение №2153-08-229 от 18.10.2024 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, жалбата й срещу горното разпореждане била отхвърлена, като неоснователна. Това решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали обжалвала пред Административен съд – Кърджали, който с Решение №16 от 06.01.2025 год., постановено по адм.дело №448/2024 год. по описа на Административен съд - Кърджали, отменил Решение №2153-08-229 от 18.10.2024 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него Разпореждане №083-00-111-3 от 04.09.2024 год. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ — Кърджали и върнал преписката на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали за ново произнасяне по заявлението ми за отпускане на парично обезщетение за безработица, като осъдил Националния осигурителен институт да й заплати сумата в размер на 500.00 лева, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Ищцата твърди, че направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение при обжалване на Разпореждане №083-00-111-3 от 04.09.2024 год. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, съставляват за нея имуществена вреда. Сочи, че поради особеностите на предвиденото в специалния закон - КСО, административно производство, разпореждането на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали не може да бъде обжалвано директно пред съда и че в КСО липсва специален ред, по който страната, оспорваща административен акт по административен ред, може да търси направените разходи по повод на оспорването. Сочи на следващо място, че в АПК въпросът с разноските в административното производство е уреден в чл.12, ал.3 от АПК в смисъл, че не се събират държавни такси и не се заплащат разноски, освен ако това е предвидено в АПК или в друг закон, както и в случаите на обжалване на административни актове по съдебен ред и че в глава шеста „Оспорване на административните актове по административен ред“ по АПК липсва норма, уреждаща този въпрос, а в съдебното производство, на основание чл.143 от АПК, съдът се произнася по отговорността за разноските и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция по делото, но не и за направените пред съответния административен орган при упражнено право на защита по административен ред. Излага и довод, че съдебната практика приема, че липсва процесуален ред за присъждането на разноските, направени във връзка с обжалването по административен ред, като сочи и такава съдебна практика, както и че този законодателен пропуск не може да се запълни с прилагането на чл.143 от АПК по аналогия, тъй като той касае понасянето на разноските, направени в съдебното производство, поради което нормата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, в случая е неприложима, като сочи съдебна практика и в този смисъл. Предвид това счита, че претенцията за обезщетяване на страна, направила разноски в производство по оспорване по административен ред, поради липсата на друг специален ред, следва да се реализира по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В исковата молба са изложени подробни съображения за наличието на всяка едно от трите предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. С исковата молба ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди Националния осигурителен институт, да й заплати сумата от 500.00 лева, като обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за заплатен адвокатски хонорар, във връзка с обжалването по административен ред на Разпореждане №083-00-111-3 от 04.09.2024 год. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. С исковата молба претендира присъждане и на направените по настоящото дело разноски.

Редовно призована за насроченото съдебно заседание, ищцата И. Е. М., с постоянен адрес – [населено място], [улица], [община], [област], не се явява и не се представлява. От пълномощника на същата – адвокат Д. К. от АК – [област], преди съдебното заседание е депозирана писмена молба, в която заявява, че поддържа исковата молба по изложените в нея доводи и съображения. Отново моли съда да постанови решение, с което да осъди Националния осигурителен институт, да заплати на ищцата сумата от 500.00 лева, като обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за заплатен адвокатски хонорар, във връзка с обжалването по административен ред на Разпореждане №083-00-111-3 от 09.09.2024 год. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и моли за присъждане на направените и по настоящото дело разноски.

Ответникът по иска, редовно призован – Национален осигурителен институт - град София, редовно призован, не се представлява.

По делото е депозиран и отговор на исковата молба от упълномощен процесуален представител на ответника - юрк.Д. Д. В., в който се заявява, че искът е недопустим, с оглед на спорното материално право. Сочи се, че изменението на специалната разпоредба на чл.120, ал.2 от КСО, в сила от 01.08.2023 год., изрично предвижда, че за жалбоподателя не съществува правото на платеното адвокатско възнаграждение при обжалване на акт по административен ред, поради което не съществува и правото на иск. Сочи се, че след като правото на иск обслужва материалното право, когато материалното право не съществува, не може да се търси неговата защита и че в посочения смисъл, специалната разпоредба на чл.120, ал.2 от КСО препятства търсенето на платеното адвокатско възнаграждение за обжалване на акт по административен ред както по административен, така и по съдебен ред. Твърди се, че тези разноски могат да се претендират като вреди по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ единствено и само в случаите, когато специалните закони не съдържат изрична разпоредба, която да предвижда или да изключва възможността тези разходи да бъдат търсени като разноски в рамките на съответните производства, в които са направени.

В отговора на исковата молба са развити подробни доводи и в насока за неоснователност на предявения иск, като се иска същият да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Сочи се, че твърдяната от ищцата вреда не е в пряка и непосредствена връзка с обжалваното разпореждане и че с решението, постановено по административно дело №60/2025 год. (!?! - №60/2025 год. е настоящото административно дело, вероятно се има предвид адм.дело №448/2024 год. по описа на АдмС - Кърджали), на ищцата са били присъдени деловодни разноски, в размер на 500.00 лева, като присъдените били заплатени по сметка на процесуалния й представител – адвокат Д. К. и при уважаване на иска от настоящата претенция, би се оказало, че един и същи труд се заплаща два пъти, както и се твърди, че освен това се цели да се присъдят още веднъж и деловодни разноски на ищеца за адвокатско възнаграждение, заплатено на процесуалният му представител в настоящото производство. Излагат се доводи, че обжалването на административни актове по административен ред не изисква юридически познания, нито задължително процесуално представителство на заинтересованата страна и че използването на услугите на адвокат за реализирането па това право е личен избор на заинтересованото лице, както и че нормативните изисквания към жалбата, с която се обжалват административни актове по административен ред са уредени в чл.85, ал.1 от АПК, като данни за жалбоподателя обичайно се посочват във всички видове молби, жалби, възражения и т.н, а възраженията им относно оспорвания акт, тяхното основание и искането, могат да се формулират в свободен текст. Сочи се, че съдържанието на жалбата по чл.117, ал.2 от КСО не изисква цитиране на изрични разпоредби на закона, с които жалбоподателят трябва да е запознат. В депозирания писмен отговор пълномощникът на ответника се позовава и на промените в чл.120, ал.2 от КСО, в сила от 01.08.2023 год., съгласно които, при обжалване по административен ред, жалбоподателят няма право на пратеното възнаграждение за адвокатска защита. С отговора моли съда, ако счете иска за допустим, същият да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан, както и моли, в полза на ответната страна да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че съдът уважи исковата молба, моли да не се присъжда или да се намали адвокатското възнаграждение съразмерно със стойността на иска и в съответствие с принципа за съразмерност, заложен в АПК.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че предявеният иск е основателен и предлага настоящият съдебен състав да уважи депозираната искова молба. Счита, че са налице трите необходими, кумулативно изискуеми, предпоставки на чл.1 от ЗОДОВ, за да бъде уважена исковата претенция, в размер на 500.00 лева – налице е отменен незаконосъобразен административен акт, налице е и имуществена вреда, в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение за защита на лицето срещу незаконосъобразния акт, както и е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между тези два елемента, доколкото лицето е нямало да ангажира адвокат и нямало да заплати такова възнаграждение, ако не се налагало да се защитава срещу незаконосъобразния административен акт. Относно въведения довод за действието на разпоредбата на чл.120, ал.2 от КСО от 01.08.2023 год., счита, че това не води до извод за неоснователност на исковата молба, като сочи, че съгласно чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането и че посочената норма доразвива въведения принцип в чл.7 от Конституцията, според който държавата отговаря за всички вреди и действия, причинени от незаконни актове или нейни органи. В този смисъл счита, че исковата молба е основателна и доказана и предлага съдът да я уважи.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и след като взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а се установява и от приетите доказателства по изисканото и приложено към настоящото дело, административно дело №448/2024 год. по описа на Административен съд - Кърджали, че със заявление с Вх.№083-00-111/25.03.2024 год. на ТП на НОИ - Кърджали, ищцата И. Е. М. е поискала да й бъде отпуснато парично обезщетение за безработица.

С Разпореждане №083-00-111-3 от 04.09.2024 год., издадено от ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, на ищцата е било отпуснато парично обезщетение за безработица, за периода от 19.03.2024 год. до 18.11.2024 год., в размер на *** лева дневно/л.15/.

Недоволна от определения дневен размер на отпуснатото й обезщетение, И. Е. М. е обжалвала така постановеното разпореждане в срока чл.117, ал.2, т.1, във вр. с ал.1, т.2, б.„б“ от КСО, като жалбата е била подадена чрез пълномощник - адвокат Д. Й. К. от АК – [област], по повод което е било постановено Решение №2153-08-229 от 18.10.2024 год., издадено от директор на ТП на НОИ – Кърджали. С това решение жалбата на И. Е. М. против Разпореждане №083-00-111-3 от 04.09.2024 год., е била отхвърлена, като неоснователна. Към жалбата против Разпореждане №083-00-111-3 от 04.09.2024 год., подадена до директора на ТП на НОИ – Кърджали, е било приложено адвокатско пълномощно от 20.09.2024 год., с което адвокат Д. К. е упълномощена да представлява ищцата М. в производството пред директора на ТП на НОИ - Кърджали, като от нейно име да изготви, подпише и подаде жалба, срещу Разпореждане №083-00-111-3 от 04.09.2024 год. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали. В производството по оспорване по административен ред на Разпореждане №083-00-111-3 от 04.09.2024 год. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, ищцата И. М. е сключил Договор за правна защита и съдействие №[номер] от [дата] с адвокат Д. Й. К. от АК – [област], с договорено и заплатено в брой, към датата на сключване на договора, адвокатско възнаграждение, в размер на 500 лева/л.18, в оригинал на л.30, стр.1 от настоящето дело/.

Това решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е било обжалвано в срок, по съдебен ред, като с Решение №16 от 06.01.2025 год., постановено по адм.дело №448/2024 год. по описа на Административен съд – Кърджали/л.7-л.14/, е отменено Решение №2153-08-229 от 18.10.2024 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, както и потвърденото с него Разпореждане №083-00-111-3 от 04.09.2024 год. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали и преписката е върната на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, за ново произнасяне по заявлението с Вх.№083-00-111/25.03.2024 год. за отпускане на парично обезщетение за безработица, подадено от И. Е. М., съгласно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. С това съдебно решение, в полза на жалбоподателката И. М. са били присъдени деловодни разноски, в размер на 500.00 лева, за заплатено адвокатско възнаграждение за осъществената правна защита и процесуално представителство по делото, съобразно представения по делото договор за правна защита и съдействие по това дело. Изрично в мотивите на съдебния акт е посочено, че решението на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени. Това решението на Административен съд – Кърджали е окончателно и е влязло в сила на 06.01.2025 година.

В изпълнение на посоченото по-горе, окончателно съдебно решение, преписката по заявлението с Вх.№083-00-111/25.03.2024 год. на ТП на НОИ - Кърджали, подадено от И. Е. М., за отпускане на парично обезщетение за безработица, е върната на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, за ново произнасяне в законоустановения срок, като писмото с Изх.№7 от 06.01.2025 год., с което е изпратена преписката, е получено в ТП на НОИ – Кърджали, от ст.юрк. З. Б., на датата 08.01.2025 година.

Описаните по-горе обстоятелства се установяват по безспорен начин от писмените доказателства, събрани в хода на настоящото съдебно производство и от приложеното към настоящото дело административно дело №448/2024 год. по описа на Административен съд – Кърджали.

При така приетото за установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните изводи по допустимостта на иска:

Изпълнено е условието на чл.203, ал.1 от АПК - искът е подаден от лице с надлежна процесуална легитимация и е насочен против надлежен ответник. Процесуалната легитимация на страните в исковото производство следва от изложените в исковата молба твърдения, относно наличието на претендираното право и доколкото в конкретния случай ищецът твърди, че настъпването на вредите, за които се претендира да бъдат обезщетени, е резултат именно от издаването на незаконосъобразното разпореждане на длъжностно лице в ТП на НОИ - Кърджали, досежно определения със същото дневен размер на отпуснатото парично обезщетени езда безработица, то искът е насочен срещу носителя на пасивната процесуална легитимация – Национален осигурителен институт – град София, който е юридическо лице и се явява пасивно легитимиран ответник в производството по аргумент от чл.205, ал.1 от АПК. В тази връзка, съгласно чл.2, ал.1 от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт, НОИ е юридическо лице със седалище в [населено място], каквито очевидно не са териториалните поделения - чл.9, ал.1 от Правилника.

При проверката на допустимостта на иска, съдът счита, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявената претенция, с която е сезиран. Допустимостта на иска се извежда от наведените от ищеца обстоятелства в исковата молба, че е неблагоприятно засегнат от отменения, като незаконосъобразен, административен акт, издаден от ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали. Искът е допустим за разглеждане в производството пред Административен съд – Кърджали, по реда на глава ХІ от АПК/чл.203 и сл./, като предявен пред съда по мястото на увреждането – чл.7 от ЗОДОВ. В конкретния случай искът за обезщетение е предявен в 5-годишен срок от влизане в сила на съдебния акт, с който е бил отменен незаконосъобразният административния акт.

Следва да се посочи, че съгласно чл.203, ал.1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл.203 от АПК, във вр. с чл.1 от ЗОДОВ, е необходимо същият да е предявен след отмяна на административния акт, по съответния ред. В процесния случай се претендират имуществени вреди от отменено, като незаконосъобразно, разпореждане, издадено от административен орган - ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, във връзка правомощията му по чл.54ж, ал.1 от КСО и в изпълнение на административна дейност. Установено е по делото, че обжалваното разпореждане е отменено от местно компетентния административен съд с окончателното съдебно Решение №16 от 06.01.2024 год., постановено по административно дело №448/2024 год. на Административен съд – Кърджали. Освен всичко, в закона не е предвиден специален ред за обезщетяване на разноските, направени в хода на административното производство, поради което предявеният иск се явява допустим за разглеждане, по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество, като се произнесе - дали са налице кумулативните елементи от сложния фактически състав за ангажиране отговорността на НОИ – София, за причинените имуществени вреди на ищцата И. Е. М..

Разгледана по същество, исковата претенция се явява основателна, по следните съображения:

Предявеният иск за обезщетение е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ въвежда отговорност за държавата и общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Горните две разпоредби доразвиват предвиденото в нормата на чл.7 от Конституцията на Република България, според която, държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е обективна, т.е. държавата отговаря за вредите, причинени от незаконосъобразни бездействия на нейни органи и длъжностни лица в качеството им на административни органи, при или по повод изпълнение на административна дейност, независимо дали длъжностното лице е действало виновно, като първото условие е актът да е в изпълнение на административна дейност.

За да възникне право на обезщетение, в това производство е необходимо да са налице едновременно няколко предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, отменен по съответния ред; 2. вреда от този акт, действие или бездействие на администрацията; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Носител на доказателствената тежест за установяване на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника на посоченото основание, е ищецът, който следва да установи в процеса, при условията на пълно и главно доказване, въведените с исковата молба фактически твърдения и обстоятелства, на които основава претенцията си.

В случая е безспорно, че е налице отменен като незаконосъобразен административен акт – Разпореждане №083-00-111-3 от 04.09.2024 год. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, потвърден с Решение №2153-08-229 от 18.10.2024 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, които актове са отменени с окончателното съдебно Решение №16 от 06.01.2025 год., постановено по адм. дело №448/2024 год. на АдмС – Кърджали. Отменените, като незаконосъобразни, решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали и разпореждане на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, са индивидуални административни актове. С процесното разпореждане е бил постановен отказ за предоставяне на претендирано право, за което съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.„б“ от КСО е предвидено задължително административно обжалване. Изводът е, че е налице в случая първата предпоставка – незаконосъобразен административен акт – разпореждане, издадено от административен орган в изпълнение на административна дейност, което е отменено като незаконосъобразно, с влязло в законна сила съдебно решение.

Съдът намира, че е налице и причинена на ищцата имуществена вреда от отменения акт, както и причинно-следствена връзка между причинената вреда и незаконосъобразното разпореждане.

Имуществената вреда се изразява в разликата между имуществото на ищеца след засягане на благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане, като претърпените загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото имущество. В случая ищцата претендира имуществени вреди, в размер на 500.00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство и защита при обжалване по административен ред, на неблагоприятното за нея разпореждане, досежно определения с него дневен размер на отпуснатото й парично обезщетение за безработица.

Установено е по делото, че именно във връзка с оспорване на това разпореждане, ищцата в настоящото производство е упълномощила адвокат и е заплатила, в брой, адвокатско възнаграждение, в размер на 500.00 лева, по силата на сключения договор за правна защита и съдействие сер.*** №[номер] от [дата], който договор е достатъчно доказателство за това, че този разход действително е сторен от ищцата. Ищцата не би ангажирала адвокат и съответно, не би заплатила адвокатско възнаграждение, ако не е било издадено незаконосъобразното разпореждане, като намаляването на нейното имущество, поради заплащане на адвокатско възнаграждение, е предизвикано именно от издаването на разпореждането, а както бе посочено и по-горе, имуществената вреда се изразява в разликата между имуществото на ищцата след засягане на благото й и това, което би имала, ако нямаше такова засягане, като претърпените загуби се изразяват в намаляване стойността на нейното имущество със заплатената сума по договора за правна помощ и съдействие. В тази връзка, издаденият административен акт е необходимо условие за съществуване на договора за правна помощ и съдействие и извършеното плащане по него, тъй като той е сключен именно с цел защита срещу конкретния акт – разпореждането, издадено от административния орган - ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали. След като в закона не е предвиден специален ред за присъждане на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение, направени в хода на производството по задължителния административен контрол по чл.117 от КСО, невъзстановените разходи за адвокатско възнаграждение представляват имуществена вреда, за която ответникът дължи обезщетение, на основание чл.1 и чл.4 от ЗОДОВ.

Предвид това съдът намира, че е налице и втората предпоставка, а именно - причинена на ищцата имуществена вреда от отменения акт.

На следващо място съдът приема, че адвокатската защита е израз на нормалната и обичайна грижа на лицето за охраняването на неговите права и законни интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. По тези съображения, съдът намира за неоснователни доводите на ответника, че от отмененото разпореждане за ищцата не са произтекли вреди. Видно и от административната преписка по издаване на посоченото разпореждане, ангажираният адвокат е осъществил реално предмета на договора за правна защита и съдействие, съответно, заплатено му е било в брой уговореното възнаграждение, дължимо и на основание разпоредбата на чл.36, ал.1 от Закона за адвокатурата, според която, адвокатът има право на възнаграждение за своя труд.

Ясно е, че както в КСО, така и в АПК, липсва специален ред, по който страната в оспорване на актовете по административен ред може да търси направените от нея разноски в това производство. Към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие сер.*** №[номер] от [дата], а и към настоящия момент е действаща разпоредбата на чл.8, ал.4 (Нова, ДВ, бр.88 от 4.11.2022 г.) от Наредба №1/09.07.2004 год., съгласно която, за процесуално представителство, защита и съдействие пред административен орган, адвокатското възнаграждение се определя по реда на предходните алинеи. Законодателният пропуск относно присъждането на разноски, сторени в административното производство, не може да се запълни с прилагането на чл.143 от АПК по аналогия, тъй като тази разпоредба регулира възлагането на разноските, направени само в съдебното производство, поради което нормата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ се явява неприложима. Разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК не може да бъде прилагана по аналогия от съда, като основание за присъждане на разноски, направени в административното производство пред директора на ТП на НОИ, развило се по реда на чл.117, ал.1, т.2, б.„а“ от КСО, съответно, прилагането на посочената процесуална норма - чл.143 от АПК по аналогия е недопустимо. Тъй като в закона не е предвиден специален ред за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение, направени в хода на производството по задължителния административен контрол по реда на чл.117 от КСО, единствената възможност за страните в този случай е да реализират правата си по исков ред, т.е. на основание разпоредбите на чл.1 и чл.4 от ЗОДОВ. В този смисъл е налице и съдебна практика - Решение №3407 от 09.03.2011 год. на ВАС по адм. дело №16005/2010 год., IV о.; Решение №12086 от 28.09.2011 год. на ВАС по адм. дело №8835/2011 год., IV о. С други думи, единственият начин да се търси възстановяване на заплатеното адвокатско възнаграждение от страната в производството по административно оспорване е по реда и при условията на ЗОДОВ.

По изложените съображения съдът намира за установено по делото, че е налице пряка причинно-следствена връзка между изплатената сума за адвокатско възнаграждение от страна на ищцата И. М. във воденото пред директора на ТП на НОИ – Кърджали производство по обжалване по административен ред на Разпореждане №083-00-111-3 от 04.09.2024 год. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали. Видно от съдържанието на приложения Договор за правна защита и съдействие сер.*** №[номер] от [дата] и пълномощното към него от същата дата, обсъдени по-горе, същите безспорно са били изготвени за оказване на правна защита и съдействие в производството по оспорване на посоченото разпореждане на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали пред директора на ТП на НОИ. Доколкото в договора за правна защита и съдействие изрично е отразено/изписано словесно и с цифри/, че е заплатена договорената сума от 500/петстотин/ лева в брой, то доказано се явява и твърдението, че посочената сума е изплатена от ищеца в брой, при сключването на договора. Цитираният договор има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и че е заплатила уговорения размер на адвокатското възнаграждение.

На следващо място, съдът намира за неоснователен довода на пълномощника на ответника, че искът следва да бъде отхвърлен, който довод е обоснован с приложението на чл.120, ал.2 от КСО, съгласно която норма, при обжалване по административен ред жалбоподателят няма право на платеното възнаграждение за адвокатска защита. В тази връзка следва да се отбележи, че действително, действащата към момента редакция на нормата е в сила от 01.08.2023 год., като производството по административно обжалване на отменения като незаконосъобразен ИАА е протекло през периода м. 09 – м.10.2024 год., т.е. при действието на горепосочената редакция на нормата. Настоящият състав обаче счита, че разпоредбата на чл.120, ал.2 от КСО не аргументира извода за неоснователност на исковата претенция по ЗОДОВ. Буквалният прочит на съдържанието на нормата обоснова нормативно въведена пречка за жалбоподателя при провеждането на административно обжалване на актове по реда на чл.117 от КСО/задължителния административен контрол/, да търси възстановяване на заплатеното адвокатско възнаграждение в това производство, респ. да го търси от административния орган. Това от своя страна не би могло да възпрепятства възможността за жалбоподателя да претендира обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от разходите за заплатено адвокатско възнаграждение в производството по административно обжалване, по реда на ЗОДОВ, след отмяната на ИАА. Да се приеме обратното, а именно - че чл.120, ал.2 от КСО въвежда безусловна и категорична пречка за съответното лице да търси възстановяване на понесените от него разходи за адвокатско възнаграждение, изобщо и независимо от изхода на проведеното оспорване по административен ред на акта, би означавало, в разрез с чл.5, ал.1 от Конституцията, да се приложи норма, която е в пряко противоречие с чл.7 от Конституцията на Република България, съгласно която разпоредба, държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Именно в съответствие с посочената разпоредба на Конституцията са и нормите на чл.1, ал.1 и чл.4 от ЗОДОВ, изразяващи общия принцип, визиран в чл.7 от Конституцията, който има всеобхватен характер, действащ спрямо всички.

На следващо място, адвокатската защита, която макар да не е задължителна в производството по чл.117 от КСО по обжалване на разпорежданията, е основно право на всеки гражданин, за да може да защити правата си по най-добрия и ефективен начин, още повече когато тези права са свързани с отпускането на пенсии, добавки, компенсации, помощи, обезщетения и др. по КСО. В този смисъл е разпоредбата на чл.56 от Конституцията, съгласно която: „Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. В държавните учреждения той може да се явява и със защитник”/В т.см. - Решение №9044 от 22.07.2024 год. на ВАС по адм. дело №3720/2024 год., III о./.

Според настоящия състав, не може да се приеме и че нормата на чл.120, ал.2 от КСО е относима към чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, която хипотеза предвижда, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, ЗОДОВ не се прилага. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗОДОВ, обезщетение за вреди, причинени при условията на чл.1, ал.1, чл.2, ал.1 и 2, чл.2а и чл.2б, ал.1, може да се търси по този закон, а не по общия ред. Настоящият случай касае претенция за обезщетение за имуществени вреди, вследствие на отменен като незаконосъобразен ИАА, поради което приложими са разпоредбите на чл.1, ал.1 и чл.4 от ЗОДОВ.

По отношение на претендирания размер на обезщетението съдът намира, че следва да се има предвид правилото на чл.8, ал.4 (Нова, ДВ, бр.88 от 04.11.2022 год., в сила от 08.11.2022 год.) от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр.14 от 18.02. 2025 г.), съгласно което правило, за процесуално представителство, защита и съдействие пред административен орган, възнаграждението се определя по реда на предходните алинеи. Съгласно относимата разпоредба на чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год., в приложимата редакция на тази норма след изменението й (обн., ДВ, бр.88 от 04.11.2022 год., в сила от 08.11.2022 год.), действаща към датата на сключване на Договора за правна защита и съдействие сер.*** №[номер], а именно – към 20.09.2024 год., минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство за дела по Кодекса за социално осигуряване, без определен материален интерес, е определен на 500.00 лева. Заплатеното в случая адвокатско възнаграждение и претендирано от ищцата И. Е. М. като обезщетение в настоящото производство, е именно в размер на 500.00 лева, т.е. същото е в регламентирания в чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год., към 20.09.2024 год., минимален размер, същото не надвишава разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, поради което не може да се приеме, че същият е прекомерен.

Според съда, по делото не са налице предпоставките за приложението на чл.5 от ЗОДОВ. В настоящия казус са неприложими хипотезите на визираната норма, която в ал.1 предвижда отпадане на отговорността на държавата за вреди, ако увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия, а в ал.2 регламентира намаляване на обезщетението, ако пострадалият е допринесъл за това. Липсват каквито и да са доказателства, от които да се изведе изводът, че в конкретния случай, единствено ищцата е виновна за настъпилия вредоносен резултат, респ. че поведението на пострадалия е единствен казуален фактор или че поведението на пострадалия е в причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие на държавния орган, респ., че с поведението си е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.

По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и цена в размер на 500 лева, се явява основателен и доказан по размер, поради което следва да бъде постановено решение, с което да бъде осъден Национален осигурителен институт - град София да заплати на И. Е. М., с постоянен адрес – [населено място], [улица], [община], [област], сумата в размер на 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване по административен ред на Разпореждане №083-00-111-3 от 04.09.2024 год., издадено от ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, пред директора на ТП на НОИ - Кърджали.

С оглед уважаването на иска за обезщетение, върху така присъдената главница, предвид надлежно направеното искане от страна на ищеца за присъждане на законна лихва, то основателен се явява и акцесорния иск за присъждане на такава законна лихва, а именно: върху обезщетението следва да бъде присъдена законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 29.01.2025 год., до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на делото и предвид своевременно направеното искане за присъждане на направените разноски в хода на настоящото производство, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, в полза на ищцата се следват и направени от нея деловодни разноски, които възлизат общо в размер на 410.00 лева и от които, 10.00 лева внесена държавна такса, съгласно приложеното по делото преводно нареждане за плащане към бюджета от 20.01.2025 год. на банка „ОББ“ АД – виртуален клон, онлайн банкиране/л.6/ и 400.00 лева за заплатено в брой адвокатско възнаграждение, за един адвокат, според приложения Договор за правна защита и съдействие сер.*** №[номер] от [дата]/л.5, стр.1/. Във връзка с направеното искане в отговора на исковата молба, а и в писмената защита, депозирани от процесуалните представители на ответника, а именно - в случай, че съдът уважи исковата молба, да не се присъжда или да бъде намалено адвокатското възнаграждение съразмерно със стойността на иска и в съответствие с принципа за съразмерност, заложен в АПК, съдът намира за нужно да посочи следното:

Това адвокатско възнаграждение е договорено и заплатено в размера, предвиден в разпоредбите на чл.7, ал.2, т.1, във вр. с чл.8, ал.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр.14 от 18.02. 2025 г.), която норма регламентира, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес до 1000 лева, каквото е и настоящото дело, адвокатското възнаграждение е 400 лева. Пределно ясно е, че при този изход на делото, няма как да въобще да не бъдат присъдени в полза на ищцата направени от нея разноски за адвокатско възнаграждение, като същевременно остава неясно, как точно процесуалните представители на ответника считат, че следва да бъде намалено същото съразмерно на стойността на иска, при положение, че искът е уважен в пълния му предявен размер, а не частично, за да се изчислява присъждането на разноските съразмерно на уважената част. Отново следва да се посочи, че съгласно цитираната по-горе норма от Наредба №1 от 09.07.2004 год., по дела с определен интерес до 1000 лева, каквото е и настоящото дело, адвокатското възнаграждение се определя в размер на 400 лева и именно в такъв размер то е платено и по настоящото дело. Предвид горното, съдът намира, че това искане - в случай, че бъде уважена исковата молба, да не се присъжда адвокатско възнаграждение или да бъде намалено същото съразмерно със стойността на иска, следва да бъде оставено без уважение и адвокатското възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на ищцата И. М. в пълния му заплатен от нея и претендиран размер.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.203 и следващите от АПК, във връзка с чл.1, ал.2, чл.4 и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт – град София, със седалище и адрес на управление: [населено място] ***, [улица], с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на И. Е. М., с постоянен адрес – [населено място], [улица], [община], [област], с [ЕГН], сумата в размер на 500.00/петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване по административен ред на Разпореждане №083-00-111-3 от 04.09.2024 год., издадено от ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 29.01.2025 год., до окончателното изплащане на обезщетението.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт – град София, със седалище и адрес на управление: [населено място] ***, [улица], с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на И. Е. М., с постоянен адрес – [населено място], [улица], [община], [област], с [ЕГН], направените по настоящото дело разноски, възлизащи общо в размер на 410.00/четиристотин и десет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване, чрез Административен съд – Кърджали, пред Върховния административен съд на РБ, в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.

Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.