Решение по дело №504/2020 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 февруари 2021 г. (в сила от 17 юни 2021 г.)
Съдия: Стела Александрова Динчева
Дело: 20207220700504
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 36

 

Гр.Сливен, 18.02.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в открито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДИНЧЕВА

 

при секретаря Радостина Желева и с участието на прокурора …… като изслуша докладваното от съдия ДИНЧЕВА адм.д. № 504/2020 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на "ЕУФОРИЯ БУТИК" ЕООД със седалище гр. Сливен представлявано от Д.С.Д. срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) №ФК-359-0049087 от 06.11.2020 год. на началник отдел "Оперативни дейности" гр.Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ „запечатване на търговски обект“ за срок от 14 дни.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като органът не е съобразил събраните  по преписката доказателства. Счита, че преди издаването на заповедта е следвало да бъде издадено НП, което да е влязло в сила. Ако заповедта не се обжалва и влезе в сила преди издаването на НП, то жалбоподателят не може да се ползва от привилегията на чл.187, ал.4 от ЗДДС. Това нарушавало правото на защита на жалбоподателя. Мотивите на органа относно продължителността на наложената мярка не били достатъчно конкретни. Прави искане съдът да отмени оспорената заповед.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател не изпраща представител. В писмено становище от адв.Р. в качеството му на процесуален представител на дружеството, се излагат подробни доводи за незаконосъобразността на заповедта за налагане на ПАМ. Посочена е практика на ВАС за подобни случаи. Моли да се отмени обжалваната заповед. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание административният орган началник отдел "Оперативни дейности" гр.Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП не се явява и не се представяла. По делото е постъпило писмено становище от юриск. Д.Ж., която оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения и същата е издадена в съответствие с приложимите материалноправни норми. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Сливен като съобрази данните по делото и становищата на страните намира за установено от фактическа страна следното:

На 02.11.2020 год. в 12:22 часа е била извършена проверка на търговски обект м. за д. находящ се в гр.С., бул. „Х. Д.“ № .  стопанисван и експлоатиран от "ЕУФОРИЯ БУТИК" ЕООД. При проверката е установено, че при извършена контролна покупка от органите по приходите на д. ч.на стойност 64 лева заплатени в брой преди легитимация не е издаден фискален бон от монтираното в обекта фискално устройство, модел "ELTRADE A1 KL" с ИН на ФУ ED 325096 и ФП № 44358837, което било в работен режим, нито ръчна касова бележка от кочан при плащането на стоката в брой. Покупката е извършена преди легитимацията на проверяващите заплатена в брой от Т. А. Г.- и.по п.в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. След легитимацията от фискалното устройство е отпечатан дневен финансов отчет с № 0000396/02.11.2020 год., от който е видно, че продажбата не е отразена. Извършено е засичане на паричните средства в касата и е установено, че същите са 74 лева, а по данни от фискалното устройство 10 лева.

За установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка № АА 0049087/02.11.2020 год. на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. От констатациите проверяващите са направили извод, че "ЕУФОРИЯ БУТИК" ЕООД не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Горното изпълнява състава на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 186, ал. 1. т. 1, б. "а" от Закона за данък върху добавената стойност.

Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) №ФК-359-0049087 от 06.11.2020 год. (предмет на оспорване в настоящото съдебно-административно производство), ответникът като е възприел изцяло фактите установени и описани в ПИП № 0049087 от 02.11.2020 год. е приложил по отношение на "ЕУФОРИЯ БУТИК" ЕООД следната ПАМ - запечатване на търговски обект – м. за д. находящ се в гр.С., бул. „Х. Д.“ № .  и стопанисван от дружеството-жалбоподател и е забранил достъпа до него за срок от 14 дни, тъй като същото не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба издаден по установения ред за доставка/продажба, което е осъществило състава на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС.

Органът е мотивирал определената продължителност на срока на приложената мярка като е изтъкнал, че същата е съразмерна на извършеното. При определяне на срока на мярката са взети предвид средно-дневния оборот на обекта, наличието на непогасени публични задължения и създадената организация на работа в обекта.  Заповедта е връчена на дружеството на 21.11.2020 год. като жалбата срещу нея е подадена на 03.12.2020 год. и въз основа на нея е образувано настоящото производство.

Приети и приложени като доказателства по делото са цитираните по-горе писмени доказателства, а именно ПИП № АА 0049087 от 02.11.2020 год., опис на паричните средства в касата, дневен отчет на касата, справка за регистрираните данни от Z задачи за ФУ, справка за задълженията на лицето към 03.11.2020 год.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от активнопроцесуално легитимирано лице - адресат на заповедта.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Оспорената заповед е валиден административен акт като издадена от компетентен орган с оглед разпоредбата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и във вр. с представената по делото заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 год., с която изпълнителният директор на НАП упълномощава началниците на отдели "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, каквато е длъжността на издателя на процесната ПАМ, да издават принудителни административни мерки по чл. 186 от ЗДДС. Процесната заповед е издадена в писмена форма, съдържа правни и фактически основания за издаването и вкл. досежно срока на мярката, поради което е мотивирана. Не се установи в производството по издаването на оспорения акт да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, представляващи самостоятелно основание за отмяната му.

Оспорената заповед е материалнозаконосъобразна и съответна на целта на закона. Оспореният административен акт е издаден на основание чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от с. з. Следователно материалноправни предпоставки за прилагането на процесната мярка е наличието на административно нарушение, изразяващо се в неиздаване на фискална касова бележка (фискален бон) за извършена продажба във визирания в заповедта обект – м. за д. стопанисван от жалбоподателя. Съгласно чл. 118, ал. 3 от ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Издаването на фискален бон е задължение на всяко лице извършващо продажби на стоки или услуги в търговски обект по аргумент от чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. По делото е установено, че за покупка на стойност 64 лева не е издаден фискален бон от монтираното в обекта фискално устройство, нито е издадена касова бележка от кочан с ръчни касови бележки. Това обстоятелство се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства като същото не се оспорва от дружеството.

Съдът намира възраженията наведени с жалбата за неоснователни. При издаване на процесната заповед административният орган се е съобразил с всички събрани по преписката доказателства противно на твърдението в жалбата. Нито в административното производство, нито в производството пред съда оспорващото дружество ангажира някакви  доказателства, които да опровергаят извода на органите по приходите, че дружеството не е издало касова бележка за извършената продажба на дамска чанта.

Що се касае до възражението, че в случая е следвало да бъде издадено НП, преди издаването на заповедта за налагане на ПАМ, съдът намира и това възражение за неоснователно. Обстоятелството, че за нарушението към момента на издаване на оспорената заповед не е издадено наказателното постановление, не представлява отрицателна процесуална предпоставка за налагане на процесната ПАМ. Съгласно т. 1, б. "а" на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС за постановяване на оспорената заповед е достатъчно да е констатирано, че не е издаден съответен документ за продажба. Липсва изискване дори да е налице съставен акт за установяване на административното нарушение. Достатъчно е да е констатирано неправомерното поведение визирано в посочената разпоредба. Административнонаказателното производство и административното по налагане на ПАМ са самостоятелни и независими. Същите макар да са породени от един и същ юридически факт имат самостоятелно съществуване. Това произтича и от техния характер. ПАМ имат преустановителни, възстановителни или превантивни функции - в случая процесната ПАМ има за цел да пресече и преустанови извършването на следващи нарушения и е с превантивна функция, докато с наказателното постановление се налага административно наказание – наказателните постановления са актове по прилагане на санкцията на съответната административноправна норма. ПАМ от своя страна няма санкционен характер. Същата се налага с оглед обективното извършване на посоченото нарушение, има за цел неговото преустановяване и превенцията срещу последващи неправомерни деяния. За настоящото производство е без значение наличието или изходът от административнонаказателното производство, респ. без значение е и дали за вмененото нарушение е налице влязло в сила наказателно постановление. Материалноправната разпоредба на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС не изисква като предпоставка за прилагането й да е налице стабилизиран правораздавателен акт, установяващ административно нарушение, обективният състав на което да се вписва в нейната хипотеза. До друг извод не води и разпоредбата на  чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, тъй като тази норма е приложима само когато за поведението на съответното лице е ангажирана и административнонаказателна отговорност, като погасяването на тази отговорност чрез изпълнение не води до отпадане на ПАМ, а до прекратяване на действието й.

Предвид изложеното по-горе съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора съдът намира за основателно искането на процесуалния представител на административния орган за присъждане на разноски по делото за основателно. Следва да се осъди "ЕУФОРИЯ БУТИК" ЕООД да заплати на НАП разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "ЕУФОРИЯ БУТИК" ЕООД ЕИК ****** със седалище гр. С., ул.“Л. М.“ № . представлявано от Д.С.Д. срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) №ФК-359-0049087 от 06.11.2020 год. на началник отдел "Оперативни дейности" гр.Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП като неоснователна.

ОСЪЖДА "ЕУФОРИЯ БУТИК" ЕООД ЕИК ****** със седалище гр. С., ул.“Л. М.“ № . представлявано от Д.С.Д. ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция за приходи разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева представляващи юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на РБългария.

                                                                        СЪДИЯ