Решение по дело №1235/2024 на Административен съд - Хасково

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба от Х. Ж. М., [държава], с посочен в жалбата адрес (и настоящ адрес по регистрационна карта на чужденец): ***, [жк], срещу Решение №11509/04.11.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.

В жалбата се сочи, че решението било незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон.

Твърди се, че обжалваният административен акт бил постановен в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ, а изложените съображения, основаващи отказа, били незаконосъобразни, тъй като административният орган бил игнорирал факта, че причината за жалбоподателя да напусне страната си на произход била свързана с наличието на заплаха за живота и сигурността му.

Извършва се позоваване на Квалификационната директива (2011/95/ЕС), чл.33 от Женевската конвенция от 1951 г., чл.18 и чл.19 от Хартата на основните права на ЕС и чл.2 и чл.3 от ЕКПЧ. Във връзка с тълкуването и прилагането на чл.15 от Квалификационната директива се твърди, че при постановяване на решението си административният орган не се бил съобразил с решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз (голям състав) по дело С-465/07. Сочи се, че според Общия чл.3 на четирите Женевски конвенции от 1949 г. и Втория допълнителен протокол от 1977 г. – съставна част на международното хуманитарно право (за въоръжените конфликти), по които България е страна, немеждународен (вътрешен) въоръжен конфликт бил налице, когато съществувало „продължително въоръжено насилие между държавната власт и организирани въоръжени групи или между такива групи на територията на държавата“. Административният орган бил приел, че ситуацията в [държава] се характеризира като вътрешен въоръжен конфликт, който е достигнал такова високо равнище на безогледно насилие, че съществуват сериозни и потвърдени опасения да се смята, че ако жалбоподателят в качеството му на цивилно лице бъде върнат в [държава], ще претърпи посегателствата и заплахите по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ поради самото си присъствие на територията на страната. По тази причина органът неправилно бил приел, че при връщането на жалбоподателя в страната му на произход животът му нямало да бъде поставен в опасност, което било в противоречие с чл.3 от ЕКПЧ и чл.15, б.„в“ от Квалификационната директива. Предвид изложените факти, касаещи липсата на сигурност за живота и личността на всеки гражданин в [държава], жалбоподателят считал, че към настоящия момент липсвали гаранции за предоставяне на вътрешна закрила в която и да е друга част на страната, съгласно дадените в чл.8 от КД критерии. В свои решения ЕСПЧ посочвал, че при преценка възможностите за преместване и вътрешна закрила следвало да се вземе предвид дали лицето може да разчита на безопасен вътрешен транспорт, за да осъществи такова преместване, дали изобщо е в състояние да пътува до друг район на страната и дали има достъп да се установи. При липсата на тези елементи съществувало основание за нарушение на чл.3 от Конвенцията. Принципът „забрана за връщане“ (non-refoulment) бил основополагащ относно закрилата на бежанците.

Претендира се обжалваното решение да бъде отменено, със законните последици от това.

Ответникът, Председател на Държавна агенция за бежанците, чрез пълномощника си ст.юрк.Л. Г., в писмен отговор излага подробни съображения за неоснователност на жалбата, и моли същата да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково излага съображения за неоснователност на жалбата.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба, подадена чрез РПЦ – [населено място] към ДАБ при МС под вх.№1785/18.07.2024 г., заведени в ДАБ под рег.№УП-33478/18.07.2024 г., Х. Ж. М., [държава], е поискал закрила от Република България.

Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег.№УП-33478/18.07.2024 г. като Х. (собствено име) М. (бащино име) Ж. (фамилно име), [държава], роден на [дата]. в [държава], Т. Х., със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – ***, религия – ***, *** професия, с *** образование, ***, без документи за самоличност. В приложение към Регистрационния лист са посочени данните за родителите, брата и сестрите на чужденеца, за които е вписано, че са в [държава].

С писмо рег.№УП-33478/19.07.2024 г. Началникът на отдел ПМЗД, РПЦ – Харманли към ДАБ, е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата от Х. Ж. М. молба за закрила.

В писмо с рег.№М-14603/10.09.2024 г. (рег.№УП-33478/11.09.2024 г. в ДАБ при МС) на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р.България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

Под рег.№УП-33478/12.08.2024 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с Х. Ж. М., [ЛНЧ].

В хода на интервюто чужденецът заявява, че бил роден в [населено място], област Халеб, и живял там до напускането на родината си. Имал начално образование и в [държава] работел в ***. В същото село в [държава] били баща му и майка му, един брат и две сестри.

Разказва, че напуснал [държава] на 26.06.2024 г. без документи и нелегално преминал в Турция, където останал около три седмици. На територията на България влязъл на 15.07.2024 г. незаконно, със стълба над оградата, заедно с още 5 души. След като преминали на българска територия, ходили два дни в гората, след което били качени в автомобил от трафикант и закарани до [населено място], където се предали на полицията.

На въпроса за причините, поради които е напуснал страната си по произход, отговаря: „Основната причина да напусна Родината си е войната, която избухна в [държава] и до този момент не е приключила. Както и евентуалното ми мобилизиране.“ Разказва, че в техния район воювали редовната сирийска армия срещу свободната сирийска армия. ДАЕШ навлезли в района през 2013 г., но били отблъснати от редовната армия. Сочи, че турците редовно ги бомбардирали, негови чичо и леля загинали от бомбардировка, а една от сестрите му била ранена. Половината от къщата им била разрушена. Сега районът се контролирал от редовната армия. В резултат на войната имало много невинни жертви, поради което се страхувал за сигурността си. Нямало нормални условия за живот в родната му страна и бъдеще за него, което го накарало да потърси сигурност в мирна държава. На въпроса защо не е решил да се премести в друго населено място в [държава], където би могъл да води спокоен начин на живот, сочи, че навсякъде се водели военни действия и нямало сигурно населено място, където да живеят спокойно, а и го търсели за мобилизация.

Интервюираният декларира, че не е бил арестуван или осъждан в държавата си по произход или в друга държава, не е имал проблеми заради етническата си принадлежност – кюрд, не е имал проблеми заради изповядваната от него религия мюсюлманин-сунит, не е имал проблеми с официалната власт в страната си. Заявява, че не е отбил военната си служба и не е получавал призовка за служба в армията, но очаквал да получи. Декларира, че от началото на военните действия до напускането му на [държава] не е бил подложен на преследване от никоя групировка в [държава], към него не е имало отправени заплахи, не му е било оказвано насилие, не е бил задържан ли арестуван, не е било заплашвано и семейството му.

На въпроса дали би се завърнал в държавата си по произход отговаря, че не би се завърнал в [държава] заради продължаващата война, но би се върнал, ако има мир.

До Председателя на ДАБ е изготвено Становище рег.№УП-33478/28.10.2024 г. от младши експерт в РПЦ – Харманли, интервюиращ орган, че от преценка на събраните по преписката доказателства следва да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца.

С Решение №11509/04.11.2024 г., в производство по общия ред, образувано по чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Х. Ж. М. поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 и на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ.

На 12.11.2024 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, който е запознат с неговото съдържание на език, който разбира, и това е удостоверено с подпис на преводач.

Жалбата срещу решението е депозирана на 19.11.2024 г.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който има правомощията по чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган излага поотделно съображения, защо приема, че на чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено обсъжда изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история и обстановката в страната му на произход [държава]. Обективираните в решението фактически съображения са ясни и подробни, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на чужденеца да разбере кои са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което се отказва предоставяне на исканата международна закрила.

Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.

Спазено е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като в случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Изложените от последния твърдения са детайлно анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната му по произход [държава]. Административният орган е изяснил фактите от значение за спора и обосновано е възприел относими към личното положение на молителя в страната му по произход факти. Извършената от административния орган преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход сочи, че няма допуснато съществено процесуално нарушение на плоскостта на чл.75, ал.2 от ЗУБ.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

При регистрацията на чужденеца с Регистрационен лист рег.№УП-33478/18.07.2024 г. същият е регистриран като сирийски гражданин, с постоянен адрес в [държава], Т. Х., и в проведеното с него интервю чужденецът потвърждава, че е роден и живял в това населено място в област Халеб до напускането на [държава].

Въз основа на тези твърдения правилно относимите към личното положение на жалбоподателя факти са преценени по отношение на [държава], като държавата му на произход по смисъла на §1, т.7 от ДР на ЗУБ.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Самият заявител сочи в интервюто, че е напуснал [държава] заради войната и липсата на нормални условия за живот в родината му.

Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Правилна е преценката на административния орган, че в изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход същият не е направил релевантни твърдения за осъществено спрямо него преследване по причините, изброени в чл.8, ал.1 от ЗУБ, изявленията му не съдържат информация за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл.8, ал.2 - 5 от ЗУБ, и не заявява дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване. Заявителят не е твърдял да е бил заплашван лично в страната си на произход, спрямо него да е упражнявано физическо насилие, или да е бил обект на репресии. Не са заявени конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че изповядваната от него религия – ***, или етническата му принадлежност – ***, са достатъчно основание за опасения от преследване. По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова страна няма изложени твърдения за наличие на обстоятелства измежду предвидените в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.

От страна на жалбоподателя не се твърди също така в държавата си по произход да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Административният орган правилно е посочил, че според тълкувателно решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари по дело №С-465/07, понятията „смъртно наказание“, „екзекуция“ и „изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание“, обхващат ситуации, в които кандидатът за субсидиарна закрила е изложен на риск именно от конкретен вид посегателство, а бежанската история на кандидата не дава основание да се приеме, че срещу него са били предприети конкретни такива действия нито от официалните власти, нито от някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира.

Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт”.

Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила.

С Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07 (Meki Elgafaji и Noor Elgafaji срещу Staatssecretaris van Justitie), с предмет отправено от Нидерландия преюдициално запитване, е прието, че: член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година, във връзка с член 2, буква „д“ от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че: - съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; - съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.

В т.39 от мотивите на решението е посочено, че колкото по-способен е евентуално молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарната закрила. Според изложеното в т.40, при предвиденото оценяване на молба за субсидиарна закрила на лично основание може по-специално да се отчитат географския обхват на ситуацията на безогледно насилие, както и действителното местоназначение на молителя в случай на връщане в съответната страна, и евентуалното съществуване на сериозен признак за реален риск като споменатия в член 4, параграф 4 от Директивата (фактът, че молител вече е бил преследван или вече е понесъл тежки посегателства, или е бил обект на директни заплахи за подобно преследване или подобни посегателства е сериозен признак за основателни опасения на молителя от преследване или от реален риск да понесе тежки посегателства, освен ако съществуват определени основания да се смята, че това преследване или тези тежки посегателства не биха се повторили), по отношение на който изискването за безогледно насилие, необходимо, за да може да се търси субсидиарната закрила, може да бъде по-ниско.

Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, считано от 21 декември 2013 г. Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15, буква „в“ от последната е преповторен изцяло в текста на член 15, буква „в“ от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решението от 17.02.2009 г. по дело №С-465/2007 г. на СЕС е запазило своето значение.

Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, въз основа на обективираната в Справка вх.№ЦУ-1841/23.08.2024 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, информация относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийска Арабска Република и въз основа на Справка с вх.№ЦУ-1852/27.08.2024 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, съдържаща данни относно състоянието на сигурността в районите на Дамаск, Халеб, Хасака, Камишли, Латакия и Тартус, и за въоръжените групировки, които действат на територията на тези райони.

Цитирал е съдържанието на първата посочена справка, според което фронтовите линии в [държава] към момента са повече или по-малко стабилизирани и фактически съществуват четири зони под контрола на различни участници в конфликта – зони под контрола на официалното сирийско правителство, зони под контрола на кюрдското самоуправление, зона под контрол на т.нар. „Правителство на сирийското спасение“ и зони под контрола на Турция и съюзническите й милиции. Сирийското правителство (режимът на Б. А.) контролира над 60 % от общата територия на страната, включително центъра, средиземноморското крайбрежие и южната част, контролът се осъществява с помощта на различни вътрешни сили за сигурност, а свързаното с конфликта насилие е спорадично, но съществува риск за сигурността поради произволни арести, насилствени изчезвания и действащи безнаказано въоръжени и престъпни групи.

Административният орган е цитирал и информация от втората посочена справка, относно контрола на различните зони в провинция Халеб и броя на регистрираните смъртни случаи на цивилни в провинцията, в съответните периоди от 2021 г. до 2023 г.

Прието е, че от информацията в справките не може да се направи обоснован извод, че в момента е наличен вътрешен или международен конфликт на цялата територия на [държава], че посочените инциденти са спорадични актове на насилие и като такива не могат да се оценяват като въоръжен конфликт. Въпреки оценяването на положението в страната като несигурно и напрегнато, не следва насилието във всички части на държавата да се определя като безогледно. Инцидентите имат определени цели, но не са в състояние да предизвикат масов ефект. Отбелязва се също, че не трябва да се очаква, че което и да е правителство може да гарантира сигурността на всички граждани в дадена страна.

Въз основа на пълзящата скала, посочена в т.39 от цитираното решение на СЕС, органът е преценил, че в конкретния случай от страна на заявителя няма добре обоснован страх от преследване, и за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в [държава] следва да е изключително, каквото то не е. Достигнал е до извода, че не се установява спрямо заявителя да са налице сериозни и потвърдени опасения да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.

Изследвани са и твърденията на кандидата относно нежеланието му да се сражава в редовете на сирийската армия, съобразно даденото в Наръчника по процедури и критерии за определяна на статут на бежанец, издаден от Службата на ВКБООН през 1992 г. (глава V, „В“) тълкувателно определение за дезертьори и лица, които се отклоняват от военна служба, като е прието, че в [държава] военната повинност е задължителна и дезертирането се счита за криминално престъпление, но не се счита за преследване, а кандидатът за статут не е твърдял и доказал, че изпълнението на военната служба за него би означавало участие във военни действия, противоречащи на неговите действителни политически, религиозни или морални убеждения, или на валидни съображения на съвестта.

Административният орган е разгледал случая и във връзка с прилагане на принципа „non refoulment“ (забрана за връщане), регламентиран в нормата на чл.4, ал.3 от ЗУБ, като е изложил съображенията си, че от анализа на събраните по административната преписка доказателства не се констатира наличието на визираните в нормата предпоставки, а след преценка на всички индивидуални фактори, касаещи личното положение на кандидата за закрила, и актуалната информация относно страната му на произход се установява, че при евентуалното му завръщане в [държава], където се намира неговото семейство, той би могъл да води нормален начин на живот.

Настоящият съдебен състав намира, че този извод на административния орган е правилен и съответен на събраните по делото доказателства, като преценката на органа се подкрепя напълно от представените по делото справки и не намира опровержение от други доказателства.

Видно е от информацията в приложената Справка с вх.№ЦУ-1841/23.08.2024 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, че на територията на [държава] е налице вътрешен въоръжен конфликт, считано от 2011 г., но от 2020 г. насам конфликтът на територията на страната се намира в състояние на застой. Фронтовите линии остават относително стабилни и никоя от враждуващите страни не започва нова продължителна офанзива за превземане на територия.

Предвид така установеното в справките, настоящият съдебен състав приема за правилен изводът на административния орган, че към момента на постановяване на оспореното решение в [държава] не е налице такова високо ниво на безогледно насилие, което да се определи като изключително и да съществуват сериозни основания да се смята, че като цивилно лице, жалбоподателят би се изложил на реална опасност поради самия факт на присъствието си на територията на страната. Макар обстановката в страната по произход на молителя да е сложна, то не са налице ситуации, в които конфликтът да е достигнал нива, при които съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. В проведеното с него интервю заявителят не посочва да е имал взаимоотношения с армията, полицията, или въоръжени групировки, а заявява, че е работил в строителството. Следователно не може да се направи и извода, че личното и общественото му положение предполагат същият да спада към рискова група, чиято дейност да го постави в неблагоприятна позиция на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. Както се посочи, по смисъла на т.39 от решението по дело C-465/07 на СЕС, за да се предостави хуманитарен статут на молителя, следва безогледното насилие в [държава] да е изключително, каквото то не се установява да е. Ето защо обоснован се явява извода на административния орган, че за лицето не се установява наличието на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Нещо повече, от цитираните справки на ДАБ може да се направи и извода, че в страната обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за пътуване и вътрешно разселване.

Следва да се посочи също, че сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални.

В настоящото производство допълнително е представена актуална Справка с вх.№МД-12-160/27.12.2024 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ – МС, изготвена конкретно относно реалната опасност от тежки заплахи срещу живота и личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт в [държава], в която са изложени и данни за текущата хуманитарна ситуация в [държава].

В справката се съдържат данни, че на 27 ноември 2024 г. групировката „Хаят Тахрир ал Шам“ (HTS) и нейните съюзници започват изненадваща офанзива и след три дни поемат контрола над по-голямата час от Алепо (Халеб) – втория по големина град в [държава]. Бунтовниците заявяват, че срещат слаба съпротива на място, след като правителството бързо изтегля своите войски и сили за сигурност. На 5 декември Хама е превзета от бунтовниците, на 7 декември, само след един ден сражение, е превзет [населено място] – трети по големина град в [държава], а на 8 декември водените от HTS бунтовници обявяват, че са влезли в Дамаск и са освободили задържаните в най-известния военен затвор в страната „Сайданая“. По-късно е обявено, че А. е напуснал [държава], а тълпи от хора се събират по улиците на Дамаск да празнуват. Междувременно конфликтът продължава в други части на [държава] и HTS и нейните съюзници съобщават, че техните сили напредват в западната провинция на Дейр ал Зор, подкрепяните от Турция бунтовнически фракции, сражаващи се под флага на Сирийската национална армия (SNA) също напредват северозападно от Алепо към територия, държана от ръководените от кюрдите Сирийски демократични сили (SDF). В справката се съдържат данни за атакувани от Израел предполагаеми правителствени обекти за химическо оръжие и ракети в [държава], заявявайки, че това е с цел недопускане на възможност за попадането им в ръцете на екстремистите. На 10 декември 2024 г. новият временен лидер на [държава] обявява, че поема управлението на страната като служебен премиер с подкрепата на бившите бунтовници, свалили режима на президента Б. А. три дни по-рано. Два близки до бунтовниците източника съобщават, че тяхното командване е наредило на бойците да се изтеглят от градовете, а на полицията и силите за вътрешна сигурност, свързани с основната бунтовническа група „Хаят Тахрир ал Шам“ (HTS) да се разположат там. Представени са и зоните на контрол в [държава] към 22 декември 2024 г.

Въз основа съдържанието на така представената справка не се установява оттеглянето от власт или свалянето на досегашния президент на страната Б. А. да променя положението в [държава] в негативен аспект. Видно е, че смяната на властта в [държава] настъпва в кратък времеви период и при ниско ниво на оказвана от проправителствените сили съпротива. Сред последните новини за страната са и тези, свързани с назначаването на премиер на преходно правителство и формиране на състава му, както и за процес по предаване на властта с действащия министър-председател. От изложените в справката данни, както и от информацията от общодостъпни медийни източни става ясно, че смяната на властта в [държава] не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Наличните данни за въоръжени сблъсъци и въздушни удари от страна на Израел касаят ограничени региони на страната и военни обекти, като не очертават нивото на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт насилие като безогледно. Същото не може да се приеме за достигащо толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че само поради факта на присъствието си на територията на страната жалбоподателят би се изложил на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи срещу живота или личността си като цивилно лице.

Освен това в Справката се сочи, че „Ситуацията със сигурността в [държава] остава многостранна, като някои райони се стабилизират, докато други се борят с липсата на закон и ред, разселване и големи хуманитарни потребности. Транспортните връзки между Суейда и Дамаск са възобновени, отразявайки връщането към нормалните услуги в някои райони. Хуманитарните участници продължават да се справят с критичните пропуски в услугите, особено за разселеното население и за завърналите се лица. В [държава] ВКБООН работи с временните власти на граничните пунктове и в ключови правителствени служби, които възобновяват дейността си, включително Дирекцията по социалните въпроси. Присъствието и наблюдението на границата от вътрешността на [държава] са възстановени. Завръщанията на бежанци продължават в относително малък брой в сравнение с общата численост на сирийските бежанци в региона, но има нарастваща и редовна тенденция. Турски официални лица съобщават, че от 8 декември насам около 25 000 души са се завърнали в [държава]. Пак считано от същата дата, около 51 000 сирийци са се завърнали от всички съседни страни, през официалните гранични пунктове. Броят на сирийците, завърнали се само през последните два седмици, вече надхвърля общия брой сирийци, чието завръщане ВКБООН наблюдава през цялата 2023 година.“

Въпреки че административният орган е формирал заключенията си въз основа на различна от установената към момента фактическа обстановка, по аргумент от чл.142, ал.2 от АПК, с оглед изложеното по-горе и предвид личната бежанска история на жалбоподателя, съдът приема, че правилно искането на същия за предоставяне на хуманитарен статут е отхвърлено като неоснователно, поради липса на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства с целта на закона, не е засегнато от порок, налагащ неговата отмяна и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. Ж. М., [държава], срещу Решение №11509/04.11.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.