МОТИВИ към Решение № 274 от 22.07.2019 г., постановено по АНД № 770/2019 г. по описа на Районен
съд – Дупница
Производството
е по реда на чл.378 и сл. от НПК.
Районна прокуратура гр. Дупница е
направила предложение за освобождаване на обвиняемия Ж.Т.А. ***, ЕГН **********,***,
с постоянен адрес:***, българин, българско гражданство, неосъждан от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание ,,глоба” при
условията на чл. 78а от НК, за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК за това,
че на 28.06.2019г., около 15:20ч., на територията на общ. Рила, на път ІІІ-107,
км. 34+400, в посока на движение към Рилски манастир, в едногодишния срок от
наказването му по административен ред за управление на МПС без съответното
свидетелство за управление (НП № 18-1158-004951/27.12.2018г. на ОДМВР Перник,
с-р „ПП“ Перник, връчено на 08.02.2019г. и влязло в сила на 19.02.2019г.), е
управлявал лек автомобил марка и модел „Ауди А4 Авант“ с рег. № РК 73 26 ВС,
собственост на Ива Георгиева Стефанова от гр. Радомир, без съответното
свидетелство за управление на МПС.
В
съдебното производство е участвал представител на ДнРП, който е поддържал
предложението обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност и да му
бъде наложено административно наказание ,,Глоба” в минимален размер.
Обвиняемият
не оспорва фактическите положения посочени в постановлението. Изразява
съжаление за стореното, моли за налагане на административно наказание.
Защитникът му адв. Иванова изразява становище по обвинението като счита, че са
налице предпоставките по чл. 78а от НК по отношение на обвиняемия и моли за
освобождаването му от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание в минимален размер.
След съвкупна преценка на събраните
и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Бързото досъдебно производство е водено
срещу Ж.Т.А. *** за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.
На 28.06.2019 г. свидетелите Кирил
Николов и Ивайло Стоянов – служители на РУ на МВР гр. Рила изпълнявали
служебните си задължения и около 15.20 ч. на път III-107, км 34+400 спрели движещия се в
посока Рилски манастир лек автомобил ,,Ауди А4 Авант“ с рег. № РК7326ВС. При
извършената проверка свидетелите установили, че водач на автомобила е Ж.Т.А. ***.
Обвиняемият заявил по време на проверката, че не притежава свидетелство за
управление на МПС. След извършената справка в ОДЧ полицейските служители
установили, че А. не е правоспособен водач и е наказан за управление на МПС без свидетелство за управление с
наказателно постановление №18-1158-004951/27.12.2018 г., издадено от Началник сектор
към ОДМВР Перник, сектор Пътна полиция, което е влязло в сила на 19.02.2019 г.
За констатираното нарушение на обвиняемия е съставен акт за установяване на
административно нарушение бл. № 425528 от 28.06.2019 г. за извършено нарушение
по чл. 150 от ЗДвП. От справката за нарушител се установява, че обвиняемият не притежава
СУМПС.
Горната фактическа обстановка, се
установява по несъмнен начин от събраните гласни и писмени доказателства: докладна
записка от мл. инсп. Кирил Николов; Акт за установяване на административно
нарушение серия А № 425528 от 28.06.2019 г.; справка за съдимост на обвиняемия;
Наказателно постановление № 18-1158-004951
от 27.12.2018 г., издадено от Началник сектор към ОДМВР Перник, сектор ,,Пътна
полиция“; справка за нарушител; справка в централна база КАТ за собственика на
лек автомобил ,,Ауди Авант“ с рег. № РК7326ВС, протоколи за разпит на свидетели.
Последните, като доказателствено
средство, се обсъдиха в съответствие с чл. 378, ал.2 НПК, след приобщаването им
по делото ведно с останалите писмени доказателствени средства, на посоченото
основание и по реда на чл.283 НПК. Доказателствата събрани по делото изцяло
кореспондират помежду си, противоречия между тях не се констатираха, поради което
такива не се обсъждат.
При така приетата за установена
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеното обвинение е доказано в
съвкупните си признаци - обвиняемият Ж.Т.А. е осъществил, както от обективна,
така и от субективна страна състава на престъплението по чл. 343в, ал.2 НК, тъй
като на 28.06.2019г., около 15:20ч., на територията на общ. Рила, на път
ІІІ-107, км. 34+400, в посока на движение към Рилски манастир, в едногодишния
срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без
съответното свидетелство за управление (НП № 18-1158-004951/27.12.2018г. на
ОДМВР Перник, сектор „Пътна полиция“ Перник, връчено на 08.02.2019г. и влязло в
сила на 19.02.2019г.), е управлявал лек автомобил марка и модел „Ауди А4 Авант“
с рег. № РК 73 26 ВС, собственост на Ива Георгиева Стефанова от гр. Радомир,
без съответното свидетелство за управление на МПС.
Налице е съставомерно деяние по този
текст и авторството на същото се установява категорично от показания на
свидетелите, изцяло кореспондиращи
с писмените доказателствени средства, които в съвкупността си
безпротиворечиво установяват релевантните по делото факти, изложени в
постановлението на ДнРП.
От
обективна страна, Ж.Т.А. е управлявал моторно превозно средство без съответно
свидетелство за правоуправление, с което е осъществил изпълнителното
деяние на престъпния състав по чл.343в, ал.2 НК. Налице е и другият елемент от
фактическия състав - в едногодишен срок от наказването му по административен
ред за същото деяние. Безспорно е установено по делото, че към момента на
извършване на деянието обективен факт е било ангажирането на
административно-наказателната отговорност на обвиняемия, с надлежен акт на
административно-наказващ орган за същото деяние, съставляващо нарушение на
чл.150 от ЗДвП, санкционирано с административно наказателния състав на
чл.177, ал.1, т.2, пр. 1 от ЗДвП. Издадено е НП № № 18-1158-004951/27.12.2018
г. на Началник сектор „Пътна полиция“ гр. Перник, влязло в законна сила на 19.02.2019
г.
Следователно в конкретния случай, от
датата на влизане в сила на посоченото наказателно постановление до инкриминираната
дата на извършване на деянието – 28.06.2019 г., обективно не е бил
изтекъл едногодишния срок, предвиден в състава на материалната наказателна
норма, според който следващо еднакво такова деяние е инкриминирано като
престъпление.
От субективна страна, обвиняемият е
действал виновно, при форма на вината пряк умисъл. Същият е съзнавал, че не
притежава СУМПС, както и че е наказван по административен ред за управление без
СУМПС и въпреки това е управлявал моторно превозно средство.
Оттук и еднозначния извод за
наличието на пряк умисъл, при който обвиняемият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, знаел е естеството на забраната да не се управлява
автомобил от неправоспособни водачи, предвиждал е неизбежността от настъпването
на общественоопасните му последици, като от волева страна се е съгласявал
и е искал тяхното настъпване.
В случая са налице
материалноправните предпоставки на чл. 78а, ал. 1 от НК за освобождаването на
нарушителя от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание.
За извършеното от обвиняемия деяние по чл.343в, ал.2 от НК се предвижда наказание
лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда
и двеста лева. Същият не е осъждан за престъпление от общ характер и до датата
на извършване на деянието не е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на Глава VIII,
раздел IV
от НК. В резултат на извършеното престъпление не са причинени имуществени вреди
на трети лица. Поради това и при кумулативното наличие на посочените
предпоставки, Ж.Т.А. бе признат за виновен в извършване на престъпление
по чл. 343в, ал.2 от НК, за което бе освободен от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание ,,глоба” в размер на 1 000 лв.
При определяне размера на наказанието,
съдът съобрази обществената опасност на деянието му, която не е особено
висока, с оглед времето и мястото на извършването, както и ниската степен на
обществена опасност на дееца.
По тези съображения, както и
обстоятелството, че обвиняемият е безработен, съдът намери, че наказание ,,глоба”
в минималния размер, предвиден в чл. 78а НК – 1 000 лв. ще е достатъчен за
постигането на възпитателната и поправително-възпираща функция на наказанието.
Така определеното наказание ще въздейства в достатъчна степен върху
личността на нарушителя, като предизвика положителни промени в съзнанието и го
мотивира към правомерно поведение.
Предвид гореизложените съображения,
съдът постанови решението си.
Районен съдия: